Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

85

— Ясно е, че направих грешка, Лионо, и то вероятно фатална — въздъхна изтощена Бранно.

— Необходимо ли е да се изрича такова нещо? — промърмори Кодел, без да си мърда устните.

— Те знаят какво мисля. Няма да навреди повече, че го казвам. Знаят какво мислиш и ти, независимо че не си движиш устните. Трябваше да изчакам още, докато щитът стане по-мощен.

— Как можехте да го сторите, кмете? Ако бяхме чакали да се подсигурим двойно, тройно и четворно, щеше да ни отнеме безкрайно много време. Разбира се, искаше ми се да не тръгваме ние самите. Щях да съм по-спокоен, ако експериментирах с някого другиго — може би с вашия гръмоотвод Тривайз.

— Не желаех да ги предупреждавам, Лионо — обясни Бранно. — И все пак ти напипа същността на моята грешка. Трябваше да изчакам, докато щитът стане достатъчно непроницаем. Не напълно, но достатъчно. Знаех, че още пропуска чувствително, но нямах търпение да чакам повече. Докато се ликвидира утечката, мандатът ми сигурно щеше да приключи, а аз исках това да стане по мое време и лично да бъда на мястото. Ето защо се насилих да вярвам като последна глупачка, че щитът е достатъчен. Не се вслушах в никакви предупреждения.

— Ако сме търпеливи, все още можем да победим.

— Ще дадеш заповед да се стреля по другия кораб?

— Не, не мога, кмете, но обстоятелствата се променят. Всъщност на сцената вече излиза нов актьор.

Той посочи към екрана. Компютърът автоматично бе го разделил на две и във всяка половина имаше по един кораб.

— Можеш ли да увеличиш изображението, Лионо?

— Никакъв проблем. Човекът от Втората фондация е опитен. Позволено ни е да правим всичко, което няма да го притесни.

— Ама това е „Далечната звезда“! — възкликна Бранно, изучавайки екрана. — Сигурна съм. И предполагам, че Тривайз и Пелорат са на борда.

Тя помълча за момент, след което добави с горчивина:

— Освен ако и те не са били заменени от хора на Втората фондация. Моят гръмоотвод наистина е много ефективен. Ех, ако и щитът ми беше по-здрав.

— Търпение! — прекъсна я Кодел.

В командната зала на кораба отекна глас и Бранно някак си разбра, че този глас не се състои от звукови вълни. Долови го направо в ума си, а един поглед към Кодел бе достатъчен да й подскаже, че и той го е уловил.

— Чуваш ли ме, кмете Бранно? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.

— Кой си ти? — попита тихо Бранно.

— Аз съм Гея.