Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

52

Мъжът, който се изправи, заобиколи бюрото и приближи, за да ги посрещне, беше висок и отдавна навлязъл в средната възраст. Кожата му изглеждаше светлокафява, а косата, която стърчеше на ситни къдрици над главата му — стоманено сива. Протегна за поздрав ръка и каза с мек, нисък глас:

— Аз съм Ес Кю. Радвам се да ви видя, професори.

Тривайз отвърна:

— Аз нямам академична титла. Просто придружавам професор Пелорат. Можете да ме наричате само Тривайз. Радвам се да ви видя, професор Абт.

Явно объркан, Квинтесец вдигна ръка.

— Не, не. Абт е просто някаква глупава титла, която не значи нищо вън от Сейшел. Моля ви, не й обръщайте внимание и ме наричайте Ес Кю. Тук, на Сейшел, при обичайното общуване сме склонни да използваме инициали. Толкова се радвам да ви видя и двамата, макар да очаквах само един човек.

За момент той изглежда се поколеба, но после дискретно избърса дясната си ръка в панталоните и я протегна.

Тривайз я стисна, чудейки се по какъв начин всъщност се поздравяват сейшелците.

Квинтесец каза:

— Моля, седнете. Опасявам се, че креслата ще ви се видят безжизнени, но ако питат мен, не искам те да ме прегръщат. Сега е много модерно да го правят, но аз предпочитам прегръдката наистина да означава нещо, нали тъй?

Тривайз се усмихна и рече:

— Кой не би предпочел? Вашето име, Ес Кю, изглежда е от Крайните светове, а не е сейшелско. Ако забележката ми е неучтива, моля за извинение.

— Няма значение. Моето семейство донякъде е от Асконе. Преди пет поколения пра-пра-прародителите ми напуснали Асконе, след като Фондацията започнала да доминира прекалено осезателно.

Пелорат каза:

— А ние сме от Фондацията. Нашите извинения.

Квинтесец добродушно махна с ръка.

— След пет поколения не мога да бъда злопаметен. Не че и лоши работи не са ставали, но какво толкова. Бихте ли искали да хапнете нещо? Да пийнете? Музика за фон?

— Ако нямате нищо против — рече Пелорат, — аз желая да мина направо към деловата част, стига сейшелските обичаи да го позволяват.

— Уверявам ви, сейшелските обичаи не са пречка. Нямате представа колко забележително е това, доктор Пелорат. Само преди около две седмици попаднах на вашата статия относно митовете за произхода в „Археологически преглед“ и тя ме порази като забележителен синтез… за съжаление прекалено сбит.

Пелорат чак се изчерви от удоволствие.

— Много съм щастлив, че сте я прочели. Разбира се, трябваше да я сбия, тъй като „Археологически преглед“ не искаше да отпечата цялата студия. На тази тема мисля да напиша монография.

— Бих желал да го сторите. Във всеки случай, веднага щом я прочетох, ми се прииска да ви видя. Даже си помислих да посетя Терминус, въпреки че туй би било трудно за уреждане…

— Защо? — попита Тривайз.

Квинтесец изглежда се почувства неудобно.

— Съжалявам, но трябва да кажа, че Сейшел не е особено склонен да се присъедини към фондационната Федерация и общо взето не одобрява каквито и да било социални връзки с нея. Разбирате ли, при нас съществува традиция на неутралност. Даже и Мулето не ни е закачал, освен дето е поискал от нас специална декларация за неутралитет. Поради това на всяко подобно искане за посещение на фондационна територия — и особено на Терминус — се гледа с подозрение, въпреки че един човек като мен, който трябва да свърши някаква научна работа, вероятно в края на краищата би получил паспорт. Само че това не се оказа необходимо — вие дойдохте сами. Направо не ми се вярва. Питам се защо? Чували ли сте за мен, както аз съм чувал за вас?

— Познавам трудовете ви, Ес Кю — рече Пелорат, — и в моите архиви имам резюмета на вашите студии. Точно затова дойдох при вас. Аз проучвам едновременно проблема за Земята, която има претенциите да е първородната планета на човешкия род, и ранния период на изследването и населяването на Галактиката. Тук, в частност, дойдох, за да ви питам за основаването на Сейшел.

— От вашата студия — каза Квинтесец — заключвам, че вие се интересувате от митове и легенди.

— А още повече от история, от действителни факти — ако има такива. В противен случай от митове и легенди.

Квинтесец стана и бързо тръгна напред-назад по дължината на стаята, спря да огледа Пелорат и пак закрачи.

Тривайз нетърпеливо каза:

— Е, професоре?

Квинтесец възкликна:

— Странно! Наистина странно! Едва вчера…

— Какво едва вчера? — попита Пелорат.

— Казах ви, докторе… между другото, мога ли да ви наричам Джей Пи? Използването на пълното име ми се струва малко неестествено.

— Моля.

— Казах ви, Джей Пи, че много харесах вашата студия и исках да ви видя. Причината беше, че вие явно имате голяма колекция от митове, отнасящи се до началото на различни светове, но нямате нашите легенди. С други думи, прииска ми се да се срещнем, за да ви разкажа точно това, заради което сте дошли да ме потърсите.

— Какво общо има то с вчерашния ден, Ес Кю? — попита Тривайз.

— Ние имаме легенди. Една легенда. Много важна за нашето общество, тъй като се е превърнала в основна мистерия…

— Мистерия? — попита Тривайз.

— Нямам предвид загадка или нещо от тоя род. Струва ми се, че туй е основното значение на думата на стандартен галактически. Тук става дума обаче за тясното й значение, тоест за „нещо тайно“ — нещо, целият смисъл на което знаят само посветените; нещо, за което на външни хора не трябва да се говори. И точно вчера беше денят.

— Денят за какво, Ес Кю? — попита Тривайз, като леко се престараваше да изглежда търпелив.

— Вчера беше Денят на полета.

— А, да — каза Тривайз, — денят за медитиране и тишина, когато се предполага, че всеки ще си седи вкъщи.

— На теория е нещо такова, като се изключат по-големите градове и по-изтънчените области, където старомодните обичаи много-много не се спазват. Но, както виждам, вие знаете за това.

Пелорат, който започваше да се безпокои от все по-раздразнителния тон на Тривайз, бързо вметна:

— Понеже пристигнахме вчера, подочухме нещичко.

— Питам се как само уцелихме момента — язвително рече Тривайз. — Вижте, Ес Кю, както вече споменах, аз не съм учен, но въпреки туй имам един въпрос. Вие заявихте, че не бива да говорите за основната мистерия, като имахте предвид, че тя не трябва да бъде разкривана пред външни хора. Защо, в такъв случай, говорите за нея? Та ние сме външни хора.

— Така е. Само че аз не спазвам деня и в това отношение суеверието ми е много слабо. Студията на Джей Пи обаче подсили едно мое отдавнашно усещане. Митовете и легендите просто не се създават от вакуум. Нищо не се прави от вакуум. Все някъде се крие зрънце истина, колкото и изопачена да е тя, и аз бих искал да узная истината, която се крие зад нашата легенда за Деня на полета.

— А може ли спокойно да се беседва за това? — попита Тривайз.

Квинтесец сви рамене.

— Предполагам, че не съвсем. Консервативните елементи сред нашето население ще бъдат ужасени. Те обаче не контролират правителството и не са го контролирали повече от век. Тези, които отхвърлят намесата на църквата в държавните работи, са силни и ще стават още по-силни, освен ако консерваторите не се възползват от нашата — моля да ме извините — антифондационна нагласа. В добавка, доколкото аз обсъждам тоя въпрос поради академичния ми интерес към древната история, Академичната лига при нужда ще ме подкрепи с все сили.

— В такъв случай — рече Пелорат — бихте ли ни разказали за вашата основна мистерия, Ес Кю?

— Да, но нека първо уредя да не ни прекъсват или, ако трябва да съм напълно откровен, да не ни подслушват. Както се казва, даже човек да трябва да гледа бика в очите, няма защо да го удря по муцуната.

Той набра някакъв код на работната повърхност на един уред на бюрото си и каза:

— Сега сме изолирани.

— Сигурен ли сте, че тук няма буболечки? — попита Тривайз.

— Буболечки?

— Скрити микрофони! Подслушвателни устройства! Някаква апаратура, чрез която да бъдете под наблюдение — визуално, слухово или и двете едновременно.

Квинтесец беше шокиран.

— Не и на Сейшел!

Тривайз сви рамене.

— Щом казвате.

— Моля ви, Ес Кю — рече Пелорат.

Квинтесец сви устни, облегна се назад в креслото си (то леко поддаде от натиска) и събра върховете на пръстите си. Изглежда обмисляше как да започне.

— Знаете ли какво е робот? — попита той.

— Робот? — повтори Пелорат. — Не.

Квинтесец погледна към Тривайз, който бавно поклати глава.

— Обаче знаете какво е компютър?

— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз.

— Добре тогава, едно подвижно компютризирано устройство…

— …си е подвижно компютризирано устройство — Тривайз продължаваше да излъчва нетърпение. — Има безброй много разновидности и аз не знам да съществува по-общ термин за тях от „подвижно компютризирано устройство“.

— …което изглежда точно като човек, е робот — невъзмутимо приключи дефиницията си Ес Кю. — Роботът се различава по това, че е с човешка форма.

— Защо с човешка форма? — попита Пелорат с искрено учудване.

— Не знам. Това е изключително неефективна конструкция за един инструмент, съгласен съм, но аз просто повтарям легендата. „Робот“ е много стара дума от език, който не подлежи на определяне, въпреки че нашите учени казват, че тя имала допълнително подразбиращо се значение „трудя се“.

— Не мога да се сетя за никаква дума — скептично заяви Тривайз, — която макар и смътно да звучи като „робот“ и да има връзка с „трудя се“.

— На стандартен галактически определено няма — рече Квинтесец, — но така казват.

Пелорат се намеси:

— Може би това е обърната етимология. Тези предмети са предназначени да се трудят, така че лингвистите са започнали да твърдят, че думата означава „трудя се“. Както и да е, защо ни разправяте всичко това?

— Защото тук, на Сейшел, има дълбоко вкоренено предание, че когато Земята е била единственият населен свят и цялата Галактиката се е простирала пуста пред нея, били изобретени роботите. Тогава имало два вида човешки същества: естествени и ръкотворни, биологични и механични, прости и сложни…

Квинтесец позамлъкна и продължи с мрачна усмивка:

— Съжалявам. Не е възможно да се говори за роботи, без да се цитира „Книга за полета“. Хората от Земята изобретили роботите — няма нужда да казвам нищо повече. Това е достатъчно ясно.

— И защо са ги изобретили? — попита Тривайз.

Квинтесец сви рамене.

— Кой може да каже след толкова време? Навярно са били малобройни и са имали нужда от помощ, особено при огромната цел да проучат и населят Галактиката.

— Това е разумно предположение — кимна Тривайз. — След като Галактиката била колонизирана, от роботите вече не е имало нужда. В днешно време определено няма хуманоидни подвижни компютризирани устройства.

— Както и да е — рече Ес Кю, — по-нататък историята продължава така, ако мога силно да я опростя и да оставя настрана многобройните поетически отклонения, на които честно казано, не вярвам, въпреки че повечето хора ги приемат или поне се правят, че ги приемат. Край Земята израснали светове-колонии, които обикаляли около съседните звезди и били далеч по-населени с роботи, отколкото самата тя. На новите, неусвоени светове имало повече работа за тях. Всъщност Земята се уединила, не искала повече роботите и въстанала срещу хуманоидните устройства.

— И какво станало после? — попита Пелорат.

— Външните светове излезли по-силни. С помощта на своите роботи преселниците победили и започнали да контролират Земята майка. Но имало и такива земни жители, които напуснали своя свят — с по-добри кораби и по-усъвършенствани модели за хиперпространствени пътувания. Те избягали на много далечни звезди и светове, отвъд по-рано колонизираните планети. Основали нови колонии — без роботи — в които хората можели да живеят свободно. Това били тъй наречените Полетни времена и денят, в който първият земянин достигнал сектора Сейшел — да, именно на тази планета — е Денят на полета, който се празнува всяка година от много хилядолетия насам.

— Скъпи ми друже — рече Пелорат — от казаното излиза, че Сейшел е основан пряко от Земята.

Квинтесец помисли и за момент се поколеба. После кимна:

— Такова е официалното твърдение.

— Очевидно — вметна Тривайз — вие не го приемате.

— Струва ми се… — започна Квинтесец и изведнъж избухна:

— О, велики звезди и планети, не вярвам! Това е съвсем невероятно, но е официална догма и колкото и държавното управление да се е отделило от църквата, поне на думи трябва да признаваш догмата. Но да се върнем на въпроса. От вашата статия, Джей Пи, по нищо не личи, че знаете за тази история — за роботите и двете вълни на колонизиране; една по-малка с роботи и една по-голяма без тях.

— Наистина не я знаех — каза Пелорат. — Сега я чувам за пръв път и, скъпи ми Ес Кю, ще ви бъда вечно благодарен, задето я научих от вас. Изумен съм, че в нито едно от изследванията няма и намек за…

— Това показва — рече Квинтесец — колко ефективна е нашата обществена система. То си е наш, сейшелски секрет — нашата голяма мистерия.

— Може би — сухо се намеси Тривайз. — Все пак втората вълна на колонизиране — тази без роботите — трябва да се е разпростряла във всички посоки. Защо подобна голяма мистерия съществува единствено на Сейшел?

Квинтесец отвърна:

— Тя би могла да съществува навсякъде и пак да е тайна. Нашите консерватори вярват, че само Сейшел е бил основан от Земята и че цялата останала част от Галактиката е била колонизирана от Сейшел. Това, разбира се, е безсмислено.

Пелорат рече:

— С времето съпътстващите загадки сигурно ще бъдат разкрити. Сега, като имам отправната точка, мога да започна да търся сходна информация и на други светове. Важното е, че открих какъв въпрос да задавам, а един добър въпрос, разбира се, е ключът, дето може да породи безкрайно много добри отговори. Какъв късмет имах, че…

— Да, Янов — прекъсна го Тривайз, — но Ес Кю положително не ни е разправил още цялата история. Какво е станало с по-старите колонии и техните роботи? Вашето предание казва ли нещо за тях?

— Не с подробности, но в общи линии да. Хората и хуманоидите очевидно не можели да живеят заедно. Световете с роботи измрели. Не били жизнеспособни.

— А Земята?

— Човеците я напуснали, дошли тук и вероятно — макар че консерваторите не биха се съгласили — на други планети.

— Сигурно не всички хора са напуснали Земята. Планетата не ще да е останала пуста.

— Предполагам, че не. Не зная.

— Радиоактивна ли са я оставили? — рязко попита Тривайз.

Квинтесец бе изумен.

— Радиоактивна?

— Да, правилно чухте.

— Доколкото знам, не. Никога не съм слушал за такова нещо.

Тривайз захапа кокалчето на пръста си и се замисли. Накрая рече:

— Ес Кю, става късно, а ние вероятно здравата сме нахълтали във вашето свободно време…

Пелорат се опита да направи протестен жест, но ръката на Тривайз се озова на коляното му и го стисна, така че професорът се подчини с объркано изражение на лицето.

Квинтесец каза:

— За мен беше удоволствие да ви бъда от полза.

— Вие наистина ни бяхте от полза и ако има нещо, което да можем да направим в отплата, сме на ваше разположение.

Квинтесец благо се засмя.

— Ако добрият Джей Пи бъде тъй любезен да се въздържи да споменава моето име във връзка с онова, което напише за нашата мистерия, това ще е достатъчна отплата.

Пелорат разпалено рече:

— Ще бъдете възнаграден, както заслужавате — и може би още по-добре оценен — ако ви разрешат да посетите Терминус и дори останете за по-дълго като гостуващ учен в нашия университет. Ние ще го уредим. Сейшел може и да не харесва Фондацията, но едва ли би отказал на едно пряко искане да дойдете на Терминус, за да присъствате, да речем, на един колоквиум върху аспекти от древната история.

Сейшелецът почти се изправи.

— Да не искате да кажете, че можете да подръпнете някои конци, за да уредите това?

— Защо пък не — рече Тривайз. — Джей Пи е съвършено прав. Ако опитаме, може да се окаже изпълнимо. И, разбира се, колкото по-благодарни ни накарате да се чувстваме, толкова повече ще се постараем.

Квинтесец застина и се намръщи.

— Какво имате предвид, господине?

— Просто трябва да ни разкажете и за Гея, Ес Кю — рече Тривайз.

И огънят в очите на Квинтесец внезапно угасна.