Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

40

Името на митничаря бе Джогорот Собхаддарта и той бе служил на станцията половината си живот, макар и с малки прекъсвания.

Нямаше нищо против такъв живот, защото той му даваше възможността — в продължение на един от всеки три месеца — да чете книгите си, да слуша музиката, която обича, и да бъде по-далеч от жена си и израстващия син. Вярно, че през последните две години началникът на митницата беше съновидец, а това не е особено приятно. Няма по-непоносим човек от този, който извинява странните си действия, като казва, че е бил подтикнат към тях в съня си.

Лично за себе си Собхаддарта бе решил, че не вярва нито дума от това, но внимаваше да не го разгласява, тъй като повечето от сейшелците не одобряваха антимедиумските съмнения. Наближаващото му пенсиониране можеше да бъде подложено на опасност, ако се разчуеше, че е материалист. Той попипа двете валма косми на брадичката си — едното с лявата ръка, другото с дясната, прокашля се високо и сетне каза с неподходяща небрежност:

— Това ли беше корабът, началник?

Началникът, чието също тъй сейшелско име бе Намарат Годхисаватта, бе зает с някакъв въпрос, свързан с получени от компютъра данни, и не вдигна очи.

— Какъв кораб? — попита той.

— „Далечната звезда“. Корабът от Фондацията. Онзи, дето току-що пуснах. Дето го холографирахме от всеки възможен ъгъл. Него ли беше сънувал?

Сега Годхисаватта вдигна поглед. Бе дребен човечец с почти черни очи, заобиколени от фини бръчици, които съвсем не бяха от склонност да се усмихва.

— Защо питаш? — каза той.

Собхаддарта се изправи и остави тъмните си разкошни вежди да приближат една към друга.

— Казаха, че са туристи, но аз никога не съм виждал такъв кораб и мисля, че са агенти на Фондацията.

Годхисаватта се облегна назад.

— Слушай, мой човек, колкото и да се опитвам, нещо не си спомням да съм ти искал мнението.

— Но, началник, аз смятам за свой патриотичен дълг да посоча, че…

Годхисаватта скръсти ръце на гърдите и остро погледна подчинения си, който — макар да бе далеч по-внушителен като физика и стойка — явно оклюма и доби съкрушен вид под погледа на своя шеф.

Годхисаватта каза:

— Мой човек, ако ти знаеш какво е добро за теб, ще си вършиш работата без много приказки; иначе ще се погрижа да не получиш пенсия, когато му дойде времето, а това ще стане скоро, чуя ли още една дума за неща, дето не те засягат.

С тих глас Собхаддарта отвърна:

— Да, сър — и с подозрителна сервилност добави: — Дали, сър, в моите задължения влиза да докладвам, че в обхвата на нашите екрани има и втори кораб?

— Смятай, че си докладвал — раздразнено рече Годхисаватта и се върна към работата си.

— С характеристики — продължи още по-смирено Собхаддарта, — които са много сходни с тези на кораба, дето току-що пуснахме.

Годхисаватта постави дланите си на бюрото и се надигна.

— Втори кораб?

Собхаддарта се усмихна вътрешно. Тоя варварин, плод на незаконна връзка (имаше предвид началника), явно не бе сънувал два кораба. После каза:

— Определено, сър! Сега ще се върна на своя пост в очакване на нареждания и се надявам, сър…

— Да?

Митничарят не можа да се сдържи въпреки риска за пенсията му.

— И се надявам, сър, че не сме пуснали тоя, дето не е трябвало.