Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

78

Гендибал и Нови седяха един до друг и наблюдаваха екрана.

Демянката явно беше уплашена. За Гендибал това бе очевидно, както бе очевиден и отчаяният й опит да надвие страха си. Но той не можеше да направи нищо, за да й помогне, защото не смяташе за разумно да докосва ума й точно в този момент — да не отслаби нейната ответна реакция срещу менталното поле, което ги обграждаше.

Бойният кораб на Фондацията бавно, но неотклонно приближаваше. Съдейки по досегашния си опит, Гендибал прецени, че е голям боен кораб с екипаж вероятно от шест души. Беше очевидно, че сами по себе си оръдията му са достатъчни да задържат и — ако е необходимо — да унищожат цяла флота кораби на Втората фондация, в случай че те трябва да разчитат единствено на физическа сила.

И така, напредването на фондационния звездолет срещу кораба, пилотиран от човек на Втората фондация, даваше основание да се направят известни заключения. Дори и да разполагаше с ментални възможности, не изглеждаше правдоподобно корабът да се навре между зъбите на Втората фондация по този начин. По-вероятно бе да напредва поради незнание, а незнанието можеше да има различни степени.

То би могло да означава, че капитанът на бойния кораб не знае за смяната на Компор или — ако все пак знае — не му е известно, че Компор е сменен с човек от Втората фондация. А може би изобщо не беше наясно каква е тази Втора фондация.

Ами ако (Гендибал възнамеряваше да обмисли едва ли не всички варианти) корабът притежаваше ментална сила и въпреки това напредваше така самоуверено? Това можеше да значи единствено, че е под управлението на някакъв мегаломан или че притежава сили, надвишаващи всичко, което човек е в състояние да си представи.

Но и това явно не беше крайното заключение…

Внимателно долови ума на Нови. Тя не можеше да усеща съзнателно менталните полета, за разлика от него самия. Но пък умът му не успяваше да прави това така деликатно или пък да открива толкова слабо поле, както този на Нови. В бъдеще парадоксът трябваше да бъде изучен. В крайна сметка той можеше да доведе до резултат, който да се окаже далеч по-важен от непосредствения проблем с приближаващия боен кораб.

Гендибал бе доловил интуитивно тази възможност, когато за пръв път осъзна необикновената гладкост и симетрия в мозъка на Нови. Тогава го обзе печална гордост от интуитивните му способности. Говорителите винаги бяха се гордели с възможностите на интуицията си. До каква степен обаче това бе резултат от тяхната неспособност да измерват ментални полета чрез ясните методи на физиката и, следователно, да разберат какво в действителност вършат? Лесно беше невежеството да се прикрие с мистичната думичка „интуиция“. Ала не се ли коренеше то в явното подценяване на значението на физиката в сравнение с менталиката?

И доколко това беше сляпа гордост? Гендибал се надяваше, че когато стане Първи говорител, нещата ще се променят. Трябваше да има някакво физическо сближаване на разликите между двете фондации. Втората фондация не можеше вечно да стои изправена пред възможността от унищожение във всеки миг, когато менталният й монопол би допуснал неволна грешка.

Тъкмо сега монополът може би наистина я правеше. Вероятно Първата фондация е напреднала или пък между нея и Антимулетата има съюз. (Тази възможност му хрумна за пръв път и той чак потрепери.)

Мислите прелитаха през съзнанието му с обичайната за един говорител бързина, а докато следеше хода им, той продължаваше да долавя сиянието на ума на Нови — ответна реакция на лекото ментално поле около тях. То не се засилваше с приближаването на бойния кораб на Фондацията.

Само по себе си това не беше абсолютен индикатор, че в бойния кораб няма менталици. Отдавна се знаеше, че този вид поле не се подчинява на закона за обратно квадратичната пропорционалност, сиреч неговото усилване не се равняваше точно на квадрата на степента, в която намалява разстоянието между предавателя и приемателя. В това се състоеше разликата между менталното поле и електрическото или гравитационното. И все пак, независимо че то варираше по-малко с увеличаване на разстоянието, отколкото физическите, не беше съвсем нечувствително към разстоянието. Ответната реакция на ума на Нови щеше да покаже доловимо нарастване с наближаването на бойния кораб — някакво нарастване.

(Как така в продължение на цели пет века от времето на Хари Селдън насам нито един човек от Втората фондация не се бе замислил за изследването на математическата зависимост между менталната интензивност и разстоянието? Подобно пренебрежително отхвърляне на физиката трябваше и щеше да престане, мълчаливо се закле Гендибал.)

Ако на бойния кораб имаше хора с ментални способности и ако те бяха напълно сигурни, че приближават към човек от Втората фондация, нямаше ли интензивността на полето да нарасне максимално? И в такъв случай умът на Нови нямаше ли със сигурност да регистрира някакъв вид засилена ответна реакция?

Ала той не го направи!

Гендибал категорично отхвърли възможността на кораба да има менталици. Сигурно настъпваше поради неведение и можеше да не се приема за голяма опасност.

Разбира се, ментално поле все пак съществуваше, но навярно произлизаше от Гея. Това беше доста тревожно, макар непосредственият проблем да бе корабът. Трябваше да го елиминира и после да насочи вниманието си към света на Антимулетата.

Той зачака. Бойният кораб щеше да направи някакъв ход или поне да приближи достатъчно, така че да се почувства необходимост от ефективна защита.

Наистина корабът продължаваше да скъсява разстоянието, сега вече доста бързо, но не предприемаше нищо. Най-накрая Гендибал изчисли, че силата на неговия тласък ще е достатъчна. Нямаше да има болка и дори неразположение — просто всички на кораба щяха да открият, че мускулите им реагират забавено, не според техните желания.

Гендибал стесни менталното поле, направлявано от ума му. То се усили и със скоростта на светлината преодоля разстоянието между корабите. (Бяха достатъчно близо един до друг, така че хиперпространственият контакт, с неизбежната си загуба на точност, ставаше ненужен.)

И тогава отстъпи, вцепенен от изненада.

Корабът на Фондацията имаше действащ ментален щит, който увеличаваше плътността си пропорционално на засилената интензивност на чуждото поле. Той явно не напредваше в неведение, а разполагаше с неочаквано, макар и пасивно оръжие.