Колин Уилсън
Знаменити престъпници (22)

Луди месии

Мъжът с буйна рошава брада вдигнал ръка и извикал с еклив глас: „Господи, прокълни Сан Франциско, Портланд, Корвелъс и Сиатъл“. С тези думи той се обърнал и се качил на влака от Сиатъл. Било утрото на 17 април 1906 г. Когато на другия ден стигнал в Нюпорт, щата Орегон, неговите последователи го посрещнали с невероятната вест: Сан Франциско току-що бил разтърсен от земетресение, което го срутило до основи. „Да, знаех си, че Бог ще ме послуша“ — промълвил пророкът.

Казвал се Франц Едмънд Крефийлд. Говорел с немски акцент и през 1906-а бил на трийсет и една. Той влиза в историята на лъжепророците и шантавите месии през 1903 г., скоро след като го изхвърлили от Армията на спасението в Корвелъс, щата Орегон. Според историка Арнолд Тойнби всички големи пророци следват цикъл на „оттегляне и завръщане“, като напускат обществото, за да се уединят в гора или пустиня, и се завръщат, след като великото послание най-после изкристализира. Франц Крефийлд не правел изключение — в началото на 1903 г. той изчезнал в горите на Орегон. Когато след няколко месеца се появил отново, вече имал дълга брада и косата му падала върху раменете. Освен това си имал ново име: Иисус Навин Втори.

Подобно на друг пророк, чиято слава се носела по същото време — „руския монах“ Григорий Ефимович Распутин, — Франц Крефийлд имал забележителна слабост към жените. С това приликата като че ли се изчерпва. Распутин несъмнено притежавал чудотворни способности и дневниците му доказват дълбоката искреност на неговата мистична вяра. Крефийлд, от друга страна, бил роден измамник. Най-мекото, което може да се каже за него, е, че мамел и самия себе си.

Той проповядвал в Корвелъс и събрал няколко десетки последователи, мъже и жени. Кой знае защо, мъжете го напуснали — останали техните съпруги и дъщери. Религиозната вяра на Крефийлд станала по-страстна и неудържима. Заобиколен от обожаващите го жени, той призовавал да ги споходи „целият дух“. Всички се олюлявали и пеели, и пляскали ритмично с ръце, и когато възбудата се превръщала в истерия, Крефийлд извиквал: „Махайте се, противни дрехи“ и започвал да мята одеждите си из стаята. Жените следвали примера му — някои срамежливо оставали по бельо, докато други събличали всичко. След това се търкаляли по пода, като стенели и викали.

Мъжете от Корвелъс естествено се разтревожили и някои от по-почтените съпруги напуснали пророка. Крефийлд обявил, че търси жена, която да стане Втора Богородица: естествено той щял да бъде бащата. Търсил внимателно — подробно изпитал много кандидатки и макар че Светият Дух накрая показал, че нито една от тях не е подходяща, поне имали утехата да знаят, че са участвали в Божието дело.

Търсенето на Богородица станало на остров Кайгър насред една река и пророкът и неговите последователки цяло лято провеждали молитвени събрания нощем и танцували голи в гората денем. С настъпването на зимата Крефийлд се върнал в Корвелъс и се настанил в дома на някой си О. П. Хънт, чиято дъщеря Мод била сред най-горещите почитателки на пророка. На вратата закачили надпис: „Посещения само по Божия работа“.

Молитвените събрания накрая породили толкова силна враждебност, че Крефийлд бил призован в съда заедно с главния си ученик брат Брукс за установяване на вменяемост. Обявили го за вменяем, но го посъветвали да напусне града. Той пренебрегнал съвета и се върнал в дома на Хънт. Тогава някой започнал да разпространява снимки, направени на Кайгър. На тях се виждали голи жени, повечето домакини от Корвелъс, които палували из храсталаците.

На 4 януари 1904 г. депутация от граждани посетила пророка. Завели го извън града, оваляли го в катран и перушина и го пуснали да си ходи. Г-жа Хънт и дъщеря й Мод го намерили и го върнали вкъщи. Не след дълго той се оженил за Мод, но скоро го обзело предишното му желание да продължи с Божието дело и заминал за Портланд при една от главните си ученички. Един ден съпругът й заварил пророка да върши Божието дело със смъкнати гащи и извадил съдебно нареждане за прелюбодеяние. Разгневеният тъст на Крефийлд обявил награда от сто и петдесет долара за неговото залавяне, но не успели да го намерят.

Безсмъртният

След три месеца едно дете се втурнало под къщата на Хънт, която била построена над равнището на земята, за да потърси изгубената си топка. Там видяло брадат мъж, увит в одеяло, и побягнало с уплашени викове. Дошла полиция и измъкнала Крефийлд. Изглежда, след като избягал от Портланд, бил живял под къщата. Жена му и майка й го снабдявали с храна. В съда той признал, че е извършил прелюбодеяние с портландската си ученичка, но пояснил, че не може да го съди мирски съд — в края на краищата и самият Христос често нарушавал съботния ден. Осъдили го на две години затвор, но след петнайсет месеца го освободили.

Бившата му съпруга Мод живеела в Сиатъл с брат си Франк и снаха си. Крефийлд й писал с молба отново да се омъжи за него. Тя се съгласила и двамата заживели заедно в Сиатъл. Пророкът направил огромно впечатление на брата и снахата — до такава степен, че когато им заповядал да продадат дома си и земните си блага и да отидат при него в „райската градина“ край Нюпорт, щата Орегон, те не се поколебали. Тъкмо когато напускал Сиатъл, Крефийлд произнесъл проклятието, предизвикало земетресението в Сан Франциско.

Щом се установил в своя рай край Тихия океан на юг от Уолдпорт, пророкът повикал някогашните си ученички от Корвелъс, сред които красивата Естър Мичъл. Половината жени от града без колебание напуснали домовете си и се втурнали към рая. Един съпруг последвал жена си, като спрял само да си купи револвер и патрони.

Когато се приближил до ферибота в залива Якина, мъжът видял пророка да стои на палубата, заобиколен от ученичките си, вдигнал револвера и пет пъти дръпнал спусъка. Не се случило нищо. Разяреният съпруг разгледал оръжието и установил, че в магазина са му продали патрони с кръгово възпламеняване за револвер с централно възпламеняване, но ученичките не се изненадали — те знаели, че Крефийлд е безсмъртен.

Въпреки това пророкът разбирал, че ще си играе с огъня, ако остане в рая през следващата седмица. Най-разумно било да остави гнева на съпрузите да се поуталожи. Докато мъжете напредвали към рая, Крефийлд и Мод изчезнали. Джордж Мичъл, брат на любимата ученичка на пророка Естър, предположил, че пак са тръгнали за Сиатъл. Открил ги на 7 май 1906 г. В осем сутринта Крефийлд зяпал витрината на една дрогерия на Първо авеню, а Мод се теглела на кантар. Джордж Мичъл се приближил до пророка, опрял револвер в ухото му и дръпнал спусъка. Крефийлд се строполил на земята, без дори да обърне глава. Мод се втурнала към Мичъл с викове. Когато дошъл полицай, тя му казала: „Това е мъжът ми. Той ще възкръсне след три дни“.

Но Крефийлд си останал мъртъв и Мичъл бил съден за убийството му. Адвокатът му заявил, че пророкът е бил „изрод от най-отвратителен вид“. Съдебните заседатели се съгласили с него, особено когато Мичъл казал, че Крефийлд е отнел девствеността и на двете му сестри. Джордж Мичъл бил оправдан. Сестра му Естър безизразно изслушала присъдата.

Малкият револвер

На 12 юли 1906 г. Джордж Мичъл стоял на спирката на Кинг Стрийт и чакал трамвая, за да се прибере вкъщи. Брат му Фред видял застаналата наблизо Естър и я повикал да поговори с Джордж. Тя се приближила до останалите от групата и докато се насочвали към билетното гише, извадила малък револвер изпод преметнатото върху ръката й палто. Опряла го в ухото на Джордж и дръпнала спусъка. Също като Крефийлд, той се строполил на земята без звук.

Естър Мичъл и Мод Крефийлд били задържани и признали, че заедно са замислили убийството на Джордж. Мод се отровила със стрихнин в затвора. Естър била съдена, но съдебните заседатели я обявили за невинна по невменяемост и съдията я пратил във Вашингтонската щатска психиатрия. Три години по-късно я освободили. Тя изглеждала ужасно слаба и болна и скоро починала в дома на свои приятели. Била едва двайсетгодишна.

Естествено лъжепророчеството не е съвременно явление. Франц Крефийлд обаче е интересен пример от типично модерен вид. Писателите, които се занимават с религиозното преживяване, признават, че е трудно да се тегли черта между истинските и лъжепророците. Когато ежедневието започне да го задушава, човек вече преживява основния религиозен импулс: копнежа към повече жизненост и по-висш живот. Той се проявява като раздразнение и презрение към монотонната скука, която повечето хора приемат като „ежедневен живот“.

Враждебните критици

Всички религии имат една обща особеност: вярата, че човек е създаден за по-висши неща от скучната „монотонност“. Иисус Навин Втори бил обладан от този копнеж също толкова безспорно, колкото и неговия библейски предшественик, който разрушил стените на Йерихон. Що се отнася до свръхразвитата сексуалност, която породила толкова много тревоги и ревност сред съпрузите в Корвелъс, трябва да признаем, че тя често съществува наред със силните религиозни импулси. Пророкът по дефиниция е човек със силна доминантност, а както показват проучванията на Ейбрахам Маслоу, силната доминантност почти задължително се придружава от силно либидо.

Психологията на Маслоу също предлага елементарен метод за разграничаване на истински и лъжепророци. Когато претърпи истинско психологическо развитие, човек преминава през различни етапи на нужда или желание: нужда от сигурност, нужда от секс и любов, нужда от себеуважение и почит от страна на съгражданите и накрая, нужда от творческо себеизразяване, от „себеосъществяване“.

Искрената религиозност съществува единствено на това равнище, би казал Маслоу. Истински религиозният човек изпитва по-висши потребности от желанието за секс или възхищение от страна на околните, макар това очевидно да не означава, че трябва напълно да е лишен от такава нужда. Тя може да продължи да съществува, но вече не е основна за него.

Въпросът за приоритетите обаче е миого по-сложен при евангелисти като Ейми Семпъл Макфърсън. Често наричана „най-красивата евангелистка“, Ейми е нещо като Били Греъм на 20-те години на XX в. Първият й съпруг бил мисионер и умрял в Китай, вторият се развел с нея, отбелязвайки, че страдала от раздвоение на личността: преливала от вселенска любов навън, но вкъщи била дива и сприхава.

След мудно начало по Източното крайбрежие, през 1921 г. тя се прочула като проповедничка в Сан Диего, щата Калифорния — Сан Диего е центърът на самоубийствата в Америка. Ейми викала болните и хромите да се качат на подиума и мнозина си отивали изцелени, така че славата й бързо се разнесла из страната. През 1923 г. тя открила „Ангелски храм“ в Лос Анджелис и методът й принципно бил като този на Били Греъм — „цветя, музика, фанфари, червени одежди, ангели…“ — разкошен спектакъл, изпълнен с превъзходна организация и с призив към желаещи за моментално спасение.

През 1925 г. Ейми се запознала с радиоводещия Кенет Ормистън. Близостта им станала обект на клюки и скандали. На 18 май 1926 г. тя отишла на плажа във Венис, Лос Анджелис… и изчезнала. Повече от месец търсили тялото й с кораби и самолети. Шушукането за връзката й с Ормистън стигнало до вестниците и се говорело, че не се е удавила, а е избягала в някое уединено любовно гнезденце. Ормистън също бил изчезнал.

Истеричната бременност

През юни 1926 г. Ейми се появила — почукала на една врата в Агуа Прета, щата Ню Мексико, и обяснила, че я отвлекли двама мъже и жена. Репортерите започнали да ровят и се изяснило, че е прекарала месеца в западните щати с любовника си Ормистън. На 17 септември тя била обвинена в „заговор за възпрепятстване на правосъдието“. Накрая делото било прекратено — говорело се, че прокурорът получил трийсет хиляди долара и по-късно бил осъден на затвор за корупция, но с кариерата на Ейми като велика евангелистка било свършено. Националното й турне било пълен провал. Тя починала през 1944 г. и смъртта й много прилича на самоубийство.

В Европа тези крайности обикновено се приемат за чисто американски, но всъщност тя е също толкова подложена на тях, колкото всеки друг континент. През XVII в. Лодоуик Мъгълтън основал в Англия сектата на мъгълтънистите, които проповядвали, че Бог има човешко тяло. Един век по-късно проповедникът Едуард Ървинг призовал Господ да направи чудо — последователите му проговорили на странни чужди езици и духовете им съобщили, че след четирийсет дни ще се случат чудеса. След като не се случило нищо, сектата постепенно се разпуснала. Приблизително по-същото време „пророчицата“ Джоана Сауткот събрала хиляди последователи, обявявайки, че новият Спасител ще е жена, и както можело да се очаква, това била самата тя.

През 1814 г. на шейсет и четири годишна възраст Джоана обяснила, че ще роди Силом, княза на мира. Когато се оказало, че бременността й е чисто истерична, последователите й я напуснали и тя умряла още същата година. Предполагало се, че „ковчежето“ на Джоана Сауткот съдържа писания и други свещени реликви, които ще спасят света, ала когато през 1927 г. тайно го отворили, намерили само един лотариен билет и женско боне.

Един от най-забележителните проповедници на духа на любовта е преподобният Хенри Джеймс Принс, който през XIX в. станал помощник енорийски свещеник в Чарлинч край Бриджуотър, графство Съмърсет, и скоро започнал да привлича огромни тълпи с пламенните си проповеди. Той постоянно бил заобиколен от обожаващи го последователки и когато грозните слухове стигнали до неговия епископ, проповедите му били забранени. Принс напуснал Англиканската църква и започнал да проповядва по плевници и полета. Един ден обявил, че е пророк Илия, и неговите последователи безапелационно му повярвали.

Принс се преместил в модерния навремето курорт Брайтън и станал най-популярният проповедник. Със събраните от учениците си трийсет хиляди лири купил имение в Спакстън край Бриджуотър и го превърнал в Агапомене, Дом на любовта. Учениците, които искали да се присъединят към него, трябвало да продадат цялата си собственост и да дадат приноса си към общността. Поканата приели шейсетина души, главно жени.

За разлика от своя американски съвременник Джон Хъмфри. Нойс, Принс не проповядвал точно свободна любов, но определено я упражнявал и приемал ученичките си като Божии невести. Самият той не възразявал да се обръщат към него като към Бог и често получавал писма, адресирани до Нашия Господ Бог, графство Съмърсет. Един ден събрал всичките си ученици в билярдната да присъстват на публично богослужение — половия му съюз с някоя си госпожица Патърсън върху канапето.

Личният харем

Когато момичето забременяло, Принс съобщил на последователите си, че няма да има раждане — също както нямало смърт, — но бебето се родило и той трябвало да го обясни като последен отчаян акт на дявола. После съдебни дела заоблачили хоризонта му. През 1860 г. три негови ученички го дали под съд за близо шест хиляди лири и разкритията за живота в Дома на любовта стреснали и шокирали викторианска Англия. След делото действията на Принс станали по-дискретни, но той продължил да живее щастливо, заобиколен от личния си харем, до смъртта си през 1899 г. на осемдесет и осем годишна възраст.

Две години преди това Принс привлякъл един влиятелен ученик: Хю Смит-Пигът, също хипнотичен проповедник. Смит-Пигът оглавил агапоменитската черква в лондонското предградие Клептън и скоро проповедите му започнали да оказват същото въздействие като на Принс половин век преди това. На 7 септември 1902 г., неделя, Смит-Пигът обявил от амвона, че е станал божествен и че скоро ще ходи по вода. Следващата неделя появата му очаквали шест хиляди души, които го освиркали и обсипали с камъни.

Рогът на силата

Смит-Пигът решил да се премести в Дома на любовта и през 1904 г. се заселил там с жена си и любовницата си, която скоро му родила дете. Когато през 1909 г. църковният съд го обявил за виновен в „аморалност, нечестивост и порочност“, той отбелязал: „Няма значение какво правят те. Аз съм Бог“. И на следващата година друга ученичка му родила дъщеря.

По-късно заминал да проповядва и събира още ученици в Америка и Скандинавия. Когато откривал особено привлекателни момичета, бързал да ги обяви за „духовни невести“ и ги пращал в Спакстън да чакат завръщането му. Починал през 1927 г., с което разочаровал очакванията на последователите си, убедени в неговото безсмъртие. Една от жените, които довел в Дома на любовта, разкрила, че когато починал, преподобният Принс предал на Смит-Пигът „рог на силата“ и правото да продължи неговата мисия. Точният характер на този рог не е известен, но символиката изглежда уместна.

През 1911 г., точно един век след раждането на преподобния Принс, в Америка се родил друг месия, Франсис Пенковик. До Втората световна война той имал странна и изпълнена с превратности кариера на майстор на котли, корабостроителен работник и мияч на съдове, лежал в затвора за обир, кражба и разпространение на фалшиви чекове. Бил съден също за това, че не плащал издръжка на жена си и че пратил заплашително писмо на Рузвелт.

През войната Пенковик отказал да служи в армията и организирал сектата Извор на света, по-късно наричана с инициалите МЗВЛ (мъдрост, знание, вяра, любов). Променил името си на Кришна Вента, започнал да носи широки източни одежди и обяснявал, че е роден в някаква непалска долина.

През 600 г. сл.Хр. бил посетил Рим — макар че при една по-късна визита папската гвардия го отпратила — и през 1932 г. се „телепортирал“ в Америка. Обединяващата стотина члена секта се установила в окръг Вентура, щата Калифорния, край каньона Бокс. Според Кришна Вента през 1965 г. Америка щяла да бъде разтърсена от комунистическа революция и през 1975 г. заедно със своите сто четирийсет и четири хиляди последователи той щял да овладее страната.

Записът

На 9 декември 1958 г. двамата недоволни бивши ученици Ралф Милър и Питър Каменов посетили Кришна Вента в долината Сан Фернандо и поискали да признае, че месианството му е само прикритие за сексуалния му промискуитет — собствените им съпруги били сред „невестите“ на месията. След като Кришна отказал, единият от мъжете отворил брезентова торба — и в „манастира“ избухнала мощна експлозия. Загинали десетина души, много други били ранени. В един паркиран наблизо пикап полицията открила запис, направен от двамата „отмъстители“, изброяващ престъпленията на пророка. Накрая се заявявало: „Той не е Христос, а обикновен човек“. Тези думи могат да послужат за епитафия на всички луди месии.