Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

27

Гендибал не спа добре. И мислите му, когато се будеше, и сънищата, когато заспеше, бяха запълнени с кавги с Делора Деларми. При един сън той дори я обърка с демския фермер Рафирант, така че изведнъж се озова пред надраслата себе си Деларми, която напредваше към него с огромни юмруци и сладникава усмивка, разкриваща иглоподобни зъби.

Най-после се събуди — по-късно от обикновено, без да се чувства отпочинал и от звъна на сигналното устройство на нощната му масичка. Извъртя се на другата страна, за да натисне с ръка контакта.

— Да? Какво има?

— Говорителю! — беше гласът на етажния проктор[1] с доста по-малко от полагаемото се уважение в него. — Един посетител иска да говори с теб.

— Посетител? — Гендибал набра графика на срещите си и екранът показа, че преди обяд няма нищо. Натисна клавиша за времето; беше 8:32 сутринта. Той раздразнено попита:

— Що за човек е?

— Не ще да си каже името, говорителю — и после добави с явно неодобрение. — Демски жител, говорителю. Пристига по твоя покана — последните думи бяха изречени с още по-явно неодобрение.

— Нека почака в приемната, докато сляза. Ще ми отнеме известно време.

Гендибал не се разбърза особено. По време на ритуалното сутрешно измиване бе потънал в размисъл. Предположението, че някой използва демянина, за да попречи на действията му, изглеждаше смислено, но той искаше да разбере повече за този някой. И какво бе това ново демянско нахълтване в собственото му жилище. Някаква хитроумна клопка?

Как, в името на Селдън, един демски фермер ще попадне в Университета? Какво обяснение за идването си ще изложи? Каква може да е действителната причина?

За миг Гендибал се позачуди дали не трябва да се въоръжи. Но почти веднага отхвърли тази мисъл с презрителната увереност, че на университетска територия е в състояние да контролира всеки фермер, без да се излага на никаква опасност и без да остави какъвто и да е неприемлив белег в демянския ум.

Гендибал реши, че инцидентът с Карол Рафирант предишния ден му е повлиял прекалено силно. Дали пък не е самият фермер? Ако вече не е под чуждо влияние — на някого или на нещо — спокойно би могъл да дойде при него и да се извини за стореното с мрачното предчувствие, че го чака наказание. Само че как Рафирант ще знае къде да отиде и към кого да се обърне?

Гендибал сви решително по коридора и влезе в приемната. Спря, изумен от гледката, и се обърна към проктора, който се преструваше на много зает в своята стъклена будка.

— Прокторе, ти не каза, че посетителят е жена.

Другият тихо отвърна:

— Говорителю, аз казах демски жител. Ти не попита нищо повече.

— Минимум информация, така ли? Трябва да запомня, че това е една от характерните ти черти.

(Трябва да провери дали прокторът не е предложен от Деларми. И трябва отсега нататък да забелязва околния обслужващ персонал, „низшите“, които е тъй лесно да игнорираш от висотата на своето новополучено говорителство.)

— Има ли свободна конферентна зала?

— Само номер 4, говорителю. — отвърна прокторът. — Ще бъде свободна още три часа. — Той хвърли бърз поглед към демянката, а сетне и към Гендибал, безучастен и престорено наивен.

— Ние ще използваме номер 4, прокторе, и аз те съветвам да внимаваш какво мислиш — атакува доста силно, а менталният щит на проктора се затвори твърде бавно. Гендибал добре знаеше, че е под неговото достойнство да малтретира нечий по-низш ум, но човек, който не е способен да заслони една неприятна догадка спрямо по-висш от себе си, трябва да се отучи да прави това. Следващите няколко часа прокторът щеше да има леко главоболие. Беше си го заслужил.

Бележки

[1] Надзирател за дисциплината в английските университети. — Бел.пр.