Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

XX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

88

Кмет Харла Бранно имаше всички основания да бъде доволна. Официалната визита не бе продължила дълго, но беше много продуктивна.

— Ние, разбира се, не можем да им вярваме напълно — каза тя, сякаш с все сили се опитваше да не се държи високомерно.

Бранно наблюдаваше екрана. Един по един корабите на флотата навлизаха в хиперпространството и се завръщаха на обичайните си места за домуване. Хората на Сейшел несъмнено бяха впечатлени от тяхното присъствие, но не можеха да не забележат две неща: първо, че те винаги оставаха в пространството на Фондацията; второ, щом Бранно каза, че ще се махнат, наистина започнаха бързо да се оттеглят.

От друга страна, Сейшел нямаше да забрави също, че тези кораби можеха да бъдат върнати до границата само за един ден, та дори и по-бързо. Маневрата беше демонстрация на сила и добра воля едновременно.

— Което си е вярно, вярно е — рече Кодел, — не бива напълно да им се доверяваме, но пък и на никого в Галактиката не може изцяло да се вярва, а в наш интерес е Сейшел да спазва условията на споразумението. Показахме се великодушни.

— Много зависи от изпипването на подробностите — каза Бранно — и аз предвиждам, че за тях ще са необходими месеци. Общите положения могат да се приемат в момента, но след туй ще дойде ред на нюансите: какви точно карантинни мерки да вземем за вноса и износа, как да мерим стойността на зърното и добитъка в сравнение с нашите стоки и така нататък.

— Зная, но в края на краищата нещата ще се уредят и заслугата ще е ваша, госпожо кмете. Признавам, че идеята беше смела, а аз се съмнявах дали е и разумна.

— Хайде, хайде, Лионо. Въпросът беше само Фондацията да зачете гордостта на сейшелците. Те са успели да запазят известна независимост още от ранните времена на Империята. Това наистина заслужава възхищение.

— Да, при положение, че няма повече да ни създава неудобства.

— Точно така. Беше необходимо само да надмогнем малко собствената си гордост, да направим някакъв жест. Признавам, че ми струваше усилия аз — кметът на Федерацията, яхнала цялата Галактика — да посетя една провинциална звездна система, но след като веднъж взех решението, вече не болеше толкова. А те дори се зарадваха. Имаше известен риск и дали ще се съгласят на това посещение, след като изтеглим нашите кораби до границата, но на практика трябваше просто да се държим скромно и да се усмихваме широко.

— Отказахме се от външния показ на сила, за да запазим вътрешната й същност — кимна в знак на съгласие Кодел.

— Именно. Кой пръв е казал това?

— Мисля, че се срещаше в една от пиесите на Ериден, но не съм сигурен. Когато пристигнем у дома, можем да попитаме някой от литературните капацитети.

— Стига да се сетя. Ще се наложи да ускорим визитата на сейшелците на Терминус и да се погрижим с тях да се отнасят напълно уважително. Страхувам се, Лионо, че ще трябва да им осигуриш силна охрана. Сред нашите луди глави навярно ще има известно недоволство, а не би било разумно чрез протестни демонстрации да подлагаме нашите гости дори на най-дребно унижение.

— Разбира се — съгласи се Кодел. — Между другото, идеята да изпратим Тривайз си я биваше.

— Моя гръмоотвод ли? Да си призная, той работеше дори по-добре, отколкото очаквах. Космосе! Как спомогна за моето посещение — от загриженост да не би жител на Фондацията по някакъв начин да ги е обезпокоил и като благодарност за тяхната въздържаност.

— Хитро! Не мислите ли, че все пак би било уместно да го вземем обратно с нас?

— Не. Общо взето предпочитам да е където и да е другаде, но не и на Терминус. Ще бъде чудесен фактор за размирици. Неговите брътвежи за Втората фондация послужиха като чудесно извинение за изгнанието му и, естествено, разчитахме на Пелорат да го заведе до Сейшел. Но не го искам обратно, ако ще продължава да разпространява тези бабини деветини. Никога няма да сме сигурни до какво ще доведат те.

— Съмнявам се дали изобщо може да се намери по-наивен човек от един интелектуалец-учен — изкикоти се Кодел. — Докъде ли пък щеше да налапа въдицата Пелорат, ако го бяхме насърчили?

— Стигаше ни и това, че вярва в реалното съществуване на митичната Гея, но хайде да го оставим на мира. Като се върнем, ще трябва да се изправим пред Съвета, тъй като неговият вот ще ни потрябва за договора със Сейшел. За щастие разполагаме с изявлението на Тривайз — звукозаписа и всичко останало, — за да стане ясно, че доброволно е напуснал Терминус. Аз ще се разкая официално за краткия му арест и се надявам това да задоволи съветниците.

— Разчитам, че ще се докарате пред тях, кмете — сухо каза Кодел. — Замисляли ли сте се обаче, че Тривайз може да продължи да търси Втората фондация?

— Да продължава — сви рамене Бранно, — щом не го върши на Терминус. Това ще му създава работа и няма да го доведе доникъде. Мит на века ни е, че Втората фондация продължава да съществува, така както митът на Сейшел е Гея.

Тя се облегна назад видимо развеселена.

— А сега Сейшел ни е в ръцете и докато се усетят, ще стане твърде късно да се измъкнат. Така че развитието на Фондацията ще продължава гладко и правилно.

— И заслугата е изцяло ваша, кмете.

— Можеш да си сигурен, че не съм го забравила — кимна Бранно и техният кораб се хлъзна в хиперпространството, за да се появи отново близо до Терминус.