Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

90

Пелорат потри ръце и каза с внимателно претеглен ентусиазъм:

— Колко се радвам, че пак съм на Гея.

— Хм — обади се разсеяно Тривайз.

— Знаеш ли какво ми каза Блис? Кмет Бранно се връща на Терминус с търговско споразумение със Сейшел. Говорителят от Втората фондация се връща на Трантор, убеден че той е уредил нещата, а онази жена, Нови, отива с него, за да се погрижи да започнат промените, които ще доведат до създаването на Галаксея. И никоя от двете фондации изобщо не осъзнава, че Гея съществува. Това е направо удивително.

— Да — кимна Тривайз. — Всички тези факти са ми известни. Но ние, разбира се, знаем, че Гея съществува и можем да го докажем.

— Блис не мисли така. Твърди, че никой няма да ни повярва и че бързо ще го разберем. Освен това има една причина, поради която нямам намерение въобще да напускам Гея.

Думите му мигом извадиха Тривайз от разсеяността. Той вдигна поглед и попита:

— Какво?

— Ще остана тук. Знаеш ли, просто не мога да се позная. Само преди седмици си живеех самотно на Терминус — така, както десетилетия съм живял. Бях се потопил в своите мисли и архиви и никога не съм си представял нищо друго, освен че един ден ще стигна до смъртта си все така потънал в мислите и архивите си, продължавайки да живея самотно или може би да вегетирам самодоволно. Тогава съвсем неочаквано станах пътешественик в космоса и се забърках в галактичната криза. И… не се смей, Голан, открих Блис.

— Не се смея, Янов — рече Тривайз, — но сигурен ли си, че знаеш какво вършиш?

— О, да. Въпросът за Земята вече не е важен за мен. Фактът, че това е бил единственият свят с разнообразна екология и разумен живот беше изяснен добре. Знаеш каква е причината — Вечните.

— Да, зная. Та ти на Гея ли ще останеш?

— Естествено. Земята е минало, а аз съм уморен от миналото. Гея е бъдещето.

— Ти не си част от Гея, Янов. Или мислиш, че можеш да станеш частица от този свят?

— Блис казва, че до известна степен мога — ако не биологично, то поне интелектуално. Разбира се, с нейна помощ.

— Но след като тя е част от това, как вие двамата ще имате общ живот, обща гледна точка и общи интереси…

Намираха се на открито и Тривайз се загледа мрачно в тихия плодороден остров, морето отвъд него и другия остров на хоризонта, полилавял от разстоянието. Всичко беше мирно, цивилизовано, живо и единно.

— Янов — продължи той, — тя е цял един свят, а ти си само индивид. Ами ако й омръзнеш? Тя е млада…

— Мислил съм за това, Голан. От дни насам за нищо друго не мисля. Очаквам, че ще й омръзна; не съм романтичен глупак. Но каквото и да ми даде тя дотогава, ще бъде достатъчно. Дори вече съм получил от нея повече, отколкото съм смятал, че може да има в живота. Даже от този момент нататък да не я видя, пак няма да се почувствам излъган.

— Не вярвам — каза меко Тривайз. — Мисля, че ти си романтичен глупак, но аз и не те искам друг. Янов, не се познаваме от много време, обаче седмици наред сме били заедно всеки миг. И — съжалявам, ако звучи глупаво, — но много те харесвам.

— И аз теб, Голан — каза Пелорат.

— И не искам да те наранят. Трябва да говоря с Блис.

— Не, не, моля те, недей. Ще й четеш конско.

— Няма да й чета конско. Не всичко е свързано само с теб. Искам да поговоря на четири очи. Моля те, Янов, не ща да го правя зад гърба ти, така че дай съгласието си да разговарям с нея и да оправя някои недоразумения. Ако остана доволен, на сбогуване ще ти изкажа моите най-сърдечни поздравления и благопожелания и винаги ще си държа езика зад зъбите, каквото и да се случи.

— Ще развалиш нещата — поклати глава Пелорат.

— Няма, обещавам ти. Умолявам те…

— Добре, но нали ще бъдеш внимателен, скъпи ми приятелю?

— Имаш честната ми дума.