Колин Уилсън
Знаменити престъпници (14)

Домове на смъртта

Покойният професор Франсис Кемпс ни най-малко не приличал на патоанатом. Жизнерадостен, небрежен човек с размъкнати дрехи, той спокойно можел да мине за земеделец или търговски агент. Всъщност бил един от най-блестящите английски патолози след великия сър Бърнард Спилсбъри. На 24 март 1953 г. професор Кемпс се включил в разследване на „дом на смъртта“, което получило по-широка публичност от всяко друго престъпление след Джак Изкормвача.

Една привечер с него се свързали от Отдела за криминално разследване в полицейския участък Нотинг Хил, Западен Лондон. Били получили следното съобщение: „Женски труп, открит в килер“. Кемпс си взел чантата и заедно с детективите отишъл в занемарена, мръсна наглед къща в дъното на сляпа уличка. Този адрес, Рилингтън Плейс №10, станал също толкова познат на британската общественост, колкото Даунинг Стрийт №10.

По-рано следобед наемателят Бересфорд Браун търсел място на стената в кухнята, където да монтира стойка за радио. Стената биела на кухо и когато откъснал парче от тапета, той открил врата на килер с липсващ ъгъл. Протегнал фенерче през дупката и видял гол женски гръб.

Добре запазени

Когато пристигнал Кемпс, полицаите били свалили остатъците от тапети от вратата и я отворили. Седящата жена не била чисто гола. Носела жартиери и сутиен, сако и пуловер. Те били вдигнати нагоре и за сутиена и било завързано парче от одеяло и после закрепено за стената, за да й попречи да падне напред. Когато извадили трупа, забелязали друга жертва, увита в одеяло и подпряна на стената. Извадили и нея и се натъкнали на трето тяло, също изправено и увито в одеяло.

Когато пренесли труповете в съседната стая, видели, че принадлежат на три млади, около двайсет и пет годишни жени. Претърсването на къщата продължило и така открили четвърти труп под пода на трапезарията — този път петдесетинагодишна жена. Скоро я разпознали като предишната наемателка на апартамента г-жа Етел Кристи. Нейният съпруг Джон Кристи бил напуснал къщата само три дни преди това.

Труповете в килера били забележително добре запазени — постоянният приток на въздух бил започнал да ги „мумифицира“. Кемпс взел вагинални посевки и скоро установил, че мотивът за убийствата е сексуален — всички момичета имали сношение малко преди или след смъртта.

Но къде бил Кристи? Обявили го за национално издирване. Сурков, председател на Съюза на съветските писатели, който по онова време бил на посещение в Англия, презрително отбелязал, че капиталистическата преса, изглежда, повече се интересува от женски трупове, открити в килер, отколкото от политическите реалности. Ала това не било справедливо. Масовият убиец явно бил на свобода и можело отново да започне да убива. Кемпс си спомнил, че преди четири години в същата къща били извършени още две убийства — на г-жа Берил Еванс и нейната дъщеря Джералдин. Съпругът Тимъти Еванс си признал убийствата и бил обесен. По някое време обаче ги бил приписал на Кристи. Никой не взел обвинението на сериозно, нито в полицейския участък, нито на процеса.

Когато претърсили този дом на смъртта, полицаите открили човешка бедрена кост, подпряна на градинската ограда. Започнали да копаят и намерили още два скелета — и двата женски. Кемпс направил аутопсия на другите трупове в близката кенсингтънска морга. Трите тела от килера показвали признаци на отравяне с въглероден окис — светилен газ — и били удушени.

Издирването на Кристи приключило седмица по-късно, когато един полицай го познал на моста Пътни. Той не се опитал да избяга. Бил висок, слаб, плешив мъж на петдесетина години. Изглеждал изтощен и объркан, но си признал убийствата.

Когато огледал обувките на Кристи, Кемпс направил странно откритие — по тях имало явни следи от сперма. Кристи не само бил изнасилил жертвите си, но и мастурбирал, докато стоял до тях. Загадката с психиката му започнала да интригува патолога също толкова, колкото и подробностите, които изплували при огледите. И докато детективите постепенно разкривали свидетелствата за миналото на Кристи, Кемпс започнал да навлиза в мотивите на това кротко наглед чудовище.

Полицейското следствие показало, че между 1943 и 1953 г. Кристи е извършил осем убийства — най-вероятно и на бебето Джералдин Еванс. Примамвал жените в къщата, когато съпругата му я нямало, убивал ги и ги изнасилвал, после скривал труповете — освен в случая с г-жа Еванс. През декември 1952 г. се избавил от жена си и се отдал на тримесечен „гуляй“, по време на който убил жените, по-късно открити в килера.

Травмиращото преживяване

Много сексуални убийци са непълноценни хора, които убиват, без да мислят за последствията от постъпките си. Но Кристи правел впечатление на интелигентен и хладнокръвен мъж. Той се явил като свидетел в процеса срещу Тимъти Еванс и съдията го похвалил за ясните показания. Какво тласнало такъв човек към убийствената оргия, за която почти със сигурност щели да го обесят?

Кемпс малко по малко събрал свидетелствата за странния живот на Джон Реджиналд Холидей Кристи. Той бил роден в Йоркшир през 1898 г. в семейство на суров, строг баща дърводелец. Кристи по рождение бил „неудачник“ — слаб, късоглед, вечно болен. Бил склонен да извършва дребни кражби и обикновено го залавяли — в такива случаи баща му жестоко го пребивал. Когато изгубил чиновническата си работа заради дребна кражба, баща му го изхвърлил от къщи.

По някое време в юношеството си той имал травмиращо сексуално преживяване. Извел момиче на разходка и то му се отдало. В решителния момент нервите му не издържали и Кристи се провалил. Момичето разказало историята и в квартала започнали да му викат „Реджи Безхуевия“ или „Кристи, дето не го може“. По време на войната през 1914 г. той бил обгазен с иприт и ранен от мина. Не е известно докъде стигала истинска му инвалидност, но тя станала причина за хипохондрията, която щяла да го измъчва до края на живота му. Периодично страдал от слепота и загуба на глас поради истерия.

На двайсет и две годишна възраст се оженил за Етел, но минали две години преди да има сексуално сношение с нея — истеричният страх от провал продължавал да го преследва. Нямали деца. През 1934 г. го блъснала кола и получил черепни травми. Поради недъзите си взимал малка заплата като нископоставен чиновник. И все пак имал склонност да се хвали и перчи. По някое време даже станал член на Халифакската (Йоркширска) консервативна асоциация и пуснал слуха, че когато се оженил, бил богат, но изгубил парите си.

През 1939 г. станал запасен полицай. Винаги бил мечтал за това — за власт. Но злоупотребявал — държал се като дребнав тиран и изпитвал удоволствие да праща призовки за дребни провинения. Още бил полицай, когато през 1943 г. поканил Рут Фюрст в лондонския си дом. Но не бил способен да прави секс с жена в пълно съзнание, даже тя да го желаела. Затова измислил как „гаджетата“ му да изпадат в безсъзнание. Твърдял, че има идеално средство против болно гърло и хрема — смес от различни балсами и вряла вода.

Пълният покой

Съдът трябвало да е покрит с кърпа, за да не излиза парата, и „пациентката“ трябвало да я вдишва. Кристи вкарвал каучукова тръба в кранчето на газта и оставял газа да клокочи във врящата течност. Когато момичето се замайвало или изпадало в несвяст, той го отнасял в спалнята, изнасилвал го и го удушавал.

След като задоволявал желанията си — в буйство, дължащо се на дългогодишните разочарования, — Кристи знаел, че трябва да убие момичето, за да не го разкрият. Така убил Рут Фюрст през 1948 г. и приятелката на жена си Мюриъл Ийди — през 1944 г. (също по време на отсъствие на съпругата си). През 1949 г. неговият съсед Тимъти Еванс, който живеел на горния етаж, споделил с Кристи, че жена му пак била бременна и искал да я накара да абортира.

Кристи веднага заявил, че има опит в извършването на аборти, и се съгласил да го направи една сутрин, когато Еванс бил на работа. Почти е сигурно, че когато видял Берил Еванс полугола, Кристи изгубил самообладание, удрял я, докато изгуби съзнание, и я изнасилил. После я убил заедно с бебето Джералдин.

Навярно най-странната особеност на това убийство е фактът, че Кристи някак си успял да убеди своя съсед, че жена му е умряла по време на аборта и че Еванс ще бъде обвинен, ако не избяга. Еванс го послушал и полицията решила, че той е убиецът. Когато го заловили, той се оказал психически непълноценен и по-късно по време на разпитите лесно си признал. Никога няма да узнаем какво е ставало в ума му, когато научил, че Берил и Джералдин са били удушени.

През 1952 г. агресивните пристъпи на Кристи отново достигнали кулминация, но жена му си била вкъщи и му пречела да им даде отдушник. През декември той я удушил и скрил трупа й под пода. В началото на януари поканил проститутката Рита Нелсън в дома си. Минал през обичайната процедура и я убедил да вдиша газ, после я изнасилил и удушил. По всяка вероятност няколко дни запазил тялото, преди да го затвори в килера. После изнасилил и удушил друга проститутка, Катлийн Малоуни.

По време на тези убийства той бил като прегладнял човек, който за пръв път от много време яде пълноценно. По-късно си признал, че след убийствата го обземал пълен покой. Ала опасността да го заловят растяла. Роднините на Етел започнали да се безпокоят. Кристи нямал работа и продал мебелите. Имало още една жертва, Хекторина Макленън, любовница на безработен ирландец. Кристи ги пуснал да пренощуват в апартамента, на другия ден примамил жената и я убил. Последното, което направил в дома на смъртта, било да напъха труповете на жертвите си в килера и да залепи върху вратата тапети.

Мумифицираното тяло

Кристи бил екзекутиран за престъпленията си на 15 юли 1953 г. Деветнайсет години по-късно разрушили сградата на Рилингтън Плейс №10 заедно с цялата улица (чието име вече било Ръстън Клоуз, за да не привлича туристи), която била превърната в паркинг за камиони. Ала в един далечен ъгъл на паркинга все още се виждат външните стени и подът, които някога са принадлежали на един от най-зловещо известните домове на смъртта във Великобритания.

В посмъртно издадената си книга „Кемпс за престъпността“ Франсис Кемпс описва друг случай на „труп в гардероба“, проучен от неговия приятел д-р Джералд Еванс от Рил, Северен Уелс. През май 1960 г. шейсет и пет годишната вдовица Сара Харви постъпила в болница за наблюдение и по време на нейното отсъствие синът й решил да ремонтира къщата й на Кинмел Стрийт №35. На стълбищната площадка имало голям дървен долап, който стоял заключен от дълги години. Г-н Харви го отворил и се ужасил. На пода имало прегърбена фигура, покрита с чаршаф — изпод единия ъгъл гротескно се подавал посивял човешки крак.

Веднага повикал полиция, която взела със себе си д-р Еванс. Когато предпазливо вдигнали изтлялата тъкан от трупа, видели кафяво мумифицирано тяло, чиято кожа била твърда като гранит. Приличало на женско. Поставили мумията в глицерин, за да я омекотят, и после я проучили. По шията имало следи, които можело да са останали от въже. По кожата били полепнали парченца от чорап.

В болницата г-жа Харви обяснила, че трупът принадлежи на една старица, Франсис Найт, която отишла да живее при нея през 1940 г. Една нощ, казала тя, г-жа Найт умряла в мъки. Г-жа Харви се паникьосала и натикала тялото в долапа. И през следващите двайсет години продължила да взима по две лири седмично за наемателката си, както изисквала съдебната заповед.

Присъствието на чорапа събудило подозрения за убийство и г-жа Харви била дадена на съд. Защитата отбелязала, че много хора от работническата класа имат навика да лекуват болно гърло, като увиват на шията си мръсен чорап. Г-жа Найт може би постъпила точно така и случайно се задушила или умряла от естествена смърт, след което гърлото й се подуло и в резултат по кожата й останали следи. Процесът бил преустановен след три дни поради съмнения, но г-жа Харви все пак била обявена за виновна, че незаконно е взимала по две лири седмично в продължение на двайсет години, и била осъдена на петнайсет месеца затвор.

Случаите с Кристи и мумията от Рил ясно показват защо „домовете на смъртта“ са толкова редки. Естествено, много убийства се извършват на закрито, но само при изключителни обстоятелства трупът остава в къщата. Това просто не е разумно, както за свое нещастие установил Крипън, когато заровил Бел Елмор в избата си в Северен Лондон. Полицията първо претърсва дома на заподозрения. В резултат, макар че хорърите изобилстват на къщи, пълни с трупове, скрити под дъските на пода или в стените, такова нещо рядко се среща в действителност.

Професионалните убийци знаят, че е важно да се избавят от тялото колкото може по-далеч от дома си. Затова в дома на смъртта на Ландрю в Гамбе не намерили нито трупове, нито петна от кръв или други улики. Дори „горелите кости“, за които съобщава „Таймс“, се оказали безпочвен слух.

Х. Х. Холмс, господарят на чикагския „замък на убийствата“, открил най-находчивия начин за избавяне от труповете на своите двайсетина жертви. Той наемал работник да им одира кожата, като твърдял, че хората са умрели „нормално“ и телата им са предназначени за медицинския факултет.

В село Синкота край Будапеща има истински дом на смъртта: улица „Ракоци“ №17. През 1914 г. неговият собственик заминал на война и повече никой не го видял. Поради неплатени данъци през май 1916 г. местните власти обявили къщата за продан. Купил я ковачът Ищван Молнар. Скоро Молнар намерил седем големи тенекиени варела, скрити зад купчина старо желязо в работилницата. Няколко дни по-късно отворил единия — и отскочил, тъй като вътре видял голо женско тяло. В другите също имало женски трупове.

Случая поел детектив Геза Бялокурски. Наложило се да прегледа сведенията за над четиристотин изчезнали жени, докато идентифицира жертвите. Първата била трийсет и шест годишната готвачка Ана Новак, чийто работодател още бил ядосан, задето напуснала без предупреждение. Куфарът й бил на тавана и детективът открил в него първата улика: реклама във вестник, гласяща „Млад мъж търси спътничка за екскурзия в Алпите, евентуален брак“.

В рекламата се посочвала „п.к. 717“. Проверката в будапещенските вестници установила, че реклами с „п.к. 717“ са пуснати двайсет пъти за две години. Пощенската кутия привидно била собственост на г-н Елемер Наги, но адресът бил Синкота, улица „Ракоци“ №17. Вестниците публикували образец от почерка на Наги и в полицията се обадила жена, която съобщила, че това е почеркът на нейния годеник Бела Кис. За последен път била получила картичка от него през 1914 г.

Детегледачът

Кис очевидно бил убит във войната. Полицията получила снимка от неговия полк и я разпространила в будапещенския квартал на червените фенери. Установило се, че Кис бил човек с невероятен сексуален апетит — всъщност истински развратник. Обличал се добре и плащал царски за сексуалните си удоволствия. Именно физическото му желание го накарало да убива жени — с рекламите си примамвал богати стари моми в своя дом на смъртта. Затварял телата им в метални варели и пръскал спестяванията им по проститутки. Кис така и не бил открит. Възможно е да е загинал във войната. Има слухове, че е подменил самоличността си с убит войник и по-късно емигрирал в Америка.

В американското градче Плейнфийлд, щата Уисконсин, също има дом на смъртта с история, не по-малко зловеща от тази на Рилингтън Плейс №10 и „Ракоци“ №17, собственост на любезен кротък човек на име Ед Гийн, чиято привична безобидност го превърнала в любим детегледач в района. Един следобед през ноември 1957 г. заместник-шерифът Франк Уордън се отбил във фермата на Гийн. Майката на Уордън, която държала бакалия в града, била изчезнала — на пода имало локва кръв и касова бележка, показваща, че последният й клиент е бил учтивият Ед.

Когато установил, че във фермата няма никого, Уордън надникнал в бараката и видял голия и обезглавен труп на майка си да виси с краката нагоре от тавана. Тялото било „одрано“ като животно в месарница. Заместник-шерифът се върнал в къщата и в трапезарията намерил блюдо с женско сърце — главата и вътрешностите на г-жа Уордън били в една кутия. Незабавно арестували Гийн, който бил излязъл на вечеря със свой съсед. Той признал, че е извършил убийството, ала заявил, че го е направил в замаяно състояние.

Сексуалните страсти

Детективите внимателно претърсили къщата — която била неописуемо мръсна и разхвърляна — и намерили най-малко десет кожи, одрани от човешки глави, и кутия, пълна с носове. Човешка кожа била използвана за закърпване на кожени кресла; от нея дори бил направен колан. Гийн живеел сам в къщата от 1945 г. и разказал на полицаите невероятна история. Майка му била дълбоко религиозна и вярвала, че Бог ще унищожи света, защото жените си слагат червило. Тя внушила на сина си изключително противоречива омраза към, „блудниците“. Бащата на Гийн починал през 1940, а единственият му брат — през 1942 г. Старата г-жа Гийн получила удар през 1944 г. и Гийн се грижил за нея до смъртта й една година по-късно.

Когато останал сам в къщата, той бил измъчван от сексуални страсти. През 1942 г. се отбил в дома на свой съсед и видял жена му по шорти. Същата нощ в къщата проникнал мъж и попитал сина на жената къде е майка му. Натрапникът избягал, ала на момчето му се сторило, че е познало Гийн. Скоро след майчината си смърт Гийн видял обява във вестник за погребение на жена. Същата нощ отишъл на гробището, изровил трупа, поставил го в багажника на колата си, после върнал ковчега в гроба и грижливо го заровил.

Жилетката

Когато се прибрал, най-после имал жена, с която да сподели леглото си. „Тя ми достави огромно удоволствие“ — пояснил Гийн. Трупът толкова много го възбуждал, че изял част от него и си направил жилетка от кожата, за да я носи до тялото си. По Коледа 1957 г. Гийн бил обявен за невменяем и затворен доживотно в щатската болница „Уапан“.

Домовете на смъртта — „замъци“, апартаменти, ферми — си остават такива, каквито са, докато не ги ремонтират или разрушат. В сградите, спалните и дневните, в които са били извършени убийства, живеят хора, често без да знаят кървавата история на жилището си. Домовете на смъртта пазят тайните си — стените им може и да имат уши, ала нямат езици.