Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

59

— Един-единствен скок — промърмори Тривайз — и ето ти го.

— Гея ли? — попита Пелорат, надничайки иззад рамото му към екрана.

— Слънцето на Гея — отвърна Тривайз. — Наричай го Гея-С, за да не се объркваме. Галактографите обикновено правят така.

— Тогава къде е самата Гея? Или нея ще наричаме Гея-П — като „планета“?

— За планетата стига и просто Гея. Засега още не можем да я видим. Планетите не са толкова лесни за откриване като звездите, а ние сме все пак на стотина микропарсека от Гея-С. Обърни внимание, че тя изглежда само като звезда, макар и много ярка. Не сме достатъчно близо, за да я видим като диск. И не се взирай право в нея, Янов. Достатъчно е ярка, за да ти увреди ретината. Щом приключа с наблюденията, ще поставя филтър и тогава ще можеш да я съзерцаваш.

— Колко правят стотина микропарсека в единици, които митолог като мен може да проумее, Голан?

— Три милиарда километра или около двадесет пъти повече от разстоянието между Терминус и нашето слъне. Това задоволява ли те?

— Напълно. А не можем ли да идем по-близо?

— Не! — Тривайз изненадано вдигна поглед. — Не точно сега. Защо трябва да бързаме след всичко, дето го чухме за Гея? Едно е да си смел, съвсем друго — да си откачен. Нека първо да погледаме.

— Какво, Голан? Ти каза, че още не можем да я видим.

— С просто око — не. Само че ние разполагаме с телескопи и с един отличен компютър за бързи анализи. Като начало можем спокойно да проучим Гея-С, а ще успеем да направим и някои други наблюдения. Успокой се, Янов — Тривайз се протегна и потупа рамото му с доброжелателен жест.

След известна пауза добави:

— Гея-С е единична звезда или ако има спътник, той е много по-отдалечен, отколкото сме ние в момента, и в най-добрия случай е червено джудже, което пък означава, че няма защо да му обръщаме внимание. Гея-С е звезда от спектрален клас G4, а това значи, че е напълно възможно да има обитаема планета. Ако беше от клас А или М, щеше да се наложи моментално да обърнем и да се махаме.

— Аз наистина съм само митолог — рече Пелорат, — но се питам не бихме ли могли да определим спектралния клас на Гея от Сейшел?

— Можехме и го направихме, Янов, ала не пречи да проверим и по-отблизо. Гея-С има планетна система — дотук нищо изненадващо. Виждат се два газови гиганта и единият от тях е много голям — ако компютърът преценява точно разстоянията. Спокойно би могло да има и трети от другата страна на слънцето, така че да не бъде лесно открит, доколкото по една случайност сме доста близо до планетарната равнина. Не забелязвам нищо особено и във вътрешната част, което също не е изненадващо.

— Това лошо ли е?

— Само по себе си не. Очакваше се. Обитаемите планети би трябвало да са от скали и метали, да са много по-малки от газовите гиганти и, ако искаме да са достатъчно топли, да са по-близо до слънцето си — ето защо са и много по-трудни за откриване. Може би ще се наложи да приближим значително, за да проучим областта, която е на четири микропарсека от Гея-С.

— Аз съм готов.

— Аз пък не съм. Ще направим скока утре.

— Защо утре?

— Нека им дадем един ден да дойдат и да ни хванат, а ние евентуално да се измъкнем, ако ги забележим да идват и това, което видим, не ни хареса.