Колин Уилсън
Знаменити престъпници (30)

Нежелани любовници

Авторът, който се занимава с престъпността, изпитва нещо много подобно на носталгия, когато разглежда някои класически примери за нежелани любовници. Те изглеждат странно невинни и ясни в сравнение с по-късните случаи. Мадлин Смит, Патрик Мейхън, Норман Торн се озовали в досадно положение и се спрели на най-простия изход. Днес случаите с нежелани любовници обикновено са усложнени от извращения, промискуитет или чиста злоба.

Убийството на „момичето от вигвама“ може би е последният класически случай. Той също заема видно място в аналите на патоанатомията. На 7 октомври 1942 г. двама морски пехотинци обикаляли местността Ханкли в графство Съри и забелязали купчинка пръст, от която стърчала човешка ръка. Те побързали да се върнат в казармата и да съобщят за находката. На другия ден група полицаи, придружени от известния патолог професор Кийт Симпсън, отишли на мястото с лопати и изкопали тялото.

То принадлежало на момиче, напълно облечено и силно разложено. Било ясно, че е убито със силни удари по главата, и тъй като полицията нямала представа за самоличността му, Симпсън помолил да пратят трупа в неговата лаборатория в лондонската болница „Гайс“. Там го потопили във вана с дезинфектант. През следващата седмица Симпсън и секретарката му прекарвали почивките си, седнали до ваната, докато видният патоанатом диктувал бележките си върху характера на травмите.

Ножът с кривия връх

Тази усърдна работа се оказала от полза. Симпсън бил в състояние да разкаже на инспектор Фред Грийно от Скотланд Ярд точно как е срещнало смъртта си момичето. Нападателят започнал да я мушка в главата с нож, чийто връх бил крив. Жертвата отначало се опитала да отблъсква ударите, получила наранявания на дясната ръка и длан и после побягнала, но се препънала и паднала толкова тежко, че си избила няколко предни зъба. Убиецът се навел над нея и й нанесъл жесток удар с тъп предмет, който я убил на място. Скулата й толкова силно се ударила в земята, че костта се счупила. Мъжът я помъкнал нагоре по склона — по десния крак били останали драскотини — и я заровил. Най-странното било, че избрал върха на хълма.

Въоръжен с тези сведения и с приблизително физическо описание на жертвата и нейното облекло, Грийно се обърнал към местната полиция. Там му казали, че описанието съответства на Джоун Пърл Улф, която се смятала за любителка проститутка. Тя очевидно била избягала от дома си по някое време през 1941 г. и живеела в района на една казарма. Преди три седмици изчезнала. Колкото и да е странно, Джоун била католичка със силни религиозни убеждения. Наричали я „Момичето от вигвама“.

Полицията продължително и подробно претърсила местността и започнала една по една да открива нужните улики: личната карта на Джоун Улф, религиозно съчинение, обувките й — и писмо до канадския редник Огюст Сангре, в което му съобщавала, че е бременна.

Грийно отишъл при Сангре в близката казарма. Войникът се оказал наполовина индианец. Той веднага признал, че познава Джоун Пърл Улф — всъщност спял с нея в нещо като вигвам в околността. Поради етническия си произход не намирал за странно момиче да живее в пустота. Сангре заявил, че не я бил виждал от няколко седмици — и освен това сгъваемият му нож бил откраднат от вигвама малко преди изчезването й.

Окървавената униформа

Мрежата се затваряла около него. Никой друг нямал мотив да убие Джоун Улф, но се установило, че Сангре е взел брачен формуляр от командира си — намерили го близо до вигвама. Накрая вината му била доказана, когато открили униформа и одеяло, и двете окървавени, макар че бил правен опит да бъдат изпрани. Униформата принадлежала на Сангре. По един тежък брезов кол край местопрестъплението имало кръв и косми.

Сега полицията само трябвало да намери ножа, с който била намушкана жертвата. Той бил открит в казармата — от водопроводчик, който поправял задръстена отходна тръба в тоалетната. Това бил сгъваемият нож с кривото острие. Тогава някой си спомнил, че докато чакал Грийно да го разпита, Сангре попитал дали може да отиде до тоалетната.

В съда Сангре проявил пълна пасивност, докато слушал уликите, които щели да му струват живота. Изяснило се, че това не било случайно убийство при скарване. Първоначалните прободни рани били по главата, следователно Джоун била седнала или наведена. Тя побягнала, но се препънала и си строшила зъбите. Сангре се навел над нея и я убил с един удар. Симпсън показал натрошения череп в съда, за да демонстрира силата на удара. После войникът увил горната част на тялото в одеяло, за да не остави кървава следа, и я замъкнал до върха на хълма, за да я погребе, както винаги били погребвали враговете си неговите прадеди. Въпреки препоръката за милост Сангре бил обесен в затвора „Уандсуърт“ на 29 април 1943 г.

Убийството на „момичето от вигвама“ е типично в някои принципни отношения. Сангре бил готов да спи с мърлявото „момиче от вигвама“ въпреки репутацията му на проститутка, но не и да се ожени за Джоун Улф. Повечето мъже изпитват силно и автоматично предпочитание към „добродетелта“. Те може да обичат да спят с леки момичета, но предпочитат да се женят за девственици. Нашето снизходително общество е свидетел на постепенното размиване на тази идея, но през Викторианската епоха никой не я оспорвал. Самият факт, че жената е „предала добродетелта си“ на мъж, бил достатъчен да накара мъжа да изпитва дълбоко презрение към нея и обществото било склонно да се съгласи с него.

Преподобният Антъни Хейдън почти със сигурност е убил Мери Станард, двайсет и две годишна прислужница, чието тяло било намерено край Рокланд, щата Кънектикът, през 1878 г. Черепът й бил счупен и гърлото й било прерязано. Аутопсията установила наличие на арсеник в стомаха й. Мери Станард някога била прислужница в дома на преподобния Антъни Хейдън и впоследствие откровено приказвала за страстния характер на свещеника. Тя също споменала, че сигурно е бременна — за втори път — и че Хейдън възнамерявал да й даде лекарство, за да пометне.

Хейдън не си спомнял къде е бил следобеда на смъртта й, макар жена му по-късно да твърдяла, че е сякъл дърва. Когато се установило, че е купил трийсет грама арсеник, той бил арестуван, но обществените настроения били в негова полза — в края на краищата той бил свещеник, а Мери Станард била „паднала жена“. Малко по-късно негов енориаш занесъл в полицията пакет арсеник, който „намерил“ в плевника на Хейдън. Вътре имало точно трийсет грама.

Полицаите били озадачени, тъй като вече грижливо били обискирали плевника, но процесът на свещеника бил отложен с година, докато един професор от Йейл не отишъл в Англия да анализира арсеника, открит в плевника и в стомаха на жертвата. Както може да се очаква, съдебните заседатели не стигнали до единодушно заключение за вината на Хейдън и той бил освободен. През XIX в. почтеният свещеник в Кънектикът се смятал за невинен дори след доказване на виновността му.

Интересното в този случай е фактът, че той ясно разкрива криминалния модел на убийството на „нежелания любовник“. На първо място, повечето мъже, които убиват нежеланите си любовници, са донжуани, доминантни личности със силен сексуален апетит. Ако е красив и богат, донжуанът може да получи своя дял жени, особено привлекателни и богати. Ако не е нито красив, нито богат, той взима каквото може и момичетата, които са по-достъпни за него, са или с много по-слаба доминантност, или с много „по-ниско“ обществено положение. Затова преподобният Хейдън съблазнява прислужница, която вече има едно незаконно дете.

След като я съблазнява обаче — и тук е важният момент, — той престава да изпитва интерес към нея. Както показват проучванията на „доминантността“, направени от Ейбрахам Маслоу, ако имат възможност за избор, мъжете и жените са склонни да си избират постоянни партньори от своята доминантна група. Силно доминантният донжуан скоро започва да намира слабо доминантната жена за невероятно скучна и ако тя заплашва общественото му положение, а оттук и стремежа му за „признание“ и уважение, той най-вероятно ще се замисли как да се отърве от нея.

Неутолимият сексуален глад

Същите тези основни особености се наблюдават в един случай от викторианска Англия: убийството на Флорънс Денис, извършено от Джеймс Канъм Рийд. Рийд бил счетоводител на лондонските докове и печелел по три лири седмично. Бил женен, с осем деца. Жалко, тъй като изпитвал неутолим сексуален глад. Рийд бил красив, добре облечен млад мъж и посвещавал голяма част от свободното си време на любовните си връзки. Една от любовниците му била омъжена, някоя си г-жа Ейрис. Те си пишели под псевдоними и пращали писмата до малка книжарница. Рийд ходел при нея, когато съпругът й отсъствал.

Един ден се срещнали навън. Г-жа Ейрис водела със себе си сестра си — красивото тъмнокосо деветнайсетгодишно момиче Флорънс Денис. Още щом я видял, Рийд бил обзет от познатия глад. Въпрос на догадки е как е успял да продължи да се среща с нея без знанието на сестра й, но Флорънс Денис скоро също му станала любовница. В същото време той имал връзки с трета жена, която го познавала като г-н Бенсън, търговски пътник. Бил я настанил в къща в Мичъм.

Рийд се запознал с Флорънс през 1892 г. и връзката им продължила две години. През юни 1894 г. тя открила, че е бременна. За една викторианска млада дама това бил краят на света. Тя написала на Рийд писмо и го пратила на служебния му адрес под истинското му име. Писмото гласяло: „Уважаеми господине, напуснах Шиърнес [дома на родителите й] и съм отседнала в Саутенд. Бих желала да узная какво сте успели да уредите“.

Рийд разбрал, че си има работа с решителна млада жена, която можела много да му усложни живота. Той престанал да посещава любовницата си в Мичъм за няколко седмици и тайно започнал да се среща с Флорънс. И в една топла вечер в края на юни двамата излезли на разходка в полето край село Притълуел близо до Саутенд — където живеела г-жа Ейрис. В джоба си Рийд носел револвер.

Някъде между девет и десет часа той застрелял Флорънс Денис в челото от упор, хвърлил тялото й в каналната и бързо си тръгнал. Една старица го видяла и той я попитал за пътя за Притълуел. Ала, изглежда, се изгубил. След полунощ някакъв мъж попитал полицай за пътя за Лондон. Полицаят забелязал лицето му и по-късно го разпознал като Канъм Рийд.

Заличил дирите си

Но как може Рийд да е очаквал, че убийството ще му се размине? Просто смятал, че е заличил дирите си. Бил накарал момичето да се закълне, че няма да говори с никого за тях — макар че Флорънс не изпълнила обещанието си. Бил се уговорил да се срещне с нея, като и пратил телеграма без подпис. Изобщо не подозирал, че сестрата и родителите на Флорънс знаят, че е бременна от него. В понеделника след убийството той получил тежък удар, когато получил в службата си телеграма от г-жа Ейрис.

Рийд отговорил с писмо — твърдял, че от година и половина не е виждал младата жена. Но разбирал, че планът му се е провалил. Единствената възможност била да избяга. Той взел парите от служебния сейф и отишъл при любовницата си в Роуз Котидж, Мичъм. Полицията лесно го открила и го арестувала. Револверът, с който застрелял Флорънс Денис, така и не бил намерен, но няколко души, сред които дъщеря му, сестра му и мичъмската му любовница, свидетелствали, че е имал такова оръжие.

Преди да го осъдят на смърт, Рийд произнесъл реч, в която твърдял, че вечерта на убийството тайно се срещнал с г-жа Ейрис и че тя му поискала петдесет лири назаем, за да осигури аборт на Флорънс — която забременяла „от войник от Хаунзлоу“. Тази неубедителна защита не попречила на съдията да издаде присъдата.

Убийството, което залегнало в основата на монументалния роман „Американска трагедия“ на Теодор Драйзер, има много подобни черти. Честър Джилет, син на проповедници от Армията на спасението, които го пренебрегвали, получил работа във фабриката за ризи на чичо си край Кортланд, щата Ню Йорк. Той скоро съблазнил осемнайсетгодишната Грейс Браун, която забременяла. Когато в отчаянието си Грейс заплашила да го издаде на чичо му, Джилет я поканил на разходка с лодка в езерото Биг Мууз в планината Адирондак.

На 11 юли 1906 г. лодката им изчезнала от поглед и никой повече не видял Грейс жива. Тялото й изплувало на повърхността след три дни. Лицето й било насинено и следователят заключил, че е умряла от силни удари по главата, преди да падне във водата. Джилет бил екзекутиран на 30 март 1908 г. в Оубърн.

От онези далечни дни моделът значително се е променил. Докато убийствата на „нежелани любовници“ в Англия и Франция продължили по същия начин, както и петдесет години по-рано — типичен пример е убийството на „момичето от вигвама“, — американските случаи проявяват странни и извратени отклонения.

Джо Бол, четирийсетгодишен собственик на ферма за алигатори и на странноприемницата „Сошъбъл Ин“ край Елмъндорф, щата Тексас, бил донжуан, който обичал да наема красиви сервитьорки. Само че неговото решение на проблема с това какво да прави с момичетата, след като му омръзнат, било да храни с тях любимите си алигатори. Ограденият с мрежа басейн бил в задния двор и наблизо стоял зловонен варел с парчета разлагащо се месо.

В средата на септември 1988 г. последната любовница на Бол, Хейзъл Браун, изчезнала и майка й се обадила на шерифа в Елмъндорф да пита за дъщеря си. Бол, набит грозен мъж, казал на полицията, че е отишла на работа „в Ларедо или Ел Пасо“. Шерифът открил, че голям брой сервитьорки — четири за последните две години — са напуснали града също толкова неочаквано, колкото Хейзъл Браун, като често дори оставяли дрехите си. А Хейзъл си била открила банкова сметка само два дни преди да изчезне. Парите й били недокоснати. Случаят определено приличал на убийство.

Заровени на речния бряг

Шерифът Кливънхейгън предположил, че слабоумният ратай на Бол, Уили Снийд, трябва да е съучастник в престъпленията. Двамата със заместника си отишли при Бол и му казали, че Снийд е „пропял“. Бол се съгласил да отиде с тях, отворил касата и извадил пистолет, с който се прострелял в главата. Снийд признал, че помагал на Бол да се избави от труповете — два от които, включително тялото на Хейзъл Браун, били заровени на речния бряг. Впоследствие ратаят бил осъден на две години затвор за съучастничество. Петте алигатора били пратени в зоопарка на Сан Антонио, но умрели — сигурно защото не могли да се приспособят към промяната в храната.

През 1965 г. Америка настръхнала от случай, който очевидно предполагал нови измерения на младежката престъпност. На 9 ноември същата година деветнайсетгодишният Ричард Брънс се свързал с полицията в Кълъмбъс, щата Охайо, и съобщил, че има сведения за няколко убийства, извършени в Тусон, щата Аризона. Мотивът за решението му да проговори бил страхът за живота на гаджето му, което още било в Тусон. Човекът, когото искал да види зад решетките, бил двайсет и три годишният Чарлз Шмид, известен като Смити.

Полицията веднага разбрала, че това е откритието, което чакала от доста време. През последната година изчезнали четири момичета и по всичко изглеждало, че това не са обикновени бягства.

На 31 май 1964 г. майката на петнайсетгодишната Алийн Роуи се прибрала вкъщи от нощна смяна и установила, че дъщеря й е отишла „на среща“ и не се е върнала. Никога повече не я видели. Г-жа Роуи споменала, че малко преди изчезването й Алийн получила предложение да постъпи в тийнейджърски „сексклуб“ и казала на майка си: „Трябва да влезеш в него, иначе си никоя“. Колкото и да е странно, бащата на момичето, който живеел в друга част на страната, сънувал, че дъщеря му е убита, и се обадил на бившата си жена, за да й разкаже за това.

В средата на август 1965 г. изчезнали двете дъщери на лекар от Тусон, красивата невротична седемнайсетгодишна Гречън Фриц и нейната тринайсетгодишна сестра Уенди. Издирването им стигнало до същата задънена улица като случая с Алийн. Те контактували със страшно много тийнейджъри — Тусон е „тийнейджърски“ град, тъй като е близо до кампуса на Аризонския университет, — ала, изглежда, никой не желаел да говори. След няколко седмици, на 8 септември, петнайсетгодишната Сандра Хайс не се прибрала от училище и полицията не успяла да открие нито следа от нея.

Сведенията на Ричард Брънс довели до незабавното арестуване на „Смити“ и до откритието, че много тусонски тийнейджъри водят полов живот, който би направил впечатление и на Казанова. Чарлз Шмид бил висок метър и шейсет и носел обувки с високи токове, за да увеличи ръста си. Заможните му родители му били построили самостоятелна къща в края на градината си и той я използвал за оргии. При последвалото разследване се установило, че Гречън Фриц му е била любовница, но че започнала да му досажда.

На 16 август 1965 г. Шмид я поканил в дома си. Тя взела със себе си малката си сестра, но това не му попречило. Шмид удушил и двете, после изхвърлил телата им в пустинята. Година по-рано бил заровил наблизо трупа на Алийн Роуи. Една нощ заедно с още двама тийнейджъри, Джон Сондърс и Мери Френч, я завели в пустинята и тя излязла от колата с двете момчета, които явно възнамерявали да я приемат в „сексклуба“ по най-бързия начин. Когато Алийн започнала да крещи и да се съпротивлява, те я убили с камъни. Шмид я заровил с лопатата, която носел в багажника си.

Най-странното било, че Шмид не се опитвал да пази убийствата в тайна. Много тусонски тийнейджъри знаели, че е убил Алийн Роуи, но не го съобщили на родителите си. Той дори показал на Ричард Брънс телата на двете дъщери на лекаря в пустинята и по-късно Брънс завел полицаите при скелетите. Тялото на Алийн Роуи не било намерено, не открили и следи от Сандра Хайс. Шмид бил осъден на смърт, но обжалванията забавили изпълнението на присъдата до отмяната на смъртното наказание.

Убийството на нежелана любовница или любовник показва размиване на нормалните човешки чувства. Но странната безчувствена жестокост на множество по-късни случаи като този с Шмид предполага, че нашата свръхмеханизирана цивилизация прибавя ново нездраво измерение към някогашното насилие.