Колин Уилсън
Знаменити престъпници (59)

Свръхестествени разкрития

В един юнски ден през 1943 г. младият бояджия Петер ван дер Хурк се подхлъзнал и паднал от деветметрова стълба. Свестил се в хагската болница „Цвидвал“ с тежка черепна фрактура и счупена раменна кост. Когато отворил очи, една медицинска сестра държала китката му и му мерела пулса. Изведнъж в главата му изплувала ясна картина. „Пазете се — мъчително промълвил той. — Виждам ви да пътувате с влак. Може да изгубите куфар, който е на ваша приятелка“.

Момичето изумено го зяпнало. „Всъщност аз преди малко пристигнах с влак и наистина забравих куфара на една приятелка във вагон-ресторанта. Откъде знаете?“ Ала Петер ван дер Хурк нямал представа откъде „знаел“ — мисълта просто му хрумнала. Когато медицинската сестра си отишла, той се обърнал към друг пациент и се чул да казва: „Вие сте лош човек“. „Защо?“ — подсмихнал се другият. „Защото, когато неотдавна е починал, баща ви е оставил златен часовник и вие вече сте го продали“. Мъжът ахнал. „Господи… прав сте. Откъде знаете?“

В бъдеще много хора щели да задават този въпрос на Петер ван дер Хурк — скоро световноизвестен като ясновидеца Петер Хуркос. И науката все още не е в състояние да му отговори. Хуркос е способен да вземе някаква обикновена вещ, например ръкавица или чадър, и изведнъж „научава“ всичко за притежателя й. През 1958 г. той бил помолен от полицията в Маями, щата Флорида, да седне в таксито на убит таксиметров шофьор и да им съобщи впечатленията си за убиеца.

Докато седял в колата, Хуркос подробно разказал за убийството. После описал убиеца, висок и слаб, с татуировка на дясната ръка и олюляваща се моряшка походка. Казвал се Смити и бил извършил друго убийство в Маями — застрелял моряк в дома му. Полицията се смаяла — неотдавна наистина било извършено такова убийство, ала те не го били свързали със смъртта на таксиметровия шофьор.

Името Смити не приличало на фамилия, но можело да е прякор на някой Смит. С помощта на архивни снимки полицията открила моряк на име Чарлз Смит и една сервитьорка разпознала в него пиян моряк, който се хвалел, че е убил двама души. В полицейските участъци из цяла Америка било разпространено съобщение за издирване. Смит бил арестуван в Ню Орлиънс за грабеж и бил върнат в Маями. Обвинили го само в убийството на таксиметровия шофьор и го осъдили на доживотен затвор.

Непонятното

Това повдига интересния въпрос как е възможно някой да „вижда“ неща, които не са се случили пред него. Хуркос бил подлаган на стотици парапсихологически „експерименти“ другият известен холандски ясновидец Жерар Кроазе — също. Доказано е, че и двамата не са измамници — те са помогнали за разкриването на множество убийства, ала способностите им продължават да са непонятни за науката.

Една от най-убедителните теории е изложена от американския парапсихолог Алан Воан в книгата му „Пророческите модели“. Воан започва с концепцията за „синхронност“, измислена от психолога Карл Юнг. „Синхронност“ означава „съвпадение, което всъщност не е съвпадение“. Всички сме се удивлявали на някой шанс едно на милион: например, когато отиваме в чужд град и се натъкваме на познат от другия край на света. Или за пръв път чуваме дума или име и същия ден го срещаме още няколко пъти.

В такива случаи подозираме, че се намесва „съдбата“. Определено не може да има съмнение в реалността на „предчувствието“, узнаването за нещо, преди то да се случи. В Медицинския център „Маймонидиз“ в Бруклин има апарат за тестване на предчувствието. Пет лампички премигват в случайна последователност, всяка миг след като експериментаторът е натиснал бутон, опитвайки се да предвиди коя ще премигне. След стотици опити резултатът на повечето хора е точно такъв, какъвто би трябвало да се очаква — случаен. Но кой знае защо, резултатът на някои винаги е хиляда пъти по-висок от случайния.

Според Алан Воан, ако приемем, че „синхронността е съвпадение без нормална причина“, това означава, че причината е паранормална, причина, която излиза извън границите на онова, което смятаме за „нормално“. Звучи доста мистично, но не е непременно такова. Има милиони „модели“, които не са видими с просто око: моделите в атомите, моделите на планетите в дадена слънчева система.

Не е ли възможно и хората да се делят на „типове“ или модели и следователно в известен смисъл вече да носят своята „съдба“ в себе си още от своето раждане? Това не означава, че всичко, което се случва с тях, е „предопределено“. Възможно е да има само общ модел с много място за вариации, но това определено обяснява например предсказанието на „екстрасенса“ Диксън за убийството на Кенеди в интервю за списание „Парейд“ от 13 май 1956 г.: „Що се отнася до изборите през шейсета година, те ще бъдат спечелени от демократ. Но той ще бъде убит или ще умре по време на мандата си…“

Дискусиите за точния характер на тези пророчески способности могат да продължават вечно. Едно изглежда безспорно: всички притежаваме потенциал внезапно да „узнаваме“ неща, които не може да сме научили по обикновения начин. Понякога това е просто силно „предчувствие“, друг път то идва в сън. Случва се дори да чуем глас в главата си.

Ясновидството

Случаят с Петер Хуркос показва нещо много интересно. След като го изписали от болницата, той продължил да „ясновидства“, но бил напълно неспособен да се върне на предишната си работа. Просто вече не можел да се съсредоточава. Бил като радиоприемник, който едновременно лови прекалено много станции. Той решил проблема си, като използвал способностите си във вариететни представления. Възможно е обикновено да не притежаваме ясновидски способности, защото не го желаем. Те биха затруднили ежедневния живот изключително много.

Все повече университети включват в обсега си парапсихологични проучвания и става все по-вероятно нашите прадеди да не са били просто невежи и лековерни, когато са вярвали в странни приказки за сънища: сънищата са един от начините, по които ни говори нашето подсъзнание. Всички съвременни автори, които се занимават със случая на Мария Мартън, се питат дали е възможно втората майка на жертвата да е сънувала убийството на Мария от нейния любовник Уилям Кордър и заравянето й в Червения плевник.

Но повечето примитивни народи приемат за даденост, че сънят може да разкрие убийство. Писателят Норман Люис, който известно време живял при мексиканския шаман (знахар) Рамон Медина в село Сан Андре, разказва, че веднъж Медина „усетил смърт“ и отишъл право в къщата, на чийто таван бил скрит трупът на убит мъж. Люис прибавя, че всички в онази част на света, дори йезуитските мисионери, вярвали, че Медина е открил тялото с помощта на „екстрасенсорно възприятие“. Това просто се приема за даденост.

Случаят с Мария Мартън далеч не е единственият, разрешен чрез „екстрасенсорно възприятие“ — има десетки други и много от тях са по-добре документирани от убийството в Червения плевник.

Четенето на мисли

Известната история със семейство Буър се разиграла в Канада и престъпникът бил разкрит от екстрасенс, четящ мисли. Семейството имало ферма в Манвил край Едмънтън, Албърта. На 9 юли 1928 г. в ранчото било извършено убийство. Синът Върнън Буър се обадил в полицията и съобщил, че е открил майка си и брат си застреляни. Когато пристигнали, детективите намерили и телата на двама ратаи, Кромби и Росик, съответно в бараката и нужника. Г-жа Буър била убита в кухнята, синът й Фред — в съседната стая. Всички били застреляни с пушка триста и трети калибър. Мотивът бил неизвестен, тъй като не било откраднато нищо.

Скоро полицията открила, че оръжието на убийството принадлежи на един съсед, Чарлз Стивънсън. Той обаче твърдял, че пушката била открадната от дома му неделята преди убийството.

Началникът на местната полиция неотдавна бил чул за някакъв виенски „екстрасенс“, д-р Максимилиен Лангснер, който се появил във вестниците, след като помогнал на ванкувърската полиция да открие крадени бижута, четейки мислите на заподозрения. Помолили Лангснер да им съдейства и той присъствал на разпитите на жертвите. Накрая екстрасенсът казал на полицията, че убиецът е човекът, който твърдял, че е открил телата — Върнън Буър. Освен това бил прочел в мислите на Буър точно къде е скрил пушката. Лангснер завел полицията във фермата на Буър и намерили оръжието в туфа гъста прерийна трева.

Оставал въпросът с мотива. Лангснер трябвало да признае, че не е успял да разбере защо Върнън е убил четирима души. Ако можел за кратко да поседи до него обаче, казал той, щял да реши този проблем. Призовали Буър за свидетел в Едмънтън и го затворили в стая за разпити. Той подозрително вдигнал поглед, когато Лангснер седнал на стол пред стаята, но след като дребният мъж се зазяпал в празното пространство, Върнън постепенно се отпуснал.

Час по-късно Лангснер безмълвно се изправил и отишъл при началника на полицията. „Открих защо го е направил“. Върнън искал да се ожени за дъщеря на местен фермер, но майка му, която била доста строга, отказала да му даде съгласието си. След жесток скандал в кухнята синът грабнал пушката и я застрелял. После бил принуден да убие и брат си в съседната стая. Ратаите сигурно го били видели да влиза в къщата, затова се промъкнал при тях и ги застрелял.

Имало ли доказателства за това, попитал началникът на полицията? Лангснер отговорил, че някаква дребна жена с широкопола шапка била видяла Върнън да се измъква от черква в неделя по времето, когато била открадната пушката. Не било трудно да я намерят — тя се казвала Ърна Хигинс. Когато се изправила пред Върнън с думите „Видях те да излизаш от черква в деня, в който беше открадната пушката на Чарли“, Буър изведнъж се пречупил и признал, че е извършил убийствата. Разказът му за случилото се точно съвпадал с твърденията на Лангснер. Обесили Върнън на 29 април 1929 г. Що се отнася до екстрасенса, той останал в Америка, заселил се в малка колиба край Феърбанкс на Аляска, за да продължи своите проучвания на „мозъчните вълни“ и няколко години по-късно починал.

Мозъчните ритми

Съмнително е дали проучването на „мозъчните вълни“ е щяло да му помогне да проумее особените си способности. Физиолозите познават различни мозъчни ритми — алфа-, гама- и тета- вълни, — но те, изглежда, нямат нищо общо с предаването на мисли. Възможно е Лангснер да се е заблуждавал за способността си да чете мисли. Петер Хуркос и Жерар Кроазе притежавали същите способности, но също „усещали“ какво се е случило с различни вещи — а вещите очевидно не излъчват мозъчни вълни. Те може би имат някакви „полета“.

Изследователят на парапсихологията Едуард Ръсел предполага, че това може би са „мисловни полета“, свързани с конкретни предмети, особено ако са намесени силни отрицателни емоции — например насилие. Преди много години в забележителната си книга „И заедно се скитахме“ Ч. Дж. Ламбърт описа как през 1928 г. той и жена му се отправили на околосветско пътешествие и купили статуетка на японския бог на късмета Хо-тей.

Зъбоболът

Оттогава ги следвали нещастия — главно под формата на непонятни зъбоболи. Когато показали Хо-тей на друго семейство, приятелите им незабавно получили ужасен зъбобол. На Ламбърт изведнъж му хрумвало, че когато Хо-тей бил опакован в багажа му, получавал зъбобол, а когато прехвърлили статуетката в куфарите на жена му, зъбоболът се предавал на нея. Когато се прибрали в Лондон, той занесъл статуетката в магазин за японско изкуство.

Управителят, който бил експерт изкуствовед, пояснил, че на някои „храмови богове“ се дават „души“, скрити в тях листчета с магически символи. Този случай бил тъкмо такъв. Очевидно „душата“ на Хо-тей била способна да предизвиква зъбобол у всеки, който се отнасял без дължимото уважение към него — например, който го носел сред ризите си по света. Управителят поставил бога в светилище, запалил благовонни пръчици пред него — и Ламбърт напуснал магазина, като оставил зъбобола си там.

Това очевидно не обяснява странните способности на Хуркос и Кроазе, а е само основа за бъдеща теория. Много хора стоят на съвсем различната позиция, че тези странни явления може би се дължат на активната намеса на мъртвите: например при убийството в Червения плевник. В случая със сексуалното убийство на десетгодишната Мона Тинсли медиумът Естел Робъртс успяла да съобщи на полицията, че тялото е хвърлено в река — много месеци преди да го открият в река Айдъл. През 1937 г. за това убийство бил екзекутиран четирийсет и четири годишният дегенерат Фредрик Нодър.

В този случай предсказанието на медиума не довело до самото откриване на трупа. От друга страна, през октомври 1956 г. южноафриканският екстрасенс Нелсън Палмър успял да отведе полицията при голото тяло на Мирна Джой Ейкън в един канал край Дърбан. Момичето било видяно да се качва на форд „Англия“ и полицията го проследила до магазин за радиооборудване, чийто управител съобщил, че в деня на убийството колата била използвана от продавача Кларънс ван Буурън, който впоследствие изчезнал.

Накрая арестували Буурън край Пайнтаун и го обвинили в сексуалното убийство на момичето. Той докрая твърдял, че е невинен — избягал само защото знаел, че са го видели с Джой Ейкън в деня на смъртта й. Въпреки това го осъдили.

Той имал дълго криминално досие — фалшификация, кражба, невалидни чекове — и притежавал револвер от същия тип, с който била убита жертвата. Скоро след като завел полицията при трупа, Нелсън Палмър повторил постижението си, като посочил на детективите тялото на самоубил се лекар.

Няма обща теория за всички тези феномени, но след като парапсихологията най-после се взима на сериозно от много учени, едва ли е далеч денят, в който някой парапсихологически Айнщайн ще открие ключа за странния свят на „свръхестественото“.