Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

22

Мисълта сигурно бе хрумнала на Тривайз, докато Пелорат развиваше разсъжденията си за Земята. Това, че не реагира веднага, бе единствено защото в мозъка му ехтеше проблемът за хиперрелето. В мига, в който този проблем изчезна, той си спомни.

Вероятно най-често повтаряното изявление на Хари Селдън бе неговата забележка, че Втората фондация била „на другия край на Галактиката“ спрямо Терминус. Селдън даже бе назовал мястото — Звездокрай.

Това влизаше в описанието на Гаал Дорник за деня на разглеждането на делото пред имперския съд. „Другият край на Галактиката“ — такива бяха думите, казани от Селдън на Дорник, и оттогава нататък значението им бе непрекъснато оспорвано.

Какво свързваше единия край на Галактиката с „другия край“? Права линия, спирала, окръжност… какво?

И ето ти проблясък — на Тривайз изведнъж му стана ясно, че на картата на Галактиката не би трябвало и не би могло да се начертае нито права, нито крива. Работата бе далеч по-фина.

Беше абсолютно ясно, че единият край на Галактиката е Терминус. Той бе на края на Галактиката, да — на нашия край, края на Фондацията — и това придаваше на думата „край“ буквално значение. По времето обаче, когато Селдън бе казал това, Терминус беше и най-новият свят в Галактиката — свят, който тепърва щеше да бъде основан, който в момента все още не съществуваше.

Кой би бил тогава другият край на Галактиката? Краят на другата Фондация? Или… най-старият свят в Галактиката? Според аргументите, изложени от Пелорат, който не съзнаваше какво всъщност казва, това би могла да е само Земята. Втората фондация спокойно можеше да бъде на Земята.

А Селдън бе заявил, че другият край на Галактиката е „Звездокрай“. Кой можеше да твърди, че не се е изразил метафорично? Я да проследим историята на човечеството, както правеше Пелорат, и да прекараме по една линия от всяка планетна система, от всяка звезда, осветяваща някой обитаван свят, към друга планетна система, друга звезда, от която са пристигнали първите заселници, докато накрая линиите не се върнат обратно на планетата, откъдето е произлязло човечеството. Значи звездата, дето осветява Земята, е „Звездокрай“.

Тривайз се усмихна и каза почти с нежност:

— Разкажи ми още нещо за Земята, Янов.

Пелорат поклати глава.

— Вече наистина ти разказах всичко. Повече ще разберем на Трантор.

— Няма да разберем, Янов. Там няма да намерим нищо — рече Тривайз. — Защо ли? Защото не отиваме на Трантор. Аз управлявам този кораб и те уверявам, че няма да идем там.

Ченето на Пелорат увисна. За миг той сякаш не можеше да си поеме въздух, а след туй мрачно изрече:

— О, мой скъпи приятелю!

— Стига, Янов — каза Тривайз. — Престани да ме гледаш така. Отиваме да търсим Земята.

— Но само на Трантор ние…

— Не, не само там. Трантор е просто някакво място, където можеш да гледаш изтъркани филми и прашни документи, докато сам не се изтъркаш и прашасаш.

— Аз от десетилетия си мечтаех…

— Мечтаел си да намериш Земята.

— Но само на…

Тривайз стана, наклони се напред, хвана провисналата туника на Пелорат и рече:

— Не повтаряй това, професоре. Не го повтаряй. Когато за пръв път ми каза, че тръгваме да търсим Земята, още преди да се качим на тоя кораб, ти твърдеше, че положително ще я намерим, понеже — цитирам твоите думи — „Имам на ум една отлична възможност.“ Сега повече изобщо не желая да чувам да произнасяш „Трантор“. Просто искам да ми разкажеш за тая отлична възможност.

— Но тя трябва да бъде потвърдена. Засега това е само мисъл, надежда, смътно предположение.

— Чудесно! Кажи ми го!

— Ти не разбираш. Просто не разбираш. В тази област никой друг освен мен не е правил проучвания. Няма нищо историческо, нищо твърдо, нищо реално. Хората говорят за Земята, сякаш тя е факт, а също и сякаш е легенда. Има милион противоречиви истории…

— Добре де, в какво се състояха твоите проучвания?

— Трябваше да събера всички разкази, всички отломки от предполагаемата истина, всички легенди, всички мъгляви митове. Дори фантастиката. Всичко, което включва името на Земята или идеята за изначалната планета. Повече от тридесет години събирам всичко онова, което мога да открия, от всяка планета в Галактиката. Ако сега само можех да получа нещо по-достоверно от Галактическата библиотека на… Но ти не искаш да произнасям думата.

— Правилно. Не я споменавай. По-добре ми кажи кое от тия неща е привлякло вниманието ти и какви са ти основанията да мислиш, че точно то трябва да е вярното.

Пелорат поклати глава.

— Голан, да ме прощаваш, но ти говориш като войник или като политик. Историята не работи по този начин.

Тривайз пое дълбоко въздух и успя да се овладее.

— Кажи ми как работи, Янов. Имаме два дена. Образовай ме.

— Човек не бива да се довери само на един мит или дори само на една група митове. Наложи ми се да събера всички, да ги анализирам, да ги подредя, да измисля символи, представящи различните аспекти от съдържанието им — разкази за невъзможен климат, астрономични детайли на планетни системи в сравнение с действително съществуващите, местонахождение на произхода на герои, за които изрично е казано, че не са местни, и буквално стотици други позиции. Няма смисъл да изреждам целия списък. И два дни не биха ни стигнали. Казвам ти, на мен това ми е коствало повече от тридесет години. После разработих компютърна програма, която претърси всички тия митове за общи компоненти и открих трансформация, способна да елиминира съвсем невъзможните неща. Постепенно разработих модел, представящ как би трябвало да изглежда Земята. В края на краищата, щом всички хора произлизат от една-единствена планета, тази единствена планета трябва да бъде единственият общ факт за митовете около произхода и приказките за герои… Е, искаш ли да навляза в математически подробности?

— Не и в момента — кимна Тривайз, — благодаря ти. Откъде знаеш, че математическият апарат няма да те подведе? Сега със сигурност е известно, че Терминус е бил основан само преди пет века и първите човешки същества, пристигнали като колонисти от Трантор, са били подбрани от дузини — ако не и от стотици — други светове. Обаче някой, който не го знае, би могъл да предположи, че Хари Селдън и Салвор Хардин, а те и двамата не са родени на Терминус, са дошли от Земята и че Трантор всъщност е име, обозначаващо Земята. Естествено, ако потърси Трантор такъв, какъвто е описван по времето на Селдън — като свят, чиято суша е изцяло покрита с метал — той няма да го намери и може да го сметне за невероятна измислица.

Пелорат изглеждаше доволен.

— Скъпи ми приятелю, оттеглям по-раншната си забележка за войниците и политиците. Ти имаш забележителна интуиция. Разбира се, трябваше да създам контролни механизми. Измислих стотина фалшификата, базиращи се на изкривяване на истинската история и имитиращи митовете от събирания от мен тип, а после се опитах да вградя моите измишльотини в модела. Едно от хрумванията ми дори се основаваше на ранната история на Терминус. Компютърът ги отхвърли всичките. Е, това би могло да означава, че просто ми липсва талант да измисля нещо правдоподобно, но се постарах да дам най-доброто от себе си.

— Сигурен съм, че си се постарал, Янов. А какво ти каза твоят модел за Земята?

— Много неща с различна степен на достоверност. Един вид кратко описание. Около 90 процента от населените планети в Галактиката, например, имат период на завъртане между двадесет и два и двадесет и шест стандартни галактически часа. Тогава…

Тривайз го прекъсна:

— Надявам се, че не си обърнал особено внимание на това, Янов. Тук няма никаква мистерия. За да бъде обитаема една планета, не трябва да искаш тя да се върти тъй бързо, че въздушната циркулация да предизвиква непоносимо бурни ветрове, или пък тъй бавно, че да се получат крайности в температурните отклонения. Всички знаят, че подборът се прави от само себе си. Хората предпочитат да живеят на планети с подходящи характеристики, а после, когато излезе, че всички обитаеми планети имат сходни характеристики, някой казва: „Какво удивително съвпадение.“ Но в това няма нищо удивително и дори не е и съвпадение.

— По принцип — спокойно рече Пелорат, — в социалната наука това е добре познат феномен. Струва ми се, че го има и във физиката, но аз не съм физик, та не съм сигурен. Във всеки случай, нарича се „антропичен принцип“. Наблюдателят влияе на събитията, които наблюдава, със самия факт, че ги наблюдава или че се намира там, за да ги наблюдава. Въпросът обаче е: къде е планетата, която е послужила като модел? Коя планета се завърта точно за един стандартен галактически ден от двадесет и четири стандартни галактически часа?

Тривайз се позамисли и издаде напред долната си устна.

— Мислиш, че трябва да е Земята? Галактическите стандарти могат да се базират на местните характеристики на който и да е свят, нали така?

— Малко вероятно. Хората не действат по този начин. Двадесет хиляди години Трантор е бил столица на Галактиката — най-населеният свят в продължение на двеста века — и въпреки това не е наложил ротационния си период от 1,08 стандартни галактически дни. Ротационният период на Терминус е 0,91 СГД и ние не го налагаме на планетите, зависими от нас. Всяка използва свои собствени изчисления по собствената си система за местния планетен ден, а за нуждите от междупланетно значение изчислява и преизчислява — чрез компютри — разликите между МПД и СГД. Стандартният галактически ден трябва да е дошъл от Земята!

— Защо да трябва?

— Първо, Земята някога е била единственият населен свят, така че е естествено нейният ден и нейната година да станат стандартни и е твърде вероятно поради социалната инерция да са си останали стандартни и с населяването на други светове. Освен това моделът, който получих, беше на такава Земя, която се завърта около оста си точно за двадесет и четири часа и обикаля около своето слънце точно за една стандартна галактическа година.

— Това не може ли да е съвпадение?

Пелорат се разсмя.

— Сега ти си този, който говори за съвпадения. Би ли се обзаложил, че нещо такова може да бъде съвпадение?

— Добре, добре — промърмори Тривайз.

— Всъщност има и друго. Съществува една архаична мярка за време, наречена месец…

— Чувал съм за нея.

— Тя очевидно отговаря на периода, за който спътникът на Земята обикаля около нея. Обаче…

— Да?

— Ами един направо изумителен фактор на модела е, че спътникът, дето току-що го споменах, е огромен — повече от една четвърт от диаметъра на самата Земя.

— Никога не съм чувал за такова нещо, Янов. В Галактиката няма населена планета с такъв спътник.

— Но това е добре — оживи се Пелорат. — Ако Земята е свят, уникален в произвеждането на разнообразни видове и еволюцията на разума, тогава ще искаме тя да притежава и някаква физическа уникалност.

— Какво общо би могъл да има големият спътник с разнообразните видове, разума и всичко останало?

— Е, сега уцели точно в целта. Просто не знам. Само че си струва да се проучи, нали?

Тривайз се изправи на крака и скръсти ръце на гърдите си.

— Добре, къде е тогава проблемът? Прегледай статистиките на населените планети и открий една, чиито периоди на завъртане и обиколка да са точно един стандартен галактически ден и съответно една стандартна галактическа година. И ако тя има и гигантски спътник, значи си намерил каквото търсиш. От изявлението ти, че имаш предвид „една отлична възможност“, допускам че си сторил точно туй и вече разполагаш с твоя свят.

Пелорат придоби объркан вид.

— Виж, не стана точно така. Прегледах статистиките или по-скоро астрономическият факултет го направи и… добре де, да го кажа направо, такъв свят няма.

Тривайз рязко седна.

— Но това означава, че всичките ти аргументи са се сгромолясали.

— Според мен не напълно.

— Какво искаш да кажеш с това „не напълно“? Получил си модел с всевъзможни подробни описания и не можеш да откриеш нищо, което да му съответства. Значи твоят модел е безполезен. Трябва да започнеш отначало.

— Не. Това просто означава, че статистиките за обитаемите планети са непълни. В края на краищата, те са десетки милиони и някои от тях са много слабо известни. Например за близо половината светове няма точни данни за населението. За около шестстотин и четиридесет хиляди населени планети няма никаква друга информация освен имената и местоположението им. Някои галактографи са изчислили, че може би съществуват десетина хиляди населени планети, които изобщо не са в списъка. Предполага се, че самите светове предпочитат да е така. По тоя начин по времето на Империята биха могли да избегнат облагането с данъци.

— А също и в следващите векове — саркастично каза Тривайз. — Това ще им помогне да служат като пиратски бази, което в някои случаи би могло да се окаже по-доходоносно от обикновената търговия.

— Виж, за туй не знам — със съмнение сподели Пелорат.

— Както и да е — продължи опонентът му, — струва ми се, че Земята трябва да е в списъка на населените планети, независимо дали й се иска. По определение тя е най-старата от тях, така че в първите векове от галактическата цивилизация просто е нямало как да я пропуснат. А щом веднъж е влязла в списъка, ще си остане там. В това отношение със сигурност можем да разчитаме на социалната инерция.

Пелорат се поколеба и придоби още по-объркан израз.

— Всъщност в списъка… в списъка на населените планети има една, наречена Земя. Тривайз се опули.

— Останах с впечатлението, че преди малко ти ми каза обратното.

— Като Земя я няма. Има обаче планета, наречена Гея.

— Тя пък какво общо има? Гийя?

— Г-Е-Я. Означава „Земя“.

— Защо тази дума ще означава Земя, Янов, а не нещо друго? За мен името е безсмислено.

Обикновено безизразното лице на Пелорат сега насмалко не се сгърчи от вълнение.

— Не съм сигурен, че ще повярваш… Ако карам по моя анализ на митовете, на Земята е имало няколко различни, взаимно неразбираеми езика.

— Какво?

— Така е. В края на краищата, в Галактиката се говори по хиляди различни начини…

— В Галактиката положително има различия в диалектите, но те не са взаимно неразбираеми. И дори да е трудно да разбереш някои от тях, все пак всички говорим стандартен галактически език.

— Да, но има и непрестанни междузвездни пътувания. Ами ако някой свят бъде изолиран за дълго време?

— Но ти говориш за Земята. Една-едничка планета. Къде остава изолацията?

— Не забравяй, че Земята е първоначалната планета и че някога човечеството там е било толкова примитивно, колкото дори не можем да си представим. Без междузвездни пътувания, без компютри, без никаква техника, развило се от предци, които не са били човеци.

— Че това е ужасно нелепо.

При тия думи Пелорат разочаровано овеси глава.

— Може би няма смисъл да го обсъждаме, стари друже. Така и не успях да убедя никого. Сигурно аз съм си виновен.

Тривайз моментално съжали за думите си.

— Янов, извинявай. Казах го, без да мисля. В края на краищата, има възгледи, с които не съм привикнал. Ти си развивал теориите си тридесет години, а аз ги чувам за пръв път и всичките наведнъж. Трябва да проявиш малко снизходителност. Слушай, ще си представя, че на Земята има примитивни хора, които говорят два съвършено различни, взаимно неразбираеми езика…

— Може би не два, а половин дузина — плахо рече Пелорат. — Земята е била разделена на няколко големи масива суша и отначало между тях едва ли е имало някакви комуникации. Обитателите на всяка отделна земна маса трябва да са развили свой собствен език.

С подобаваща сериозност Тривайз каза:

— И на всяка от тези земни маси, след като са разбрали за съществуването на останалите, са спорили по „въпроса за произхода“ и са се чудели къде точно хората за пръв път са еволюирали от другите животни.

— Спокойно биха могли, Голан. За тях това ще е съвсем естествен манталитет.

— И на един от тия езици Гея означава Земя. А самата дума „Земя“ произлиза от друг от тия езици.

— Да, да.

— И въпреки че галактическият стандартен език е езикът, дето произлиза от онзи език, на който „Земя“ означава „Земя“, по някаква причина хората от Земята са наричали планетата си Гея, както е било на друг от езиците им.

— Точно така! Наистина схващаш бързо, Голан.

— Само дето ми се струва, че няма защо да се прави сензация от това. Ако Гея наистина е Земята въпреки разликата в имената, тогава според предишния ти аргумент тя би трябвало да има периодика завъртане, равен точно на един галактически ден, период на обиколка точно една галактическа година и гигантски спътник, който се завърта около нея точно за един месец.

— Да, така би трябвало да е.

— Добре де, тя отговаря ли на тези условия, или не?

— Наистина не мога да ти кажа. Информацията я няма в таблиците.

— Ами? Добре, Янов, тогава да идем ли до Гея, за да измерим периодите й и да погледаме нейния спътник?

— Бих искал, Голан — поколеба се Пелорат. — Белята е, че и точното местоположение не е дадено.

— Искаш да кажеш, че разполагаш само с името и с нищо друго и че това е твоята отлична възможност?

— Нали тъкмо затуй искам да посетя Галактическата библиотека!

— Почакай. Ти каза, че таблиците не дават точното местоположение. Дават ли изобщо някаква информация за него?

— Води се, че е в сектор Сейшел… и отстрани има въпросителна.

— Добре тогава. Янов, не унивай. Ще идем в сектор Сейшел и все някак си ще намерим Гея!