Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

8

Отвън я чакаше Лионо Кодел.

— Чух всичко, кмете. Бяхте изключително търпелива.

— И съм изключително уморена. Мисля, че тоя ден имаше седемдесет и два часа. Отсега нататък ти поемаш нещата.

— Ще го сторя, само ми кажете имаше ли наистина ментално статично устройство в къщата?

— О, Кодел — с отегчение рече Бранно, — ти го знаеш по-добре от мен. Какъв шанс съществуваше някой да ни наблюдава? Можеш ли да си представиш, че Втората фондация следи всичко, навсякъде и винаги? Не съм романтична като младия Тривайз; той би могъл да си го мисли, но не и аз. А даже и да е тъй, даже ако очите и ушите на Втората фондация са навсякъде, нямаше ли присъствието на едно МСУ да ни издаде веднага? Нямаше ли неговото използване да й покаже, че срещу нейните сили съществува защита — щом открият район, който е ментално непрозрачен? Не е ли тайната на този щит — докато не сме се подготвили напълно да го използваме с цялата му мощност — нещо, което струва не само повече от Тривайз, но и от нас двамата с теб? И въпреки това…

Седяха в колата, Кодел шофираше.

— И въпреки това… — каза той.

— И въпреки това какво? — сепна се Бранно. — А, да. И въпреки това този млад човек е интелигентен. Нарекох го глупак може би половин дузина пъти, за да го държа там, където му е мястото, но той не е глупак. Млад е, чел е прекалено много романи от Аркади Даръл и те са го накарали да мисли, че Галактиката е такава и онакава… Но има бърза интуиция и ще бъде жалко да го загубим.

— Значи сте сигурна, че ще го загубим?

— Напълно — тъжно отвърна Бранно. — Въпреки всичко така е по-добре. Нямаме нужда от млади романтици, които в заслепението си да застрашат и евентуално да разбият онова, дето е било градено с години. Освен това той ще послужи за определена цел. Положително ще привлече вниманието на Втората фондация — естествено ако приемем, че тя съществува и наистина се интересува от нас. Докато е заета с него, може би ще ни пренебрегва. Може би дори ще спечелим нещо повече от щастието да бъдем пренебрегнати. Надяваме се да се издадат неволно чрез обсебеността си с Тривайз и да ни дадат възможност и време да обмислим контрамерки.

— Значи Тривайз ще привлече гърма.

Устните на Бранно се извиха в подобие на усмивка.

— Ето метафората, която търсех. Той е нашият гръмоотвод, дето ще поеме удара и ще ни защити.

— А този Янов Пелорат, който също ще бъде на пътя на светкавицата?

— И той може да пострада. Няма как да го избегнем.

Кодел кимна.

— Е, вие знаете какво е казал Салвор Хардин. „Никога не оставяй чувството си за морал да ти пречи да вършиш онова, което трябва.“

— В тоя момент нямам чувство за морал — промърмори Бранно. — Имам чувство за умора до смърт. И още нещо, бих могла да изброя сума ти хора, които предпочитам да загубя вместо този Голан Тривайз. Той е такъв хубав младеж. И естествено го съзнава — последните й думи се сляха, понеже тя затвори очи и задряма.