Колин Уилсън
Знаменити престъпници (65)

Съпруги убийци

Много по-рядко се случва жени да убиват мъжете си, отколкото съпрузи да убиват съпругите си. Защо е така? Очевидният отговор е, че мъжете са много по-агресивни от жените. И наистина, жената рядко изпитва същата враждебност към съпруга си, освен ако не е по-доминантна от него или ако той изобщо не я задоволява в леглото. Тази теория е ключът за повечето известни случаи на мъже, убити от съпругите си. Още преди триста години французите смятали убийството на съпруг за толкова „ужасно и противоестествено“ престъпление, че го наказвали с изгаряне на клада.

Алис Ардън

През 1551 г. такъв случай станал тема на една от най-популярните ранни елизабетински пиеси, анонимната „Ардън от Февършам“. Въпросната дама била Алис Ардън, сестра на сър Томас Норт, преводач на Плутарховите „Успоредни животописи“. Алис се омъжила за кентския джентълмен Томас Ардън, кмет на Февършам. Той най-вероятно се оженил за нея заради семейните й връзки, а не защото бил влюбен в нея — всички свидетелства показват, че повече се интересувал от пари, отколкото от секс.

След няколко скучни години брачен живот Алис се запознала с шивача Морсби и му станала любовница. Съпругът й знаел за това и не го било грижа, всъщност дори канел Морсби на гости, докато той отсъствал по работа. Това напълно устройвало шивача, ала не и Алис. С вродения си женски усет за ред тя не желаела да е съпруга на един мъж и любовница на друг. Възможно е също да не е искала да задоволява сексуалните потребности на съпруга си, когато се прибирал вкъщи. Във всеки случай тя убедила Морсби, въпреки волята му, че мъжът й трябва да умре.

Морсби не бил агресивен човек, затова се обърнал към някой си Грийн, когото Томас Ардън с измама бил прогонил от земята му. Грийн на свой ред наел двама убийци. Като професионалисти в този бранш, те действали съвсем явно и грубо. Просто влезли в дома на Ардън, докато той вечерял, намушкали го и го удушили. Морсби го довършил, като го ударил с едно желязо. После замъкнал тялото в една близка нива. Убийците не обърнали внимание, че валяло сняг. На другия ден стражите с лекота проследили стъпите и кървавите следи от нивата до дома на жертвата.

Убийството на съпруг се смятало за толкова отвратително и позорно, че новината постепенно развълнувала цяла Англия. Алис, любовникът й, единият убиец, една слугиня и един слуга, които помогнали да пренесат тялото, били арестувани, съдени и обявени за виновни. Сестрата на Морсби също била обвинена в съучастничество.

На 14 март 1551 г. Алис Ардън била изгорена на клада в Кентърбъри, както и слугинята, която „викаше на своята господарка, че тя я е докарала до този край“. Морсби и сестра му били обесени в Смитфийлд, Лондон, прислужникът бил обесен във Февършам, а заловеният наемен убиец бил изгорен на клада. Бил отнет животът на шестима души заради един нещастник, който си затварял очите за изневерите на жена си. Това говори за ужаса на елизабетинското общество, внушен от убийството на съпруг.

Катрин Хейс

Два века по-късно друг случай предизвикал още по-голяма сензация и станал тема на безброй памфлети и балади. Съпругата се казвала Катрин Хейс — родена Катрин Хол в Бирмингам. От всички описания става ясно, че тя била силно доминантна жена с огромен сексуален апетит. Едва петнайсетгодишна била убедена от един офицер да напусне дома си и скоро станала любовница на целия офицерски корпус.

След този подвиг си намерила работа като слугиня на фермера Хейс. Синът на фермера Джон Хейс се влюбил в нея и тайно се венчали. Младият Хейс бил дърводелец — кротък, сговорчив мъж, доминиран от изключително привлекателната си съпруга — чиито словесни портрети я представят като Джина Лолобриджида от XVIII в. След шест години селски живот на Катрин толкова й омръзнало, че настояла да се преселят в Лондон. Там Хейс станал преуспяващ търговец на въглища и лихвар.

Въпреки или тъкмо заради това, Катрин твърдяла, че той бил непоносимо отвратителен. Бракът им отивал все по на зле. Трийсет и пет годишната Катрин се смятала за онеправдана. Един ден в дома им дошъл младият Томас Билингс. Катрин го представила като свой роднина и настояла да остане при тях. И без да губи време, му станала любовница.

Скоро пристигнал друг неин приятел от Уоруикшир, Томас Ууд. Катрин незабавно го прибавила към колекцията си. И по време на оргия с двамата си любовници изведнъж решила, че е непоносимо да има такъв отвратителен — и мамен с лекота — съпруг. Джон Хейс бил сравнително богат човек за онова време, съблазнителна плячка. Катрин убедила любовниците си да й помогнат да го убие, като им обещала дял от състоянието му.

На 1 март 1725 г. двамата предизвикали Хейс на надпиване. Той се съгласил, поръчали няколко бутилки вино и търговецът пресушил три и половина литра, без да помисли за въздействието на алкохола. Другите пили бира. Накрая той се замъкнал на леглото в съседната стая. Билингс влязъл с брадва и му нанесъл мощен удар по тила. Раненият толкова яростно се съпротивлявал, че съседът отдолу се качил да провери какво става. Катрин обяснила, че имат шумни гости, и обещала да ги укроти.

Стаята била залята с кръв — леглото, подът, стените. Тази гледка отвратила младите мъже. Наложило се тяхната властна любовница да се разпореди за избавянето от трупа. Тя ги накарала да отрежат главата с крив нож, като я държат над ведро, за да събират в него кръвта. После двамата излезли с главата — скрита под едно палто, — докато Катрин говорела високо заради съседа: преструвала се, че ненадейно викат мъжа й по работа.

Убийците бързо отишли при Темза, но случили отлива. Накрая, след като обсъдили различни възможности, хвърлили главата от кея и тя паднала в тинята. Върнали се и помогнали на Катрин да почисти кръвта. Междувременно един минувач ги бил видял да хвърлят „нещо странно наглед“ в реката. Отишъл да провери и намерил главата. Съобщил за зловещата си находка и стражите се заели със случая. Тъй като калта я „загрозявала“, те наредили да я измият и да срещат косата, след което да я набучат на кол в двора на черквата „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър. Един млад чирак я познал и се втурнал да каже на Катрин, че прилича на главата на мъжа й, ала тя ядосано отговорила, че може да си има неприятности, задето разпространява „лъжливи слухове“.

През това време убийците насекли тялото на парчета, напъхали ги в сандък и го хвърлили в едно езеро в Мерилибоун Фийлдс. Въпреки слуховете за изчезването на съпруга й, Катрин Хейс проявила забележително хладнокръвие. Тя си сменила квартирата, като взела със себе си двамата си любовници и любопитния съсед, и тръгнала да обикаля длъжниците на мъжа си.

Главата в черковния двор обаче била породила прекалено силно подозрение към цялата история, за да се забрани лесно. Накрая мировият съдия се отбил в дома й, за да разследва случая, и я спипал в леглото с Билингс. Любовниците и съседът били арестувани. Показали на Катрин главата, която била запазена в спирт. Вместо да се отврати, тя я взела в ръце, започнала да я целува и заплакала: „Това е скъпият ми съпруг“. После припаднала.

Ала театрото й било напразно. Когато арестували Ууд, нервите му не издържали и той си признал. Ууд и Билингс били осъдени на обесване, а Катрин — на изгаряне на клада. Тя крещяла по целия път до затвора. Обесили само Билингс. Ууд, навярно за негово щастие, умрял от треска в тъмницата.

Краят на Катрин бил също толкова ужасен, колкото и причинената от нея смърт на съпруга й. Преди да я изгорят, трябвало да я удушат. Някой обаче запалил огъня прекалено рано и когато пламъците облизали дланите му, палачът отскочил. Започнали да замерят надаващата писъци жена с цепеници, за да я повалят в безсъзнание, ала напразно. Минали три часа, докато тялото й се превърне в пепел.

Логично е да се очаква, че след Катрин Хейс убийствата на съпрузи ще са безинтересни. Всъщност обаче случаят с Флорънс Браво вдъхновил още повече творби, сред които две монографични проучвания и един роман. Тази история се разиграла през 1876 г. и ако случаят с Катрин Хейс е типичен за жестокия XVIII в., аферата „Браво“ е представителна за Викторианската епоха.

Флорънс Браво

Това се случило в Белъм, Южен Лондон. Трийсетгодишният адвокат Чарлз Браво живеел със своята младоженка Флорънс. Тя била привлекателна жена и когато през декември 1875 г. Браво се оженил за нея, от четири години била вдовица. Първият й съпруг капитан Алекзандър Люис Рикардо от Кралската пехотна гвардия починал от алкохолизъм и й оставил приличната — и според нея напълно заслужена — сума четирийсет хиляди лири.

Когато й направил предложение, Чарлз Браво знаел, че е любовница на Джеймс Манби Гъл, лекар на средна възраст, който се грижел за нея в края на първия й брак. Сексуалното минало на Чарлз също не било съвсем безупречно, затова двамата се уговорили да забравят всякаква ревност. Чарлз несъмнено я обичал и също толкова несъмнено го привличали парите й.

Както Флорънс скоро установила, вторият й съпруг можел да е надменен и зъл, ала и тя не била от жените, които биха се оставили да ги тормозят. Имала собствено мнение — и склонност да прекалява с алкохола. Управлявала имението — внушителна готическа грамада — с помощта на една вдовица, г-жа Кокс. Отначало бракът изглеждал щастлив — въпреки че за четири месеца Флорънс направила два спонтанни аборта и Браво от време на време изпадал в пристъпи на ярост заради Гъл, дори веднъж я ударил.

На 21 април 1876 г., петък, Чарлз Браво вечерял обилно с бяла риба, печено агне, хайвер и бургундско вино. Флорънс и г-жа Кокс изпили две бутилки шери. В десет часа от спалнята на Браво се разнесло силно пъшкане — измъчвали го остри стомашни болки и започнал да повръща. Това продължило три дни, докато не умрял.

Сър Уилям Гъли, личният лекар на кралица Виктория (когото някои криминалисти от XX в. смятат за Джак Изкормвача), го видял преди да почине и заключил, че адвокатът е погълнал отрова. Аутопсията го потвърдила — открили следи от отравяне с антимон. Тогава г-жа Кокс заявила, че Браво й бил признал: „Взех отрова. Не казвайте на Флорънс“.

Следствието не стигнало до категоричен резултат, но вестниците надушили скандал и открито намекнали, че Флорънс е убила съпруга си. Последвало ново следствие — за него настоял братът на Чарлз, Джоузеф, който се надявал заключението да е предумишлено убийство, тъй като това щяло да доведе до арестуването на Флорънс.

Този път скандалът с д-р Гъл излязъл в съда — и му нанесъл огромни професионални щети. Освен това един уволнен прислужник на Браво свидетелствал, че веднъж бил купил винен камък за доктора. Съдебните заседатели отново решили, че няма достатъчно улики, за да предявят обвинение — макар да се съгласили, че адвокатът наистина е убит. Флорънс била оправдана и две години по-късно умряла от алкохолизъм.

Оттогава криминалистите спорят за случая. Най-популярната теория очевидно е, че го е извършила Флорънс. Ексхумирането на тялото на първия й съпруг — направено след следствието — установило следи от антимон в органите му. Рикардо обаче се бил разделил с жена си месеци преди смъртта си.

Възможно е силните пристъпи на повръщане да не са се дължали на алкохолизъм, а на бавно отравяне с антимон. Но защо й било на Флорънс да убива съпруга си? Може би защото той изисквал от нея да изпълнява брачните си задължения, а тя се ужасявала от нови аборти, или защото е осъзнала, че той се интересува само от парите й.

В „Как е умрял Чарлз Браво“ писателят И. Бриджис предполага, че Браво случайно взел отровата, която давал на малки дози на Флорънс. Авторката на криминални романи Агата Кристи смята, че го е извършил д-р Гъл — или поне че е помогнал на Флорънс да го направи. Според много други писатели престъплението е дело на г-жа Кокс. Браво не я обичал и е известно, че искал да се отърве от нея. Днес имението е превърнато в работнически жилища и се твърди, че е обитавано от призраци, но все още никой не е дал задоволително обяснение на загадъчната смърт на Чарлз Браво.

Героините на двата класически случая на убийство на съпруг през XX в. Рут Снайдър и Едит Томпсън също били доминантни жени. Откакто Снайдър, „Гранитната жена“, починала през 1928 г., в Съединените щати списъкът се е увеличил най-малко с още един класически пример: Кора Макоун от Вирджиния.

Кора Макоун

На 8 януари 1969 г. полицията в Чесапийк, щата Вирджиния, научила за изчезването на Тим Макоун, бивш морски пехотинец, който неотдавна се завърнал от Виетнам. Жена му Кора обяснила, че е изчезнал преди два дни след скандал помежду им. Тя свенливо споменала, че съпругът й имал навика да се „опитва да я възбуди“, като я биел с кожен колан преди секс, и повдигнала минижупа си, за да покаже синините по бедрата си. Полицията започнала да издирва изчезналия, ала безуспешно.

Кора — красиво двайсет и две годишно момиче със знойни устни — с интерес следяла следствието и един ден съобщила, че току-що получила месечна информация от кредитната си компания, показваща, че някой се е подписал с името на мъжа й върху сметки от автосервиз. В квитанциите имало номера на две коли. Потърсили собствениците им и направили озадачаващо откритие. Хората продължавали да използват автомобилите си и отрекли да са подписвали сметките с името на Тим Макоун.

Малко по-късно, през март, един минувач забелязал, че нещо плува в река Елизабет в Портсмут, щата Вирджиния. Разпознал човешки крак и съобщил в полицията. Извадили от водата обезглавен труп с отрязана ръка, увит в одеяло. Причината за смъртта били прободни рани в гърдите. Един от полицаите, които разследвали изчезването на Тим Макоун, се сетил, че тялото е открито точно срещу къща, в която бил ходил във връзка с кредитната карта на морския пехотинец.

Там разговарял с младата домакиня Джуди Клеър. Впоследствие чул слухове, че някакъв красив мургав мъж посещава Кора Макоун. Неговото описание отговаряло на Хенри Клеър, съпруга на Джуди. Той имал криминално досие и в момента се издирвал за кражба.

Тогава Кора Макоун поискала да види одеялото, в което бил увит трупът. Когато й го показали, тя заявила, че получила точно такова като подарък за сватбата. Завели я да види тялото и Кора потвърдила подозрението на полицията, че това е съпругът й, когато споменала, че на лявото му бедро има бенка. От лявото бедро било изрязано парче месо.

Въпреки опитите да се държи като невинна, Кора била очевидната заподозряна. Защото щом трупът на мъжа й бил обезобразен, за да не бъде разпознат, убиецът трябвало да има силен мотив да го направи — човек, който го познавал. Когато полицията й уредила очна ставка с Хенри Клеър, тя не издържала и признала, че е убила съпруга си.

Признанията

В първото си признание Кора заявила, че сама намушкала Тим след скандал. После, емоционално продължила тя, качила тялото му в неговата кола и я блъснала в реката. Само че отказала да подпише това признание и направила друго, в което твърдяла, че Клеър е убил съпруга й — без никакво съучастие от нейна страна.

Кора първа била изправена пред съда — през август 1969 г. Тя повторила версията си, че Тим бил сексуален садист. Някои нейни признания на процеса обаче убедително показали, че има мазохистични наклонности. Запитана дали е имала сношения с други мъже освен Клеър, Кора срамежливо отговорила, че била изнасилвана от четирима приятели на съпруга и. Също така признала, че имала връзка с един застрахователен агент, който застраховал живота на мъжа й за десет хиляди долара.

Съдебните заседатели я обявили за виновна в убийство и Кора била осъдена на доживотен затвор — минимум петнайсет години. Три месеца по-късно на процеса на Хенри Клеър тя признала в съда, че съпругът й я биел с колан, защото „знаеше, че ме възбужда“.

Прокурорът й припомнил, че по време на собствения си процес тя твърдяла, че мразела побоите, и Кора отговорила: „Това вече не е реално за мен“. Любовникът й бил осъден да умре на електрическия стол.

Ала не би било вярно да твърдим, че всички убийци на съпрузи имат нимфомански уклони. Анализът на случаите показва, че те попадат в две ясно разграничени групи: млади жени с изключителен сексуален апетит и скучни домакини на средна възраст, които поради различни причини са разочаровани от брака си.

Биатрис Пейс

Към втората категория се отнася г-жа Биатрис Пейс от Глостършир, Англия, съпруга на овчар, който я биел. Когато през януари 1928 г. Хари Пейс умрял, отровен с арсеник, тя била обвинена в убийството му. Защитата твърдяла, че Пейс е умрял случайно, понеже върху мустаците му попаднал дезинфекционен разтвор за овце (който съдържа арсеник). В отговор прокурорът отбелязал, че това не обяснява открития в стомаха му повече от половин грам арсеник.

Въпреки това съдията се съгласил със защитата, че няма основания за процес, и делото било прекратено. Всички се отнасяли с искрено съчувствие към г-жа Пейс, която очевидно била водила нещастен живот с мъж, способен на ужасяваща агресивност.

Хелън Бартлет

Г-жа Хелън Бартлет също попада във втората група. Овдовяла през 1940 г., тя се запознала с Алфред Бабин в Бъфало, щата Ню Йорк, и се омъжила за него през войната. Бабин бил пияница. Един ден през 1956 г. г-жа Бабин повикала полицията — мъртвият й съпруг лежал по очи в банята. Тя заявила, че изпил един литър уиски преди да вземе вана и анализът на стомашното му съдържание потвърдил думите й. Г-жа Бабин получила застраховката му от шейсет и девет хиляди долара. Малко по-късно тя се запознала с един шейсет и девет годишен пациент във Военната болница, в която работела — Райт Бартлет, който имал пълна пенсия за военна инвалидност.

Двамата се оженили през 1959 г. и г-жа Бартлет предложила да заминат на меден месец във Флорида и Тексас. След като потеглили с колата й, застрахователната компания започнала да подозира нещо нередно — г-жа Бартлет застраховала живота на Бартлет за десет хиляди долара и после се опитала да му направи втора застраховка.

Застрахователните следователи проверили в други компании и скоро установили, че Райт Бартлет е застрахован общо за сто и десет хиляди долара. Полицията започнала усърдно, ала безуспешно издирване на младоженците. Няколко месеца по-късно обаче те се появили сами в Бъфало. Бартлет изглеждал болен и измършавял — според собствените му думи в резултат от сандвичите, с които се хранели по време на пътешествието си.

Отначало г-жа Бартлет възмутено отрекла, че възнамерява да го убие — или че е убила когото и да било другиго. След дългия полицейски разпит обаче тя внезапно се пречупила и признала, че държала главата на Алфред Бабин под водата, докато се удави…