Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

37

Ако от това щеше да има някаква полза, Делора Деларми открито би показала своето отчаяние и разочарование. Тя щеше да е много доволна да уязви тоя одъртял глупак, който контролираше Масата, или пък онзи непораснал идиот, с когото Фортуна бе влязла в заговор, но не искаше просто да бъде доволна. Искаше нещо повече.

Искаше да бъде Първи говорител.

И докато имаше макар и една карта, която да изиграе, щеше да очаква подходящия момент.

Усмихна се благо и вдигна ръка, сякаш се канеше да говори, а после застина в тая поза достатъчно дълго, та да бъде сигурна, че когато наистина заговори, всичко ще бъде не просто нормално тихо, а направо ще излъчва тишина.

— Първи говорителю — рече тя, — както каза по-рано и говорителят Гендибал, не че не одобрявам решението ти. Твоя привилегия е да избереш приемника си. Ако взимам думата, то е за да допринеса — надявам се — за успеха на това, дето сега стана мисия на говорителя Гендибал. Може ли да изложа мислите си, Първи говорителю?

— Моля — рязко каза Първият говорител. Струваше му се, че тя е прекалено любезна, прекалено отстъпчива.

Деларми внушително сведе глава. Вече не се усмихваше.

— Ние имаме кораби. Те не са така технически съвършени като корабите на Първата фондация, но ще удовлетворят говорителя Гендибал, който знае да пилотира не по-зле от нас. Имаме представители на всяка важна планета в Галактиката и той ще бъде добре дошъл навсякъде. Нещо повече, ще може да се защищава дори срещу тези Антимулета, след като сега вече съзнава опасността. Предполагам, че даже когато ние не подозирахме, те са работили сред ниските класи и дори с демските фермери. Разбира се, ние щателно ще инспектираме умовете на всички членове на Втората фондация, включително и на говорителите, но аз съм сигурна, че те са останали недокоснати. Антимулетата не биха се осмелили да се залавят с тях. Въпреки това няма причина говорителят Гендибал да рискува повече, отколкото му се налага. Той не възнамерява да върши чудеса от храброст и най-добре ще бъде, ако мисията му в известен смисъл е маскирана, тоест ако ги завари неподготвени. Ще бъде полезно според мен, ако потегли в ролята на демски търговец. Всички знаем, че Прийм Палвър е пътувал из Галактиката в облика на търговец.

Първият говорител каза:

— Прийм Палвър е имал специфична идея да постъпи така; говорителят Гендибал няма. Ако се окаже, че е нужна някакъв вид маскировка, сигурен съм, че той ще бъде достатъчно изобретателен да си я осигури.

— Моите уважения, Първи говорителю, но аз желая да посоча още една хитроумна маскировка. Прийм Палвър, спомняте си, е взел със себе си своята жена и компаньонка от дълги години. Нищо не е удостоверявало тъй силно селската природа на характера му, както фактът, че е пътувал с жена си. Това е премахвало всякакви подозрения.

— Аз нямам жена — рече Гендибал. — Имал съм компаньонки, но нито една, дето сега доброволно ще поеме тази роля.

— Това е всеизвестно, говорителю Гендибал — каза Деларми, — но пък хората от само себе си ще те приемат в подобна роля, ако с теб е която и да било жена. Сигурно може да се намери някоя доброволка. И ако изпитваш необходимост да представиш нужните документи, те ще ти бъдат осигурени. Аз мисля, че една жена би дошла с теб.

За миг Гендибал остана без дъх. Тя положително нямаше предвид…

Възможно ли бе това да е план, чрез който да получи дял от успеха? Възможно ли бе тя да залага на някакво съвместно — или ротационно — владеене на мястото на Първи говорител?

Гендибал строго каза:

— Поласкан съм, че говорителката Деларми чувства, че тя…

И Деларми се разсмя с все сила, като го погледна с почти истинска симпатия. Беше паднал в капана и с това се бе показал кръгъл глупак. Масата нямаше да го забрави.

Тя рече:

— Говорителю Гендибал, не бих имала безочието да се опитам да споделя тази задача. Тя си е твоя и само твоя, също както постът Първи говорител ще бъде твой и само твой. Не бях и помисляла, че ще ме искаш със себе си. Наистина, говорителю, на моята възраст вече не мога да смятам, че съм чаровница…

Около Масата се захилиха и дори Първият говорител се опита да прикрие усмивката си.

Гендибал почувства удара и не си даде труда да утежни загубата, като не смогне да отговори със същото безгрижие. Разбираше, че усилията му щяха да са напразни.

Той каза колкото се може по-спокойно:

— Тогава какво ще предложиш? Уверявам те, наистина не съм мислил, че ще пожелаеш да ме придружиш. Ти си най-добра тук, на Масата, а не сред данданията на галактическите дела. Знам това.

— Съгласна съм, говорителю Гендибал, съгласна съм — рече Деларми. — Моето предложение обаче се отнася тъкмо до ролята ти на демски търговец. За да бъде тя несъмнено автентична, каква по-добра компаньонка можеш да искаш от една демянка?

— Демянка? — за втори път в тъй кратко време Гендибал бе изненадан и Масата се наслаждаваше на това.

— Демянката — продължи Деларми. — Същата, дето те отърва от боя. Онази, дето те гледа като божество. Онази, чийто ум ти изследва и който след това съвсем несъзнателно те спаси за втори път от нещо далеч по-страшно от боя. Предлагам да я вземеш.

Импулсивната реакция на Гендибал беше да откаже, но знаеше, че тя очаква точно това. То щеше да означава ново забавление за Масата. Сега вече бе ясно, че в желанието си да нанесе удар на Деларми Първият говорител бе допуснал грешка, като назова Гендибал за свой приемник — или най-малкото, че Деларми бързо бе превърнала това в грешка.

Беше най-младият говорител. Бе разгневил Масата и после успял да избегне нейното осъждане. Бе унизил говорителите по доста болезнен начин. Никой не можеше без вътрешна съпротива да види в него безспорния приемник.

Това и преди щеше да е достатъчно трудно за преодоляване, ала сега те дълго щяха да си спомнят колко лесно Деларми го е направила смешен и колко много са се забавлявали. Тя щеше да използва случилото се, за да ги убеди — и то твърде лесно, — че той няма нито възрастта, нито опита, нужни за ролята на Първи говорител. Обединеният им натиск щеше да накара Киндор Шандис да промени решението си, докато Гендибал отсъства заради своята мисия. Или пък, ако Първият говорител се възпротивеше здраво, накрая Гендибал щеше да се озове на един пост, на който винаги ще бъде безпомощен пред лицето на обединената срещу него опозиция.

Осъзна всичко това само за миг и успя да отговори сякаш без колебание.

— Говорителко Деларми — рече той, — възхищавам се на прозорливостта ти. Мислех да изненадам всички ви. Аз наистина възнамерявах да взема тази демянка, макар и не заради напълно разумната причина, която ти изтъкна. Исках да я взема с мен заради нейния ум. Всички вие изследвахте този ум. Видяхте го такъв, какъвто е: удивително интелигентен, но и нещо повече — ясен, прост и съвършено лишен от коварство. Сигурен съм, че сте разбрали — нито едно докосване до него не би останало незабелязано. Чудя се дали ти е хрумвало, говорителко Деларми, че тя може да служи като отлична система за ранно предупреждение. Чрез нейния ум аз бих могъл да открия симптоматичното присъствие на ментализъм по-рано, отколкото, струва ми се, чрез моя.

След тези думи последва дълбока до стъписване тишина и той безгрижно добави:

— А-а, никой не е видял това. Добре, добре, не е толкова важно! Е, сега ще се сбогувам с вас. Време за губене няма.

— Чакай — рече Деларми, която за трети път изпускаше инициативата. — Какво смяташ да правиш?

Гендибал леко сви рамене.

— Защо да навлизаме в подробности? Колкото по-малко е известно на Масата, толкова по-невероятно е Антимулетата да се опитат да й се бъркат.

Каза го, като че ли първата му грижа беше именно безопасността на Масата. Изпълни ума си с тази мисъл и я остави да се прояви.

Това щеше да ги поласкае. Нещо повече, задоволството, което вече изпитваха, можеше да им попречи да си зададат въпроса дали той наистина знае какво точно възнамерява да направи.