Серия
Фондацията (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Foundation’s Edge, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 49 гласа)

30

Гендибал учтиво се обади:

— Първи говорителю?

Шандис само кимна. Изглеждаше навъсен и годините му личаха. Приличаше на човек, който не пие, но в момента е гаврътнал малко концентрат. Накрая каза:

— Аз те „повиках“…

— Не с пратеник. От това пряко „повикване“ заключих, че е нещо важно.

— Важно е. Твоят познайник — онзи от Първата фондация — Тривайз…

— Да?

— Той не идва към Трантор.

Гендибал не изглеждаше изненадан.

— Защо би трябвало да дойде? Информацията, която получихме, беше, че потегля с един професор по древна история, а професорът търси Земята.

— Да, легендарната първична планета. Точно заради нея би трябвало да дойде тук. В края на краищата, знае ли професорът къде е Земята? Ти знаеш ли? Или пък аз? Можем ли да сме сигурни, че тя въобще съществува или че някога е съществувала? Те положително би трябвало да дойдат в нашата Библиотека, за да получат необходимата информация — ако тя изобщо може да се получи отнякъде. До този момент мислех, че положението още не е станало критично — че човекът от Първата фондация ще дойде тук и чрез него ще научим онова, което трябва да узнаем.

— Това съвсем спокойно може да бъде причина той да не бъде допуснат да дойде тук.

— Но в такъв случай къде е тръгнал?

— Доколкото разбирам, още не сме открили.

Първият говорител кисело рече:

— Изглеждаш много спокоен.

— Чудя се дали така не е по-добре — отвърна Гендибал. — Ти искаш той да дойде на Трантор, за да бъде безопасен и да го използваш като източник на информация. Няма ли обаче Тривайз да се окаже източник на по-важна информация, включително за хора, по-значими от него самия, ако отиде където поиска и прави каквото си ще — при условие, че не го загубим от поглед?

— Това не ми стига! — каза Първият говорител. — Ти ме убеди в съществуването на този нов наш неприятел и сега не мога да стоя спокоен. Още по-лошо, аз се самоубедих, че ние трябва да сме сигурни за Тривайз, иначе ще загубим всичко. Не мога да се избавя от мисълта, че той — и никой друг — е ключът.

Гендибал натърти:

— Каквото и да се случи, ние няма да загубим, Първи говорителю. Това би било възможно само ако тези „антимулета“, да използвам пак израза ти, продължат да дълбаят незабелязано под нас. Но сега ние знаем, че ги има. Вече не работим на сляпо. При следващото събиране на Масата, ако можем да действаме заедно, ще започнем контраатаката.

— Не проблемът с Тривайз ме накара да те повикам. Стана дума първо за него, понеже ми се струва като лично поражение. Погрешно съм анализирал този аспект от ситуацията. Не бях прав да поставям собственото си засегнато честолюбие над обшия подход към нещата и се извинявам. Има нещо друго.

— По-сериозно ли, Първи говорителю?

— По-сериозно, говорителю Гендибал — Киндор Шандис въздъхна и забарабани с пръсти по бюрото, докато Гендибал стоеше търпеливо пред него и чакаше.

Накрая Първият говорител каза тихо, сякаш за да смекчи удара:

— На едно спешно събиране на Масата по инициатива на говорителката Деларми…

— Без твоето съгласие, Първи говорителю?

— За това, което тя искаше, трябваше да получи съгласието само на трима други членове, без аз да съм непременно сред тях. На спешното събиране, което се свика, ти беше подложен на импийчмънт, говорителю Гендибал. Обвинен си, че не си достоен за заемания пост и трябва да бъдеш съден. За пръв път от повече от три века има процедура за импийчмънт срещу говорител…

Опитвайки се да сподави всякакъв признак на гняв, Гендибал каза:

— Ти самият положително не си гласувал за моя импийчмънт.

— Не гласувах, но само аз. Останалите от Масата бяха единодушни и вотът бе десет срещу един за импийчмънта. Както знаеш, за него се изискват осем гласа, включително на Първия говорител, или десет гласа без неговия.

— Но аз не съм присъствал.

— Ти нямаше да можеш да гласуваш.

— Можех да говоря в своя защита.

— Не на този етап. Прецедентите са малко, но ясни. Твоята зашита ще бъде в съда, който естествено ще се насрочи колкото е възможно по-скоро.

Гендибал замислено наведе глава, а после каза:

— Това не ме тревожи особено много, Първи говорителю. Мисля, че първоначалният ти замисъл е бил правилен. Най-важен е въпросът за Тривайз. Мога ли да предложа да отложиш съдебното заседание на това основание?

Първият говорител вдигна ръка.

— Не те обвинявам, че не разбираш положението, говорителю. Импийчмънтът е толкова рядко събитие, че на мен самия ми се наложи да прегледам какви законови процедури включва. Нищо няма предимство пред него. Принудени сме да минем направо към съд, като отложим всичко друго.

Гендибал подпря юмруци на бюрото и се приведе към Първия говорител.

— Шегуваш ли се?

— Законът е такъв.

— Не може законът да пречи на отстраняването на ясна и навярно скорошна опасност.

— За Масата, говорителю Гендибал, ти си ясната и непосредствена опасност. Не, изслушай ме. Въпросният закон се основава на убеждението, че нищо не може да бъде по-важно от презумпцията за корумпиране или неправилно използване на властта от страна на някой говорител.

— Но аз съм невинен и по двата пункта, Първи говорителю, и ти го знаеш. Това е въпрос на лична вендета от страна на говорителката Деларми. Ако въобще има неправилно използване на власт, то е от нейна страна. Моето престъпление е, че никога не съм си давал труда да стана популярен — признавам си го — и твърде малко съм обръщал внимание на глупаци, дето са достатъчно стари, за да са сенилни, ала и достатъчно млади, за да имат власт.

— Като мен ли, говорителю?

Гендибал въздъхна.

— Ето, виждаш ли, пак оплетох конците. Нямам предвид теб, Първи говорителю… Добре тогава, нека в такъв случай да организираме незабавен процес. Да го проведем утре. Не, по-добре още тази нощ. Да приключим с него и после да минем на въпроса за Тривайз. Не можем да си позволим никакво бавене.

Първият говорител рече:

— Говорителю Гендибал, не мисля, че схващаш положението. И по-рано сме имали импийчмънти — не много, само два. Нито един от двата не е приключил с осъждане. Ти обаче ще бъдеш осъден! След туй няма да си вече член на Масата и повече няма да имаш думата по политически въпроси. Всъщност даже ще си без вот при годишното събиране на Общото събрание.

— И ти няма да направиш нищо, за да предотвратиш това?

— Не мога. Ще гласуват единодушно против мен и ще ме принудят да си подам оставката, а точно това, мисля, биха искали говорителите.

— И Деларми ще стане Първи говорител?

— Много е вероятно.

— Не, това не бива да се допусне!

— Точно така! Поради което аз ще трябва да гласувам за твоето осъждане.

Гендибал пое дълбоко дъх.

— Все пак настоявам за незабавен процес.

— Трябва да имаш време да подготвиш защитата си.

— Каква защита? Те няма да се вслушат в никаква защита. Незабавен съд!

— Масата трябва да има време да подготви своите аргументи.

— Те нямат никакви аргументи и няма и да пожелаят да ги имат. Те са ме осъдили в умовете си и няма да искат нищо повече от това. Всъщност по-скоро биха ме осъдили утре, отколкото вдругиден — и по-скоро тази нощ, отколкото утре. Кажи им го.

Първият говорител се изправи на крака. Двамата се гледаха лице в лице през бюрото. Киндор Шандис попита:

— Защо бързаш толкова?

— Въпросът с Тривайз не може да чака.

— Като те осъдят и ме накарат да се чувствам слаб пред обединената Маса, какво ще постигнем?

С остър шепот Гендибал рече:

— Не се бой! Въпреки всичко аз няма да бъда осъден.