Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

76

На Трантор Киндор Шандис чувстваше върху себе си отговорността на Първия говорител с почти задушаваща тежест. Откакто корабът на Гендибал изчезна в мрака отвъд атмосферата, той не бе свиквал събрания на Масата на говорителите. Беше се затворил в собствените си мисли.

Дали бе разумно да позволи на Гендибал да замине сам? Наистина беше блестящ, но не чак дотам, та да му се предоверяват. Големият му недостатък бе арогантността, така както при него самия (помисли с горчивина той) — умората от годините.

Неведнъж се уверяваше, че прецедентът с Прийм Палвър, прелетял Галактиката, за да оправи нещата, беше опасен. Можеше ли някой друг да бъде Прийм Палвър? Та дори и Гендибал? При това Палвър беше заминал със съпругата си.

Разбира се, Гендибал пътуваше с тази демянка, но тя беше без особено значение. Съпругата на Палвър бе станала говорител благодарение на собствените си достойнства.

Шандис чувстваше как от ден на ден остарява, чакайки вест от Гендибал. Но вест не идваше и напрежението му нарастваше.

Трябваше да се изпрати цяла флота кораби, истинска армада…

Не. Масата не би го позволила.

И все пак…

Когато накрая повикването дойде, той бе потънал в изтощителен сън, който не му носеше отмора. Преди всичко нощта се случи ветровита и заспа трудно. Също като дете си бе въобразил, че чува гласове в свистенето на вятъра.

Накрая, преди сънят да го налегне, с копнеж изгради въображаемото си оттегляне — искаше го, но знаеше, че не може да го осъществи, понеже Деларми щеше да заеме мястото му същия миг.

Точно тогава дойде повикването. Той моментално се събуди и се изправи в леглото си.

— Добре ли си? — попита веднага.

— Напълно, Първи говорителю — отговори Гендибал. — Да включим ли визуалната връзка за по-стегната комуникация?

— Може би по-късно — предложи Шандис. — Първо, какво е положението?

Гендибал докладваше внимателно, защото усети, че човекът от другата страна току-що се е събудил, и долови дълбокото му изтощение.

— Намирам се близо до една обитаема планета на име Гея, чието съществуване, доколкото ми е известно, не се споменава в нито един от галактичните архиви.

— Светът на онези, които са работили за усъвършенстването на Плана ли? Антимулетата?

— Възможно е, Първи говорителю. Има причини да се смята така. На първо място, корабът с Тривайз и Пелорат се е приближил много до Гея и вероятно се е приземил там. Второ, на около половин милион километра от мен в реалното пространство се намира боен кораб на Първата фондация.

— Не може да се проявява толкова голям интерес без причина.

— Първи говорителю, причината би могла да бъде една и съща. Аз съм тук, защото преследвам Тривайз. Бойният кораб може да е тук заради същото. Остава само да се запитаме защо Тривайз е тук.

— Смяташ ли да го преследваш до планетата?

— Мислех, че е възможно, но изникна нещо непредвидено. Сега се намирам на сто милиона километра от Гея и чувствам ментално поле около себе си в пространството, изключително слабо, хомогенно поле. Изобщо нямаше да го разбера, ако не беше фокусиращото действие на ума на демянката. Той наистина е необикновен. Именно затова настоях да я взема със себе си.

— В такъв случай си бил прав и прозорлив… Смяташ ли, че говорителката Деларми е знаела за това?

— Когато ме караше да взема Нови? Едва ли… но аз с удоволствие се възползвах, Първи говорителю.

— Радвам се, че е тъй. Говорителю Гендибал, смяташ ли, че планетата е първоизточник на полето?

— За да се уверя, ще трябва да направя измервания на точки, разположени на големи разстояния, и да видя дали полето има обща сферична симетрия. Предприех еднопосочно ментално сондиране и това изглежда вероятно, но не и сигурно. Само че май не е разумно да продължавам изследването в присъствието на боен кораб на Първата фондация.

— Той определено не е заплаха.

— Може да стане. Още не съм сигурен дали самият кораб не е център на полето, Първи говорителю.

— Но те…

— Моите уважения, Първи говорителю, позволи ми да те прекъсна. Ние не знаем какъв технически напредък е постигнала Първата фондация. Те действат със странно самочувствие и за нас може да последват неприятни изненади. Трябва да се види дали чрез някои от своите изобретения не са се научили да се справят с менталици. Накратко, Първи говорителю, аз съм изправен или срещу боен кораб с менталици, или срещу планета на менталици. Ако е корабът, тогава те са твърде слаби, за да ме спрат, но може да са достатъчно силни да ме забавят, и физическите им оръжия ще успеят да ме унищожат. От друга страна, ако центърът на полето е планетата, то долавянето му от такова разстояние говори за огромна сила — по-голяма, отколкото дори аз мога да управлявам. И в двата случая ще е необходимо да се създаде мрежа — обща мрежа, в която при необходимост пълните ресурси на Трантор да се поставят на мое разположение.

Първият говорител се поколеба.

— Обща мрежа. Такова нещо никога не е било използвано, нито дори се е предлагало, освен по времето на Мулето.

— Тази криза може да се окаже далеч по-сериозна от кризата с Мулето, Първи говорителю.

— Не зная дали Масата ще се съгласи.

— Не мисля, че трябва да ги молиш да се съгласяват, Първи говорителю. Трябва да обявиш извънредно положение.

— Каква причина да посоча?

— Кажи им, че аз съм настоял, Първи говорителю.

— Говорителката Деларми веднага ще заяви, че си некомпетентен страхливец, докаран до лудост от собствените си видения.

Гендибал замълча за малко:

— Предполагам, че ще заяви нещо подобно, Първи говорителю, но да казва каквото си иска. Ще го преживея. Основният проблем сега не е моята гордост, а съществуването на Втората фондация.