Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

66

За Гендибал придвижването по въжето не бе съвсем неприятно усещане. Знаеше, че не е „космически вълк“ — както и никой друг от колегите му, — но пък и не беше напълно земен червей, понеже на членовете на Втората фондация не се позволяваше да станат такива. В края на краищата потенциалната необходимост от космически полети бе винаги надвиснала над тях, макар всеки да разбираше, че подобна нужда може да възникне твърде рядко. (Прийм Палвър, чиито многобройни космически пътешествия бяха легендарни, веднъж унило бе споменал, че успехът на един говорител е толкова по-голям, колкото по-малко пъти му се е налагало да пътува в космоса, за да осигури действието на Плана.)

Досега Гендибал бе използвал три пъти приставъчното въже. Този му бе четвъртият и даже и да изпитваше известно напрежение, то щеше да изчезне пред загрижеността за Сура Нови. Не му бе нужна никаква менталика, за да види, че разходката в нищото я бе разстроила дълбоко.

— Аз бъдеш уплашена, учителю — каза тя, когато й обясни какво ще трябва да се направи. — Нищото бъдеш това, в което ще сторя крачкостъпка — ако не друго, внезапното й връщане към грубия демски диалект показваше до каква степен е объркана.

Гендибал внимателно обясни:

— Не мога да те оставя на борда на този кораб, Нови, понеже аз ще отида в другия, а ти трябва да си с мен. Бъди спокойна, твоят космически скафандър ще те предпази от всякаква беда, а и просто няма къде да паднеш. Даже и да изпуснеш въжето, ще останеш някъде наблизо, а аз ще съм на една ръка разстояние, така че ще мога да те достигна. Хайде, Нови, покажи ми, че си достатъчно смела — така, както си и достатъчно умна — да бъдеш учен.

Тя не възрази повече и Гендибал, макар да не желаеше да предприеме нещо, което да смути гладкостта на нейното съзнание, все пак изпрати едно успокояващо докосване към повърхността на ума й.

— Ти пак можеш да ми говориш — рече той, след като и двамата бяха навлекли скафандрите. — Аз ще те чуя, ако мислиш усилено. Мисли думите силно и ясно, една по една. Сега ме чуваш, нали?

— Да, учителю — отвърна тя.

През прозрачната лицева плоча той видя, че устните й се движат и каза:

— Мисли, без да си движиш устните, Нови. В тоя модел скафандри няма радиовръзка. Всичко се прави с ума.

Сега устните й не помръднаха, а изражението й стана по-тревожно: „Чуваш ли ме, учителю?“

„Идеално“ — помисли Гендибал; неговите устни също не се движеха. — „Ти чуваш ли ме?“

„Чувам те, учителю.“

„Тогава ела с мен и прави каквото правя аз.“

Тръгнаха. На теория Гендибал беше отлично подготвен, а практически се справяше умерено добре. Важно бе човек да си държи краката изпънати плътно един до друг, като ги движи само от хълбоците. Така центърът на тежестта оставаше непроменен, а ръцете равномерно се местеха напред една след друга. Беше го обяснил на Сура Нови и, без да се обръща, следеше положението на тялото й по състоянието на двигателната област в нейния мозък.

Като за начинаеща тя се справяше много добре, почти толкова добре, колкото и той самият. Бе потиснала собственото си напрежение и последвала напътствията. Гендибал отново установи, че е много доволен от нея.

Все пак Нови очевидно се зарадва, когато пак се озова на борда, а и Гендибал също. Щом свали скафандъра си, той се огледа и едва не се вцепени от лукса и стила на обзавеждане. Не разпозна почти нищо от оборудването и сърцето му се сви при мисълта, че има твърде малко време, за да разбере как да се справя с всичко. Можеше да му се наложи направо да прехвърли опита от човека, намиращ се вече на борда — нещо, което никога не бе толкова качествено, колкото истинското обучение.

Сетне се концентрира върху Компор. Той бе висок и слаб, няколко години по-възрастен от него самия, доста хубав, макар и по малко слабашки начин, със ситно къдрава коса в странен масленожълт цвят.

За Гендибал веднага стана ясно, че този човек е разочарован и дори презира говорителя, с когото се срещаше за пръв път. Нещо повече, той съвършено не успяваше да прикрие този факт.

По принцип Гендибал не обръщаше внимание на подобни неща. Компор не беше транторианец — не беше и в пълния смисъл на думата човек от Втората фондация — и очевидно имаше своите илюзии. Дори и най-повърхностното пробягване по ума му го показваше. Сред тях бе и илюзията, че истинската власт по необходимост се свързва с властна външност. Разбира се, той можеше да запази заблудите си, доколкото те не пречеха на онова, от което Гендибал имаше нужда, но в настоящия момент точно тази наистина пречеше.

Това, което Гендибал стори, бе менталният еквивалент на щракването с пръсти. Компор леко залитна от усещането за остра, но бързо отминаваща болка. Концентрираното въздействие напука обвивката на неговата мисъл и остави чувство за непреднамерена, но страховита сила, която може да бъде използвана, ако говорителят поиска.

Остана и огромен респект към Гендибал. Самият той благо каза:

— Просто привличам вниманието ти, приятелю Компор. Моля те, кажи ми къде се намират сега твоят колега Голан Тривайз и неговият другар Янов Пелорат.

Компор отвърна колебливо:

— Мога ли да говоря пред тази жена, говорителю?

— Жената, Компор, е като мое продължение. Поради това няма причина да не можеш да говориш открито.

— Както кажеш, говорителю. Тривайз и Пелорат приближават една планета, известна като Гея.

— Така ми съобщи и онзи ден при последната ни връзка. Те положително вече са се приземили на Гея и вероятно отново са потеглили. На планетата Сейшел не се задържаха дълго.

— Докато аз ги следвах, все още не се бяха приземили, говорителю. Приближаваха планетата много предпазливо, като правеха големи паузи между микроскоковете. За мен е очевидно, че не разполагат с никаква информация за света, към който приближават, и затова се колебаят.

— А ти имаш ли информация, Компор?

— Никаква, говорителю — отвърна другият. — Поне според корабния ми компютър.

— Този ли? — погледът на Гендибал спря на контролния панел и той попита с внезапна надежда: — Може ли да помогне при управлението на кораба?

— Може изцяло да го управлява сам, говорителю. Човек трябва просто да мисли за това.

Гендибал изведнъж се почувства притеснен.

— Толкова далеч ли е стигнала Фондацията?

— Да, но още има какво да се желае. Компютърът работи тромаво. Трябва да повтарям мислите си няколко пъти и дори тогава получавам едва минимума от информация.

— Аз може би ще се справя по-добре — каза Гендибал.

— Сигурен съм, говорителю — с уважение заяви Компор.

— Да оставим това. Защо в компютъра няма информация за Гея?

— Не зная, говорителю. Той претендира, че има — доколкото за един компютър може да се каже, че претендира — данни за всички населени с хора планети в Галактиката.

— Няма как да има повече информация, отколкото е била вкарана в него; и ако онези, които са я вкарвали, са мислели, че имат данни за всички планети, а всъщност не са имали, тогава и компютърът би трябвало да работи със същото погрешно предположение. Прав ли съм?

— Сигурно, говорителю.

— Ти проучи ли това на Сейшел?

— Говорителю — рече с известна неловкост Компор, на Сейшел има хора, които приказват за Гея, но твърденията им са без стойност. Чисто суеверие. Разправят легенди, че Гея е могъщ свят, който е отблъснал дори Мулето.

— Наистина ли? — Гендибал с усилие потисна възбудата си. — Толкоз сигурен ли беше, че това е суеверие, та не разпита за никакви подробности?

— Не, говорителю. Разпитвах много, но това, дето току-що ти казах, е всичко, което успях да изкопча. Могат да говорят дълго на тази тема, но колкото и да говорят, нещата се свеждат до това, дето ти казах току-що.

— Очевидно — рече Гендибал — и Тривайз е чул същото и е тръгнал към Гея по такава причина. Може би за да прослуша тази голяма мощ. И го прави предпазливо, понеже също се бои.

— Напълно е възможно, говорителю.

— И въпреки това ти не го последва?

— Следвах го достатъчно дълго, за да се уверя, че наистина се е запътил към Гея. После се върнах тук, в околностите на Геянската система.

— Защо?

— По три причини, говорителю. Първо, вече наближаваше времето да пристигнеш, а аз исках да те пресрещна поне на част от пътя и да те взема на борда в най-ранния момент, както ти самият нареди. Тъй като моят кораб има хиперреле, не мога да бъда твърде далеч от Тривайз и Пелорат, без да възбудя подозрения на Терминус, но прецених, че трябва да рискувам и да се придвижа дотук. Второ, когато стана ясно, че Тривайз приближава планетата Гея толкова бавно, реших, че ще имам достатъчно време да тръгна към теб и да ускоря нашата среща, без да се окажа изпреварен от събитията, защото ти ще си по-компетентен от мен да го последваш до самата планета и да се справиш с всяка неочаквана опасност, която може да възникне.

— Съвсем вярно. А третата причина?

— След нашата последна връзка, говорителю, се случи нещо, което не очаквах и продължавам да не разбирам. Почувствах, че и по тая причина е по-добре да ускоря срещата ни.

— Какво е събитието, което не си очаквал и не разбираш?

— Кораби от флотата на Фондацията приближават границите на Сейшел. Компютърът ми е извадил тази информация от сейшелските новинарски предавания. Във флотилията има поне пет модерни кораба с достатъчна мощ да превземат планетата.

Гендибал не отговори веднага, тъй като не биваше да покаже, че не е очаквал подобен ход. След известна пауза малко небрежно каза:

— Предполагаш ли, че това има нещо общо с придвижването на Тривайз към Гея?

— Последва го незабавно, а ако В следва Л, значи има поне известна вероятност Л да е причинило В — рече Компор.

— Добре, добре. Изглежда, че всички ще се срещнем на Гея — Тривайз, аз, Първата фондация. Хайде, Компор, дотук ти си действал правилно, а сега ето какво ще направим. Първо, ще ми покажеш как работи този компютър и как чрез него може да бъде управляван корабът. Сигурен съм, че няма да ни отнеме много време. После ще влезеш в моя кораб, тъй като пък дотогава аз ще съм предал в ума ти информация как да го управляваш. Едва ли ще имаш някакви проблеми, въпреки че — както несъмнено си предположил по външния му вид — той ще ти се види много примитивен. Щом поемеш управлението, ще стоиш тук и ще ме чакаш.

— Колко време, говорителю?

— Докато не дойда за теб. Не очаквам да се забавя тъй дълго, че да се появи опасност да останеш без продукти, но ако все пак се случи, ще идеш на някоя населена планета от Сейшелския съюз и ще ме дочакаш там. Аз ще те намеря, където и да си.

— Както кажеш, говорителю.

— И не се паникьосвай. Мога да се справя с тази мистериозна Гея и, ако бъде нужно, с петте кораба на Фондацията.