Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

24

Събранието на Масата не бе в пълен състав.

Нямаше обичай да се изчаква някой от говорителите, ако закъснее, нито пък, помисли си Шандис, Масата беше в подобно настроение. Стор Гендибал бе най-младият и явно не осъзнаваше изцяло този факт. Действаше, сякаш младостта сама по себе си е добродетел, а възрастта — въпрос на небрежност от страна на ония, които би трябвало да бъдат по-умни. Гендибал не се ползваше с популярност сред останалите говорители. Всъщност той не бе съвсем популярен и в очите на самия Шандис. Въпросът сега обаче не опираше до популярността.

Делора Деларми прекъсна размислите му. Гледаше го с големите си сини очи, а кръглото й лице — с придобитото си изражение на невинност и дружелюбност — маскираше един остър ум (за всички, освен за другите с нейния собствен ранг) и силата на концентрацията й.

Тя рече с усмивка:

— Първи говорителю, ще чакаме ли още?

(Събранието не бе официално открито, така че, строго казано, тя би могла да започне разговор, макар някой друг да би почакал Шандис да заговори пръв по силата на своята титла.)

Шандис я погледна обезоръжаващо въпреки лекото нарушение на вежливостта.

— В друг случай не бихме чакали, говорителко Деларми, но тъй като Масата се е събрала точно за да изслуша говорителя Гендибал, ми се вижда подходящо да не се придържаме стриктно към правилата.

— Къде е той, Първи говорителю?

— Това, говорителко Деларми, не знам.

Делора огледа правоъгълника от лица. Освен Първия говорител трябваше да има още единадесет други. Само дванадесет души. За пет века Втората фондация бе увеличила силите и задълженията си, ала всички опити Масата да надмине бройката дванадесет се бяха проваляли.

Дванадесет човека бяха след смъртта на Селдън, когато вторият Първи говорител (самият Селдън винаги е бил смятан за първия поред) бе определил тази бройка, и продължаваха да бъдат дванадесет.

Защо дванадесет? Това число лесно се делеше на групи с еднакъв размер. Беше достатъчно малко, за да може да се обсъжда нещо заедно н достатъчно голямо, за да се работи в екипи. Ако бяха повече, щяха да се ръководят трудно, ако бяха по-малко, нямаше да са достатъчно гъвкави.

Това бе обяснението. Всъщност никой не знаеше защо е била приета тази бройка, нито пък защо не трябва да се променя. В края на краищата дори Втората фондация можеше да се окаже роб на традицията.

На Деларми й трябваше само един кратък миг, за да премисли този въпрос, докато гледаше лице след лице и ум след ум, а после сардонично да насочи поглед към празното място — това на най-младия член.

Изпита задоволство, че никой не симпатизираше на Гендибал. Винаги бе чувствала, че младият човек притежава чара на стоножка и е най-добре да бъде третиран като такава. Засега само несъмнените му дарби и талантът му пречеха някой открито да поиска дело за изхвърляне. (Едва двама говорители бяха предложени за импийчмънт[1], но не и осъдени, в половин хилядолетната История на Втората фондация.)

Явното неуважение обаче да пропуснеш събиране на Масата бе далеч по-осъдително от много други обиди и Деларми с удоволствие усети, че нагласата за подобно дело се бе увеличила.

— Първи говорителю — рече тя, — ако не ти е известно местонахождението на говорителя Гендибал, аз с удоволствие ще ти го съобщя.

— Да, говорителко?

— Кой от нас не знае, че този млад човек — тя не използва никаква титла, говорейки за него, и това, разбира се, бе забелязано от всички — непрекъснато си намира работа сред демяните? Аз не питам каква ще да е тая работа, но и сега той е сред тях и неговата обсебеност там очевидно е достатъчно важна, за да ги предпочете пред тази Маса.

— Мисля — каза друг от говорителите, — че Гендибал просто се разхожда или тича като форма на физическо упражнение.

Деларми пак се усмихна. Обичаше да го прави — то нищо не й струваше.

— Университетът, Библиотеката, Дворецът и целият район наоколо са наши. В сравнение с планетата не е много, но мисля, че има достатъчно място за физически упражнения. Първи говорителю, няма ли да започнем?

Шандис въздъхна вътрешно. Той имаше пълна власт да накара Масата да чака или да отсрочи събирането, докато не пристигне Гендибал.

Никой Първи говорител обаче не можеше да действа спокойно дълго време, без да има поне пасивната подкрепа на останалите говорители, и затова не бе разумно да ги дразни. Дори Прийм Палвър понякога е бил принуждаван да придумва другите, за да постигне целта си. Освен това отсъствието на Гендибал беше дразнещо дори за Първия говорител. Младият политик би трябвало добре да разбере, че неговата воля не е закон.

И ето че, както се полагаше на ранга му, Киндор Шандис наистина заговори пръв:

— Ще започнем. Говорителят Гендибал представи някои стряскащи заключения от данните на първичния радиант. Той вярва, че съществува организация, която работи по поддържането на Плана на Селдън по-ефективно, отколкото можем ние, и че тя го прави за свои собствени цели. Оттук следва възгледът му, че трябва да научим повече за нея. Вие бяхте информирани за това й настоящото събиране е, за да можете да разпитате говорителя Гендибал, така че да стигнем до някакво заключение за нашата бъдеща политика.

Всъщност не беше нужно да се говори толкова много. Шандис бе оставил ума си отворен, така че всички го знаеха. Говоренето беше въпрос на вежливост.

Деларми бързо се огледа. Останалите десетима изглеждаха решени да я оставят да поеме ролята на говорител против Гендибал. Тя каза:

— Въпреки това Гендибал — отново пропускане на титлата — не знае и не може да каже каква или коя е тази друга организация.

Прозвуча като безупречна и недразнеща констатация. Все едно бе казала: „Аз мога да анализирам мозъка ти, така че не си прави труда да ми отговаряш.“

Първият говорител долови спотаената грубост и бързо реши да не й обърне внимание.

— Фактът, че говорителят Гендибал — той педантично избегна изпускането на титлата, но не придаде акцент на това — не знае и не може да каже коя е другата организация, не означава, че тя не съществува. През по-голямата част от своята история хората от Първата фондация не знаеха за нас практически нищо, а всъщност и сега не знаят много повече. Нима поставяш под въпрос нашето съществуване?

— От обстоятелството, че за нас не са знаели, а ние въпреки това съществуваме — рече Деларми, — не следва, че за да съществува нещо, трябва да не се знае за него. — И леко се засмя.

— Напълно вярно. Точно затова е необходимо твърдението на говорителя Гендибал да се проучи най-внимателно. То се основава на строга математическа дедукция, която аз самият проследих и която ви призовавам да обмислите. Тя — той потърси такъв умствен израз, който най-добре да изрази възгледите му — не е неубедителна.

— А този Голан Тривайз от Първата фондация, дето се рее из ума ти, но за когото не споменаваш?

Нова грубост и сега Киндор Шандис леко се изчерви.

— Какво ще кажеш за него?

Първият говорител отвърна:

— Идеята на говорителя Гендибал е, че този човек — Тривайз — е оръдието, може би несъзнаващо това, на въпросната организация и че ние не трябва да го пренебрегваме.

— Ако — рече Деларми, като се облегна в креслото и отметна посивяващата си коса встрани от очите — тази организация, каквато и да е тя, съществува и ако е опасно могъща поради своите ментални способности и поради факта, че е тъй прикрита, дали е вероятно тя да маневрира чрез толкова забележима персона, каквато е един изпратен в изгнание съветник от Първата фондация?

Шандис мрачно каза:

— Човек би могъл да помисли, че не. Но въпреки това аз забелязах нещо, което е много обезпокояващо. Не го разбирам — почти неволно той зарови мисълта в ума си, засрамен, че другите могат да я видят.

Всички говорители забелязаха менталното му действие и, както строгите правила изискваха, уважиха срама му. Деларми също го направи, но ужасно нетърпеливо. После попита точно според формулата:

— Можем ли да те помолим да ни позволиш да проникнем в мислите ти, тъй като ние разбираме и можем да прощаваме всеки срам, който изпитваш?

— Също като вас — отговори Първият говорител — аз не виждам на какви основания човек ще заподозре, че съветникът Тривайз е оръдие на другата организация или, ако наистина е такъв, за какво евентуално би могъл да послужи. Въпреки туй говорителят Гендибал изглеждаше сигурен, а не трябва да се пренебрегва интуицията на никого, който е получил квалификацията да бъде говорител. Поради това аз се опитах да приложа Плана към Тривайз.

— Към отделен човек? — попита един от присъстващите с тиха изненада и после мигом показа разкаянието си, че е придружил въпроса с мисъл, която беше очевиден еквивалент на „Ама че глупак!“.

— Към отделен човек — каза Първият говорител, — и ти си прав. Ама че съм глупак! Много добре знам, че Планът по всяка вероятност не може да се прилага към отделни индивиди и дори към малки групи от хора. Въпреки това ми беше любопитно. Екстраполирах междуличностните линии на пресичане далеч извън допустимите граници, но го направих по шестнадесет различни начина и избрах не точка, а район на пресичането. После използвах всички подробности, които знаем за Тривайз — един съветник от Първата фондация не остава съвсем незабележим — и за кмета на Фондацията. След това ги нанесох заедно, опасявам се, че в доста голям безпорядък.

— Той млъкна.

— Е? — рече Деларми. — Доколкото разбирам, ти… Изненадващи ли бяха резултатите?

— Никакви резултати нямаше, както и трябваше да се очаква — отвърна Първият говорител. — С отделен човек нищо не може да се направи и въпреки това… въпреки това…

— И въпреки това?

— Прекарал съм четиридесет години в анализиране на резултати и съм свикнал да имам ясно усещане какви ще са те, преди още да бъдат анализирани; и рядко съм бъркал. В този случай, макар да нямаше резултати, изпитах силното усещане, че Гендибал е прав и че Тривайз не бива да бъде оставян без наблюдение.

— Защо да не бъде оставян, Първи говорителю? — попита Деларми, явно смутена от силното чувство в ума на другия.

— Срам ме е — каза Киндор Шандис, — че се подлъгах да използвам Плана за нещо, за което той не става. Сега още повече ме е срам, че съм си позволил да бъда повлиян от усещане, което е напълно интуитивно… и все пак трябваше, понеже то бе много силно. Ако говорителят Гендибал е прав — ако ние сме заплашени от опасност, идваща от неизвестна посока — тогава аз чувствам, че щом настъпи време нашите дела да изпаднат в криза, не друг, а Тривайз ще държи и ще изиграе решаващата карта.

— На каква основа го чувстваш? — попита шокираната Деларми.

Първият говорител Шандис хвърли нещастен поглед на хората край масата.

— Нямам никаква основа. Психоисторическата математика не разкри тайната, но докато наблюдавах играта на взаимоотношенията, ми се струваше, че Тривайз е ключът към всичко. На този млад човек трябва да му се обърне внимание.

Бележки

[1] Импийчмънт — парламентарна процедура по оказване на недоверие. — Бел.пр.