Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

XI. СЕЙШЕЛ

39

За пръв път в живота си Янов Пелорат наблюдаваше как след така наречения от Тривайз „микроскок“ ярката звезда постепенно се превръща в огнено кълбо. Сетне четвъртата планета, Сейшел — тя бе населена и представляваше непосредствената им цел — стана по-едра и със забележимо по-малка скорост на въртене.

Компютърът беше направил карта на планетата и я бе проектирал на преносимия екран, който Пелорат държеше в скута си.

С апломба на човек, приземявал се на няколко дузини светове, Тривайз каза:

— Не бързай да се взираш прекалено силно, Янов. Ще трябва първо да минем през входната станция, а то може да се проточи доста.

Пелорат вдигна очи към него.

— Но нали е просто формалност.

— Да, само че това не й пречи да бъде досадна.

— Но сега е мирно време.

— Разбира се. Значи, че ще ни пуснат. Първо обаче изниква дребният въпрос за екологичния баланс. Всяка планета си има свой екологичен баланс и не иска да го разстройва. Така че съвсем естествено е да се проверяват корабите за нежелани микроорганизми или инфекции. Мярката е разумна.

— Струва ми се, ние нямаме такива неща.

— Да, нямаме и те ще го установят. Помни също, че Сейшел не е член на фондационната Федерация, така че сигурно известно време ще се изтягат назад в креслата си, за да ни демонстрират своята независимост.

Един малък кораб дойде да ги инспектира и сейшелският митничар се качи на борда. Тривайз, незабравил още времето в армията, бе много енергичен.

— „Далечната звезда“, от Терминус — докладва той. — Ето корабните документи. Невъоръжен. Частен кораб. Моят паспорт. Това е единственият пътник. Неговият паспорт. Туристи сме.

Митничарят имаше ослепителна униформа, в която доминираше аленият цвят. Бузите и горната му устна бяха гладко обръснати, но имаше къса брада, която се разделяше тъй, че от двете й страни стърчеше по едно вълмо. Той попита:

— Кораб от Фондацията?

Произнесе го „кораб от Фаундасията“, ала Тривайз бе достатъчно деликатен да не го поправи, нито дори да се усмихне. Стандартният галактически има толкова разновидности, колкото са планетите и човек просто говори своя собствен диалект. Докато няма взаимно неразбиране, това е без значение.

— Да, господине — каза Тривайз. — Кораб от Фондацията. Частна собственост.

— Много добре. Ако обичате, вашето натоварване.

— Моето какво?

— Вашето натоварване. Какво носите?

— А, товара ми. Ето списъка с отделните позиции. Само частна собственост. Не сме дошли да търгуваме. Както ви казах, ние сме просто туристи.

Митничарят се огледа любопитно.

— За туристи корабът е доста съвършен.

— Не и по стандартите на Фондацията — любезно възрази Тривайз. — Аз съм заможен и мога да си го позволя.

— Да не намеквате, че аз бих могъл да бъда обогатен? — чиновникът го погледна за малко, а после измести очи встрани.

Тривайз се поколеба за миг, докато схвана смисъла на казаното, а сетне още един миг, за да реши как да постъпи.

— Не, нямам намерение да ви подкупвам. Нямам причина да ви подкупвам, а и да имах такива намерения, вие не приличате на човек, дето може да бъде подкупен. Ако искате, огледайте кораба.

— Няма нужда — рече чиновникът, като постави настрани джобния си магнетофон. — Вече сте изследвани за специфични контрабандни инфекции и такива липсват. На кораба е дадена радиочестота, която ще ви служи като насочващ подхода лъч.

После си тръгна. Цялата процедура бе отнела петнадесет минути.

С тих глас Пелорат попита:

— Можеше ли да предизвика усложнения? Наистина ли очакваше подкуп?

Тривайз сви рамене.

— Подкупването на митничарите е древно като Галактиката и аз с готовност щях да го направя, ако той бе намекнал втори път. Предполагам, че все пак предпочете да не рискува с кораб от Фондацията и при това такъв особен модел. Старата госпожа кметът, да е жива и здрава задето е толкова опърничава, каза, че името на Фондацията ще ни пази навсякъде и май не е сбъркала. Можеше да ни отнеме много повече време.

— Защо? Той като че ли научи всичко, което искаше да знае.

— Да, но е бил достатъчно вежлив да ни провери чрез дистанционно радиосканиране. Ако беше поискал, можеше да мине по кораба с ръчна машинка и да ни отнеме часове. Можеше да ни тикне и двамата в някоя полева болница и да ни държи с дни.

— Какво? Скъпи ми приятелю!

— Не се вълнувай, нали не го направи. Мислех си, че е възможно да го стори, но се размина. Което ще рече, че можем да се приземим. Бих искал да се спуснем гравитачно — би ни отнело само петнадесет минути, но не зная къде са разрешените за приземяване писти, а не искам да си създаваме неприятности. Значи, ще трябва да следваме радиолъча — което ще ни коства доста повече време — докато се спускаме по спирала през атмосферата.

Пелорат изглеждаше щастлив.

— Но това е чудесно, Голан. Ще се снижаваме ли достатъчно бавно, та да мога да наблюдавам терена? — Той повдигна портативния си екран, на който сега имаше карта с малко увеличение.

— Мисля, че да. Ще трябва да се мушнем под облачната обвивка и ще се движим със скорост няколко километра в секунда. Няма да е като пътешествие с балон, но ще успееш да видиш планетографията.

— Отлично! Отлично!

Тривайз замислено каза:

— Само се чудя дали ще бъдем на Сейшел достатъчно дълго, за да нагодя корабния часовник по местното време.

— Предполагам, зависи от това, какво планираме да правим. Как мислиш, Голан?

— Целта ни е да намерим Гея, а не знам колко време ще ни отнеме това.

Пелорат каза:

— Можем да нагласим часовите ленти на китките си и да оставим корабния часовник както си е.

— Става — рече Тривайз и погледна към планетата, която се бе проснала под тях. — Няма смисъл да чакаме повече. Ще наглася компютъра по радиолъча, дето ни го дадоха, и той ще може да използва гравитацията, за да имитира обикновен полет. Да слизаме, Янов, и да видим какво ще открием.

Корабът започна да се движи по изчислената гладка гравитационна крива, а Тривайз замислено гледаше към планетата.

Никога не бе идвал в Сейшелския съюз, но знаеше, че през последния век той бе настроен недружелюбно към Фондацията. Беше изненадан, и малко разочарован, че толкова бързо са минали митническата проверка.

Това не му се струваше логично.