Колин Уилсън
Знаменити престъпници (57)

Самотни убийци

Има един филм с Лаурел и Харди, който все още продължават да показват по телевизията и в който Оливър отговаря на обява, дадена от вдовица, която си търси съпруг. Вдовицата се оказва маниакална убийца, която до края на филма се опитва да очисти динамичния дует. Сценарият се основава на случая с една от най-известните — и противни — самотни убийци, Бел Брунхилде Паулсетер Сьоренсон Гънес. За разлика от други самотни убийци като Джордж Джоузеф Смит и Раймонд Фернандес, тя не се ограничавала с непознати и убила доведената си дъщеря, а може би и родните си деца.

Бел Паулсетер е родена през 1859 г. в Норвегия. Баща й бил пътуващ фокусник и тя участвала в представленията, като танцувала на въже. Когато била девойка, семейството се оттеглило в малка ферма. За Бел този живот бил прекалено тих и тя емигрирала в Съединените щати. Там се омъжила за шведа Алберт Сьоренсон.

Интересно е да узнаем какво се е случило с този брак, тъй като очевидно той е ключът към бъдещото поведение на Бел. Ако беше щастлив, Бел Сьоренсон нямаше да стане убийца. Очевидно е бил нещастен, тъй като Сьоренсон починал след две години — явно от инфаркт. С Бел живеели в Чикаго и роднините му настояли за ексхумация — твърдели, че е бил отровен. Тялото обаче така и не било ексхумирано и Бел се преселила в Остин, щата Илинойс, с осемте хиляди и петстотин долара, които получила от застраховката на Сьоренсон.

Домът й в Остин изгорял до основи. Застрахователните компании заподозрени измама, но нямали доказателства и изплатили полицата. Бел се върнала в Чикаго. Струвало й се, че е открила идеалния начин да си изкарва прехраната. Там купила сладкарница и скоро тя също изгоряла. Застрахователната компания отново изплатила щетите. Сега Бел купила ферма край Ла Порт, щата Индиана, и се омъжила за Питър Гънес, весел, добродушен човек, когото съседите много харесвали. Самата Бел вече не била някогашната фея, която танцувала на въже — тежала над деветдесет килограма, била мускулеста и имала захабеното лице на норвежка селянка.

Свидетелствата предполагат, че Бел е имала огромен сексуален апетит. Тя навярно се омъжила за Питър Гънес заради секса и после установила, че не може да го понася като партньор. През 1904 г. той умрял от черепна травма — седял под една висока лавица, обяснила Бел, и върху главата му паднала тежка месомелачка. За нейно щастие, животът му бил застрахован за четири хиляди долара.

Бел имала три малки деца — едното явно от Гънес — и четиринайсетгодишна доведена дъщеря, Джени Олсън. Един ден Джени изчезнала и Бел обяснила отсъствието й с това, че била заминала за Лос Анджелис, за да „довърши образованието си“.

Междувременно идвали и си отивали различни ратаи, сред които през 1906 г. някой си Рей Лемфиър, който й станал любовник. На снимките той има вид на уплашена маймунка. Изглежда ясно, че в основата на връзката им е стояла доминантността — нейната доминантност. Във всеки случай, за разлика от много други нейни любовници, Рей се задържал дълго. Въпреки това приблизително по същото време Бел започнала да дава обяви, че си търси съпруг. „Миловидна вдовица, която има голяма ферма в един от най-хубавите райони на окръг Ла Порт, иска да се запознае с господин, също толкова добре осигурен, с оглед обединяване на състоянията им. Няма да се разглеждат отговори с писма, ако подателят не последва писмото с лична визита“. Друга обява завършва с думите: „Излишно е да отговарят хора без сериозни намерения“.

Един от хората със сериозни намерения, който отговорил, бил Джордж Андерсън. Когато пренощувал във фермата, той се събудил посред нощ и видял Бел надвесена над него със свещ в ръка и извънредно „странно изражение“. Андерсън извикал уплашено и тя побързала да напусне стаята му. Инстинктът за самосъхранение го накарал да се облече и да си тръгне.

През май 1907 г. възрастният вдовец Оле Бъдсбърг от Айова, щата Уисконсин, отговорил на последната обява на Бел. Той й отишъл на гости, без да съобщи на двамата си сина къде заминава. Не им казал и че е ипотекирал имота си в спестовната банка в Ла Порт.

Безглавият труп

През декември 1907 г. Андрю Хегелайн, ерген от Абърдийн, щата Южна Дакота, се отправил да посети г-жа Гънес. Пристигнал през януари 1908 г. След две седмици ратаят Лемфиър обезумял от ревност, но не се наложило да страда дълго. Хегелайн изтеглил две хиляди и деветстотин долара от местната банка. Скоро Бел ги внесла на своя сметка и изплатила няколко големи сметки. По онова време Хегелайн още бил жив и очевидно бил готов да се ожени за нея. После изчезнал. Лемфиър небрежно подхвърлил пред един свой другар по чаша: „Хегелайн повече няма да ме безпокои“.

Тъкмо тази забележка породила подозрения и Бел осъзнала, че късметът й е на изчерпване. Роднините на Хегелайн също го търсели. На 28 април 1908 г. фермата била обгърната в дим. Шериф Смъцър претърсил овъглените руини и намерил изгорелите тела на трите деца, съответно на възраст единайсет, девет и пет години. И един безглав женски труп. Пръстените на пръстите принадлежали на Бел. Тялото обаче било на много по-дребна жена от Бел, която вече тежала към сто и трийсет килограма. Съмненията в самоличността на трупа изчезнали, когато открили в пепелището долна челюст с ченето на Бел. Това като че ли решавало проблема. Само дето един свидетел твърдял, че следобеда преди пожара видял Бел да потегля от фермата с колата си заедно с някаква жена.

На пръв поглед приличало на убийство. Арестували Лемфиър и му предявили обвинения. Той напуснал работа при Бел скоро след изчезването на Андрю Хегелайн. Видели го близо до фермата в нощта на пожара. Малко по-късно Асли Хегелайн дошъл да търси брат си и казал на шерифа за обявата, която привлякла брат му в Ла Порт, както и за едно писмо от Бел с думите: „Сърцето ми бие в див екстаз по теб. Ела, готов да останеш завинаги“.

Силната доминантност

Хората, които преровили пепелището, намерили мъжки часовници, други кости и човешки зъби. Асли Хегелайн отишъл да обиколи фермата. Когато надникнал в кочината, изведнъж го обзело интуитивно предчувствие. Той посочил помийната яма в ъгъла и помолил хората да копаят там. След няколко часа открили четири трупа — включително на Андрю Хегелайн и Джени Олсън. Имало ампутирани крайници. По-късно се установило, че Хегелайн е умрял от отравяне със стрихнин. Същото се отнасяло за обезглавената жена.

Продължили да копаят и намерили още тела. Сред тях имало две деца, което предполага, че някой кандидат-жених е пристигнал със семейството си. Накрая събрали останки от четиринайсет трупа. Повечето били силно разложени, много били обезобразени. Още няколко души били разпознати от роднини.

Томас Линбоу от Чикаго бил ратай на Бел през 1905 г. Скандинавецът Хенри Гурхолт пристигнал във фермата с хиляда и петстотин долара. Намерили часовника му до едно от телата. Олоф Свенхеруд от Осло, Норвегия, преселил се в Чикаго, бил разпознат от майка си. С известна несигурност били идентифицирани останките на Джон Моу. Другите останали неизвестни.

Накрая Лемфиър признал, че е запалил фермата, ала отрекъл да е извършил убийство. Осъдили го на затвор за умишлен палеж и умрял от туберкулоза през декември 1909 г. След смъртта му затворническият свещеник Е. А. Шнел публикувал изповедта, в която Лемфиър признавал, че е упоил с хлороформ децата на Гънес в нощта на пожара, и твърдял, че му помогнала жената, с която живеел по онова време. Освен това казал, че бил помогнал на Бел да погребе една жертва и я видял да упоява с хлороформ друга, а също да убива трета с брадва. В „Сексуални перверзии и сексуални престъпления“ американският криминалист Мелвин Райнхарт категорично твърди, че Бел е избягала и по-късно за известно време е влязла в психиатрия.

Дали Бел е убила децата си и после е избягала? Изглежда много вероятно. Бащата на един съученик на децата на Гънес съобщава, че едно от тях казало: „Мама уби татко — удари го със секирата“. (Това трябва да е Питър Гънес.) Противоположната гледна точка, че Лемфиър е упоил с хлороформ семейство Гънес и после е подпалил къщата, е неправдоподобна. Възможно е да е убил Бел в пристъп на ревност, но снимките му не предполагат, че е бил способен да убие деца. Освен това, според собствените му признания, по времето на пожара той живеел с друга жена.

В такъв случай дали е запазил тайната за бягството на Бел след ареста си? Всичко, известно за Бел Гънес, предполага, че е така. Подобно на много убийци, тя била жена със силна доминантност — и следователно, за да поддържа емоционално и физическо равновесие, имала нужда от силно доминантен мъж. Първият й съпруг Алберт Сьоренсон не можел да я задоволи и сигурно го е отровила. (Убийците рядко променят отровата, която използват, така че почти със сигурност е била стрихнин.) Едрият добродушен фермер Питър Гънес сигурно й се е сторил подходящ сексуален партньор. Ала добродушието е тъкмо онази черта, която отегчава силно доминантната жена — тя се нуждае от силен, малко садистичен сексуален партньор.

Различни автори размишляват над причините за извършените от Бел убийства. Райнхарт предполага, че е била садистка. Това е съмнително — поне няма свидетелства, които да го предполагат. Почти е сигурно, че е била сексуално маниакална. Ако беше имала късмета навреме да намери подходящия силно доминантен мъж, навярно щеше да си остане обикновена домакиня. Отсъствието на секс я направило сприхава и зла. Избирала мъже за свои жертви поради същата причина, поради която нейният чикагски съвременник Х. Х. Холмс избирал жени: защото през цялото време си мислела за секс.

Почти е сигурно, че е спала с всички ратаи и кандидат-женихи и после като женски паяк ги е убивала. Мъжът, който й трябвал, безпощаден, малко жесток Казанова, обикновено не отговаря на брачни обяви, освен ако не се надява да извлече финансова изгода.

Но страховитата Бел била свързана с Лемфиър, тъй като имала пълна власт над него. Това става ясно от отношенията им: той споделял леглото й, когато била сама, и се изнасял, когато се появявал „съпруг“ — въпреки че ревнувал. Защо я е напуснал след убийството на Хегелайн, след като толкова ревнувал от него? Възможно е и тя да го е изхвърляла, но дали Бел би проявила глупостта да напусне любовник, който знаел толкова много за нея?

Сексуалният мотив

По-вероятно е предварително да е замислила пожара и изчезването си, разбирайки, че скоро ще настъпи денят на разплатата. Явно е отпратила любовника си в рамките на общия план. В нощта на пожара той се върнал, за да й помогне да упои децата и да обезглави жената, която вече била отровена със стрихнин. (Ако трупът наистина е бил на Бел, как е попаднал в стомаха й стрихнинът?) Навярно е възнамерявал по-късно да отиде при нея. Но вместо това го пратили в затвора, където умрял. Това изглежда най-вероятното обяснение на загадката с Бел Гънес. Ала освен ако някой не представи доказателства, че след пожара е била жива, никога няма да узнаем истината.

Този силен сексуален мотив се наблюдава при всички самотни убийци и е особено очевиден в историята, която се разиграла през 1958 г. в Мексико — един от малкото случаи, в които повечето жертви са оцелели. От август до края на септември 1958 г. били пребити, изнасилени и ограбени пет жени, които почивали в района на Мексико Сити. Повечето от тях били над четирийсетгодишни и летували сами, навярно с надеждата да се запознаят с някой романтичен мексиканец.

На 23 август една жена от Филаделфия се запознала с висок, доста красив мъж, който говорел безупречен английски. Той й казал, че е американски инженер и че от години живее в района. Предложил й да я заведе в едно близко село, където можела да си купи евтина, но първокачествена местна керамика. Отишъл да я вземе от хотела й и потеглили. На няколко километра извън града мъжът отбил и или я принудил, или я убедил да изпие някаква течност. Тя изгубила съзнание. Когато на другата сутрин дошла на себе си, била гола — изнасилена, пребита и ограбена. Съобщила за случая в полицията, но отказала да подаде официална жалба, тъй като се бояла от гласността.

След три седмици, на 13 септември, друга американка се запознала със същия мъж и отишла да пийне по чаша с него. Тя също се свестила гола на легло в евтин хотел, цялата насинена. Парите и бижутата й липсвали. Два дни по-късно една канадка срещнала висок синеок мъж и се съгласила да отиде с него на индиански танци. Пила от някаква бутилка и на другата сутрин се събудила край пътя — изнасилена, пребита и ограбена. Младата нюйоркчанка, която три дни по-късно се запознала с мъжа, имала повече късмет — той я завел в далечно село и тъкмо се канел да я нападне, когато се приближили някакви мъже и момичето избягало.

Снимките

Другите две жертви починали. Ан Кари била учителка на средна възраст от Чикаго. Заминала за Мексико през 1955 г. И излязла със същия висок непознат. Когато на другата сутрин я намерили край пътя, жената била гола и в безсъзнание. Починала на път за болницата от жесток побой. В стомаха й имало голямо количество хлорал хидрат — „упойващи капки“. Хазяйката й описала мъжа, с когото била излязла, като висок, синеок, с киста на шията.

Последната жертва била г-жа Хериет Ан Хикс, петдесет и две годишна американка, също на почивка в Мексико Сити. Тя била заможна вътрешна дизайнерка. И когато на 23 септември я открили край пътя до Пуебла, също била разсъблечена, изнасилена и жестоко пребита. Липсвали й деветстотин долара в пътнически чекове и бижута. Починала на 8 октомври, без да дойде в съзнание.

Този път обаче убиецът бил допуснал грешка. Бил позволил на г-жа Хикс да му направи две снимки. Главният пиколо в нейния хотел бил взел филма и пазел фотографиите. На тях се виждал висок красив четирийсетинагодишен мъж с късо подстригана коса. Пратили снимките в Интерпол, където го идентифицирали като Робърт Дж. Томпсън, четирийсет и девет годишен, безработен инженер, монтьор, пилот и минен предприемач с няколко обвинения в грабеж и физическо насилие. Томпсън бил избягал, но осребрените в различни мексикански градове пътнически чекове на г-жа Хикс показвали, че още е в страната.

Снимката му била разпространена във всички хотели и в края на октомври един хотелиер в Мексико Сити го познал, докато Томпсън пиел в бара, и повикал полиция. Оцелелите жертви го идентифицирали. През ноември 1958 г. самотният изнасилвач, крадец и убиец бил осъден на доживотен затвор.

В такива случаи полицията винаги си задава въпроса дали това са единствените жертви? Възможно ли е мъжът изведнъж да започне да насилва жени на четирийсет и девет годишна възраст? Това е друга особеност, характерна за самотниците: никой не може да е сигурен в броя на жертвите. Озадачаващ е случаят с д-р Колин Камбъл, който умрял на електрическия стол в Ню Джързи на 17 април 1930 г. Д-р Камбъл бил дребен, привидно почтен сивокос мъж, който живеел с жена си в скъп квартал в Уестфийлд, щата Ню Джързи. Сутринта на 23 февруари 1929 г. на заснежения път край Кранфорд, щата Ню Джързи, открили тлеещ женски труп. Жертвата била простреляна в тила с револвер трийсет и втори калибър. Тялото било залято с бензин. Една година преди това при подобни обстоятелства в окръг Морис бил намерен друг женски труп, идентифициран като Маргарет Браун, гувернантка от Ню Йорк.

Чрез обяви във вестниците полицията установила самоличността и на втория труп — г-жа Милдред Маури, четирийсетгодишна, от Грийнвил, щата Пенсилвания. Съседите казали, че г-жа Маури е вдовица, която през февруари 1928 г. заминала за Ню Йорк, за да се омъжи за някой си Камбъл.

По-нататък било лесно. Намерили брачно свидетелство с името „Ричард Камбъл“ и несъществуващ балтиморски адрес Йосемъти Стрийт №3707. Затова пък обитателите на Йосемъти Авеню №3705 познавали д-р Колин Камбъл от Уестфийлд, който бил техен хазяин. Д-р Камбъл не изглеждал вероятен заподозрян — бил заможен семеен човек. В джобовете му обаче детективите намерили револвер трийсети втори калибър. Проверката в полицейския архив установила, че Камбъл е лежал в затвора за фалшификаторство и незаконно присвояване и че има склонност да поддържа любовници — често едновременно по няколко.

Бил се свързал с г-жа Маури чрез брачна агенция и се оженил за нея, когато разбрал, че съпругът й е оставил малко състояние. Но тя стискала парите си и му създавала трудности — поради което Камбъл решил да я убие. Другото убийство — на Маргарет Браун — останало неразкрито и това повдига въпроса дали г-жа Маури е била първата. В противен случай, още колко самотни жени са били сполетени от нейната участ?

След Втората световна война имало и други интересни случаи на самотници — но навярно най-необикновена е историята за смъртта на майка и дъщеря, които били любовници на убиеца. Дъщерята, Мария Доменек, била красива двайсет и осем годишна социална работничка от Ню Йорк. На 24 май 1967 г. открили тялото й само по черни гащички на дъното под скалите при Моуър на западното ирландско крайбрежие.

Минало повече от седмица, докато ирландската полиция я разпознае с помощта на Интерпол, и дотогава майка й, петдесет и една годишната вдовица Вирджиния Доменек, също вече била изчезнала от дома си в Ню Йорк. Следата отвела полицията на парижкото летище „Орли“, откъдето следобед на 22 май Мария отлетяла за Ирландия в компанията на някакъв мъж. Следствието установило, че след няколко часа двамата пристигнали в Дъблин, взели такси, прекосили Ирландия и в пет сутринта стигнали при скалите.

Бурната връзка

Там мъжът я повалил в безсъзнание, взел голяма сума в пътнически чекове от чантичката й и я хвърлил от скалите. След няколко часа се качил на самолет от Шанън за Париж. Смятал, че има идеално алиби, но когато полицията го идентифицирала като Патрик Дарси, американски ирландец, който имал бурна връзка с Мария преди тя да напусне Америка — и освен това проявявал подчертано внимание към майка й, — той разбрал, че е изгубил играта. Няколко седмици след убийствата Дарси се самоубил в една мотелска стая във Флорида. Тялото на Вирджиния Доменек така и не било открито.