Колин Уилсън
Знаменити престъпници (61)

Серийни убийци

Терминът „серийни убийци“ е измислен от агента от ФБР Робърт Реслър. На тази идея го навел неназован полицейски лектор в Брамшил, британската полицейска академия, който говорел за престъпленията „на серии“, като обири, изнасилвания и умишлени палежи. Това било в средата на 70-те години на XX в. и по онова време американските криминалисти вече знаели, че се е появил нов тип убиец — човек, който убива небрежно и многократно, обикновено за секс.

Един от най-ужасните примери се случил в началото на 70-те години в Хюстън, щата Тексас. На 8 август 1973 г. младеж, който се представил, като Елмър Уейн Хенли, се обадил по телефона в полицейското управление и казал, че току-що е убил човек. Полицията отишла на мястото и открила трима уплашени тийнейджъри, две момчета и едно момиче, на входа на къща в предградията. В коридора лежал мъртъв гол мъж с дупки от куршуми в рамото и гърба. Това били тленните останки на Дийн Корл.

Хенли обяснил, че с двамата си приятели дошли в дома на Корл към три през нощта, за да смъркат лепило. Скоро тримата изгубили съзнание. Когато се свестили, били приковани с белезници за леглата. Корл бил хомосексуалист и бил бесен на Хенли, че е довел момиче. Казал му, че възнамерява да го убие. „Но първо — ухилил се Корл — ще се позабавлявам“. Имал предвид, че ще ги измъчва и после ще ги убие. Накрая Хенли успял със „сладки приказки“ да убеди Корл да го освободи, като му обещал да му помогне да убие другите двама.

Те били голи и Корл заповядал на Хенли под прицела на пистолета си да изнасили момичето, Ронда Уилямс. Хенли опитал, ала не можел да го направи. Докато Корл се занимавал с другия младеж, шестнайсетгодишния Тимъти Керли, Хенли грабнал оръжието. „Хайде, убий ме“ — предизвикал го Корл. И Хенли го убил.

Хомосексуалното изнасилване

Случаят изглеждал ясен — Уейн Хенли бил любовник на Корл и му осигурявал малки момчета. Но при разпита той направил ужасяващо признание — че повечето момчета, които му водел, накрая били завързвани за леглата и били измъчвани и изнасилвани, след което били убивани. По-късно същия ден Хенли завел полицията при навес за яхта в Югозападен Хюстън. Започнали да копаят. Съвсем скоро намерили трупа на тийнейджър, увит в найлон — първото от седемнайсетте тела, открити там. Един от полицаите описва гледката като „трупове от стена до стена“. След това Хенли ги завел до езерото Сам Рейбърн, където разкопали още трупове. При последното преброяване те възлизали на двайсет и седем, макар Хенли да бил убеден, че някъде има още четири, с което общо ставали трийсет и един.

Хенли споменал друг тийнейджър, Дейвид Брукс, който го запознал с Корл — и когато направили очна ставка между двамата, станало ясно, че са помагали при убийствата, както и за примамване на жертвите. Корл им плащал по двеста долара за момче. Най-малкото било деветгодишно.

Дийн Корл бил мамино детенце, израснал в Индиана по време на Втората световна война. Бил болнаво дете и често отсъствал от училище. По-късно, след като служил в армията — тогава разбрал, че е хомосексуалист, — той работил в сладкарската фабрика на майка си. Когато двамата с нея се преместили в Далас, Корл постъпил в една електрическа компания. Тогава започнал да организира купони за смъркане на лепило, които понякога свършвали с изнасилване, а по-късно и с убийство. И постепенно убийствата му станали навик — обща особеност за всички серийни убийци.

Уейн Хенли и Дейвид Брукс били съдени за съучастие в убийствата и били осъдени на доживотен затвор.

Естествено „серийни убийци“ е имало винаги — например Жил дьо Райс, френски благородник от XV в., който убил и изкормил над петдесет деца. Джак Изкормвача, който тероризирал лондонския Истсайд през 1888 г., навярно е първият от модерните серийни убийци. Но до средата на 70-те години на XX в. маниакалните престъпници като Изкормвача били обединявани в една Категория с пресметливи убийци като френския Ландрю Синята брада или американеца Х. Х. Холмс, които убивали за печалба.

Дефиницията на „убиец“

За Робърт Реслър „сериен убиец“ бил човек, който убива многократно и маниакално, почти задължително за секс, и който продължава да убива до залавянето си. Нещо повече, ясно е, че в Америка се извършват тревожен брой такива престъпления. Един такъв случай бил сексуалният убиец, който тероризирал Бостън от 1962 до 1964 г. — той изнасилил и удушил тринайсет жени на възраст от деветнайсет до седемдесет и пет години. Престъпникът останал неразкрит — докато през март 1965 г. убиецът Джордж Насар в Бриджуотърската щатска болница, психиатрично заведение за криминално проявени невменяеми, не съобщил на адвоката Ф. Лий Бейли, че Бостънския удушвач е затворникът Албърт Десалво, който бил затворен като изнасилвач. Викали му Зеления човек. Якият бивш войник Десалво бил „хиперсексуален“: имал нужда от секс десетки пъти дневно. През 1960 г. бил арестуван за незаконно проникване в апартаменти на жени — представял се за агент на модна агенция и ги молел да им вземе мерките. Никога не ги насилвал — просто ги измервал с шивашки метър, но възмутени жени, на които предложил работа като модели (и които му се отблагодарили със секс) съобщили за него в полицията и „Измервача“ излежал кратка присъда зад решетките.

В Бриджуотър Десалво спокойно си признал убийствата на Удушвача и фактът, че бил идеално запознат с подробности, известни единствено на полицията, не оставил никакво съмнение във вината му. Колкото и да е странно, изглежда, че извършените убийства го излекували от необходимостта да убива, защото преминал към изнасилвания и една от жертвите успяла да го опише достатъчно добре, за да го арестуват.

Осъден на доживотен затвор за изнасилванията (макар и не за убийствата), на 26 ноември 1973 г. Албърт Десалво бил смъртоносно намушкан в щатския затвор в Уолпол. Убиецът му така и не бил открит.

Когато през 1974 г. Уейн Хенли и Дейвид Брукс били съдени в Тексас, друг сериен убиец тъкмо започвал престъпната си кариера. Казвал се Тед Бънди и бил красив, интелигентен студент по право, чието поведение било толкова благовидно, че хората, които го видели в съда, решили, че трябва да има някаква грешка. Бънди е интересен пример за едно странно съвременно явление, което може да се нарече „Убиец с висок коефициент на интелигентност“.

Опасният фантазьор

Въпреки вида си, подобно на Бостънския удушвач и Дийн Корл, Бънди бил тласкан от неутолим апетит за секс. Теодор Робърт Бънди още от детството си бил романтичен фантазьор и мечтаел за слава и величие. Освен това станал ловък крадец и крадял скъпа спортна екипировка, например ски. Като тийнейджър много мастурбирал и бил любител на „твърдото“ порно. Повратният момент в живота му обаче несъмнено била вечерта, когато надникнал в една осветена стая в кампуса на Сиатълския университет и видял събличащо се момиче. Това толкова го възбудило, че станал маниакален воайор.

Една вечер проследил жена, която си тръгнала от бар, с намерението да я повали в безсъзнание с железен лост и да я изнасили, но тя влязла в недалечна къща. Той толкова се ужасил от онова, което щял да извърши, че се заклел никога вече да не го прави. (По-късно му се струвало, че се е превърнал в „Джекил и Хайд“ и зависи от милостта на унищожителна същност, която нарекъл „Гърбушкото“.) Но необходимостта да гледа събличащи се момичета се била превърнала във фиксидея. Веднъж през 1973 г., след като наблюдавал събличаща се млада жена, той намерил отворена врата и влязъл в стаята й. Момичето се развикало и Бънди избягал. Ала следващия път, на 4 януари 1974 г., отново открил отворена врата. Влязъл в спалнята на една студентка, повалил я в безсъзнание с желязна пръчка, изтръгната от леглото й, после натикал пръчката във вагината й. Момичето оздравяло, след като прекарало седмица в кома.

Три седмици по-късно, на 31 януари 1974 г., той проникнал в стаята на двайсет и една годишната Линда Ан Хийли, заплашил я с нож и я отвлякъл. Закарал я в планината Тейлър на трийсетина километра от Сиатъл и цяла нощ я изнасилвал и разигравал сексуалните си фантазии, които вече имали определено садистичен оттенък. Накрая я пребил до смърт.

Отприщеното насилие

След това Бънди продължил да убива. От март до юни 1974 г. изчезнали шест момичета. На 14 юли две момичета изчезнали от курорт в парка на езерото Самамиш. Млад мъж с обездвижена с шина ръка бил видян да се приближава до русокосата Джанис От. Представил се като „Тед“ и я помолил да му помогне да натовари лодката си на колата си. Тя отишла с него — и изчезнала. След няколко часа тийнейджърката Денис Наслънд също изчезнала на път за тоалетната в парка.

През октомври 1974 г. изчезванията се преместили от Сиатъл в Солт Лейк Сити, щата Юта, където Бънди продължил следването си. За един месец изчезнали три момичета. Ала в началото на ноември една от жертвите му избягала. Казвала се Каръл Даронч и съобщила, че докато пазарувала в търговски център, към нея се приближил млад мъж, представил се за полицай, казал й, че са заловили крадец в колата й, и я помолил да го придружи до участъка. Когато се качили в неговия фолксваген, той насочил към нея пистолет и се опитал да й постави белезници, но момичето се отскубнало и когато се приближила друга кола, фолксвагенът отпрашил. Тя подробно описала нападателя. Същата вечер седемнайсетгодишната гимназистка Деби Кент била отвлечена от училищния паркинг и изчезнала…

Полицията в Юта получила информация, че Бънди може би е серийният похитител, но той бил само един от две хиляди заподозрени. От 12 януари до 23 август 1975 г. в Юта и Колорадо изчезналия още пет момичета.

Гонитбата

В ранните часове на 16 август 1975 г. полицейски патрул видял фолксваген рязко да потегля и да се понася с пълна скорост. Патрулът го последвал и го принудил да спре. Шофьорът бил Тед Бънди и в колата имало инструменти за влизане с взлом и скиорска маска. Каръл Даронч разпознала в него неуспелия си похитител, а откритите в автомобила му косми се оказали идентични с космите на друга жертва, Мелиса Смит. Бънди бил обвинен в убийство.

Две години по-късно той за кратко избягал от юридическата библиотека в Аспън, щата Колорадо, където му били позволили да учи, но скоро го заловили. На 30 декември отново избягал, като изрязал дупка на тавана с ножовка, и стигнал до Флорида.

И може би щял да остане на свобода, ако не бил сексуален маниак. През нощта на 15 януари се вмъкнал в студентско общежитие в Талахаси и нападнал четири жени — една след друга. Маргарет Боуман била удушена с чорапогащник, Лиза Леви умряла на път за болницата, а другите две момичета оздравели, макар да били жестоко пребити. Бънди отишъл в друго студентско общежитие и пукнал черепа на Черил Томас, ала го прекъснали и той избягал.

Последната жертва била дванайсетгодишната ученичка Кимбърли Лийч. На 9 февруари 1978 г. Бънди успял да я отвлече от училището й в Джаксънвил и я закарал в изоставена барака, където я изнасилил и убил. Три дни по-късно бил арестуван от полицай, който забелязал лъкатушещата му по пътя кола. Когато престъпникът признал кой е, полицаят го погледнал неразбиращо — никога не били чували за известния Тед Бънди.

Решението на Бънди да се пресели във Флорида било фатално — там имало смъртно наказание. Осъден на 23 юли 1979 г., след многократно обжалване той бил пратен на електрическия стол на 24 януари. 1989 г. Тълпата пред затвора носела лозунги с надпис:

„Нека Бънди се пържи“.

Убийството в Чикаго

През 1979 г. жителите на Чикаго били шокирани от случай, който в много отношения напомнял историята на Дийн Корл. След изчезването на петнайсетгодишния Робърт Пийст полицията разпитала предприемача Джон Уейн Гейси — Пийст бил възнамерявал да се отбие при него, за да пита за работа. Миризмата на тлен накарала полицаите да копаят под къщата на Гейси, където намерили седем трупа, всички на младежи, и части от други. Гейси накрая щял да признае, че е убил трийсет и трима младежи. Той бил известен в квартала като добър самарянин и често ходел на детски празненства в костюм на клоун.

Роден през 1942 г., Гейси някога бил женен и работел като управител на ресторант за пържени пилета, принадлежащ на тъст му. Ала бил обвинен в опит за изнасилване и нанасяне на побой и бил осъден на десет години затвор. Освободен след година и половина като образцов затворник, той се преселил в Чикаго и станал преуспяващ строителен предприемач, дори през 1978 г. се снимал със съпругата на президента Картър, Розалин, на някакво общинско мероприятие.

Започнал да убива, след като през 1976 г. го напуснала втората му съпруга. Ако примамената в дома му жертва не възразявала да я изнасилят, нещастникът бил пускан да си върви. В противен случай свършвал под къщата или в реката. На 10 май 1994 г. Гейси бил екзекутиран с отровна инжекция в затвора в Джолиет.

Американската общественост едва през 1983 г. осъзнала „опасността от серийния убиец“. В ранните часове на 15 юни същата година скитникът Хенри Лий Лукас повикал своя надзирател в тексаския щатски затвор и заявил, че иска да направи признание за убийство. В офиса на местния шериф той съобщил, че в продължение на четири години той и неговият съучастник (и любовник) Отис Тул са убили общо над триста и шейсет жертви.

Миналото на убиеца

Лукас бил роден в бедно семейство във Вирджиния през 1937 г. и в детството си често бил тормозен от пияната си майка, която веднъж го ударила толкова силно с едно дърво, че цели три дни бил в безсъзнание. Освен това изгубил едното си око при училищна злополука. Един от многобройните любовници на майка му го научил да убива теле, като му прерязва гърлото, докато извършва содомия. След като лежал в поправителен дом и затвор, Лукас убил майка си по време на скарване. За това получил десет години и бил освободен през юни 1960 г. По-късно заявил, че предупредил затворническите власти, че ще убие човек, ако го освободят, и че още същия ден убил случайно срещната жена.

Оженил се, но бракът му приключил, след като правил секс с двете дъщери на жена си. Когато през 1977 г. се запознал със своя съучастник Отис Тул в Джаксънвил, щата Флорида, Лукас вече бил извършил десетки убийства. По-късно той обяснил, че бил ядосан на света и искал да изрази негодуванието си. Тул бил женствен пироманиак и двамата убивали безразборно, докато пътували от Тексас за Мичиган. Жертвите често били собственици на магазини, които имали нещастието да са сами при влизането на двамата. Докато открият труповете, съучастниците обикновено били на стотици километри от местопрестъплението.

Жертви на едно типично убийство през ноември 1978 г. били Кевин Кий и Рита Саласар, чиято кола се повредила. Тул застрелял младежа в главата, Лукас прострелян момичето шест пъти. Не е ясно дали е било извършено изнасилване — съучастниците вече убивали само „за удоволствие“.

През 1980 г. Лукас и Тул взели със себе си по-малката сестра на Тул Беки и брат му Франк. Деветгодишната Беки скоро щяла да стане любовница на Лукас. Двете деца станали свидетели на множество убийства и дори помагали за заравянето на телата.

През 1982 г. Лукас бил нает да се грижи за осемдесет и осем годишната Кейт Рич и двамата с Беки постъпили във фундаменталистката секта Дом на молитвите в Тексас. Ала когато Беки решила, че иска да се върне във Флорида, за да доизлежи присъдата си в поправителен дом, двамата се скарали и той я убил.

Изглежда, че за Лукас това убийство било началото на края. Той завел Кейт Рич на разходка с кола, след което я убил и изнасилил. Арестуван за носене на оръжие (престъпление за бивш затворник), в затвора Лукас получил религиозно просветление и опитал да се самоубие. Скоро последвало признанието му.

Стотиците жертви

Случаят разтърсил Америка — макар различни юристи да били склонни да смятат, че Лукас изобщо не е убил триста и шейсет души. Впоследствие обаче било потвърдено за сто петдесет и седем жертви. Лукас и Тул били осъдени на смърт. Тул умрял в затвора през 1996 г. от чернодробна недостатъчност, а Лукас все още (1997) е зад решетките.

Историята със серийния сексуален убиец Джералд Галего представлява интерес главно защото съучастничката му Шарлийн Уилямс, която произхождала от средната класа, била също толкова виновна, колкото и той. Преди през 1977 г. да се запознае с Шарлийн, бившият затворник Галего, чийто баща бил екзекутиран за убийство на полицай, се бил женил седем пъти. Шарлийн била единствена дъщеря на богат бизнесмен от Сакраменто, била се развеждала два пъти и още от тийнейджърка била свикнала с дрогата и секса. Привлякла я мъжествеността на дребния наперен бивш затворник и скоро те се оженили. Тя обаче проявявала силни лесбийски наклонности и когато я спипал в леглото с нейна гостенка, Галего изгубил сексуалната си потентност — възбуждала го единствено дъщеря му, с която правел секс, откакто навършила седем години.

Не е ясно чия е била идеята да отвличат момичета, да ги принуждават да правят секс и после да ги убиват, макар че някои посочват Шарлийн. От 1978 до 1980 г. те отвлекли три двойки момичета и ги убили, след като правили секс. През 1980 г. били убити още две жени, едната бременна в петия месец. Убийствата приключили, когато отвлекли Бет Соуърс и Крейг Милър от ресторант в Сакраменто. Милър скоро бил убит с куршум в главата. Бет била убита, след като цяла нощ била принуждавана да прави секс с похитителите си.

Но един студент, който станал свидетел на отвличането, запомнил номера на колата. Тя била регистрирана на името на Шарлийн Уилямс. Двамата избягали, но били арестувани две седмици по-късно, когато Шарлийн помолила родителите си да й пратят телеграфен запис. Галего бил осъден на смърт, жена му получила шестнайсет години затвор. Случаят очевидно напомня за английските убийци Мур от 60-те години на XX в.

Убийцата

Айлийн Уорнос, известна като Лий, често е посочвана за първата серийна убийца в света. Ала от гледна точка на дефинирания по-горе смисъл — човек с маниакален импулс за насилие — това не е точно. Лий Уорнос била лесбийка алкохоличка, известна с пиянската си агресивност. Тя лежала в затвора за обир на магазин и се издържала с проституция. Уорнос се преселила от Мичиган във Флорида и започнала да се мотае в един рокерски бар. През 1986 г. срещнала любовта на живота си Тайрия Мур в бар за лесбийки в Дейтона Бийч и обявила, че се смята за съпруг на Тайрия и ще я издържа. Но тъй като красотата й започнала да повяхва и талията й — да се разширява, Лий решила, че ще е по-просто да спира мъже на автостоп, да ги убива и да взима парите и колите им.

През 1990 г. полицията във Флорида била озадачена от поредица убийства на мъже, застреляни с един и същи пистолет с малък калибър. Сред жертвите имало електротехник, строителен работник, участник в родео, шофьор на камион и дори следовател на случаи на насилие над деца.

През юли 1990 г. две пияни жени отбили колата си край пътя и я зарязали. Оказало се, че тя принадлежи на шейсет и пет годишния мисионер Питър Симс, който бил изчезнал през юни. Изведнъж полицията заподозряла, че серийният убиец може да е жена — даже две жени. После следователите намерили някои вещи на убития Ричард Малъри и задължителният във Флорида отпечатък от палец върху квитанция от заложна къща бил свързан с името на Айлийн Уорнос. Тайрия Мур била арестувана първа и се съгласила да помогне на полицията в замяна на имунитет (тя, изглежда, не била участвала в убийствата). След задържането на Уорнос, Мур я убедила да направи признания.

Уорнос твърдяла, че това не било убийство — че убила жертвите си, общо седем, тъй като са я били и изнасилвали. Самата неправдоподобност на това оправдание й осигурило присъдата — в момента тя очаква екзекуцията си.

Човекоядецът от Милуоки

Половин година след арестуването на Уорнос Америка била поразена от отвратителните подробности за друг случай на серийно убийство. На 22 юли 1991 г. двама патрулни полицаи шофирали по улица в Милуоки и видели чернокож мъж да тича към тях с белезници, увиснали от едната му китка. Той истерично бърборел за някакъв луд, който искал да го убие. Полицаите го оставили да ги заведе на адрес в бедняшки жилищен блок. Вратата отворил висок, красив бял младеж, който се представил като Джефри Дамър. Изглеждал толкова спокоен, че полицаите помислили случая за фалшива тревога — докато не усетили характерната миризма на разлагаща се плът, която се носела от апартамента. Опитали се да влязат, но Дамър изпаднал в истерия и се наложило да му сложат белезници.

След няколко минути полицаите разбрали, че са се натъкнали на нещо средно между кланица и килия за изтезания. Във фризера имало найлонова торба с човешка глава и кутия с отрязани мъжки ръце и гениталии. Намерили пет черепа, а в една бъчва имало три мъжки торса. Освен това видели окървавен електрически трион и бидон, пълен с лепкаво вещество — оказало се, че съдържа киселина, използвана за разтваряне на плът. Дамър признал, че грижливо опакованото месо в хладилника е предназначено за ядене — предпочитал го с горчица.

Чернокожият беглец, Трейси Едуардс, обяснил, че се запознал с Дамър в един търговски център и приел поканата му за парти. След като пил бира, ром и кола, му се доспало. Когато Дамър се опитал да го прегърне, Едуардс заявил, че си тръгва, и Дамър закопчал белезници на китките му. После гледали „Екзорсистът“ на видео, като Дамър опирал в него голям касапски нож. Когато насилникът му съобщил, че възнамерява да му изтръгне сърцето и да го изяде, Едуардс успял да го удари и избягал.

Дамър си признава

В участъка Дамър признал, че убил седемнайсет мъже и изял части от телата им. Произхождал от семейство от средната класа и бил свидетел на постоянните побои между родителите си. Извършил първото си убийство на осемнайсет години. Бил сам вкъщи и поканил един стопаджия да пийнат по нещо, после го пребил до смърт и заровил трупа в гората.

Тригодишната му служба в армията приключила с уволнение за пиянство. Преместил се в Милуоки и открил гей баровете. Изгонили го от един от тях, задето сипал опиат в чашата на сътрапезника си. През септември 1987 г., след едногодишна условна присъда, задето се съблякъл гол пред две момчета, той свалил двайсет и четири годишния Стивън Туоми, прекарал една нощ с него в хотелска стая и го удушил — Дамър твърдял, че не си спомня да го е убивал. Натикал трупа в куфар и го занесъл в къщата на баба си, в чийто сутерен живеел. Там разчленил тялото и опаковал частите в найлонови торби, които изхвърлил на боклука.

През следващите две години продължил да кани в апартамента си мъже и момчета, главно чернокожи, упоявал ги, убивал ги и ядял части от телата им. Междувременно работел в шоколадова фабрика и редовно посещавал служителката, която отговаряла за условната му присъда — тя смятала, че се е поправил. През седмицата преди арестуването му убил и разчленил двама чернокожи и очевидно възнамерявал да направи същото с Трейси Едуардс.

През февруари 1993 г. Дамър бил осъден на доживотен затвор. На 28 ноември 1994 г. друг затворник го ударил по главата с железен лост и го убил.

Подобно на много други серийни убийци, Дамър бил преследван от чувство за безполезност. След осъждането си той отбелязал:

„Когато бях навън, не намирах никакъв смисъл в живота си — сигурен съм, че няма да го открия и вътре“.

Удушвачът от Мъсуел Хил

Случаят с Дамър много напомня на шотландския сериен убиец Денис Нилсън, държавен служител, който през ноември 1978 г. започнал да убива в апартамента си в Мъсуел Хил, Северен Лондон. Методът му бил същият като на Дамър — свалял мъже, канел ги в дома си, напивал ги (обикновено с водка) и ги удушавал. Той твърди, че никога не правел секс с телата. През февруари 1988 г. в къщата повикали водопроводчик, за да отпуши един канал, и той открил човешка плът. Нилсън бил арестуван, когато се прибрал вкъщи, и си признал, че убил „петнайсетина-шестнайсет“ (всъщност петнайсет) души. В шкафовете му намерили две отрязани глави, череп, половин мъжки торс и различни човешки части — той бил отделил плътта от черепа, като го сварил. Ала Нилсън очевидно не бил човекоядец. Той бил самотен интровертен хомосексуалист, който твърдял, че убивал „за компания“. Осъдили го на доживотен затвор.

Убийствата за секс

Най-известният сериен убиец в Русия, Андрей Чикатило, извършил петдесет и три убийства за дванайсет години, от ноември 1978 до ноември 1990 г. Интелигентен човек, учител и член на комунистическата партия, при нормални обстоятелства той бил импотентен. През ноември 1978 г. четирийсет и две годишният Чикатило завел деветгодишната Лена Закотнова в барака, която бил взел под наем (той живеел на друго място в Ростов заедно с жена си и дъщеря си). Там я удушил и се опитал да я изнасили, но не получил ерекция. Въпреки това се изпразнил и вкарал спермата си в нея с пръсти. Кръвта от пробития й химен предизвикала нов оргазъм и той многократно я намушкал с джобния си нож. Най-после бил открил как да получава пълно сексуално удоволствие — като мушка и насилва жертвите си. Той хвърлил трупа на Лена в близката река и за нейното убийство бил обвинен и екзекутиран друг човек с досие за сексуални престъпления.

Минали две години преди Чикатило отново да убие. През септември 1981 г. той убил седемнайсетгодишната Лариса Ткаченко, избягала ученичка, която предлагала секс срещу храна. В гората Чикатило я повалил в безсъзнание с огромните си юмруци, отхапал й едното зърно и се изпразнил върху трупа.

После открил, че изпитва също толкова голямо удоволствие, когато убива момчета, и повечето му жертви били тийнейджъри, въпреки че имало деца и няколко по-възрастни жени — сред които неговата бивша приятелка и детето й. Обичал да измъчва и обезобразява жертвите си. Арестуван по подозрение през 1984 г., той извадил късмет — спермата му била тип AB, докато кръвната му група била A, и го освободили.

Накрая през октомври 1990 г., когато в гората край малка провинциална гара открили труп, един милиционер си спомнил, че видял мъж със сив костюм да слиза приблизително на същото място. Тъй като изглеждал разрошен, милиционерът поискал да провери документите му. Андрей Чикатило бил поставен под наблюдение, докато милицията не решила, че е прекалено опасен, за да го оставят на свобода, и го арестували. След денонощни безмилостни разпити той си признал. Процесът за петдесет и трите му убийства започнал през април 1992 г. Обявили го за виновен в петдесет и две — срамували се да го осъдят за престъпление, за което бил екзекутиран друг човек. Чикатило бил екзекутиран — с куршум в тила — през февруари 1994 г.

Най-известното серийно убийство в Англия излязло на бял свят през февруари 1994 г., когато полицията получила заповед за обиск в дома на строителя Фред Уест на Кромуел Стрийт №25 в Глостър. Шестнайсетгодишната му дъщеря Хедър била изчезнала през май 1987 г. и семейство Уест — Фред и дебелата му съпруга Роуз — твърдели, че е избягала от дома си. Ала Уест бил заподозрян, че е правил секс с другата си дъщеря, и упорството на полицайката Хейзъл Севидж накрая довело до обиска.

Заровените останки

В ареста петдесет и две годишният Уест признал, че е убил Хедър при скарване. На другия ден останките й били намерени, заровени в градината. Полицаите обаче продължили да копаят и скоро открили втори труп, на квартирантката Шърли Ан Робинсън. Впоследствие в градината и под пода на къщата били разкопани още седем женски тела. Останките на първата съпруга на Уест, Рена, изчезнала от двайсет и пет години, били открити в нива близо до родния дом на Уест в село Мъч Маркъл. Останките на дъщерята на Рена, Шармейн, били намерени на предишен адрес. Останките на Ан Макфол, любовница на Уест и приятелка на първата му жена, били намерени, заровени в една нива.

Повечето му жертви били момичета, или квартирантки на Кромуел Стрийт №25, или просто отвличани от улицата. Полицията скоро се убедила, че Роуз Уест е не по-малко виновна от съпруга си. През 1972 г. двамата предложили да качат в колата си бившата си прислужница Керълайн Рейн и я закарали на Кромуел Стрийт, където я принудили да прави лесбийски секс с Роуз и после Фред два пъти я изнасилил. Колкото и да е невероятно, съдията ги наказал само с глоба. Оттогава семейство Уест започнали да убиват момичетата, които насилвали сексуално. Съучастничеството им много напомня на случая с Джералд Галего и Шарлийн Уилямс. Момичетата често били обесвани с главата надолу на тавана в мазето и откритите отделно от скелетите пръсти предполагат, че освен другите си садистични дейности, Уест са обичали да режат части от тялото на все още живата жертва.

Най-голямото им дете Ан Мари казала, че била дефлорирана с вибратор на осемгодишна възраст, след което двамата родители я третирали като сексиграчка, докато не забременяла от баща си и не напуснала дома си на тийнейджърска възраст.

Хедър била убита, защото искала да напусне дома — баща й постоянно я изнасилвал. Другата им сестра Мей изгубила девствеността си на осем години, почти със сигурност от бащиния си брат, боклукчията Джон (който по-късно щял да се самоубие).

Уест се обесил в затвора на Нова година, 1995-а, и за известно време имало съмнения дали уликите срещу вдовицата му са достатъчно убедителни. Но доказателствата на процеса показали, че Роуз е участвала в изнасилванията и садистичните изтезания, и станало ясно, че тя лъже, като твърди, че не знае абсолютно нищо за убийствата. През ноември 1995 г. била осъдена на доживотен затвор.

Австралийското клане

В началото на 90-те години на XX в. станало очевидно, че в района на австралийския град Сидни действа сериен сексуален убиец. От декември 1989 до април 1992 г. изчезнали седем стопаджии и когато в горския парк Белангло открили скелетните останки на Джеймс Гибсън и Дебора Евърист, пресата нарекла извършителя „Убиеца турист“. Скоро намерили останки от още три жертви. Едно от момичетата, Аня Хабшайд, било обезглавено.

В началото на 1994 г. полицията научила, че фабричният работник Ричард Майлат подхвърлял странни забележки: например, че да убиеш жена било като да режеш самун хляб. На 22 май 1994 г. арестували петдесетгодишния му брат Айвън и в гаража му открили улики, свързващи го с убийствата, включително спален чувал, който принадлежал на Дебора Евърист.

Един младеж в Англия, Пол Ониънс, си спомнил, че през януари 1990 г. в колата си го качил мъж с тесни като цепки очи и увиснали мустаци, който го заплашил с пистолет и се опитал да го завърже, но Ониънс успял да избяга. След като научил за арестуването на Майлат, той предположил, че това е неговият нападател, взел самолета за Австралия и разпознал задържания.

Много роднини на Майлат имали полицейски досиета, самият той веднъж бил принуден да бяга в Нова Зеландия, тъй като бил обвинен във въоръжен грабеж. По време на процеса му през 1996 г. се изяснило, че имал навика да качва стопаджии, завързвал ги, след което ги изнасилвал и измъчвал — както жените, така и мъжете. Пак на процеса било направено предположението, че братята му Ричард и Уолтър са съучастници в убийствата, но така и не им предявили обвинения. Айвън Майлат бил осъден на доживотен затвор.

Тези случаи са най-известните серийни убийства след 70-те години, но към списъка могат да се прибавят десетки други. (Повечето подробно са описани в „Епидемия от убийства“ на Колин и Деймън Уилсън.) Много от тях просто не са получили такава гласност, каквато убийствата на Гейси и Дамър.

Телефонната бомба

Може би най-страшният сериен убиец на XX в. е Доналд Гаскинс, екзекутиран на електрическия стол през 1991 г. на петдесет и осем годишна възраст. Той бил осъден на смърт за поръчковото убийство на друг затворник, някой си Рудолф Тайнър. Гаскинс се престорил, че се сприятелява с него, и успял да го убеди да разговаря по своеобразен импровизиран телефон между двете килии, но слушалката на Тайнър била бомба, която го взривила на парчета.

Докато Гаскинс чакал да го екзекутират, с него се свързал писателят Уилтън Ърл, който бил чул, че осъденият приказва за свое „лично гробище“. Гаскинс пояснил, че страдал от периодично напрежение, което водело до главоболия и болест и изригвало в насилие — след което се успокоявал и облекчавал. (Това всъщност се отнася за всички серийни убийци.) И по време на интервюта, записвани в продължение на година и половина, той разказал толкова ужасяваща история за убийства и мъчения, че накрая Ърл получил психическо разстройство (и бил убеден, че Гаскинс е виновен за рака, който получил впоследствие). Гаскинс предполагал, че е убил около сто и десет души. Някои били поръчкови убийства или извършени в хода на участието му в рекет с крадени коли. Но повечето били садистични сексуални престъпления, които самият той обичал да нарича „крайбрежни убийства“.

Садистичната лудост

Гаскинс е роден в Южна Каролина и детството му било сурово. Като юноша го пратили в поправително училище за обир и редовно бил групово изнасилван. След няколко години попаднал зад решетките и решил да си заслужи уважението, за което копнеел (бил висок само сто петдесет и два сантиметра и имал писклив глас), като убие един от най-жестоките „корави мъже“ в затвора — това му струвало още няколко години, но си извоювал търсеното уважение и впоследствие към него се отнасяли със смесица от възхищение и страх.

След присъда за изнасилване Гаскинс решил в бъдеще никога да не оставя жертвите си живи, за да не могат да се оплачат. През 1969 г., когато една стопаджийка отхвърлила предложението му да пренощуват в мотел, той я убил и изпаднал в садистична лудост. Оттогава редовно извършвал садистични сексуални убийства — по дванайсетина годишно. Обичал да стопява олово и да го излива в раните на жертвата. Веднъж дни наред кълцал едно момиче, докато то не умряло от шок и загуба на кръв. Също като Майлат и Чикатило, той убивал млади мъже със същото удоволствие, с каквото и жени.

Окончателното му арестуване било в резултат от убийството на тринайсетгодишната Ким Гелкинс, приятелка на дъщеря му. Един уикенд тя се съгласила да го придружи при сестра му и била изнасилена и измъчвана до смърт. Когато претърсил караваната на Гаскинс, баща й намерил дрехи на дъщеря си. Докато разпитвали Гаскинс, бивш негов приятел, който бил преживял религиозно преображение, предложил на полицаите да ги заведе при „личното гробище“ на арестанта в мочурливата гора. Там били изкопани пет трупа. Гаскинс признал различни убийства, за да не го осъдят на смърт, и получил няколко доживотни присъди. И може би щял да си остане в затвора до XXI в., ако от самохвалство и скука не приел да извърши „поръчковото убийство“ на Тайнър.

Уилтън Ърл публикува разказа за убийствата му в книгата „Последната истина“ (1993), разказана изцяло със собствените думи на Гаскинс. Тя е толкова отвратителна, че повечето читатели навярно я зарязват много преди края, но го представя като най-садистичния убиец, известен на криминалистиката.

Убийствата „инкуба“

Ако беше останал на свобода, Джеф Адамс навярно щеше да отговаря на това заглавие. Името на този убиец е напълно неизвестно на повечето хора, дори на криминалистите. През 1988 г. Адамс пратил заплашителни писма на красиви жени, омъжени за богаташи, които живеели в скъпото лосанджелиско предградие Сан Гейбриъл. Писмата носели подпис „Инкуба“. Сали Уимбуш получила десетина такива преди „инкубът“ да я нападне край собствения й басейн. Той й завързал ръцете и краката за една пейка, изнасилил я и започнал да тъпче предмети във всичките й телесни отвори — бутилка във вагината й, химикалка в ануса й, китайски пръчици за ядене в ушите й и кучешки екскременти в устата й. Накрая я оставил да умре от задушаване. И всичко това, въпреки че я охранявали трима бодигардове. След няколко месеца по същия ужасяващ начин били изнасилени и убити още три жертви — „инкубът“ очевидно мразел „богаташките кучки“.

Опитът за пето убийство се провалил. Маскиран мъж в черен анцуг задействал охранителната аларма. Въоръженият пазач не успял да го залови, но когато проучили записа на охранителната камера, установили, че нападателят отблъснал цевта на пистолета с пръст. Полицията най-после имала заподозрян. Анцугът бил марков и собственикът на спортния магазин успял да намери квитанцията от кредитната карта на мъжа, който го купил — Джеф Адамс. Пръстовият отпечатък от цевта на пистолета на охранителя бил негов. В офиса му открили стикер с надпис: „Накарай кучките да ядат лайна“. Осъдили го на доживотен затвор.

Още по-неизвестен е случаят с младия сериен убиец Уейн Нанс, чиито престъпления тероризирали Мисула, щата Монтана, в продължение на повече от десет години.

Изнасилване под прицела на пистолета

Нанс бил красив млад мъж с променлив характер. През 1974 г., когато бил на осемнайсет години, го заподозрели в убийство. Съпругата на свещеника, Дона Паундс, се сблъскала с взломаджия в дома си. Мъжът я изнасилил под прицела на пистолета си, после я накарал да коленичи и я екзекутирал, като пет пъти я прострелял в тила. Нанс бил видян близо до къщата приблизително по времето на убийството, ала просто нямало улики, които да го свързват с него.

Два месеца преди това петгодишната Сайъбан Макгинес изчезнала и сексуално насиленият й труп бил открит в един канал. Извършителят и на това престъпление останал неразкрит.

През 1968 г. бащата на Нанс влязъл в затвора за обир на магазин. Имал късмет, че му се разминало с петгодишна присъда. Впоследствие жена му се самоубила след семеен скандал, като блъснала колата си в дърво.

През февруари 1976 г. местният адвокат Джил Утън бил убит с пушка и убиецът му също останал неразкрит. През следващия април учителката Върна Квейл била изнасилена в дома й и намушкана с кухненски нож в гърдите. Разнесли се слухове, че престъпленията са свързани със сатанизъм. И отново заподозрели Уейн Нанс. По това време той вече бил постъпил във военноморския флот. След две години бил уволнен за лошо поведение.

През 1978 г. петнайсетгодишната Девона Нелсън изчезнала в Сиатъл, докато Нанс се намирал в града. Костите й щели да бъдат открити край Мисула през януари 1980 г. — мрачният планински пейзаж улеснявал убиеца, който искал да се избави от труповете на жертвите си. Друг череп носел лаконичния надпис „Деби Диър Крик“ по името на местността, където бил намерен. По-късно се оказало, че принадлежи на момиче, известно просто като Робин, което пристигнало в града през август 1984 г., известно време живяло с Уейн Нанс и после изчезнало. Нанс винаги бил твърдял, че тя просто си е тръгнала.

Приблизително по това време Нанс постъпил на работа в местен магазин за мебели и се влюбил в управителката Крис Уелс, която била омъжена. През ноември 1985 г. Нанс доставил мебели в уединена къща, принадлежаща на Майк и Тереса Шук. Сутринта на 13 декември един съсед почукал на вратата им, но никой не му отговорил. Той влязъл и усетил мирис на дим. Вътре царял хаос. Майк Шук бил завързан и убит с нож. Жена му била изнасилена и също била намушкана. После убиецът се бил опитал да запали къщата, за да изгори уликите — включително трите деца на семейството. Но затворил вратите и огънят угаснал поради липса на кислород. Децата сериозно пострадали, но оздравели. Никой не си спомнил, че Нанс е доставял мебели на семейство Шук.

Девет месеца по-късно, след полунощ на 3 септември 1986 г., съпругът на Крис Уелс, Дъг, се прибрал вкъщи и заварил Уейн Нанс на двора. Нанс обяснил, че бил „видял нещо“, и помолил Уелс да му даде фенер. Когато Уелс се обърнал с гръб към него, Нанс го ударил по главата. Докато се борели, Нанс извадил пистолет лугер и Крис била принудена да завърже съпруга си. Тя дала на нападателя сто и трийсет долара, които според него му трябвали, за да напусне града. После той насила я завел в спалнята и я завързал. Принудил мъжа й да слезе в мазето и го намушкал в гърдите. Уелс бил убеден, че ще умре, ала когато Нанс го оставил, си спомнил, че в мазето има пушка. И когато онзи отново слязъл по стълбището, го прострелял. После в невероятен адреналинов изблик последвал нападателя горе, като го удрял по главата с приклада на пушката. Докато се боричкали за пистолета на Нанс, оръжието гръмнала и Нанс се строполил — неволно се застрелял сам. Малко по-късно умрял в болницата. Дъг Уелс оздравял.

Защо през последната четвърт на XX в. се наблюдава такава епидемия от серийни убийци? Несъмнено заради високото равнище на сексуално стимулиране в нашето общество. По-стабилните общества разбират, че целта на сексуалното стимулиране в крайна сметка е създаването на следващото поколение. Япония все още поддържа равновесие между тази обществено отговорна позиция и прагматичното приемане на забранения секс като отдушник за мъжете. Страни като Англия и Съединените щати, някога пуритански твърдини, са допуснали либерализацията да ги отведе до другата крайност и резултатът е бум на сексуално насилие. Единственото дългосрочно решение е изграждане на „по-зряло“ общество — но тази цел навярно все още е в далечното бъдеще.