Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

68

Голан Тривайз се хвана за косите, сякаш опипом се опитваше да прецени своето мислене. После рязко попита Пелорат:

— В какво състояние на ума си?

— Състояние на ума ли? — разсеяно повтори професорът.

— Да. Ето ни тук — впримчени, корабът ни под външен контрол и неумолимо влачен към един свят, за който нищо не знаем. Усещаш ли паника?

На длъгнестото лице на Пелорат се изписа странна меланхоличност.

— Не — рече той. — Но не се чувствам и весел. Малко съм напрегнат, обаче не съм се паникьосал.

— Нито пък аз. Не е ли странно? Защо не сме по-разтревожени?

— Ние очаквахме нещо такова, Голан. Нещо от тоя род.

Тривайз се обърна към екрана. Оставаше си постоянно фокусиран на космическата станция. Сега тя бе по-голяма, което означаваше, че се приближават.

Като конструкция станцията не му се видя особено впечатляваща. В нея нямаше нищо, което да говори за супернаука. Изглеждаше дори малко примитивна, но въпреки това бе впримчила кораба им.

— Много съм разсъдлив в момента, Янов — каза той. — Разсъдлив и хладнокръвен! Приятно ми е да мисля, че не съм страхливец и успявам да се държа добре в напрегнати ситуации, но май съм, склонен да се самолаская. Всеки е склонен. Точно сега би трябвало да скачам нагоре-надолу и поне малко да се изпотя. Може и да сме очаквали нещо подобно, но това не променя факта, че сме безпомощни и навярно ще ни убият.

— Не мисля така, Голан — възрази Пелорат. — Ако геянците могат да превземат нашия кораб от разстояние, не биха ли могли и да ни убият по същия начин? Щом сме още живи…

— Но едва ли сме съвършено недокоснати. Казвам ти, това прекалено спокойствие… Мисля, че те са ни упоили.

— Защо?

— Изглежда, за да ни държат в добра умствена форма. Възможно е да искат да ни разпитат, а след туй вече ще ни убият.

— Ако са достатъчно разумни да искат да ни разпитат, сигурно ще са достатъчно мъдри и да не ни убиват без сериозни основания.

Тривайз се облегна назад в креслото си (то поддаде, тъй като не го бяха лишили от тази му функция) и сложи крака върху мястото, където дланите му обикновено осъществяваха контакт с компютъра. След малко рече:

— Може би ще са достатъчно изобретателни да си съчинят нещо, дето да го приемат за сериозно основание… Все пак, ако са пипали умовете ни, не са ги разръчкали много. Мулето например щеше да ни накара да искаме да отидем — въодушевени, ликуващи, с всяка наша фибра да желаем пристигането ни там — той посочи космическата станция. — Да се усещаш така, Янов?

— Определено не.

— Виждаш ли, още съм в състояние да се наслаждавам на способността си за хладнокръвни, аналитични разсъждения. Много странно! Дали всъщност мога да го определя? Да не би да съм в паника, неспособен да се изразявам ясно, луд и просто във властта на илюзията, че разсъждавам хладнокръвно и аналитично?

Пелорат сви рамене.

— Ако питаш мен, струваш ми се с всичкия си. Може и аз да съм също толкова луд като теб и под властта на същата илюзия, но този род предположения няма да ни отведат доникъде. Цялото човечество би могло да споделя едно общо безумие и да бъде под властта на някаква всеобща илюзия. Това не може да бъде опровергано, но ние нямаме друга възможност за избор, освен да следваме сетивата си.

И сетне рязко добави:

— Всъщност аз самият поразсъждавах малко.

— Да?

— Ами ние говорим за Гея като за възможен свят на Мулета или като за преродената Втора фондация. Хрумвало ли ти е, че съществува и трета алтернатива, дето е дори по-логична от първите две?

— Каква трета алтернатива?

Очите на Пелорат сякаш се фокусираха върху собствените му мисли. Той не поглеждаше към Тривайз, а гласът му бе тих и отнесен.

— Имаме един свят — Гея, който за неопределено дълъг период е полагал всички усилия да поддържа строга изолация и не е правил никакви опити да установи връзка с който и да било друг свят, та дори и с близките планети на Сейшелския съюз. В някои отношения геяните имат развита наука, ако разказите за унищожаването на чуждите флотилии са верни, както го потвърждава способността им да ни контролират в момента; но въпреки това те не са направили никакъв опит да разширят мощта си. Искат единствено да бъдат оставени на спокойствие.

Тривайз присви очи.

— Е, и?

— Всичко туй е много странно. Хилядолетната космическа история на човечеството всъщност представлява една непрекъсната експанзия и опити за експанзия. Почти всеки известен свят, който би могъл да бъде населен, е населен. В тоя процес за всички светове е имало колизии и по едно или друго време някой е сръгвал с лакти съседите си. Ако Гея е тъй особена, че да се различава и в това отношение, то е може би понеже наистина е нечовешка.

Тривайз поклати глава.

— Невъзможно е.

— Защо да е невъзможно? — моментално възрази Пелорат. — Аз ти разправях каква загадка е това, че човешката раса е единственият еволюирал разум в Галактиката. Ами ако не е тъй? Не би ли могло да има една — една-едничка планета, — на която й липсва човешкият стремеж към експанзия? Ами ако — Пелорат все повече се разпалваше — в Галактиката има милион разумни цивилизации, но само една, която е експанзионистична — нашата? Всички други биха си стояли у дома — ненатрапчиви, скрити…

— Абсурд! — каза Тривайз. — Ние щяхме да налетим на тях. Щяхме да кацнем на техните светове. Те щяха да са на всевъзможни етапи в развитието си и повечето нямаше да могат да ни спрат. Само че ние никога не сме попадали на нито една… Космосе! Та ние никога не сме попадали дори на руини или реликти от нечовешка цивилизация, нали? Ти си историк, така че ти ми кажи. Попадали ли сме?

Пелорат поклати глава.

— Не, не сме попадали. Но, Голан, въпреки всичко е възможно да има една такава цивилизация! Ей тази!

— Не ми се вярва. Казваш, че името й е Гея, което е някаква древна диалектна версия на Земя. Как би могла тя да е нечовешка?

— Името Земя е дадено на планетата от човешки същества, ала знае ли някой защо? Сходството с някакъв древен свят вероятно е просто съвпадение. Като си мисля за това, самият факт, че ни примамиха към Гея — както ти подробно обясни преди известно време, — а сега ни влачат против волята ни, е доказателство в подкрепа на тезата за нечовешките геянци.

— Защо? Какво общо има това с нечовешкото?

— Те изпитват любопитство към нас, хората.

— Янов, ти си луд! — възкликна Тривайз. — Та те от хилядолетия живеят в една Галактика, където са заобиколени от хора. Защо да проявяват любопитство точно сега? Защо не преди много време? И ако е точно сега, защо към нас? Ако искат да изучават човешки същества и човешка култура, защо не се захванат със световете от Сейшел? Защо заради нас ще се пресягат чак до Терминус?

— Може би се интересуват именно от Фондацията.

— Глупости — яростно рече Тривайз. — Янов, ти искаш нечовешка интелигентност и ще я получиш. В момента си мисля, че ако наистина ти предстои да се срещнеш с нечовеци, ти няма да се тревожиш да не те пленят или дори да не те убият, стига само да ти дадат малко време да задоволиш любопитството си.

Пелорат започна да заеква в стремежа си да възрази с възмущение, сетне спря, пое си дълбоко дъх и рече:

— Може и да е тъй, Голан, но за известно време аз все пак ще поддържам това, в което вярвам. Не мисля, че ще трябва да чакаме много дълго, за да видим кой ще излезе прав. Гледай!

Той посочи екрана. Тривайз, който във възбудата си бе престанал да го наблюдава, също се втренчи в него.

— Какво има? — попита той след няколко секунди.

— Това не е ли кораб, който стартира от станцията?

— Това е нещо — с неохота призна Тривайз. — Засега не мога да различа подробностите, а и няма как да го приближа повече. На максимално увеличение е.

— Изглежда се приближава — добави след малко — и предполагам, че е кораб. Да се обзаложим ли?

— За какво?

— Ако някога се върнем на Терминус — язвително каза Тривайз — ще си устроим една разкошна вечеря за нас и евентуално за някои гости — не повече от четирима — и аз ще платя сметката, ако този кораб, дето идва насам, носи нечовеци, а ти — ако е с човеци.

— Съгласен — рече Пелорат.

— Значи, басирахме се — Тривайз отново се взря в екрана, опитвайки се да различи някакви подробности, като се питаше дали е логично да се очаква, че подробности от какъвто и да е род ще могат да издадат без всякакво съмнение произхода на съществата на борда.