Колин Уилсън
Знаменити престъпници (73)

Удушвачи

Думата „удушвач“ звучи жестоко. Също като „изкормвач“, тя изразява идеята за физическо насилие и това не е лингвистична случайност. Удушаването предполага съзнателна свирепост.

Човек, който убива с огнестрелно оръжие, иска да приключи колкото може по-бързо. Човек, който убива с нож, може да е изпълнен с отмъстителна ярост и основната му цел е да унищожи, да угаси искрата на живота. Ала удушвачът е човек, който изпитва удоволствие от близкия контакт с жертвата си. Нужни са няколко минути, за да убиеш някого чрез удушаване, и през това време удушвачът държи живота и смъртта в ръцете си — ако отпусне пръсти, може да позволи на жертвата да си поеме дъх. Затова удушаването е по-преднамерена и съзнателна форма на убийство от повечето други и винаги е свързано с известна доза садизъм.

Ето защо не е чудно, че в повечето случаи удушвачите са мотивирани от секс. Кристи, изнасилвачът от Нотинг Хил, предпочитал да удушава жертвите си, след като ги упоявал със светилен газ и после ги събличал и изнасилвал. Било също толкова просто да ги удуши с възглавница или дори да ги обгази, но удушаването му харесвало, тъй като било форма на „изнасилване“.

Цял живот убийства

Ърл Нелсън по прякор Горилата удушил и изнасилил двайсет и две жени по време на невероятната си кариера на убиец в Северна Америка. Той разкъсал някои трупове с голи ръце. Дюселдорфският садист Петер Кюртен често отвличал жени от безлюдни улици и ги душал, докато не получел оргазъм. Ако стигнел до климакс, докато жертвата още била жива, той я оставял и колкото и да е странно, някои момичета, които излизали с него повече от веднъж, му позволявали да ги души по време на половото сношение.

Ето защо жените рядко извършват убийство чрез удушаване. Малкото известни случаи са свързани със силно доминантни жени и сексуалният мотив обикновено присъства в нещо друго. Нина Хаусден, която живеела край Детройт, била страстна, агресивна и невротична жена. Тя патологично ревнувала съпруга си Чарлз, шофьор на автобус. През 1947 г. мъжът й я напуснал. Точно преди Коледа същата година Нина го поканила на чаша заради „доброто старо време“, напила го и го удушила с въжето от простора.

На другия ден го разчленила и увила частите във вестник. Ала после късметът й изневерил. Тя натоварила парчетата в колата си и потеглила с намерението да се избави от тях в района на Кентъки Хилс. Автомобилът й се повредил в Толедо, Охайо, и собственикът на сервиза се смаял, когато жената заявила, че ще чака в колата, даже ремонтът да продължи цяла седмица.

Един автомонтьор надникнал в зловонните пакети на задната седалка, докато Нина спяла, и видял човешки крак. Осъдили я на доживотен затвор. Г-жа Стайлу Кристофи пък удушила снаха си, съблякла я гола и се опитала да изгори трупа в задния двор на дома си в лондонския квартал Хампстед. Мотивът бил сексуална ревност към жената на сина й и това се подчертава от събличането на тялото.

Типичният случай

Може би най-типичният случай на жена удушвач е шотландката Сюзан Нюъл, която през юни 1923 г. удушила тринайсетгодишно вестникарче. Мъжът й я бил напуснал и тя живеела сама. На другата сутрин г-жа Нюъл и осемгодишната й дъщеря Джанет закарали тялото в Глазгоу с ръчна количка.

Докато слизали от камион, който ги качил на автостоп, количката се подхлъзнала и от вързопа в нея се показали глава и крак. От прозореца на съседната къща ги видяла жена, която се обадила в полицията. Г-жа Нюъл била обявена за виновна и обесена. Един психиатър заявил, че не е невменяема. Има вероятност мотивът за престъплението да е бил сексуален. Зажаднелите за секс жени често се обръщат към млади момчета. Вестникарчето може да се е съпротивлявало или да я е заплашило, че ще я издаде, и тя да го е удушила.

Не съществува сложна фройдистка причина за връзката между удушаването и секса. Просто удушаването е форма на убийство, която най-пряко изразява негодувание. И както знаят полицаите, в случаите на удушаване обикновено се крият сексуални мотиви, дори да не са очевидни. Например, когато във варница край Уолдингам, графство Съри, открили трупа на удушения трийсет и пет годишен Джон Муди, полицията отначало била склонна да смята, че мотивът е обир.

Писмата в стаята на жертвата ги отвели при Томас Лий, бивш министър на правосъдието на Ню Саут Уелс, Австралия, и при Джон Смит, строителен надзирател, който бил нает от Лий да му помогне да убият Джон Муди. Впоследствие се оказало, че Лий лудо ревнувал Муди — смятал, че е любовник на бившата му любовница г-жа Маги Брук. Това било напълно безпочвено, но когато успял да примами Муди в дома си в Кенсингтън, Лий жестоко го пребил и после го удушил.

Дори в случаите, в които жертвата е жена, сексуалният мотив може да не е очевиден. Когато през април 1955 г. на прага на къща в модерен минеаполиски квартал открили тялото на двайсет и една годишната Мери Мунън, отначало нищо не предполагало сексуално нападение. Червеното й палто, черната й пола и бялата й блуза не били разкъсани, полата й била спусната върху бедрата. Бельото й очевидно било недокоснато и аутопсията не показала сексуално нападение.

В чантичката под трупа имало пет долара, следователно мотивът явно не бил и обир. Ала г-жа Мунън била удушена и малко преди смъртта била имала полово сношение. В дома й на Източна Седемнайсета улица полицията открила, че има деветмесечна дъщеря и че живеела с баща си, възрастен пенсионер с разклатено здраве. Мъжът й служел в Корея.

Тайнственият любовник

Това насочило полицията по първата сериозна следа, тъй като Матиас Мунън от половин година бил отвъд океана. А г-жа Мунън била бременна в третия месец. Тогава кой бил любовникът й? Тук като че ли стигнали до задънена улица. Баща й бил убеден, че не е имала любовник. Тя била добра католичка, искрено обичала мъжа си, била всеотдайна майка. Редовно ходела на черква. Изглеждало невъзможно да има тайна любовна връзка.

Хапчето на зъболекаря

Полицията разпитала сестрата на жертвата, г-жа Доналд Нютън, красива двайсет и пет годишна жена. Отначало тя не им помогнала с нищо. После, когато детективите й казали, че в деня на убийството сестра й споменала за час при зъболекар, г-жа Нютън се замислила и им съобщиха името на зъболекаря на Мери: д-р Арнолд Ашър Аксилрод, известна личност в Минеаполис, който през войната бил кмет и впоследствие активно участвал в обществения живот.

Той бил зъболекар и на г-жа Нютън, но един ден тя си излязла и не се върнала. Защо? Защото Аксилрод й дал хапче, което я приспало за шест часа. Когато се събудила, той „говорел многозначително“ и по-късно се опитал да я сваля. Това обаче не й попречило да го препоръча на сестра си. Г-жа Нютън знаела, че Аксилрод на няколко пъти е давал на Мери същите „упойващи хапчета“, след което трябвало да я кара с колата си до дома й.

Когато полицията отишла при доктора на Мери Мунън, случаят внезапно започнал да се разплита. Той им казал, че според Мери Аксилрод бил бащата на нероденото й дете. Дал й хапче, което я приспало, пренесъл я на дивана и имал полово сношение с нея. Д-р Аксилрод, мъж на средна възраст с тъмна коса и мустаци, бил повикан за разпит и скоро признал, че е убил Мери Мунън. Той заявил, че Мери често го посещавала и го обвинявала, че е баща на детето, което зъболекарят отричал.

Да го чака в колата

В деня на убийството тя отново го обвинила, че е баща на детето. Той й казал да го чака в колата му и потеглил с нея. Мери го заплашила, че ще го изобличи, и тогава, казал Аксилрод, му причерняло. Когато дошъл на себе си, вече бил сам в колата. „Сигурно съм го направил — въздъхнал зъболекарят. — Нали няма кой друг“.

Тогава детективите открили, че и преди е имало оплаквания от Аксилрод. Три седмици преди убийството седемнайсетгодишна ученичка отишла в кабинета му за лечение. Той й дал хапче. Когато след шест часа тя се събудила, зъболекарят седял до нея. Нямала представа какво се е случило, но била ядосана, че я е задържал в кабинета си до късно вечерта. Аксилрод я закарал вкъщи и тя съобщила за случая по телефона.

Оказало се, че зъболекарят предпочитал да лекува жени — иначе нямал много пациенти и най-малко двайсет негови пациентки признали, че ги е приспивал с упойващо хапче, за да се събудят след няколко часа на дивана. Вестниците открито говорели за неговите „любовни хапчета“ — законите за клевета в Америка не са толкова строги, колкото в Европа.

На процеса прокурорът го описал като сексуален маниак, който упойвал красивите си жертви, за да не се съпротивляват на сексуалните му действия. Адвокатът на Аксилрод се ограничил с опит да демонстрира, че полицията не е доказала обвиненията: например дрехите на жертвите не били проучени както трябва и пет месеца лежали в един влажен склад. Освен това призовал изненадващ свидетел — зетя на жертвата Доналд Нютън.

Нютън излежавал тримесечна присъда за ексхибиционизъм и бил казал на свой съкилийник, че може да помогне за разкриване на виновника. Обаче само още повече объркал нещата. Когато го попитали дали вечерта на убийството е бил на работа, Нютън заявил, че не може да отговори, „защото това може да ме инкриминира“.

Естествено започнали да гадаят дали е искал да каже, че има някаква връзка с убийството — макар че изглежда по-вероятно да е говорел за престъплението, за което излежавал присъда. Друг свидетел, таксиметров шофьор, заявил, че видял г-жа Мунън да слиза от колата на зъболекаря и да заминава с двама мъже. Тези показания не убедили съдебните заседатели. Те обявили Аксилрод за виновен в непредумишлено убийство и той получил присъда от пет до двайсет години в щатския затвор.

Агресивният импулс

Неяснотата в случая с Аксилрод е характерна за много убийства с удушаване. Когато стисне жената за гърлото, мъжът може да възнамерява само да я накара да млъкне, а може и да проявява някакъв агресивен импулс, който да стига почти до убийство. Това означава, че в много случаи истинското решение би трябвало да е в ръцете на психолог, а не на полицай. Типичен пример за това е Фредрик Фийлд.

На 2 октомври 1931 г. в един празен магазин на Шафтсбери Авеню в Лондон открили полуголо тяло на млада жена. Тя била удушена. Скоро полицията я идентифицирала като двайсетгодишната проститутка Нора Ъпчърч, която била добре позната в квартала. Подозрението паднало върху мъжа, който имал ключове за празния магазин, електротехника Фредрик Фийлд. Той обаче твърдял, че ги бил дал на мъж, който искал да наеме магазина.

Полицията не успяла да установи очевиден мотив за престъплението — защо някой ще убива проститутка за секс? Макар детективите и следователят да били убедени, че Фийлд лъже, заключението на следствието било убийство от неизвестни извършители. Общо взето най-вероятният мотив изглеждал обир. През 1933 г. Фийлд, който вече служел в Кралските военновъздушни сили, отишъл в един вестник и заявил, че иска да си признае за убийството на Нора Ъпчърч. Скоро се изяснило, че ако Фийлд наистина е виновен, признанията му са измислица.

Например той казал, че удушил момичето с ръце, но тя била удушена с колан. Най-вероятно направил признанието, за да получи пари от редакторите, които приели историята му като „ексклузивна“ и часове наред разговаряли с него преди да съобщят в полицията. Фийлд се явил пред съда и оттеглил признанията си — заявил, че ги направил, защото му било „писнало“ и имал проблеми с жена си. Съдията инструктирал съдебните заседатели да го обявят за невинен.

Трупът на проститутката

През април 1936 г. открили труп на проститутка в стаята й в Клапам. Тя също била удушена. Идентифицирали я като Биатрис Вилна Сътън, но никой не я бил виждал с убиеца. Същата вечер Фредрик Фийлд, който бил дезертирал от частта си, отишъл при своя приятелка и загадъчно й казал, че скоро ще може да прочете нещо интересно във вестника. На майката на момичето й се сторило, че Фийлд прилича на луд, и се обадила в полицията.

Арестували дезертьора и в участъка той внезапно признал, че е убил Биатрис Сътън. Описанието на стаята й било подробно — а във вестниците още не било излязло нищо. На процеса Фийлд опитал предишния трик: отрекъл се от показанията си и заявил, че бил принуден да го направи, тъй като му било „писнало“. Само че този път било очевидно, че знае прекалено много за престъплението, за да е невинен. Съдебните заседатели го обявили за виновен и той бил осъден на смърт. Полицията подозирала, че е убил най-малко още четири проститутки в района на Сохо.

Разследването на убийството на Луси Берлин през 1904 г. определено заслужава видно място в историята на криминалистиката. Тя била деветгодишна, добре развита за възрастта си. Живеела в бедняшки дом в германската столица. На 11 юни 1904 г. един лодкар на Шпрее видял вързоп да плава по повърхността и го извадил. Вътре имало обезглавен торс на дете, който скоро бил идентифициран като изчезналата два дни по-рано Луси Берлин.

Убийството определено било сексуално — детето било изнасилено и родителите заявили, че често са й казвали никога да не тръгва с непознат мъж. Това накарало следователите да се зачудят дали е била убита в бедняшкия апартамент на Акерщрасе №130. Разпитали всички наематели. На етажа над родителите на Луси живеела проститутката Йохана Лийбещрут. Мъжът, който бил в стаята й, се представил като Теодор Бергер и дал адреса си.

Едва по-късно полицията установила, че по време на убийството Йохана е лежала в затвора за три дни за обида на клиент, а нейният любовник и сводник Бергер живял в нейната стая. Освен това научили, че Бергер предлагал на Йохана да се оженят — което удивило съседите, тъй като през последните осемнайсет години той упорито отказвал.

В един канал намерили още вързопи с липсващата глава, ръце и крака. Повикали Бергер да разгледа останките, но той продължил да твърди, че не знае нищо за смъртта на детето. Йохана Лийбещрут била отведена за разпит в участъка — тя нямало какво да крие и била откровена дори за причината, поради която Бергер най-после се съгласил да се ожени за нея. В деня, в който открили трупа на детето, тя се прибрала вкъщи от затвора и установила, че липсва един камъшитен куфар.

Сексът

Бергер признал, че вината е негова — бил довел проститутка в стаята и едва след като правили секс, й казал, че няма пари. Вместо това й дал куфара. И за да умиротвори Йохана за изневярата си, се съгласил да се ожени за нея.

Полицията попитала Бергер за куфара и той моментално заявил, че не знае нищо за него. След няколко дни един лодкар го предал в полицията. Петната по него се оказали от човешка кръв, както и петната по пода в стаята на Йохана Лийбещрут. Бергер бил обвинен в убийството.

На процеса най-после станало ясно какво се е случило. Един ден малко преди убийството Луси правела свещ в стаята на Йохана и Бергер забелязал добре оформените й крака. Докато проститутката била в затвора, той зажаднял за секс, поканил Луси в стаята и се опитал да я изнасили, но тя се съпротивлявала. Бергер я удушил, изнасилил я, после разчленил тялото и го занесъл до реката с плетения куфар. Убиецът бил екзекутиран.

Интересно е да отбележим, че макар Бостънският удушвач да е най-известният убиец след Джак Изкормвача, малцина си спомнят истинското му име. Криминалистите винаги са се озадачавали от това, че самата идея за удушаването като че ли има някаква нездрава привлекателност, докато на престъпника се обръща по-малко внимание.