Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

77

Харла Бранно мрачно се усмихна и набръчканото й лице сякаш потъна още по-дълбоко в месестите си гънки.

— Мисля, че можем да продължим — каза тя. — Готова съм за тях.

— Наистина ли сте сигурна, че знаете какво вършите? — попита я Кодел.

— Ако бях толкова луда, колкото ти се правиш, че мислиш, Лионо, щеше ли да настояваш да останеш на този кораб с мен?

Кодел сви рамене и отвърна:

— Вероятно да. Трябва да съм тук, госпожо кмете, поради малката възможност да мога да ви спра, да ви отклоня, най-малкото да ви забавя, преди да отидете твърде далеч. И, разбира се, ако не сте съвсем луда…

— Да?

— Ами, тогава не бих искал бъдещите историци да споменават само вас. Нека кажат, че и аз съм бил тук и да се питат на кого принадлежи заслугата, госпожо кмете.

— Умно, Лионо, умно, но доста несериозно. През толкова много мандата съм била силата зад трона, че едва ли бих позволила подобно нещо да се случи по време на собственото ми управление.

— Ще видим.

— Не, няма да видим, защото историческите преценки ще се направят след нашата смърт. Аз обаче не се страхувам. Нито за мястото си в историята, нито за онова — тя посочи екрана.

— Корабът на Компор — каза Кодел.

— Да, корабът на Компор — потвърди Бранно, — само че без Компор на борда. Един от нашите разузнавачи наблюдавал смяната. Корабът бил спрян от друг. Двама души се прехвърлили в него, а после Компор влязъл в чуждия кораб.

Бранно потри ръце.

— Тривайз изпълни отлично ролята си. Изпратих го в космоса, за да послужи като гръмоотвод и той го направи. Той привлече светкавицата. Корабът, който Компор е спрял, е бил на Втората фондация.

— Питам се как можете да сте сигурна в това? — замислено рече Кодел, извади лулата си и бавно започна да я тъпче с тютюн.

— Понеже винаги съм се съмнявала дали Компор не е под контрола на Втората фондация. Животът му протичаше някак прекалено гладко. Всичко му беше наред, стана първокласен експерт по хиперпространствени пътешествия. Предателството му спрямо Тривайз може да е било просто решение на амбициозен политик, но той го направи с такава ненужна усърдност, като че ли в това се криеше нещо повече от лична амбиция.

— Всичко дотук са само догадки, кмете.

— Догадките свършиха, когато той последва Тривайз в многобройни хиперпространствени скокове така лесно, сякаш беше само един-единствен скок.

— Помагаше му компютър, госпожо кмете!

Бранно наклони глава назад и се разсмя.

— Скъпи ми Лионо, ти тъй дейно съчиняваш заплетени сюжети, че забравяш колко ефикасни са простите. Аз изпратих Компор да проследи Тривайз не защото той трябваше да бъде следен. Нима беше нужно това? Колкото и да искаше да запази действията си в тайна, Тривайз щеше да привлече цялото внимание върху себе си във всеки свят извън Фондацията, който посещаваше. Неговият модерен кораб, силният му терминуски акцент, фондационните кредити — всичко туй автоматично го обграждаше с ореола на знаменитост. И в случай на някаква извънредна ситуация той автоматично щеше да се обърне към служителите на Фондацията за помощ, както направи на Сейшел. Така веднага научихме за онова, което бе извършил, и то напълно независимо от него самия.

— Не — продължи замислено тя, — Компор беше изпратен, за да изпитам Компор. Успяхме, понеже му дадохме дефектен компютър, е, не чак дотам дефектен, че да направи кораба неуправляем, но недостатъчно бърз да му помогне при осъществяване на многократни хиперпространствени скокове. И въпреки това Компор се справи безпроблемно.

— Кмете, разбирам, че не сте ми казали много неща, преди да решите, че трябва да го сторите.

— Лионо, аз пазех в тайна тези въпроси единствено за да не се обидиш. Възхищавам ти се и те използвам, но съществуват точни граници на моето доверие към теб, както и на твоето към мен. И, моля те, не си прави труда да го отричаш.

— Няма — каза сухо Кодел, — но един ден, кмете, ще си позволя да ви напомня за случая. Междувременно има ли още нещо, което да трябва да науча сега? От какъв вид е Звездолетът, който ги е спрял? Ако Компор е от Втората фондация, то и корабът му е положително оттам.

— Да се разговаря с теб винаги е удоволствие, Лионо, ти бързо схващаш нещата. Знаеш ли, Втората фондация не си дава труд да прикрива следите си. Тя има защити, на които разчита да я направят невидима. На човек оттам никога няма и през ум да му мине да използва кораб с чужда направа, даже и да бяха знаели колко ясно можем да определим произхода му по схемата на използване на енергията. Те винаги могат да изтрият тази информация от ума на всеки, който се е добрал до нея, така че защо да се крият? Е, нашият разузнавателен кораб е успял да определи произхода на онзи, който наближи Компор, няколко минути след като го забелязал.

— И сега предполагате, че Втората фондация ще изтрие тази информация от ума ни?

— Ако поискат — каза Бранно, — но те навярно разбират, че нещата са се променили.

— По-рано вие твърдяхте, че знаете къде е Втората фондация — продължи Кодел. — Първо ще се погрижите за Гея, после за Трантор. От това вадя заключение, че вторият кораб е от транториански произход.

— Предположението ти е правилно. Изненадан ли си?

Кодел бавно поклати глава.

— Като се сещам за някои минали неща, не. Еблинг Майс, Торан и Байта Дарел са живели на Трантор по времето, когато е бил спрян Мулето. Внучката на Байта, Аркади Дарел, е родена на Трантор и също е била там, когато по общо мнение бил сложен край на самата Втора фондация. В нейното описание на събитията се споменава за някой си Прийм Палвър, който играел ключова роля и се появявал в критичните моменти. Той бил транториански търговец. Смятам за очевидно, че Втората фондация се е намирала на Трантор, където между другото е живял и самият Хари Селдън. Това било по времето, когато той основал и двете фондации.

— Всичко е съвсем ясно, с изключение на факта, че никой не е предположил тази възможност. Втората фондация се е погрижила за това. Точно туй имах предвид, като казах, че не им е необходимо да прикриват следите си при положение, че съвсем лесно могат да уредят те да не бъдат забелязани или пък да изтрият спомена за тях.

— В такъв случай — подхвана Кодел — нека не поглеждаме прекалено бързо в посоката, в която те може би искат. Как предполагате, защо Тривайз е решил, че съществува Втора фондация? И защо тя не го е спряла?

Бранно вдигна кокалестите си пръсти и започна да брои с тяхна помощ:

— Тривайз, това първо, е много необикновен човек. При цялата му буйност и неспособност да действа предпазливо, у него има нещо, което не мога да проумея. Може би той е специален случай. Сетне, Втората фондация не е била съвсем неосведомена. Компор веднага се озова по петите на Тривайз и ми докладва за него. Разчитаха аз да го спра, без да се налага да рискуват с открита намеса. Трето, едва след като не реагирах, както очакваха — нямаше екзекуция, нямаше затвор, нямаше изтриване на паметта, нито дори психическа проба на мозъка му, — а направо го изгоних в космоса, Втората фондация отиде по-далеч. Те направиха директен ход и пратиха един от своите кораби.

И след миг добави със зле прикрито задоволство:

— Отличен гръмоотвод.

— А какъв ще бъде нашият следващ ход? — попита Кодел.

— Ще предизвикаме онзи човек от Втората фондация, срещу когото сме изправени. Всъщност точно сега се движим съвсем неотклонно към него.