Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Crime, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2016)
Корекция и форматиране
taliezin (2016)

Издание:

Колин Уилсън. Знаменити престъпници, 2004

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Худ. оформление: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД, Линче Шопова

ISBN: 954-585-539-8

Издателство: ИК „Бард“ ООД

История

  1. — Добавяне

Самолетни престъпления

Когато На 17 декември 1903 г. Орвил Райт легнал по корем между двете крила на тромавото си чудовищно хвърчило, вятър със скорост четирийсет километра в час брулел плажа на Кити Хоук. Орвил пуснал въжето, за което се държало хвърчилото, и машината тежко се понесла напред, после изведнъж се издигнала на три метра височина. През следващите десет секунди се клатушкала, докато Орвил се мъчел да я стабилизира с руля, после носът се насочил надолу и хвърчилото се забило в пясъка. Орвил успял да отскочи невредим. Първият моторен аероплан пренесъл човек на разстояние едва сто метра. XX в. тъкмо започвал.

Дори днес, в епохата на чудовищните реактивни самолети, носещи стотици пътници със скорост над хиляда и шестстотин километра в час, историята на ония ранни дни на авиацията е едно от най-вълнуващите четива на света. Естествено това се случило, след като човекът забелязал, че хвърчилото с продълговата рамка, отворена в краищата и средата, лети на големи разстояния, и когато през 1877 г. Ото изобретил двигателя с вътрешно горене, било неизбежно някой гений да се сети да комбинира двигателя с хвърчило, за да създаде самолет.

Огромните откупи

През 1891 г. великият пионер Ото Лилиентал застанал на върха на един хълм и скочил във въздуха, увиснал на нещо като хвърчило, с което приличал на грамаден прилеп. Той плавно се спуснал до подножието на хълма, като управлявал хвърчилото с помощта на рул. През 1896 г. братята Орвил и Уилбър Райт, които продавали велосипеди в Дейтън, щата Охайо, прочели за планера на Лилиентал и изпаднали в трескава възбуда. Лилиентал си строшил шията със своя планер, както и великият английски пионер Пърси С. Пилчър. Братята Райт не се обезсърчили, продължили да работят върху проблема за комбинирането на планер с двигател и го разрешили в онова утро на 17 декември 1903 г. — определено един от великите дни в човешката история.

Всяко важно техническо откритие води до извършване на специфичен вид престъпления. Конят бил използван от монголските орди за набези срещу мирни села, мореплаването родило морски разбойници като викингите и средиземноморските пирати, железниците вдъхновили Джеси Джеймс да изобрети влаковите обири. Самолетът на свой ред довел до появата на разнообразни престъпления, от международната въздушна контрабанда до отвличането на самолети, което е форма на въздушно пиратство. Банкови крадци бягат със самолети, убийци хвърлят труповете на жертвите си от самолети, похитители на самолети скачат с парашут и отнасят огромни откупи за живота на пътниците. Става все по-очевидно, че са необходими решителни и съгласувани действия на всички цивилизовани страни в света, за да не се допусне престъпленията във въздуха да станат един от най-сериозните проблеми на бъдещето.

И все пак едва преди половин век никой не подозирал за това. Пет години след като братята Райт извършили първия си полет, Х. Дж. Уелс издал романа „Войната във въздуха“, в който описва въздушни битки между изтребители и самолетни бомбардировки. Никой обаче не го взел на сериозно — поредният пример за гротескното въображение на Уелс. Дори добре осведомените хора били убедени, че самолетът никога няма да е нещо повече от научна играчка, също като Едисоновия грамофон. Даже полетът на Блерио над Ламанша през 1909 г. не променил това мнение. За голямата надежда на бъдещето се смятал дирижабълът, поне до Първата световна война. Тогава най-тежки поражения нанесли самолетите и допринесли за промяната на хода на войната.

Безсмислието

Войната свършила, дошла и си отишла епохата на джаза и изглеждало, че подземният свят подценявал самолета като потенциално средство за извършване на престъпления. Но изобретателният млад американец Хари Кросби видял в него ефектно средство за самоубийство. Богат, красив и образован, Кросби нямал причина да иска да умре. Ала прекалено много негови приятели загинали във войната и той имал повече пари, отколкото било здравословно за него. Хари и красивата му съпруга Карес, които живеели в Париж през оня период на безсмислие и скука, описан от Хемингуей във „Фиеста“, решили да се самоубият със самолет на точно определена дата — 31 октомври 1942 г.

Щели да се издигнат със самолета над бразилската джунгла и да летят право към слънцето, докато горивото им свърши. Слънцето било фиксидея на Кросби. Ала всъщност той се самоубил на 10 декември 1929 г., при това далеч не толкова оригинално. Двамата с любовница му Джоузефин Бигелоу се застреляли в главата в един апартамент в нюйоркския „Отел дез артист“. Така Кросби пропуснал възможността да извърши първото самоубийство във въздуха.

То сигурно трябва да се припише на първия японски пилот камикадзе адмирал Мусубуми Арима, който на 15 октомври 1944 г. разбил изтребителя си в американския кораб „Франклин“ край филипинския остров Лусон. Постъпката на Арима поставила началото на истинска епидемия от самоубийства на пилоти камикадзе, чиято безразсъдна смелост за малко не променила хода на войната в Тихия океан в полза на Япония.

За известно време обаче имало друг кандидат за съмнителната чест да е първият въздушен самоубиец на света. Това бил бившият пилот от Кралските военновъздушни сили Бил Ланкастър, роден през 1898 г. край английския град Бирмингам, който постъпил в КВВС в края на 1918 г. и се уволнил през 1926 г. Той решил да постави рекорд за полет на далечно разстояние, като стигне до Австралия с новия лек самолет „Авро Ейвиън“.

Влюбени

Три седмици преди полета Ланкастър се запознал с една красива австралийска журналистка, госпожа „Чъби“[1] Милър, която го помолила да й позволи да тръгне с него. Двамата излетели през октомври 1927 г. Поради лошо време се наложило принудително кацане на Суматра. Стигнали в Порт Даруин през март 1928 г. Друг пилот, Бърт Хинклър, ги изпреварил също с „Авро Ейвиън“ и така екипажът Ланкастър-Милър не успял да постави рекорда за най-дълъг полет с лек самолет. Те обаче имали една утеха: били влюбени.

Връзката им продължила през следващите четири години и през това време Ланкастър работил в Америка като наемен летец. И макар че останал влюбен в Чъби, тя го разлюбила. През март 1932 г. двамата живеели заедно в Маями, щата Флорида, и Бил заминал на поредния полет, като оставил Чъби с младия пилот и журналист Хейдън Кларк, който й помагал да напише своята автобиография. Кларк бил хилав невротик и също като Ланкастър събуждал майчински чувства в Чъби. Скоро между тях започнала любовна връзка. Тя писала на Бил, за да му съобщи, че е решила да се омъжи за Кларк.

Най-почтеният човек

Ланкастър бил съкрушен, въпреки че направил всичко възможно да се държи като джентълмен. Той им телеграфирал с молба да отложат сватбата, за да може да им кумува, и се върнал колкото може по-скоро. Било 20 април 1932 г. Тримата още не били прекарали много време заедно, когато Ланкастър заявил на Хейдън, че е предал доверието му. Кларк побеснял. Накрая Чъби и Кларк се съгласили да отложат сватбата с един месец, за да имат време да премислят нещата.

Ланкастър и Кларк легнали да спят на сгъваеми легла на верандата. По-късно Бил заявил, че двамата загладили противоречията си. „Ти си най-почтеният човек, когото познавам“ — бил казал Кларк. Посред нощ отекнал изстрел и Ланкастър затропал на вратата на Чъби. Кларк се застрелял, съобщил той — и отгоре на всичко го направил с пистолета, който Ланкастър бил купил в Сейнт Луис точно преди да отлети за Маями.

Имало две писма, и двете напечатани на машина и подписани от Кларк, но графолозите се съмнявали в авторството им. Следствието се проточило безкрайно.

След случая Бил Ланкастър и госпожа Милър били задържани за разпит. Ланкастър признал, че е фалшифицирал писмата, но въпреки това твърдял, че Кларк се е самоубил.

Двуженецът

Положението на Ланкастър изглеждало тежко. Неговата версия била, че се събудил, когато Кларк се прострелял в главата. Понеже съзнавал, че може да го обвинят в убийство, той припряно напечатал двете писма и се опитал да накара умиращия Кларк да ги подпише. Кларк бил прекалено слаб и Ланкастър подправил подписа му.

Когато защитата започнала да разследва миналото на Хейдън Кларк обаче, открили свидетелства, които правели самоубийството наистина вероятно. Кларк не само вече бил женен, но имал втора съпруга — без да е разведен с първата. Освен това бил и наркоман. В съда показали черепа му и посочили барутното обгаряне около раната. Това предполагало, че сам се е застрелял — убиецът едва ли щял да рискува да събуди жертвата си, като опре пистолета в главата. Накрая обявили Ланкастър за невинен.

Той обаче разбирал, че с кариерата му навярно е свършено. Много хора го смятали за виновен. Връзката му с Чъби явно не преживяла съдебния процес. Бил решил, че има само един начин да се върне в авиацията — да постави световен рекорд. Този път щял да се опита да постави рекорд за скоростен полет от Англия до нос Добра Надежда. Първият рекорд принадлежал на Джим Молисън, подобрен от Ейми Джонсън, която в резултат станала световна героиня. Ако успеел да подобри нейния рекорд, щял да спечели сигурна слава…

Мумифицираният труп

Полетът бил финансиран от баща му. Ланкастър отлетял на 11 април 1933 г. с надеждата, че Чъби е готова отново да направи опит да живее с него след завръщането му. Задачата му била да прелети десет хиляди и петстотин километра за по-малко от четири дни и седем часа. Трийсет и шест часа по-късно той излетял от Гоа в Африка. После изчезнал.

Била организирана спасителна акция. Много хора били на мнение, че се е самоубил. Изоставал с часове от Ейми Джонсън и нямало вероятност да подобри рекорда й. Били го чули да казва, че ако не успее, нямало за какво да живее. Ако наистина бил виновен за убийството на Кларк, очевидно имал още една причина да сложи край на всичко.

Истината излязла наяве близо трийсет години по-късно. Французите създали атомна база в Реган, пустинята Сахара, и през февруари 1962 г. техен автопатрул открил разбит самолет на двеста и седемдесет километра южно от базата. До него имало мумифициран труп. В дневника си Ланкастър разказвал, че около два часа след като напуснал Реган, двигателят му се повредил. Самолетът паднал, но той оцелял в продължение на осем дни. По някое време видял спасителен самолет, който пуснал осветителна ракета, и също изстрелял сигнална ракета. Но въпреки че прекарал нощта в състояние на еуфорична надежда, спасителите така и не се появили. Накрая Бил Ланкастър умрял от жажда. Мистерията се допълва от една странна случайност. Неговата смърт съвпада с разлика от няколко часа с годишнината от „самоубийството“ на Кларк.

Втората световна война още повече приближила епохата на самолетните престъпления и през 1949 г. Брайън Доналд Хюм, дребен мошеник, който въртял търговия с крадени коли и се бил научил да пилотира в КВВС, убил своя доставчик Стенли Сети и насякъл трупа му на части. На 5 октомври 1949 г. Хюм наел самолет „Остър“ в Елстри и пръснал някои части от тялото над Ламанша.

На другия ден изхвърлил и торса, но вълните го изхвърлили на брега. Хюм бил разкрит чрез една от банкнотите от пет лири, използвани в последната сделка на Сети, но твърдял, че се е избавил от трупа по настояване на трима гангстери. Съдебните заседатели го обявили за невинен в убийството, но виновен в съучастничество и съдията му дал дванайсет години затвор. Когато през 1958 г. излязъл от затвора, Хюм написал признание за убийството в един неделен вестник.

Първенството в самолетните убийства обаче несъмнено принадлежи на канадеца Жозеф Гай. На 9 септември 1949 г. той махнал с ръка за сбогом на жена си Рита, която се качила на самолет на „Канейдиън Пасифик Еърлайнс“ в Квебек. Докато самолетът излитал, Гай обилно се потял. Имало защо. След пет минути самолетът избухнал във въздуха и всички на борда загинали. Гай бил един от многобройните роднини на пътници, които след два часа наводнили летището. Той привидно бил съкрушен от вестта за експлозията и толкова убедително се разплакал, че състрадателни хора го закарали в хотел. С него била петгодишната му дъщеря.

Обгореният метал

Самолетът се взривил над гъста гора край Сю о Кошон. Свидетели забелязали, че двигателите продължили да работят след експлозията. Това доказвало, че причината не е била в тях. Сред останките били открити двайсет и три трупа. В багажния отсек намерили обгорен метал, който показвал, че взривът е станал там, и химическият анализ установил следи от динамит.

Полицията внимателно проверила списъка на пътниците и багажа. Заинтригувал ги сандък, съдържащ „религиозна статуя“, с тегло дванайсет килограма. Сред останките не открили статуя. На публичното съобщение на полицията се отзовал шофьор на такси, който бил взел жена с дървен сандък в деня на катастрофата и я закарал на летището. Шофьорът си спомнил адреса й.

Полицията открила Мари Петре в болница — възстановявала се от свръхдоза сънотворни. Първите й думи били: „Той ме принуди да го направя“. „Той“ бил бижутерът Албер Гай, неин любовник — преди да си намери по-млада и красива любовница, Мари-Анж Робитай. Тя признала, че Гай я помолил да му купи динамит и че брат й, инвалидът Женеро, направил часовников механизъм, за да го взриви.

Лудо влюбен

Невероятната история постепенно се изяснила. Гай бил мъж, който никога не можел да се задоволи с една жена. Години наред Мари Петре — която работела като сервитьорка — му била любовница и той плащал наема на апартамента й. Три години преди катастрофата обаче Гай се запознал с шестнайсетгодишната хубавица Мари-Анж в един нощен клуб, където момичето продавало цигари. Той лудо се влюбил в нея и Мари-Анж му станала любовница.

Когато научила, жена му отишла при бащата на Мари-Анж. В резултат момичето напуснало баща си и Гай го настанил в апартамента на другата си любовница. След неколкомесечни мъки умиращата от ревност Мари Петре се изнесла. Гай станал мрачен и докачлив и Мари-Анж се опитала да го напусне. Той я свалил от влака и я замъкнал обратно в апартамента.

Неизпълнимата задача

Може би тогава започнал да обмисля да я обвърже, като се ожени за нея. Неговият приятел Люсиен Карс разказал, че веднъж Гай му предложил сто долара, за да даде отровно бренди на Рита Гай. Карс отказал. След самолетната катастрофа Гай се отбил при него и му предложил петстотин долара, ако обещае да не казва нищо за предишното предложение — можел да си го позволи, тъй като жена му била застраховане за десет хиляди долара. Уплашен, Карс отново отказал. Гай, който не обичал да му противоречат, се разбеснял — „Разяри се като звяр“ — и си тръгнал.

Процесът на Гай започнал през март 1950 г. Отначало настроенията били в полза на Мари Петре, която разказала, че Гай отишъл при нея след катастрофата, заявил й, че тя е виновна, и садистично започнал да й описва как щели да я обесят. Когато инвалидът Женеро Рест обаче изчезнал и трябвало да го издирват и арестуват, за да го заведат в съда, мнозина се запитали дали братът и сестрата не са по-виновни, отколкото изглеждали.

Що се отнасяло до Гай, случаят бил ясен — защитата имала неизпълнима задача. Опитали се да твърдят, че часовников механизъм не може да се направи от будилник, но един експерт по експлозивите ги опровергал, като направил такъв в съда от стар будилник и взривил детонатор с него пред съдебните заседатели. Пет килограма динамит били достатъчни, за да се унищожи всеки самолет. Това била последната надежда на Гай. Обявили го за виновен и през януари 1952 г. го обесили. Година и половина по-късно Мари Петре и брат й също отишли на бесилката — нови улики разкрили, че те доброволно участвали в заговора за взривяването на самолета. Мрачното описание на Гай, което довело Мари Петре до опит за самоубийство, в края на краищата се оказало вярно.

Не е съвсем вярно, че епохата на самолетните престъпления започва с експлозията на Гай и полета на Хюм над Ламанша. Още от края на войната международните банди използвали самолети за контрабанда и други престъпления. Книгата „Самолетен детектив“ от бившия детектив Доналд Фиш стана бестселър и залегна в основата на популярния телевизионен сериал „Нула едно“ — това е блестящо описание на многобройните видове престъпления, разкрити от автора по време на службата му в летищната охрана.

Железният лост

Първото отвличане на самолет на света станало още през 1947 г. На 16 юли китаецът Уон У заедно с още трима разбойници, Чу Ток, Чу Чой и Чу Чен, се опитали да отвлекат самолет на „Катей Пасифик Еърлайнс“, летящ от Макао за Хонконг. Намерението им се изразявало в чисто въздушно пиратство — искали да откарат самолета в уединено място на Хуанхъ, да ограбят пътниците и да задържат някои за откуп. Но още в момента, в който четиримата извадили оръжие и заповядали на пилотите да променят курса, нещата се объркали. Вторият пилот, шотландецът Макдъф, грабнал един железен лост и го размахал към китайците. Уон У стрелял и убил пилота. Самолетът започнал да губи височина и паднал в реката. По ирония на съдбата се спасил само Уон У. В болницата той признал случилото се пред друг пациент — който се заинтригувал, тъй като бил полицай. Само две седмици след първото отвличане на самолет на света Уон У направил писмено признание и бил екзекутиран.

В края на 60-те години на XX в. отвличането на самолети изведнъж се превърна в реална опасност за световните авиокомпании. В повечето ранни случаи дейци на леви движения похищавали самолети, летящи за Маями, щата Флорида, и заповядвали на пилотите да карат към Куба. Един от тях, Реймънд Антъни, алкохолик на средна възраст, принудил балтиморски самолет да кацне в Куба, като заплашил пилота с джобно ножче — по онова време политиката на неоказване на съпротива до такава степен била възприета от гражданските летци, че Антъни успял. Куба обаче го експулсирала и той бил арестуван и осъден на петнайсет години затвор. Отвличането на самолети в Америка стана по-непопулярно едва когато се оказа, че Кастро дълбоко се срамува от това явление и предпочита да не дава убежище на „политически изгнаници“ — повечето от които са откачалки с желание да „избягат от всичко това“.

Похищенията от арабски терористи също намаляха, когато страните на Изток проявиха аналогично нежелание да дават убежище на похитителите. Няма съмнение, че това е единственото решение на този проблем: терористичната заплаха води до установяване на своеобразно единство между всички държави в нашия разделен свят.

Бележки

[1] Пълничка (англ.). — Б.пр.