Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

69

Стоманеносивата коса на Бранно бе безупречно вчесана и ако се вземеше предвид и невъзмутимостта й, тя спокойно би могла да бъде в палатата на кметството. С нищо не показваше, че едва за втори път през живота си е в дълбокия космос. (А първия, когато бе придружавала родителите си на една ваканционна екскурзия до Калган, едва ли можеше да се брои. Тогава бе само на три години.)

Тя малко уморено опонира на Кодел:

— В края на краищата, работата на Тубинг е да изразява мнението си и да ме предупреждава. Много добре, предупреди ме. Не го упреквам.

Кодел, който се бе качил на борда на кметския кораб, за да може да разговаря с нея без психическите трудности на общуването от разстояние, отвърна:

— Бил е прекалено дълго на поста си. Започва да разсъждава като сейшелец.

— Посланичеството е занаят, който има своите рискове, Лионо. Хайде да изчакаме, докато всичко това свърши, и ще му дадем една дълга почивка, а после ще го пратим с мисия някъде другаде. Той е способен мъж. В края на краищата, имал е достатъчно разум да ни прати без забавяне съобщението на Тривайз.

Кодел за миг се усмихна.

— Да, той ми каза, че го е направил, въпреки че не му се е сторило разумно. „Направих го, понеже бях длъжен“, рече. Виждате ли, госпожо кмете, той е трябвало да го направи, макар и да не му се е струвало разумно, тъй като щом Тривайз влезе в пространството на Сейшелския съюз, аз информирах посланик Тубинг незабавно да изпраща цялата информация, която се отнася до него.

— О? — Кмет Бранно се обърна, за да види по-ясно лицето му. — И какво те накара да го сториш?

— Елементарни съображения. Тривайз използваше последен модел военен кораб на Фондацията и сейшелците просто нямаше как да не го забележат. Съветникът е едно младо недипломатично магаре и те нямаше как да не забележат и това. По тази причина Тривайз би трябвало да се навре между шамарите; а ако има нещо, дето всеки член на Фондацията знае, то е, че щом се навре между шамарите където и да е в Галактиката, трябва да почне да плаче за най-близкия фондационен представител. Лично аз не бих имал нищо против да погледам как Тривайз се навира между шамарите — това би му помогнало да порасне и помъдрее, — но вие го изпратихте в качеството на ваш гръмоотвод и аз исках да бъдете в състояние да прецените естеството на всяка мълния, която може да го удари. Поради което се постарах най-близкият представител на Фондацията да го наблюдава непрекъснато. Нищо повече.

— Разбирам! Е, сега ми е ясно защо Тубинг е реагирал така ревностно. И аз му изпратих подобно предупреждение. Тъй като го е чул и от двама ни независимо един от друг, трудно можем да го виним, загдето е помислил, че приближаването на няколко кораба на Фондацията означава повече, отколкото то е в действителност. Само че как тъй, Лионо, не си се посъветвал с мен, преди да го предупредиш?

Кодел хладно отвърна:

— Ако ви включвах във всичко, което върша, нямаше да имате време да кметувате, госпожо. Как тъй и вие не ме информирахте за своето намерение?

— Ако те информирах за всичките си намерения — кисело рече Бранно, — щеше да знаеш прекалено много. Но това е дребен проблем, също както и тревогата на Тубинг, а и цялата сейшелска истерия. Повече ме интересува Тривайз.

— Нашите разузнавачи са открили Компор. Той е последвал Тривайз и сега двамата много предпазливо се придвижват към Гея.

— Имам пълните доклади на тия разузнавачи, Лионо. Очевидно и Тривайз, и Компор вземат Гея на сериозно.

— Всеки се присмива на суеверията за нея, госпожо кмете, но въпреки туй си мисли: „Ами ако…“ Дори посланик Тубинг се изхитри да покаже известно колебание. Това би могло да бъде твърде хитра тактика от страна на сейшелците. Един вид защитно оцветяване. Плъзнат ли слухове за някакъв тайнствен и непобедим свят, хората ще започнат да се дърпат не само от него, но и от околните — като например Сейшелския съюз.

— Ти мислиш, че заради подобни слухове Мулето се е махнал от Сейшел?

— Възможно е.

— Но сигурно не смяташ, че Фондацията се е въздържала да протегне ръка към Сейшел заради Гея, след като няма никакви сведения, че някога сме чували за подобна планета?

— Признавам, че в нашите архиви Гея никъде не се споменава, но в тях изобщо няма логично обяснение за нашата въздържаност спрямо Сейшелския съюз.

— Остава да се надяваме, че сейшелското правителство се е убедило — макар и донякъде — в мощта на Гея и в смъртоносната й природа.

— Защо?

— Защото в такъв случай съюзът няма да възрази на нашето придвижване към Гея. Колкото повече ги дразни това придвижване, толкова повече ще се самоубеждават, че трябва да ни го позволят, та Гея да ни накаже. Ще си въобразяват, че урокът ще е лечителен и бъдещите нашественици няма да го забравят.

— Ами ако се окажат прави да мислят така, кмете? Ако Гея наистина е смъртно опасна?

Бранно се усмихна.

— Ти май самият започна да разсъждаваш с „Ами ако…“, Лионо?

— Аз трябва да разсъждавам върху всички възможности, госпожо кмете. Това ми е работата.

— Ако Гея е смъртно опасна, те ще заловят Тривайз. Това му е работата като мой гръмоотвод. Надявам се, че ще заловят и Компор.

— Надявате се? Защо?

— Защото това ще ги направи прекалено самоуверени, което ни е от полза. Ще подценят силата ни и ще можем по-лесно да се справим с тях.

— Ами ако се окаже, че тия, които са прекалено самоуверени, сме ние?

— Не сме — категорично заяви Бранно.

— Тези геянци — каквото и да представляват — може би са нещо, за което нямаме представа; опасност, която не можем да оценим правилно. Просто допускам това, госпожо кмете, защото трябва да се обмисли дори и тази възможност.

— Наистина ли? Как така, Лионо, подобна идея ти влезе в главата?

— Понеже мисля, предполагате го, че в най-лошия случай Гея е Втората фондация. Подозирам, че смятате, че те са Втората фондация. Сейшел обаче е имал интересна история дори под владичеството на Империята. Единствен той тогава е притежавал частично самоуправление. Единствен Сейшел е избегнал някои от най-тежките данъци по времето на така наречените „лоши императори“. Накъсо казано, този свят изглежда е имал протекцията на Гея още по времето на Империята.

— И какво от това?

— Втората фондация е била основана от Хари Селдън по едно и също време с нашата Фондация. По времето на Империята Втората фондация не е съществувала — за разлика от Гея. Ето защо Гея не е Втората фондация. Тя е нещо друго и има известна вероятност да е нещо още по-лошо.

— Нека да не се ужасяваме от неизвестното, Лионо. Има само два възможни източника на опасност — физически и ментални оръжия, а ние сме напълно подготвени и за двата. Върни се на твоя кораб и дръж флотата в покрайнините на Сейшел. Този кораб ще тръгне към Гея сам, но ще бъде във връзка с теб през цялото време и ние ще очакваме, ако се наложи, да дойдеш при нас с един скок. Тръгвай, Лионо, и разкарай от лицето си това тревожно изражение.

— Един последен въпрос… Сигурна ли сте, че знаете какво правите?

— Да — рече мрачно кмет Бранно. — Аз също проучих историята на Сейшел и видях, че Гея не може да е Втората фондация, но, както вече ти казах, имам пълните доклади на разузнавачите и от тях…

— Да?

— Ами просто зная къде се намира Втората фондация, така че ние ще се погрижим и за двете, Лионо. Първо ще се заемем с Гея, а после с Трантор.