Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

10

Тази нощ Тривайз не спа добре.

Непрекъснато се мяташе в затвора, който старата жена бе издигнала около него, но не успя да намери изход.

Пращаха го в изгнание, а той не можеше да противодейства с нищо. Бранно беше се показала спокойна и неумолима и дори не си бе дала труда да маскира неконституционността на действията си. Той се бе уповавал на своите права като съветник и гражданин на Фондацията, а тя не ги бе признала дори на думи.

И ето сега този Пелорат, този странен учен, който като че ли живееше на света, без да бъде част от него, му заявяваше, че ужасната старица се е подготвяла за това от седмици.

Чувстваше се същинско „момче“, както го бе наричала тя.

Канеха се да го пратят в изгнание с някакъв историк, които веднага беше започнал да го титулова „скъпи приятелю“ и който сякаш получи невротичен пристъп на радост, понеже започваше галактическо издирване на… Земята?

Какво, в името на бабата на Мулето, беше Земята?

Беше попитал. Разбира се! Беше попитал веднага, щом я споменаха.

Беше казал:

— Извинете, професоре. Аз съм невежа във вашата област и вярвам, че няма да се подразните, ако ви помоля да ми обясните нещо с прости думи. Какво е Земята?

В продължение на двадесет дълги секунди Пелорат го зяпаше с печален поглед. После отвърна:

— Това е планета. Първичната планета. Същата онази, на която за пръв път са се появили хората, скъпи ми приятелю.

Тривайз се облещи.

— Появили се за пръв път? Откъде?

— От никъде. Това е планетата, на която човечеството се е развило по пътя на еволюцията от низшите животни.

Тривайз поразмишлява над това и поклати глава.

— Не разбирам какво имате предвид.

На лицето на Пелорат се появи краткотрайно раздразнение. Той се прокашля и заяви:

— Някога на Терминус не е имало хора. Предполагам, че знаеш това?

— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз. Внезапното използване на педагогически тон от страна на Пелорат го подразни.

— Чудесно. То важи и за всички останали светове. Анакреон, Сантани, Калган… За всички. По някое време в миналото те са били основани. Хората са дошли на тях от другаде. Дори и на Трантор. В продължение на двадесет хиляди години той може да е бил столица, но не и преди това.

— А какво е бил преди това?

— Пуст! Поне откъм хора.

— Не е много за вярване.

— Но е истина. Старите записи го доказват.

— Откъде са дошли тогава хората, които първи са открили Трантор?

— Никой не е сигурен. Има стотици планети, които претендират, че са били населени още в неясните мъгли на античността и чиито жители разправят фантастични историйки за естеството на първото пристигане на човеците. Историците са склонни да пренебрегват тия неща и да размишляват по „въпроса за произхода“.

— Това пък какво е? Никога не съм чувал за него.

— Не ме изненадва. Сега не е особено популярен исторически проблем, но по време на разпадането на Империята е имало период, когато този въпрос е предизвиквал определен интерес сред интелектуалците. Салвор Хардин го споменава накратко в мемоарите си. Това е проблемът за идентификацията и локализацията на единствената планета, откъдето е започнало всичко. Ако погледнем назад във времето, човечеството ще се стече от основаните напоследък светове към по-старите, към още по-старите, докато накрая не се концентрира в един-единствен — в първичния свят.

Тривайз моментално съзря очевидния недостатък на този аргумент.

— Не е ли възможно да е имало много първични светове?

— Разбира се, че не. Всички човешки същества по цялата Галактика са от един и същ вид. Един и същ вид не може да произлиза от повече от една планета. Това е съвършено невъзможно.

— Откъде знаете?

— Първо… — Пелорат докосна палеца на лявата си ръка с този на дясната, но после изглежда поразмисли над онова, което неизбежно щеше да се обърне в дълго и заплетено изложение. Отпусна надолу ръце и каза с подчертана тържественост:

— Скъпи приятелю, давам ти честната си дума.

Тривайз направи официален поклон и рече:

— Не съм и помислял да се съмнявам, професор Пелорат. Тогава нека приемем, че има само една първична планета, но не е ли възможно да съществуват стотици, които да си оспорват тази чест?

— Не просто е възможно, ами наистина е така. Въпреки това всичките им претенции са неоснователни. Нито една от тия стотици планети, които претендират за приоритет не показва и най-малка следа от предхиперпространстственото общество, да не говорим за следа на човешка еволюция от предхождащи човека организми.

— Тогава излиза, че има първична планета, но по някаква причина тя не претендира за това?

— Попадна право в целта.

— И вие се каните да я търсите?

— Двамата ще я търсим. Това е нашата мисия. Кмет Бранно е уредила всичко. Ти ще пилотираш нашия кораб до Трантор.

— До Трантор? Че тя не е първичната планета, вие сам го казахте преди малко.

— Разбира се, че не е Трантор, а Земята.

— Тогава защо да не пилотирам кораба към Земята?

— Изглежда не съм бил достатъчно ясен. Земята е име от легендите, свято пазено в древни митове. Значението му не ни е известно със сигурност, но е удобно да се използва тази дума като синоним за „първичната планета на човешкия род“. Коя обаче планета в реалния космос е тази, дето ние наричаме „Земя“, не се знае.

— Дали на Трантор ще го знаят?

— Определено се надявам там да получа информация. Трантор притежава Галактическата библиотека, най-голямата в цялата система.

— Тази библиотека сигурно е била преровена от хората, които са се интересували от „въпроса за произхода“ по време на Първата Империя.

Пелорат замислено кимна.

— Да, но може би недостатъчно добре. Научил съм много неща по „въпроса за произхода“, които вероятно имперците от преди пет века не са знаели. Разбираш ли, бих могъл да претърся старите записи с по-добри методи. Отдавна си мисля за това и имам наум една отлична възможност…

— Предполагам, че сте казали всичко туй на кмет Бранно и тя го е одобрила?

— Да го е одобрила? Скъпи приятелю, тя изпадна в екстаз. Каза ми, че Трантор със сигурност е мястото, където ще открия онова, което искам да науча.

— Несъмнено — измърмори Тривайз.

Това бе част от среднощните му размишления. Кмет Бранно го пращаше да узнае каквото може за Втората фондация. Изпращаше го с Пелорат, така че да прикрие реалната си цел с престореното издирване на Земята — задача, която може да го отведе навсякъде в Галактиката. Прикритието наистина беше идеално и той се възхити на изобретателността на кмета.

Но Трантор? Какъв смисъл имаше в това? Веднъж да стъпят на Трантор, Пелорат ще открие пътя към Галактическата библиотека и повече няма да излезе отвътре. С тия безкрайни купища книги, филми и записи, с неизброимите компютризации и символни представяния той сигурно никога няма да поиска да си тръгне.

И в добавка…

По времето на Мулето Еблинг Майс бе отишъл веднъж на Трантор. Историята твърдеше, че там той открил местоположението на Втората фондация и умрял, преди да може да го разгласи. Само че после Аркади Даръл бе направила същото и бе сполучила да я локализира. Местоположението, открито от нея, било на самия Терминус и тук гнездото на хората от Втората фондация било пометено. Където и да се намираше сега Втората фондация, а тя можеше да е навсякъде, какво повече би могъл да съобщи Трантор? Ако търси Втората фондация, по-добре да иде където и да е другаде, освен на Трантор.

И в добавка…

Той не знаеше какви са по-нататъшните планове на Бранно, но не бе в настроение да й прави услуги. Бранно била изпаднала в екстаз от идеята за пътуване до Трантор, така ли? Добре, щом Бранно го иска, те няма да идат там! Навсякъде другаде, но не и на Трантор!

И когато нощта вече преваляше към утрото, изтощен, Тривайз най-накрая потъна в често прекъсвана дрямка.