Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

IV. КОСМОСЪТ

14

Корабът изглеждаше дори по-внушителен, отколкото Тривайз с неговите спомени от времето, когато новият клас кръстосвачи беше възторжено представен на широката публика, очакваше.

Не размерите му бяха внушителни — той бе по-скоро малък. Беше проектиран с идеята за маневреност и скорост, за изцяло гравитационни двигатели и, преди всичко, за най-напредничава компютризация. Не се и нуждаеше от големи размери, понеже те биха пречели на предназначението му.

Беше предвиден за един човек, и можеше с успех да измести по-старите звездолети, които се управляваха от екипаж от дузина, че и повече души. С втори или дори трети астронавт, така че да могат да се дават работни дежурства, подобен кораб би могъл да отбие цяла флотилия от далеч по-големите кръстосвачи, про-изведени извън Фондацията. Освен това той можеше да изпревари и да избяга от който и да е съществуващ в момента кораб.

В него имаше някаква съвършена гладкост — нито една непотребна линия, нито една излишна крива вътре или отвън. Всеки кубически метър пространство бе използван максимално, за да създава парадоксалното впечатление за вътрешен простор. Нищо, което кмет Бранно бе казала или би могла да каже за важността на мисията, нямаше да впечатли Тривайз повече от кораба, с който той бе помолен да изпълни същата тази мисия.

Бранно Бронза, помисли си раздразнено той, го бе натикала в едно опасно дело с изключителна важност. Може би не би го приел с такава решимост, ако тя не беше нагласила нещата тъй, че Тривайз да поиска да й покаже какво може да направи.

Що се отнася до Пелорат, историкът направо се прехласна от удивление.

— Ще повярваш ли — възкликна, като нежно докосна с пръст корпуса, преди да се покатери вътре, — че никога не съм бил толкова близо до космически кораб?

— Щом го казвате, професоре, ще ви повярвам, но как сте успели да го постигнете?

— Направо не знам, честно да ти река, скъпи прия… извини ме, скъпи Тривайз. Предполагам, че съм бил прекалено зает с моите изследвания. Когато човек има у дома наистина отличен компютър, който може да се свързва с други компютри навсякъде в Галактиката, той едва ли изпитва нужда да шава нагоре-надолу… Май съм очаквал космическите кораби да са по-големи от тоя.

— Този наистина е малък модел, но е по-просторен отвътре от всеки друг кораб с подобни размери.

— Как така? Ти се подиграваш с невежеството ми.

— Не, не, говоря сериозно. Това е един от първите изцяло гравитационни кораби.

— Какво значи туй? Само, моля те, не ми го обяснявай, ако ще трябва да се впуснеш нашироко във физиката. Бих приел честната ти дума както ти вчера прие моята относно единствеността на човешкия вид и на първичната планета.

— Нека опитаме, професор Пелорат. През всичките хилядолетия на космически полети ние сме разполагали с химически двигатели, йонни двигатели, суператомни двигатели, а те до един са обемисти. Старата военна флота на Империята е имала кораби, дълги по петстотин метра, жилищното пространство в които е било колкото в някой малък апартамент. За щастие, през вековете на своето съществуване, поради липсата на материални ресурси, Фондацията се е специализирала в миниатюри-зацията. Този кораб представлява връх в това отношение. Той използва антигравитацията, а устройството, което осигурява тази възможност, на практика не отнема ни-какво пространство, защото е вградено в самия корпус. Ако не беше тъй, все още щяхме да се нуждаем от хиператомни…

Един служител от сигурността се приближи до тях.

— Ще трябва да потеглите, джентълмени!

Небето просветляваше, макар до изгрева да имаше още половин час. Тривайз се огледа.

— Натоварен ли е багажът ми?

— Да, съветник, ще намерите кораба изцяло оборудван.

— Предполагам, че с дрехи, които не отговарят нито на моите размери, нито на моите вкусове.

Служителят съвсем неочаквано се усмихна почти по момчешки.

— Мисля, че ще отговорят — рече. — Последните тридесет-четиридесет часа кметът ни накара да работим извънредно и ние плътно се придържахме към вашия стил. Нямаше проблеми с парите. Слушайте — и той се огледа, сякаш да се увери, че никой не е забелязал внезапното му сближаване с тях, — двамата сте големи късметлии. Най-добрият кораб в света. Напълно оборудван с изключение на оръжието. Направо сте обрали каймака.

— Вероятно каймакът понакиселява — каза Тривайз, — Е, професоре, готов ли сте?

— Щом имам това, готов съм — отвърна Пелорат и повдигна нещо като квадратна вафла със страна около двадесетина сантиметра в калъфче от сребриста пластмаса. Тривайз изведнъж се сети, че Пелорат я бе държал, откакто бяха напуснали дома му, местейки я от една ръка в друга, без и за миг да я оставя някъде, дори когато спряха за кратко похапване.

— Какво е това, професоре?

— Моята библиотека. Индексирана по теми и първоизточници, успях да я натикам цялата в една-единствена вафла. Ако мислите, че този кораб е чудо, какво ще кажете за подобна вафла? Цяла библиотека! Всичко, което съм събрал! Удивително! Удивително!

— Ясно — отвърна съветникът, — наистина сме обрали каймака.