Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Crime, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2016)
Корекция и форматиране
taliezin (2016)

Издание:

Колин Уилсън. Знаменити престъпници, 2004

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Худ. оформление: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД, Линче Шопова

ISBN: 954-585-539-8

Издателство: ИК „Бард“ ООД

История

  1. — Добавяне

Порочни триъгълници

По един въпрос професионалният криминалист и общата публика просто не могат да се съгласят: така нареченият „Вечен триъгълник“. За криминалиста тези случаи са елементарни, ако не и направо скучни. Но общата публика изпитва хищен и очевидно ненаситен глад за тях. И кой може да каже кой е прав? Убийството в „триъгълника“ може да не представлява голям психологически интерес, но често е свързано с дълбока драма.

Макар че такива случаи рядко заинтригуват в еднаква степен публиката и криминалистите, убийството на Агнес Туфвърсън получило тази необикновена „чест“. Нейните убийци са описани от Фройд като един от най-забележителните примери за сексуално извращение, с които се е сблъсквал.

„Капитан“ Иван Подеряй всъщност изобщо не бил капитан, нито пък, както твърдял, агент на югославското военно разузнаване. Той бил мошеник и професионален убиец на жени — и в двата смисъла на този израз.

Роден в бедно сръбско семейство през 1899 г., Подеряй започнал кариерата си като „врач“ в Белград, после постъпил — и скоро дезертирал — във френския Чуждестранен легион. През 1926 г. бил посочен като ответник но бракоразводно дело, заведено от висш държавен служител. Впоследствие се оженил за бившата съпруга, пипнал състоянието й и изчезнал.

До трийсет и тригодишна възраст Подеряй продължил да живее на гърба на лековерни жени. Той бил нисък, пълен и оплешивявал, но притежавал онова важно качество на професионалния Казанова — способността да накара жената да се почувства най-красива на света. Подеряй бил безсърдечен, но жертвите му поне оставали живи, докато през 1931 г. не се запознал с Маргьорит Сузан Феран, французойка с твърда уста и лице на учителка.

Странната връзка

Тя била научен сътрудник в Британския музей. Още щом погледите им се срещнали, двамата разбрали, че са намерили нещо, което са търсили цял живот, тъй като трийсет и седем годишната Маргьорит обичала да бие мъже, а Иван обичал да го бият. След като клекнал гол в обутите й във високи ботуши крака, той разбрал, че е открил идеалната сексуална партньорка, жена, чиито фантазии били също толкова странни, колкото неговите.

Това бил поредният случай на „каталитична“ връзка. Ако не се били срещнали, Маргьорит и Иван навярно безобидно щели да продължат предишния си живот. Ала заедно те образували комбинация, взривоопасна като огън и барут. Маргьорит не била шокирана, когато научила, че Иван е мошеник, който живее на гърба на жените. Напротив, мисълта, че причинява болка на други жени, й доставяла огромно удоволствие. През март 1932 г. те се оженили в Лондон — въпреки че всъщност Иван вече имал още няколко „съпруги“.

Една година по-късно Иван забелязал в салона на ферибота през Ламанша привлекателна четирийсетинагодишна жена — Агнес Туфвърсън. Била изискано облечена и определено не изглеждала добре. Той й се представил като капитан от югославската армия и й препоръчал да глътне малко въздух на палубата, където небрежно споменал, че е милионер и изобретател.

През следващите седмици в Лондон те често се срещали и Иван изхарчил много пари по нея — над петстотин лири. Но това не го безпокояло, тъй като бил убедил Агнес да му позволи да инвестира пет хиляди долара нейни пари…

В Ню Йорк Агнес се върнала към работата си, изпълнителен директор на „Илектрик Бонд & Шеър Къмпани“, и споделила с най-добрата си приятелка, че ще се омъжи за романтичен югославски милионер.

След седмица получила телеграма от своя „милионер“, който й съобщавал, че има чудесна възможност да инвестира още пет хиляди долара от нейно име, и я молел да му прати телеграфично парите. Тя се отказала, тъй като искала Иван да дойде и да я вземе. Той постъпил точно така.

През ноември 1933 г. Подеряй пристигнал в нюйоркския й апартамент с огромен букет цветя и на 4 декември двамата се оженили. Иван обяснил, че не си струва да телеграфира на банкерите си да му пращат пари от Лондон — и без това след няколко седмици щели да се върнат там. Междувременно можели да живеят с парите на Агнес. Тя се съгласила.

На 20 декември двамата се приготвили да напуснат Ню Йорк. Но вместо да отплават с кораба „Хамбург“, както предвиждали, Подеряй казал на дневната прислужница, че жена му е решила да замине преди него и че той скоро ще я последва. Багажът им бил пратен с „Хамбург“ — всичко освен един огромен куфар, който бил доставен в апартамента предишния ден. Иван лично го закарал на пристанището и настоял да остане с него, докато го качат в каютата му на „Олимпик“. Бил запазил тази каюта предишната седмица — единичен билет — с инструкции да е над ватерлинията.

Никой повече не видял Агнес Туфвърсън. След няколко месеца роднините й започнали да я търсят. Това довело до арестуването на Иван и Маргьорит Подеряй от виенската полиция, която с удивление открила, че апартаментът им е пълен с уреди за мъчение и бой. Полицията се обърнала към Зигмунд Фройд — най-известният психоаналитик в света.

Лесбийската връзка

Фройд бил заинтригуван от семейство Подеряй. Маргьорит твърдяла, че истинската й „самоличност“ бил тираничният садист граф Йохан, макар че имала и две второстепенни женски „самоличности“. Иван на свой ред бил физически „контролиран“ от жена на име Ита, която била любовница на граф Йохан и имала лесбийска връзка с една от женските самоличности на Маргьорит. Той бил контролиран и от още две „призрачни“ момичета, които били измъчвани от граф Йохан.

Подеряй признал, че Агнес не е отплавала с „Хамбург“. Казал на полицията, че в последния момент била избягала с друг мъж. Багажът й пристигнал в неговия виенски апартамент и още бил там. Нюйоркската полиция не се съмнявала какво се е случило с Агнес. В деня, в който купил куфара, Иван купил и осемстотин бръснарски ножчета — с обяснението, че в Америка са по-евтини. Освен това купил голямо количество козметичен крем.

На борда на „Олимпик“ той останал няколко дни в каютата си. Според полицията през това време той грижливо отделил плътта от костите на Агнес, докато не останал само скелет. После нахранил с месото рибата, следваща всеки кораб. Намазаният с козметичен крем скелет също бил изхвърлен през илюминатора.

Поетичното правосъдие

Нямало труп и косвените доказателства не били достатъчно убедителни, за да обесят Иван Подеряй. Осъдили го на пет години затвор за двуженство. Докато излежавал присъдата си, един затворник, разярен от някакво странно предложение, пребил Подеряй толкова жестоко, че му извадил едното око и му избил осем зъба. Поетично правосъдие, нали, докато не се замислим, че усещането сигурно му е харесало. Той се върнал при Маргьорит, двамата се преселили в Белград и навярно са продължили да водят богат полов живот с граф Йохан и неговия харем.

Това определено е един от най-ясните случаи в цялата психологическа литература за „каталитичния ефект“ — тоест за двама души, които поотделно са безобидни, но взаимно се подстрекават да извършат убийство. Аналогичните примери — Снайдър и Грей, Байуотърс и Томпсън, Брейди и Хиндли, Фернандес и Бек — се разглеждат във връзка с доминантността.

Това е един от типовете каталитичен ефект. Има и друг, също толкова познат на криминалистите, който също изобилства на експлозивни възможности. При това положение убиецът и „катализаторът“ не стават съучастници в престъплението. „Катализаторът“ вдъхновява, но не участва в него. Това се случва, когато „катализаторът“ има особено отстъпчив и мек характер и внушава безумно желание и закрилническо чувство, които могат да изригнат в насилие.

Агресивният мъж

Идеална илюстрация е връзката между Чезаре Борджия и сестра му Лукреция. Със своето нежно лице и безволева уста тя е родена „жертва“. Било неизбежно да стане любовница на брат си. Ала оттогава Чезаре не можел да понася мисълта друг мъж да я притежава — един ухажор си спасил живота с бягство, друг станал неин съпруг и бил убит по заповед на шурея си.

Естествено Борджия бил „агресивен мъж“ в смисъла на А. Е. Вогт — човек, който предпочита да извърши убийство, вместо да признае, че греши. От друга страна, Крипън, който също бил тласнат към убийство от „нежен катализатор“, по характер не бил агресивен. Жена му Кора била доминантна и Крипън я приемал като „шефа“. Неговата машинописка Етел Ленийв била слабо доминантна: нежна, отстъпчива, доверчива. Половин век след убийството тя казала на криминалния изследовател Пат Питман, че още обича Крипън. В нейно присъствие той се чувствал като супермен. Резултатът: убийството на г-жа Крипън и екзекуцията на самия Крипън през ноември 1910 г.

Мека и отстъпчива

Случаят с д-р Филип Крос има някои важни прилики с историята на Крипън. Пенсиониран шейсет и две годишен военен лекар, Крос живеел в лукс с жена си и шестте си деца в Шанди Хол край Дрипси, графство Корк. Жена му била с двайсет и две години по-млада от него — били женени от осемнайсет години и като цяло бракът им бил задоволителен. През октомври 1886 г. г-жа Лора Крос наела нова гувернантка за децата, двайсетгодишната Ефи Скинър. Подобно на Етел Ленийв, Ефи била от типа на катализаторите: не особено красива, но с нещо меко и отстъпчиво. Още щом я видял, доста неприветливият д-р Крос се почувствал като ястреб, зърнал врабче. За пръв път разбрал, че бракът му е само задоволителен, но не и щастлив. Той никога не бил осигурявал истински отдушник за мъжката му доминантност.

Един ден, докато Ефи разговаряла с него за децата, той се навел към нея и я целунал. Боял се, че тя ще го издаде на жена му или веднага ще си тръгне. Но тя останала и желанието му да я притежава се усилило. Г-жа Крос забелязала и взела разумни според нея мерки: уволнила Ефи. Покрусената девойка заминала за Дъблин и когато д-р Крос я посетил, най-после му се отдала. Обладаването не охладило желанието му — той искал да се ожени за нея и да живеят в разкош в Шанди Хол.

В началото на май 1887 г. г-жа Крос започнала да получава пристъпи на повръщане. Съпругът й казал, че има слабо сърце. Починала на 1 юни и след три дни била погребана. След по-малко от две седмици той се оженил за Ефи Скинър в Лондон. Д-р Крос решил, че е най-добре отначало да запазят брака си в тайна и да живеят отделно, но когато се прибрал в Дрипси, разбрал, че новината го е изпреварила.

Явно нямало смисъл да държи Ефи в Лондон, затова я повикал в Шанди Хол. Неизбежно плъзнали клюки и полицията решила да се намеси. Ексхумирали Лора Крос и патологът регистрирал 0.2 грама арсеник в тялото й, както и стрихнин. Нямало и следа от сърдечно заболяване.

Шоковото състояние

Полицията успяла да открие фирмата, от която д-р Крос бил купил арсеника „за дезинфекция на овце“. Съдили го в Корк и го обявили за виновен на 18 декември 1887 г. Обесили го следващия януари. Ефи била толкова ужасена от откритието, че е станала причина за убийство, че отказала да го види в затвора, и косата на Крос побеляла за една нощ.

Един от най-драматичните по-съвременни случаи с „невинни катализатори“ определено е историята на Арман Рохар, кмет на Пьоплинж, селище близо до Кале. В ранните часове на 24 май 1967 г. кметът на Ескай близо до Пьоплинж бил събуден от клаксон. Излязъл и намерил Арман Рохар, един от най-богатите хора в окръга, свлечен върху волана на колата си.

Рохар, изглежда, бил в шоково състояние и кметът го откарал в болницата в Лил. Във фермата на Рохар брат му Жул казал, че следобед Арман и жена му Жаклин отишли на плажа и оттогава не се били връщали.

На плажа намерили покритото с водорасли тяло на Жаклин по розови бански. Когато дошъл на себе си, Рохар разказал, че двамата с четирийсет и пет годишната Жаклин нагазили в морето до шия, като се държали за ръце. Изведнъж ги заляла огромна вълна. И двамата не можели да плуват. Арман се измъкнал на брега, изгубил съзнание и се свестил по тъмно на пустия плаж…

Доячкате

Защо им било на мъж и жена на средна възраст да плуват в студен майски ден? Рохар бил доста откровен пред полицаите. Преди няколко години имал любовна връзка с четиринайсетгодишната бавачка на децата им Одил Висок и тя му родила дете. Арман върнал момичето при родителите му и оттогава се опитвал да накара жена си да забрави за изневярата му. Решили да идат на плажа, защото точно в такъв ден преди много години се били любили край морето…

Звучало убедително. Естествено скръбта на Рохар на погребението изглеждала искрена. Ала аутопсията показала, че Жаклин не е умряла от удавяне — в белите й дробове нямало вода. Разследването на миналото на Арман установило, че Одил Висок не била единствената му изневяра. Години наред богатият фермер упражнявал нещо като правото на първата нощ върху доячките и слугините. Но връзката му с Одил била различна. Одил била мило, отстъпчиво момиче и не било вярно, че Арман бил скъсал с нея. Виждали ги да лежат върху одеяло дълго след като тя се върнала при родителите си. Ала неотдавна Одил била споменавала, че ще се омъжи за по-млад мъж — тя била момиче, което се нуждаело от закрилник, и положението на любовница опъвало нервите й.

Все още нямали основания да обвинят Рохар в убийство. На 14 юни обаче бившият легионер Жакоб Кербай отишъл в местния участък с касетофон и пуснал на полицаите разговор, в който Арман го молел да убие Жаклин. Кербай, който живеел във фермата на Рохар, заявил, че Арман бил повдигнал въпроса по-рано. По онова време планът му бил да скрие игла, намазана с кураре — отровен алкалоид, — в седалката на колата й, така че да се забие в кожата й, когато седне. Тя щяла да катастрофира и навярно да си строши врата…

Идеалният план

Кербай не харесвал Рохар и му нямал доверие, затова, когато той повторно дошъл при него, решил да запише разговора заради собствената си сигурност. Арман забелязал, че касетофонът работи, но Кербай го успокоил, че записва музика от радиото, и я пуснал, за да му докаже — като подменил касетите.

Рохар бил арестуван и полицията скоро открила нужното й категорично доказателство. В деня преди смъртта си Жаклин ходила на фризьор и си направила нова прическа. Лакът щял да се измие, ако била прекарала дълго време в морето. Тялото било ексхумирано и се оказало, че лакът си е на мястото.

В кръвта й открили голямо количество алкохол, въпреки че обикновено не пиела. Две седмици след трагедията вълните изхвърлили на плажа две бутилки, едната със сънотворни, другата с остатъци от етер. „Идеалният план“ за убийство на Рохар най-после се изяснил.

Той я убедил да пие в чест на сантименталната им разходка на плажа. Упоил я с етер, после пренесъл тялото й до морето, за да я удави. Тя се събудила и започнала да се съпротивлява — Арман бил показал на полицията драскотините по гърдите си, които според него останали от опита й да се вкопчи в него.

Рохар я пребил, завлякъл я на брега и я удушил с одеяло или възглавница. Жаклин била мъртва, когато я върнал при морето, за да я „удави“, затова в дробовете й нямало вода. Накрая полицията открила, че малко преди убийството е застраховал живота й за един милион франка — сто хиляди лири. Доказателствата били достатъчни. Рохар бил осъден на доживотен затвор.

Жестоко ранен

Когато любовният триъгълник се усложни от буйния южняшки темперамент, резултатът почти задължително е насилие. На 7 декември 1961 г. открили д-р Джоузеф Дифеде убит, привидно от крадец, ала нюйоркската полиция усещала, че това престъпление не е толкова елементарно, колкото изглеждало. Ридаещата вдовица, трийсет и пет годишната Джийн Дифеде, казала, че я събудил шум, идващ от спалнята на мъжа й. Тя надникнала вътре и го заварила жестоко ранен.

Именно жестокостта на убийството смущавала полицията — някой бил ударил Дифеде с чук, като избил едното му око. После многократно го бил намушкал с нож. Цялата стая била потънала в кръв. Това определено не бил крадец, а човек, който мразел Дифеде.

Оказало се, че много хора имат основания да го мразят. Трийсет и осем годишният Дифеде бил не само преуспяващ лекар, но и невероятен любовник, който не криел ненаситния си сексуален апетит. Имал толкова гневлив нрав, че жена му никога не смеела да му възразява — веднъж го чули да се хвали, че имал петнайсет любовници.

В хода на разследването на пациентите му полицията разпитала двама италиански младежи, които живеели наблизо. Единият имал временна виза. Детективите били озадачени от факта, че макар и двамата младежи да нямали постоянна работа, живеели в разкошен апартамент и единият, деветнайсетгодишният Армандо Косентино, карал скъпа кола.

Следствието постепенно установило, че докато пламенният д-р Дифеде ходел с други жени, Армандо утешавал неговата пълничка многострадална съпруга и тя очевидно била източникът на неговите доходи.

Двамата младежи били подложени на разпит. Армандо, по-силният характер, твърдял, че не знае нищо, ала приятелят му накрая не издържал и разказал, че с Армандо отишли в дома на доктора, за да го убият. Армандо бил едва деветнайсетгодишен, но имал също толкова огнен нрав и силна воля, колкото лекаря, и смятал, че е време Джийн да се избави от властта на съпруга си.

Косентино бил осъден на смърт. По-късно заменили присъдата му с доживотен затвор. Джийн Дифеде била обвинена в съучастничество — самото обвинение било в непредумишлено убийство — и също била осъдена на доживотен затвор.

Такива случаи водят до едно странно, ала неизбежно заключение: щом е намесен „любовен триъгълник“, не бива да се говори за „психология на убиеца“, защото действа груповата психология на трима души. И колкото и абсурдно да звучи, вината за убийството е и на тримата — включително на жертвата.