Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

3

Лионо Кодел беше директор на Сигурността през цялото управление на кмет Бранно. Обичаше да казва, че работата му не е много измерителна, но дали лъжеше, или не, разбира се, никой не знаеше. Не приличаше на лъжец, ала това все още не означаваше нищо. Изглеждаше благ и приятелски настроен и беше напълно възможно това да е полезно за службата му. Ръстът му бе по-скоро под средния, теглото — по-скоро над средното, имаше рунтави мустаци (съвършено необичайно за гражданин на Терминус), които сега бяха повече бели, отколкото сиви, ясни кафяви очи и отличителна цветна лентичка на външния гръден джоб на отпуснатия си работен комбинезон. Той каза:

— Седнете, Тривайз. Нека, ако можем, да го караме по приятелски.

— Приятелски? С един изменник? — Тривайз пъхна и двата си палеца в своя пояс и остана прав.

— С един човек, обвинен в измяна. Още не сме стигнали дотам обвинението, та макар и от самия кмет, да е равностойно на осъждане. Вярвам, че никога няма да го допуснем. Работата ми е, ако мога, да докажа невинността ви. По-лесно ще ми е да го направя сега, докато не е нанесена никаква вреда — с изключение, може би, на вашата гордост — отколкото да бъда принуден да предам — всичко на публичен съд. Надявам се, че в това отношение и вие сте съгласен с мен.

Тривайз не омекна.

— Хайде да не се мъчим да се благоразполагаме. Работата ви е да се държите с мен така, сякаш наистина съм изменник. Аз обаче не съм и отхвърлям необходимостта да го демонстрирам за ваше удоволствие. Защо вие не се опитате да докажете своята лоялност за мое удоволствие?

— По принцип и това е възможно. Тъжният факт обаче е, че на моя страна аз имам властта, а вие я нямате. Поради това привилегията да се задават въпроси се пада на мен, а не на вас. Между другото, ако върху мен падне някакво подозрение за нелоялност или измяна, предполагам, че ще бъда заменен и след туй разпитван от някой друг, който, искрено се надявам, ще се отнася с мен не по-зле, отколкото аз възнамерявам да се отнасям с вас.

— И как възнамерявате да се отнасяте с мен?

— Като с приятел и равен, ако и вие се отнасяте така с мен.

— Дали ще трябва да ви поръчам едно питие? — ядно попита Тривайз.

— Може би по-късно, а засега ще ви помоля да седнете. Моля ви като приятел.

Тривайз се поколеба, после седна. Изведнъж по-нататъшното незачитане му се стори безсмислено.

— И какво следва сега? — попита той.

— Сега… Мога ли да ви помоля да отговаряте на въпросите ми правдиво, изчерпателно и без да се измъквате?

— Ами ако не можете? Каква заплаха се крие зад думите ви? Психична проба?

— Вярвам, че не.

— И аз вярвам. Не и на съветник. В мен няма да откриете никаква измяна и когато по този начин се оправдая, ще имам вашата глава, а може би и тази на кмета. Изглежда си заслужава да ви накарам да опитате с психическа проба?

Кодел се намръщи и леко поклати глава.

— О, не, не. Прекалено голяма е опасността от умствени увреждания. Понякога оздравяването е бавно и не си струва риска. Определено. Разбирате ли, в случаи, когато пробата се използва в състояние на гняв…

— Това заплаха ли е, Кодел?

— Съобщаване на факт, Тривайз. Не ме разбирайте неправилно. Ако трябва да използвам пробата, ще го направя и даже да сте невинен, няма да можете да се измъкнете.

— Какво искате да знаете?

Кодел натисна един разположен на бюрото ключ.

— Това, което попитам, и това, което вие отговорите, ще бъде записвано и като звук, и като образ. Не искам от вас никакви изказвания за неща, за които не съм ви питал, нито пък безотговорни импровизации. Не и този път. Сигурен съм, че ме разбирате.

— Разбирам, че ще записвате само каквото искате — презрително каза Тривайз.

— Това е така, но пак повтарям: не схващайте думите ми погрешно. Аз няма да изкривя нищо от онова, което кажете. Ще го използвам или не и толкоз. Само че вие ще знаете какво няма да използвам и няма да губите моето и своето време.

— Ще видим.

— Имаме основания да мислим, съветник Тривайз — оттенъкът на допълнителна официалност в гласа му беше достатъчно доказателство за наличието на запис — че вие открито и неколкократно сте декларирали, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън.

Тривайз бавно рече:

— Ако съм го казвал така открито и неколкократно, какво още ви трябва?

— Хайде да не си губим времето с шикалкавене, съветник. Вие разбирате, че това, което искам, е откровено признание със собствения ви глас, характеризиран чрез неговите индивидуални особености, при условия, в които очевидно напълно можете да се владеете.

— Защото, предполагам, използването на хипноефект, химически съединения или тем подобни би променило гласовите особености?

— Съвсем забележимо.

— И вие сте загрижен да демонстрирате, че не сте използвали никакви незаконни методи при разпитването на един съветник? Не ви упреквам.

— Радвам се, че не ме упреквате, съветник. Тогава нека да продължим. Вие сте декларирали открито и в няколко случая, че не вярвате в съществуването на Плана на Селдън. Признавате ли?

Тривайз произнесе бавно, подбирайки думите си:

— Аз не вярвам, че това, което наричаме Плана на Селдън, има значението, което му придаваме.

— Мъгляво изявление. Ще се постараете ли да го поясните?

— Моят възглед е, че обичайното схващане, че преди петстотин години Хари Селдън, използвайки математизираната психоисторическа наука, е разработил хода на събитията до последния детайл и че следваме курс, който е определен тъй, че да ни изведе от Първата галактическа империя към Втората галактическа империя по линията на максималната вероятност, е наивен. Това не може да е така.

— Имате предвид, че според вас Хари Селдън никога не е съществувал?

— Нищо подобно. Естествено, че е съществувал.

— Че никога не е развивал психоисторическата наука?

— Не, разбира се, нямам предвид нищо подобно. Вижте, директоре, ако ми бяха позволили, щях да обясня на Съвета, а сега ще обясня на вас. Истинността на това, което смятам да кажа, е толкова очевидна…

Директорът на Сигурността тихо и съвсем демонстративно изключи записващото устройство.

Тривайз млъкна и се намръщи.

— Защо го направихте?

— Вие ми губите времето, съветник. Не съм ви молил да произнасяте речи.

— Пожелахте да изложа своите възгледи, нали?

— Нищо подобно. Помолих ви да отговаряте на въпросите — просто, пряко и искрено. Отговаряйте само на въпросите и не ми предлагайте нищо, за което не съм ви молил. Ако го правите, няма да отнеме много време.

— Имате предвид да измъкнете от мен изявления, които да подкрепят официалната версия за онова, което се предполага, че съм извършил?

— Ние ви молим единствено да правите честни изявления и ви уверявам, че няма да ги изкривим. Хайде, нека опитаме отново. Говорехме за Хари Селдън — записващото устройство пак бе пуснато и Кодел спокойно повтори:

— Че никога не е развивал психоисторическата наука?

— Разбира се, той е развил науката, която ние наричаме психоистория — отвърна Тривайз, без да успее да скрие нетърпението си.

— Която бихте определили по какъв начин?

— Галактико! Тя обикновено се дефинира като клон от математиката, който се занимава с общата реакция на големи групи хора на дадени стимули при дадени условия. С други думи, смята се, че предвижда обществените и историческите промени.

— Вие казахте „смята се“. Поставяте ли под въпрос това от гледна точка на математическия си опит?

— Не — рече Тривайз. — Аз не съм психоисторик. Нито аз, нито някой от членовете на правителството на Фондацията, нито някой гражданин на Терминус, нито някой…

Директорът вдигна ръка, меко каза: „Съветник, моля ви!“ и Тривайз млъкна. Кодел попита:

— Имате ли основания да предполагате, че Хари Селдън не е направил необходимия анализ, който би съчетал колкото е възможно по-ефективно факторите за максималната вероятност и най-краткото време по пътя, който Фондацията трябва да измине от Първата до Втората Империя?

— Не съм бил там — язвително рече Тривайз. — Откъде да знам?

— А знаете ли, че не го е направил?

— Не.

— Може би отричате, че холографският образ на Хари Селдън, който се е появявал при всяка от няколкото исторически кризи през последните петстотин години, е в действителност репродукция на самия Хари Селдън, направена през последната година от живота му, малко преди установяването на Фондацията?

— Предполагам, че не мога да го отрека.

— Вие „предполагате“. Бихте ли казали, че това е фалшификация, номер, измислен от някого с някаква цел?

Тривайз въздъхна.

— Не, не твърдя това.

— Готов ли сте да отстоявате тезата, че посланията, които Хари Селдън ни изпраща, са манипулирани по някакъв начин?

— Не. Нямам основание да мисля, че подобна манипулация е възможна или полезна.

— Разбирам. Вие бяхте свидетел на последното появяване на образа на Селдън. Намирате ли, че неговият анализ — направен преди петстотин години — не съответства съвсем точно на съществуващите днес условия?

— Напротив — каза Тривайз с внезапно ликуване. — Той съответства много точно.

Кодел остана безразличен към емоциите му.

— И въпреки това, съветник, дори след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?

— Разбира се. Аз твърдя, че той не съществува именно защото анализът съответства толкова точно…

Кодел изключи уредбата.

— Съветник — рече той, клатейки глава, — вие ме карате да си правя труда да изтривам. Аз ви питам дали все още поддържате това свое странно убеждение, а вие започвате да ми изброявате причините. Нека да повторя въпроса.

Той отново запита:

— И въпреки това, съветник, след появяването на Селдън, вие все още твърдите, че Планът му не съществува?

— Откъде знаете това? Никой не е имал възможност да говори с моя приятел информатора Компор след появата на Хари Селдън.

— Да кажем, че го предполагаме, съветник. И да допуснем, че вие вече сте отговорили „разбира се“. Ако го кажете още веднъж, без да добавяте друга информация, ще можем да продължим.

— Разбира се — иронично повтори Тривайз.

— Добре — каза Кодел. — Аз ще избера онова „разбира се“, което звучи по-естествено. Благодаря ви, съветник — записващото устройство отново бе изключено.

— Това ли беше? — попита Тривайз.

— Това ми трябваше.

— Съвсем очевидно, онова, което ви трябва, е поредица от въпроси и отговори, които можете да представите на Терминус и на цялата фондационна Федерация, управлявана от него, за да покажете, че аз изцяло приемам легендата за Плана на Селдън. Това ще направи всяко мое евентуално по-късно отричане да изглежда като донкихотовщина или откровено безумие.

— Или дори предателство в очите на възбуденото множество, което приема Плана като жизнено важен за безопасността на Фондацията. Може би няма да бъде нужно да го оповестяваме, съветник Тривайз, ако съумеем да постигнем известно разбирателство, но окаже ли се необходимо, ще се погрижим Федерацията да го чуе.

— Такъв глупак ли сте, господине — изрече намръщено Тривайз, — че да сте абсолютно незаинтересуван от това, което наистина имам да кажа?

— Като човек съм много заинтересуван и ако дойдат подходящи времена, ще ви изслушам с интерес и може би известна доза скептицизъм. Като директор на Сигурността обаче в настоящия момент имам точно това, което исках.

— Надявам се, знаете, че то няма да е от полза за вас и за кмета.

— Много странно, но аз въобще не мисля така. Сега вие ще тръгнете. Естествено с охрана.

— Къде ще ме отведете?

Кодел само се усмихна.

— Довиждане, съветник. Вие не бяхте идеалният сътрудник, но пък и щеше да е нереалистично да го очаквам.

Той протегна ръка.

Тривайз се изправи, пренебрегвайки я. Приглади гънките на пояса си и рече:

— Просто отлагате неизбежното. И други мислят или ще започнат да мислят като мен. Ако ме затворите или убиете, само ще предизвикате удивление и, в крайна сметка, ще ускорите подобен начин на мислене. Накрая истината и аз ще победим.

Кодел дръпна ръката си и бавно поклати глава.

— Наистина, Тривайз — рече спокойно той, — вие сте глупак.