Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

20

Гендибал беше доволен. Силата на изказването му свърши добра работа. Първият говорител не го очакваше и загуби душевното си равновесие. От тоя момент камшикът бе в ръката на Гендибал. Дори да съществуваше и най-малко колебание за това, то се разсея при следващата забележка на Шандис.

— Това има ли нещо общо с твоето убеждение, че Планът на Селдън е безсмислен?

Гендибал заложи на абсолютната увереност, като продължи с дидактичен тон, който не би позволил на Първия говорител да се окопити.

— Първи говорителю, съмнително е дали Прийм Палвър е върнал Плана към първоначалния му курс след отчайващата анормалност на Века на отклоненията. Проучи първичния радиант и ще видиш, че отклоненията не изчезват, преди да минат две десетилетия от смъртта на Палвър, и че след туй не се появяват нови. Заслугата ще да е на Първите говорители след Палвър, но и това изглежда неправдоподобно.

— Неправдоподобно? Сигурно никой от нас не може да се сравнява с Палвър, но защо пък неправдоподобно?

— Ще ми позволиш ли да ти го демонстрирам, Първи говорителю? Като използвам математическия апарат на психоисторията, аз мога ясно да покажа, че шансът отклоненията да изчезнат напълно е микроскопично малък, каквото и да предприеме Втората фондация. Естествено, ако нямаш време или желание за демонстрацията, която ще отнеме половин час пълно внимание, твое право е да не се съгласиш. Като алтернатива аз пък мога да поискам обща среща на Масата на говорителите и да го демонстрирам там. Това обаче за мен ще означава загуба на време и ненужно противопоставяне.

— Да, и евентуална загуба на престиж за мен. Демонстрирай го сега. Само че, едно предупреждение — Първият говорител правеше героични усилия да се съвземе. — Ако това, дето ще ми покажеш, е без особена стойност, няма да го забравя.

— Ако се окаже, че му липсва стойност — каза Гендибал с небрежна гордост, която направо го размаза, — незабавно ще получиш оставката ми.

Всъщност работата отне доста повече от половин час, понеже Първият говорител оспорваше математическия апарат с почти яростна настойчивост.

Гендибал навакса част от времето с ловко боравене с микрорадианта. Устройството — то можеше да локализира всяка част от огромния План холографски и не изискваше нито стена, нито конзола с размерите на бюро — бе влязло в употреба само преди десетина години и Първият говорител така и не се бе научил да го управлява. Гендибал знаеше това. И Киндор Шандис знаеше, че той го знае.

Гендибал прихвана микрорадианта с палец и започна да го управлява с другите четири пръста, служейки си с ръката така, сякаш боравеше с музикален инструмент. (Той дори бе написал малка статия за тази аналогия.)

Уравненията, които извеждаше (или намираше с уверена лекота) се движеха трескаво напред-назад, за да съпровождат неговия коментар. Ако бе нужно, използваше дефиниции, полагаше аксиоми и правеше графики — двумерни и тримерни, да не говорим за проекциите на многомерните съотношения.

Коментарът на Гендибал бе ясен и проницателен и Първият говорител напусна играта. Той бе победен и заяви:

— Не си спомням да съм виждал анализ от тоя род. Чия работа е?

— Моя собствена, Първи говорителю. Публикувал съм основния математически апарат, който се използва.

— Много проницателно, говорителю Гендибал. Такова нещо ще те вкара сред чакащите да получат моя пост, ако умра или се оттегля.

— Не съм мислил по този въпрос, Първи говорителю, но тъй като няма никакъв шанс да ми повярваш, ще откажа да го коментирам. Мислил съм и се надявам, че аз ще бъда Първи говорител, тъй като който и да поеме поста, ще трябва да действа по начин, който само аз виждам ясно.

— Да — каза Първият говорител, — неподходящата скромност може да бъде много опасна. Какъв е този начин за действие? Навярно сегашният Първи говорител също ще е в състояние да го следва. Ако съм твърде стар, за да направя творческия скок, който ти си направил, не съм толкова безсилен, та да не мога да следвам указанията ти.

Капитулацията бе елегантна и съвсем неочаквано в душата си Гендибал усети топло чувство към по-възрастния човек, тъй като проумя, че намерението на Шандис е точно такова.

— Благодаря, Първи говорителю, защото имам голяма нужда от такава помощ. Не бих могъл да очаквам, че ще убедя Масата без твоето просветено ръководство. (Любезност за любезност.) Предполагам, че от демонстрацията, която направих, си се убедил в невъзможността Векът на отклоненията да е бил коригиран само с нашите усилия, нито пък точно оттогава внезапно да секнат всички отклонения.

— Това ми е ясно — каза Първият говорител. — Ако изчисленията ти са верни, за да може Планът да се възстанови така, както се е възстановил, и да заработи толкова добре, колкото изглежда, че работи, трябваше ние да сме в състояние да предвиждаме реакциите на малки групи хора — дори на отделни индивиди — с известна степен на сигурност.

— Точно така. Доколкото математическият апарат на психоисторията обаче не позволява това, отклоненията не би трябвало да изчезнат, още повече пък да продължават да не се появяват. Значи разбираш какво имах предвид, когато преди малко казах, че недостатъкът на Плана е липсата на недостатъци.

Първият говорител рече:

— Или Планът на Селдън съдържа отклонения, или в твоите изчисления има някаква грешка. Тъй като Планът на Селдън не е показал никакви отклонения за повече от век, следва, че в твоите изчисления има някаква грешка; само че не открих никакви неправилни изводи или действия.

— Не бива — заяви Гендибал — да изключваш една трета алтернатива. Напълно възможно е Планът на Селдън да не притежава отклонения и въпреки това в моите изчисления, които показват, че това е невъзможно, да няма никаква грешка.

— Не мога да разбера такава трета алтернатива.

— Да допуснем, че Планът е контролиран чрез психоисторически метод, който е толкова усъвършенстван, че предвижда реакциите на малки групи хора — и дори на отделни индивиди — метод, който ние от Втората фондация не притежаваме. Тогава и само тогава изчисленията биха показали, че в него наистина може да няма отклонения!

За известно време (по стандартите на Втората фондация) Първият говорител не отговори. После каза:

— Такъв напредничав психоисторически метод не ми е известен, а от държанието ти съм сигурен, че и на теб също. Ако ние двамата не знаем за такъв метод, шансът някой друг говорител или която и да било група да е разработила подобна микропсихоистория — ако мога да я нарека така — и да я е запазила в тайна от останалите говорители от Масата е безкрайно малък. Съгласен ли си?

— Съгласен съм.

— Тогава или твоят анализ е погрешен, или микропсихоисторията е в ръцете на някаква група извън Втората фондация.

— Точно тъй, Първи говорителю, второто предположение трябва да е правилното.

— Можеш ли да демонстрираш доказуемостта на подобно твърдение?

— Не мога да го направя по какъвто и да е формализиран начин, но помисли: не е ли имало вече една личност, която е била в състояние да наруши Плана на Селдън, боравейки с отделни хора?

— Предполагам, че имаш предвид Мулето.

— Да, естествено.

— Мулето е могъл само да го прекъсне. Проблемът тук е, че Планът на Селдън работи прекалено добре, много по-близо до идеалното, отколкото твоите изчисления му позволяват. Ще ти потрябва Антимуле — някой, който също като Мулето е способен да надделее над Плана, но действа с противоположния мотив — не за да го прекъсне, а да го направи идеален.

— Точно тъй, Първи говорителю. Ще ми се аз да се бях сетил за този израз. Какъв е бил Мулето? Мутант. Но откъде е дошъл? Как се е появил? Никой всъщност не знае. Дали не би могло да има и други?

— Очевидно не би могло. Това, което със сигурност се знае за Мулето, е, че е бил стерилен. Оттук идва и прозвището му. Или си мислиш, че е само легенда?

— Нямам предвид потомците на Мулето. Не е ли възможно той да е отклонил се от правия път член на нещо, което всъщност е било или се е превърнало в значителна група от хора с неговите възможности — хора, които по някакви съображения не рушат Плана на Селдън, а го поддържат?

— А защо, в името на Галактиката, да го поддържат?

— А защо ние го поддържаме? Ние планираме такава Втора империя, в която да взимаме — или, по-скоро, нашите интелектуални потомци да взимат — решенията. Ако някоя друга група поддържа Плана по-ефективно дори и от нас, те не могат да ни оставят вземането на решенията. Те ще ги взимат — само че до какво ще доведе това? Не трябва ли да се опитаме да открием в какъв вид Втора империя ни наблъскват?

— И как предлагаш да го открием?

— Защо кметът на Терминус е пратил в изгнание Голан Тривайз? По този начин тя е дала възможност на една потенциално опасна личност да се движи свободно из Галактиката. Не мога да повярвам, че го е направила от хуманни мотиви. В исторически план управниците на Първата фондация винаги са действали реалистично, което обикновено означава „без никакво уважение към морала“. Един от техните герои — Салвор Хардин — даже е проповядвал против морала. Не, аз мисля, че Бранно е действала под натиска на агентите на Антимулетата, ако използвам твоя израз. Мисля, че те са вербували Тривайз и той е острието на опасността, насочена срещу нас. Смъртна опасност.

И Киндор Шандис каза:

— В името на Селдън, може би си прав. Само че как ще успеем да убедим Масата в това?

— Първи говорителю, ти подценяваш твое превъзходителство.