Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

89

Говорителят Стор Гендибал беше отново на кораба си и имаше всички основания да бъде доволен. Срещата с Първата фондация не бе продължила дълго, но се оказа много продуктивна.

Беше изпратил съобщение, внимателно приглушаващо триумфа му. За момента бе достатъчно да уведоми Първия говорител, че всичко е минало добре (нещо, за което той би могъл да се досети и от факта, че в крайна сметка изобщо не се бе наложило да използват обединената мощ на Втората фондация). Подробностите можеха да почакат.

Щеше да опише колко внимателно — и незначително — пренастройване на ума на кмета Бранно бе преобърнало мисленето й от имперската му надутост към практичността на търговското договаряне, как внимателното — и от твърде голямо разстояние — настройване на водача на Сейшелския съюз бе довело до отправянето на покана за разговори към кмета, как без никакви по-нататъшни вмешателства след това бе постигнато политическо сближаване и как Компор се върна на Терминус със собствения си кораб, за да се погрижи за спазването на споразумението. Това бе, повтаряше си самодоволно Гендибал, почти учебникарски пример за големи резултати, постигнати с изключително пестелива, но майсторски приложена менталика.

Беше сигурен, че случилото се ще запуши устата на говорителката Деларми и ще доведе до собственото му издигане до поста Първи говорител съвсем скоро, след като представи подробностите на някое официално събиране на Масата.

Не отричаше в себе си колко важно бе присъствието на Сура Нови, въпреки че по принцип не бе необходимо този факт да се подчертава пред говорителите. Тя не само се бе оказала много важна за неговата победа, но предостави и нужното му в този момент оправдание да даде воля на детинската си (и много човешка, защото дори говорителите си бяха съвсем човеци) потребност да ликува заради гарантираната възхита, която знаеше, че ще получи.

Знаеше също, че Нови не бе разбрала нищо от случилото се, но си дава сметка, че той е уредил нещата по свой вкус и сега направо прелива от гордост. Погали гладкия й ум и почувства топлината на тази гордост.

— Нямаше да постигна това без теб, Нови — каза й той. — Благодарение на тебе успях да разбера, че Първата фондация — хората от големия кораб…

— Да, учителю, зная кого имаш предвид.

— Благодарение на тебе успях да разбера, че те имат щит и умове с незначителна ментална мощ. От въздействието им върху твоя ум можех да установя точно характеристиките и на щита, и на техните мозъци. Разбрах как най-ефективно да пробия този щит и да отклоня менталната сила.

— Не схващам какво точно казваш, учителю — колебливо отвърна Нови, — но ако можех, бих направила много повече, за да ти помогна.

— Зная, само че ти и сега направи достатъчно. Удивително е колко опасни са могли да станат. Обаче след като ги уловихме навреме, преди още щитът и полето им да са разработени добре, ще успеем да ги спрем. Кмет Бранно се връща, забравила и за щита, и за полето, защото е доволна от факта, че е постигнала търговско споразумение със Сейшел, което ще превърне сейшелците в действаща част от Федерацията. Не отричам, че има още много да се работи, за да се разруши постигнатото от Първата фондация — въпрос на нехайство от наша страна, — но каквото трябва, ще бъде сторено.

Той се позамисли и продължи по-тихо:

— Прекалено много неща сме приемали на доверие по отношение на Първата фондация. Ще се наложи да я поставим под строг контрол. Трябва й някак си да сплотим Галактиката, да използваме менталиката, за да изградим по-тясно мисловно сътрудничество. Това ще пасне добре на Плана, сигурен съм и ще се постарая да го постигна.

— Учителю — тревожно се обади демянката.

Гендибал внезапно се усмихна.

— Съжалявам, говорех на себе си. Нови, спомняш ли си Рафирант?

— Онзи фермер с мозък-кокал, дето те нападна ли? Да.

— Убеден съм, че това, както и всички останали аномалии, които ни сполетяха, е работа на агенти на Първата фондация, въоръжени с персонални щитове. Представи си само колко сме били слепи. Вярно, обърках се и недооцених ставащото поради онзи мит за мистичния свят, онова сейшелско суеверие за Гея. Тогава пак твоят ум ми помогна да установя, че източникът на менталното поле е бойният кораб, а не нещо друго.

Той потри ръце.

— Учителю — повтори плахо девойката.

— Да, Нови?

— Няма ли да те възнаградят за това, което направи?

— Разбира се, че ще ме възнаградят. Шандис ще се оттегли и аз ще стана Първи говорител. Тогава ще получа шанс да направя нашата планета активен фактор за революционизиране на Галактиката.

— Първи говорител ли?

— Да, Нови. Аз ще бъда най-важният и най-силният от всички учени.

— Най-важният? — тя изглеждаше съкрушена.

— Защо се мръщиш, Нови? Не искаш ли да бъда възнаграден?

— Искам, учителю. Но след като станеш най-важният от всички учени, няма да желаеш до себе си демянка. Аз няма да съм достойна.

— Няма да желая ли? Кой ще ме спре? — Той усети внезапен прилив на нежност към нея. — Нови, ти ще бъдеш с мен, където и да отида, какъвто и да стана. Смяташ ли, че бих рискувал да се справям с вълците, каквито понякога има около Масата, без твоят ум да ми казва какви са емоциите им, преди още те самите да са го разбрали — твоят собствен, невинен, абсолютно гладък ум. Освен това — той сякаш се сепна от внезапното си разкритие — на мен… на мен ми е приятно да съм с теб и смятам да те задържа до себе си… ако пожелаеш.

— О, учителю — прошепна Нови и докато ръката му обгръщаше талията й, тя склони глава на рамото му. Дълбоко вътре, където умът на Нови едва ли можеше да го осъзнае, същността на Гея оставаше и направляваше събитията, ала не друго, а именно тази непроницаема маска правеше възможно продължаването на великата задача.

И същата тази маска, която принадлежеше на една демянка, сега беше напълно щастлива. Толкова щастлива, че почти се примири с разстоянието, на което се намираше от себе си/тях/всички. Нещо повече, беше доволна от онова, което изглеждаше, че ще се случи в неясното бъдеще.