Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

72

Блис реагира на пикирането към Гея с наивно вълнение.

— Изобщо не усещам ускорението — отбеляза тя.

— Това е гравитачно спускане — поясни Пелорат. — Всичко се ускорява едновременно, включително и ние самите, така че не се усеща разликата.

— Но как става то, Пел?

Историкът сви рамене.

— Мисля, че Трив знае — рече малко виновно той, — само че сега едва ли е в настроение да говори на тая тема.

Тривайз се спускаше към Гея почти безразсъдно. Корабът реагираше на командите му, както Блис го бе предупредила, избирателно. Един негов опит да пресече по заобиколен начин линиите на гравитационната сила бе приет, но след известно колебание. Друг опит да се издигне нагоре бе направо отхвърлен.

Явно корабът все още не бе напълно негов.

— Голан, не се ли спускаш малко бързичко? — благо попита Пелорат.

С насилена отегченост в гласа, опитвайки се да не се гневи, той отвърна:

— Младата дама каза, че Гея ще се погрижи за нас.

— Да, Гея няма да позволи на тоя кораб да направи нищо опасно — потвърди дамата. — Имате ли ядене на борда?

— Наистина! — възкликна Пелорат. — Какво би искала да хапнеш, Блис?

— Да не е месо, Пел — деловито отвърна геянката, — но може риба или яйца, както и всякакви зеленчуци.

— Част от храната ни е сейшелска — каза Пелорат. — Не съм сигурен, че зная какво се съдържа в нея, но навярно ще ти хареса.

— Добре, ще опитам — в тона на Блис се прокрадна съмнение.

— Хората на Гея вегетарианци ли са? — запита Пелорат.

— Мнозина са вегетарианци — енергично закима девойката. — Зависи от какви хранителни вещества има нужда тялото в различните случаи. Напоследък не съм изпитвала глад за месо, така че, предполагам, не се нуждая. Не ми се е искало и нищо сладко. Сиренето ми е вкусно, а също и скаридите. Мисля, че вероятно имам нужда да намаля теглото си. — Тя звучно се потупа по десния хълбок. — Тук точно трябва да смъкна пет-шест фунта.

— Не виждам защо — рече Пелорат. — Така имаш нещо удобно, на което да седнеш.

Блис се извъртя, за да погледне по-добре задните си части.

— О, добре, няма значение. Теглото се сваля и качва, когато трябва. Няма защо да се тревожа.

Тривайз мълчеше, борейки се с „Далечната звезда“. Беше се колебал доста за траекторията и сега по-долните слоеве на планетната екосфера пищяха край кораба. Малко по малко звездолетът излизаше от контрола му. Впечатлението беше, като че ли някой или нещо се учи да управлява гравитачните двигатели. „Далечната звезда“, действайки очевидно не по негова воля, се изви нагоре към по-редкия въздух и бързо забави ход. После пое по собствен път, представляващ леко насочена към повърхността крива.

Блис бе пренебрегнала острия звук от съпротивлението на въздуха и деликатно душеше парата, вдигаща се от опаковката.

— Трябва да е наред, Пел — каза тя, — понеже ако не беше, нямаше да мирише тъй добре и аз нямаше да го хапна — пъхна тънкия си пръст в опаковката и после го облиза. — Предположението ти май ще излезе вярно. Това е скарида или нещо подобно. Хубаво!

С недоволен жест Тривайз заряза компютъра.

— Млада жено — рече той, сякаш сега я виждаше за пръв път.

— Казвам се Блис — важно заяви тя.

— Тогава, Блис! Ти знаеш имената ни.

— Да, Трив.

— Как така ги знаеш?

— Необходимо беше да ги знам, за да мога да си свърша работата. Така че ги знаех.

— А знаеш ли кой е Мун Ли Компор?

— Щях да знам, ако за мен беше важно. Тъй като не знам, значи господин Компор не идва тук. Всъщност — тя млъкна за миг — освен вас двамата насам никой не идва.

— Ще видим.

Той втренчи поглед надолу. Планетата бе в облаци. Покривката им не беше плътна, а разкъсана и забележително равномерно разпределена, като по този начин не позволяваше ясен обзор към нито една част от повърхността.

Превключи на микровълни и радарът светна. Повърхността бе досущ като небето. Изглеждаше, че това е островен свят — почти като Терминус, но в още по-голяма степен. Нито един от островите не бе много голям или особено изолиран. Напомняха огромен планетен архипелаг. Траекторията на кораба бе наклонена спрямо екваториалната равнина, но той не видя никакви следи от ледени шапки.

Нямаше и белези за неравномерно разпределение на населението, поне не в осветената половина.

— Близо до централния град ли ще се спуснем, Блис? — попита Тривайз.

Тя отвърна с безразличие:

— Гея ще ви свали на някое удобно място.

— Бих предпочел да е голям град.

— Имаш предвид голяма група хора?

— Да.

— Зависи от Гея.

Корабът продължаваше пътя си надолу и Тривайз се опита да се забавлява с предположения на кой остров ще се приземят.

Но който и да бе островът, изглеждаше, че след не повече от час ще кацнат.