Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

41

„Далечната звезда“ бързо се движеше към повърхността на Сейшел и Пелорат гледаше като хипнотизиран. Облачната покривка бе по-тънка и накъсана отколкото на Терминус и точно както показваше картата — сушата беше по-компактна и обширна, включително и с по-широки пустинни области, ако се съди по ръждивия цвят на голяма част от континенталната повърхност.

Нямаше признаци за живот. Планетата изглеждаше опасана от стерилна пустиня — сива, с безкрайни бръчки, които може би бяха планински области, и — разбира се — от океан.

— Изглежда безжизнена — промърмори Пелорат.

— Не очаквай на тая височина да видиш някакви следи — каза Тривайз. — Щом се спуснем по-ниско, ще забележиш как земята става на зелени ивици. Всъщност още преди това ще откриеш мигащия пейзаж на нощната страна. Хората са склонни да осветяват своите светове, когато се стъмни; никога не съм чувал за планета, дето да прави изключение от това правило. С други думи, първият признак за живот, който ще забележиш, ще бъде не само човешки, но и технически.

Пелорат замислено процеди:

— В края на краищата хората по природа са дневни животни. Струва ми се, че измежду първите задачи на една развиваща се техника е превръщането на нощта в ден. Всъщност ако на някой свят още няма техника и той започва да я развива, би трябвало човек да може да проследи това развитие по увеличаването на светлината на затъмнената повърхност. Как предполагаш, колко време ще е нужно, за да се мине от цялостна тъмнина към цялостна светлина?

Тривайз се разсмя.

— Имаш странни идеи, но си мисля, че е тъй, защото си митолог. Не смятам, че който и да е свят някога ще развие всеобщо осветление. Нощната светлина би трябвало да следва структурата на плътността на населението, така че континентите ще светят на възли и нишки. Дори и Трантор в самия си разцвет, когато е представлявал една-единствена огромна структура, е оставял светлината да струи от него само в отделни разпръснати точки.

Както Тривайз бе предвидил, повърхността позеленя и при последната обиколка на планетата той посочи някои характерни петна, за които каза, че са градове.

— Това не е много урбанизиран свят. Никога по-рано не съм бил в Сейшелския съюз, но според информацията от компютъра тук са склонни да се вкопчват в миналото. В очите на цялата Галактика техниката се асоциира с Фондацията и там, където Фондацията не е популярна, съществува тенденция за придържане към традициите — с изключение, разбира се, на въоръженията. Мога да те уверя, че в това отношение Сейшел е съвсем модерен.

— Скъпи ми Голан, нали това няма да се окаже неприятно? В края на краищата, ние сме членове на Фондацията и бидейки на вражеска територия…

— Тук не е вражеска територия, Янов. Не се бой, те ще са напълно учтиви. Просто Фондацията не е популярна. Сейшел не е част от фондационната Федерация. Тъй като те се гордеят с независимостта си и не обичат да си припомнят, че са много по-слаби от Фондацията и че запазват тази своя независимост единствено понеже ние желаем да бъде така, могат да си позволят лукса да не ни харесват.

— Боя се, че в такъв случай все пак няма да е много приятно — рече унило Пелорат.

— Нищо подобно — каза Тривайз. — Слушай, Янов, аз говоря за официалното отношение на сейшелското правителство. Хората на планетата са си просто хора и ако сме мили и не се държим с тях като че ли сме господари на Галактиката, те също ще бъдат мили с нас. Ние не идваме на Сейшел, за да възцарим господството на Фондацията. Ние сме просто туристи и задаваме разни въпроси за Сейшел, каквито би задавал всеки турист. Освен това, ако положението позволява, можем да си дадем малко законна почивка. Няма нищо лошо в това да поостанем няколко дни и да видим какво могат да ни предложат. Може би имат интересна култура, интересен пейзаж, интересна храна или поне интересни жени. Пари за харчене не липсват.

Пелорат се намръщи.

— О, скъпи ми друже.

— Хайде — рече Тривайз, — не си чак толкова стар. Това няма ли да те заинтересува?

— Не бих казал, че не се е случвало да играя добре и тази роля, но сега положително не му е времето. Имаме мисия. Искаме да открием Гея. Нямам нищо против приятното прекарване — наистина нищо против — но ако започнем да се замесваме в разни авантюри, може да се окаже трудно да се освободим.

Той поклати глава и меко добави:

— Мисля, че се боеше да не би аз да си прекарвам прекалено добре времето в Галактическата библиотека на Трантор и да не мога да се отскубна оттам. Сигурно това, което за мен представлява Библиотеката, за теб е някоя привлекателна тъмноока девойка или пък пет-шест от тях.

— Янов, аз не съм развратник — каза Тривайз, — но пък и нямам намерение да ставам аскет. Добре, обещавам ти, че ще продължим тая работа с Гея, но ако на пътя ми се изпречи нещо приятно, не виждам никаква причина да не реагирам нормално.

— Ако поставиш Гея на първо място…

— Ще я поставя. Само помни, не трябва да казваш никому, че сме от Фондацията. Те естествено ще разберат, че сме оттам, защото имаме фондационни кредити и говорим със силен терминуски акцент, но ако ние не споменаваме нищо по въпроса, ще се преструват, че сме безродни чужденци и ще бъдат дружелюбни. Ако обаче демонстрираме, че сме от Фондацията, ще ни посрещат достатъчно учтиво, но няма да ни кажат нищо, няма да ни покажат нищо, няма да ни заведат никъде и ще ни оставят фактически съвсем сами.

Пелорат въздъхна.

— Никога няма да проумея хората.

— Защо да ги проумяваш? Всичко, което трябва да направиш, за да разбереш другите, е да се погледнеш по-внимателно. Ние с нищо не сме по-различни от тях. Как щеше Селдън да разработи своя план — изобщо не ме е грижа колко изпипан е бил математическият му апарат — ако не е разбирал хората; и как би го направил, ако те не бяха лесни за разбиране? Покажи ми човек, който не познава другите, и аз ще ти кажа, че той си е изградил лъжлива представа за самия себе си — не че искам да те засегна.

— Не съм се засегнал. Ще ти призная, че съм неопитен и че съм водил доста егоцентричен и ограничен живот. Може наистина да не съм се вглеждал по-внимателно в себе си, така че ще те оставя да бъдеш мой гид и съветник, що се отнася до хората.

— Добре. В такъв случай ме послушай и просто гледай пейзажа. Скоро ще се приземим и те уверявам, че няма да усетиш нищо. Двамата с компютъра ще се погрижим да е така.

— Голан, не се ядосвай. Ако някоя млада жена…

— Зарежи това! Просто ме остави да се погрижа за кацането.

Пелорат се обърна да погледа света в края на стесняващата се спирала на кораба. Щеше да е първият чужд свят, на който стъпваше. Това някак си го изпълваше с предчувствия въпреки факта, че всички тези милиони населени планети в Галактиката бяха колонизирани от хора, родени другаде.

Всички освен една, помисли той с тръпка на безпокойство и удоволствие.