Колин Уилсън
Знаменити престъпници (52)

Рекет

През 1880 г. английският свещеник Роуз пътувал с двама италианци из Сицилия. Били на около километър и половина от железопътната гара на Лекрера, когато не щеш ли били обкръжени от брадати, сурови наглед мъже, въоръжени с ножове и карабини. Това била бандата на известния разбойник Леони — от самото му име се страхувала цяла Сицилия.

Бандитите освободили спътниците на Роуз и им казали да съобщят на италианските власти в Палермо, че свещеникът ще бъде разменен за пет хиляди лири откуп. Властите обаче не се съгласили да платят. Те съобщили на британския консул и забравили за случая. След няколко седмици получили пратка, съдържаща едното ухо на г-н Роуз.

Раздвижени от протестите във вестниците, британските власти решили да платят откупа, но преди да приключат с безкрайните формалности, разбойниците изгубили търпение и пратили второ ухо с писмо, съобщаващо, че ако откупът не бъде платен, г-н Роуз ще бъде накълцан на парчета.

Сега вече британците се разярили. Платили петте хиляди лири и си върнали безухия г-н Роуз, но вдигнали такава врява, че италианското правителство пратило войници в планините. В кръвопролитната битка Леони бил убит, а повечето му хора били заловени. Британските вестници се поздравили с това, че успели да принудят мудните италианци да направят нещо, което трябвало да направят още преди години. После случаят потънал в забвение.

Дребен и зъл

Но не съвсем. Защото избягал най-опасният от бандата — заедно с шестима свои другари. Казвал се Джузепе Еспозито и бил дребен зъл мъж с жестока уста и ниско чело. Приятели в Палермо качили тайно Еспозито на кораб за Съединените щати и той слязъл в Ню Йорк, откъдето продължил за Ню Орлиънс с неколцина избрани помощници. Там под името Радзо наел къща на Шарт Стрийт, купил си лодка — сигурно със своя дял от откупа за свещеника — и започнал да лови омари. Бил абсолютно убеден, че в Америка е свободен човек — нарекъл лодката „Леони“ и развял знамето на бандита на мачтата.

Но почтеността го отегчила. Прекалено дълго бил разбойник, за да му хареса законно да печели пари. В Ню Орлиънс нямало планини, в които да се скрие, но имало много богати италианци. Джузепе Еспозито посетил някои от тях и им обяснил, че му трябват пари, за да купи риболовен флот. Когато искали гаранция, той небрежно вадел револвер и се прицелвал. После бавно и решително дърпал спусъка. Ударникът изщраквал върху празен патронник. Като се преструвал, че не забелязва треперенето на уплашения си домакин, той заявявал: „Protezione“ — „закрила“.

Възможно е Джузепе Еспозито да не е измислил този популярен евфемизъм, но определено е един от първите американски „гангстери“, които приложили този метод. Всъщност той получил „заем“ от италианските собственици на бакалници и ресторанти, които разбирали стойността на неговата доброжелателност, и организирал местната си банда Черната ръка по същия начин като великия Леони.

Първо свалил боса на местната мафия Тони Лабруцо, който не притежавал неговата небрежна жестокост. После купил лодки и кораби и започнал сложни пиратски действия по Мисисипи и в Мексиканския залив. Наредил на хората си да построят колиби в блатата с намерението да организира рекета си по италиански образец: тоест да отвлича всеки, който отказва да плати, и да го държи за откуп.

Обаче така и не постигнал целта си да стане луизианският Леони. Сваленият му съперник Тони Лабруцо съобщил на италианския консул, че главният помощник на Леони е в Ню Орлиънс, и началникът на полицията Томас Бойлан поставил Еспозито под наблюдение. Освен това научил, че италианското правителство е наело нюйоркските детективи Джеймс Муни и Д. Боланд да открият мафиота.

Седмици наред двама от най-добрите хора на Бойлан, братята Дейвид и Майк Хенеси, следили Еспозито и един ден, когато получили заповед да го задържат, светкавично го нападнали, докато прекосявал Джексън Скуеър, спрели пистолети в ребрата му и го завели в участъка. Трябвало да действат бързо: мафията можела да щурмува затвора. Рано на другата сутрин Еспозито бил качен на кораб за Ню Йорк.

Депортирали го в Италия и там го осъдили на доживотен затвор — в окови. Ала преди да се яви пред съда, Тони Лабруцо, човекът, който го предал, вече бил мъртъв, застрелян на улицата от мафиот. Черната ръка знаела, че ако иска да запази позициите си в италианската общност, трябва да си спечели репутация на абсолютна безпощадност и ужасна ефективност. Двамата братя Хенеси напуснали Ню Орлиънс, но Майк бил убит през 1886, а Дейвид — през 1890 г., и двамата от мафиотски убийци.

Естествено Еспозито не бил създател на „закрилата“. Тя била известна по границата между Англия и Шотландия още през XVI в., когато банди от издирвани хора, ръководени от местни вождове, налагали „втори данък“ върху местните фермери, като ги заплашвали, че ще изгорят фермите им и ще унищожат реколтата им.

Разбойниците на Сицилия и Корсика, два острова с бурна история, се издържали, като изнудвали населението за храна и други неща от първа необходимост. Но „закрилата“ се срещала рядко по една очевидна причина: богатите граждани живеели в градове, където били сравнително добре защитени от полицията, а разбойниците били в планината. В Неапол процъфтявала тайната организация Камора, сред чиито дейности определено се включвала „закрила“, а мафията на Сицилия по същество представлявала алтернатива на полицията и осигурявала истинска закрила и други услуги за хората, които плащали определена сума. В началните етапи този „рекет“ наистина гарантирал сигурност.

Мъртвите зайци, Опасните мутри

В Америка винаги е имало много банди. В началото на XIX в. нюйоркските бордеи били пълни с банди, носещи имена като Мъртвите зайци и Опасните мутри. Те се специализирали в обири, кражби от пристанища и складове, укриване на крадена стока, заплахи на проститутки и всички обичайни незаконни дейности на обитателите на бордеите с малко по-силна от нормалната доминантност.

Същото се отнасяло за Сан Франциско, Чикаго и другите бързо растящи градове — по онова време Лос Анджелис бил спокойно селце, без проблеми с налагането на закона. Политиците открили ползата от бандите за сплашване на избирателите и през 50-те години на XIX в. нюйоркските банди и босовете на Тамани Хол установили съюзнически отношения. Гласоподавателите били спирани пред черната стаичка от мъж с палка — питали ги как възнамеряват да гласуват. Ако споменавали името на конкуренцията, изобщо не влизали вътре и вместо тях гласували главорезите.

През 60-те, години на XIX в. китайците в златодобивните райони край Мерисвил, щата Калифорния, се организирали в тайни братства, наречени „тонги“. Първите известни тонги били Хоп Син и Сюи Син, които влезли в конфликт, тъй като любовницата на един от Хоп Син била открадната от член на Сюи Син. Момичето било върнато едва след като загинали много хора от двете страни. Тонгите обхванали железопътните строителни лагери, после и по-големите градове — главно Сан Франциско, известен със своите бардаци и игрални домове.

Трафикът на момичета

Средните китайци в Америка били кротки и примерни хора — в много отношения прекалено кротки, тъй като белите безпощадно ги грабели. Техните две главни потребности били опиумът, внесен в Китай от британците, и момичетата. Съществувал процъфтяващ трафик на момичета, които с радост се измъквали от ужасната бедност на родината си и я заменяли с относителния разкош да живеят в едно мазе заедно с още двайсетина „робини“.

Тонгите навярно първи са осъществили рекет в голям мащаб в Америка главно защото организирали живота на своите сънародници в тази чужда страна и ги карали да плащат дял от приходите си. Ако някой китаец се уреждал достатъчно добре, за да пожелае да доведе жена си в Америка, тонгата настоявала за определено заплащане.

Тонгите налагали волята си по съвсем прост начин: с убийства. Техните наемници предпочитали брадви, но носели и копринено въже, увито около тялото си, също като индийските туги. Те наистина осигурявали „закрила“ като мафията в Сицилия. През 1875 г. чикагският наемен убиец Мин Лон от тонгата на кея Куон се натъкнал на Лоу Син от тонгата Сюи Син, който държал за ръка красивата „робиня“ Кум Хо, и му разцепил черепа с брадва.

Преди да умре, Лоу Син съобщил името на убиеца си на шефа на своята тонга. Били пратени официални предизвикателства и в полунощ на другия ден най-опитните убийци от двете тонги се срещнали на предварително уговорена улица в китайския квартал. Кръвопролитната битка продължили до появата на полицаите, главно ирландци, с техните свирки и палки. Никой не бил убит, макар че неколцина впоследствие умрели. Сюи Син твърдели, че са победили, тъй като били ранили повече противници.

Роднините на Лоу Син получили обезщетение и Мин Лон официално бил изключен от тонгата, което означавало, че всеки наемник безнаказано може да го убие. Той избягал в Китай, където нямало тонги. Историкът на Сан Франциско Хърбърт Азбери посочва, че и тонгите, и някои китайски ястия са измислени от китайците в Америка.

Италианците били втората голяма вълна емигранти в Ню Йорк — бягали от политическите проблеми в родината си. Емигрантите от първото поколение запретнали ръкави, отворили магазини и ресторанти и завъртели дребен бизнес. Впоследствие мнозина от тях преуспели. Едва тогава новопристигнали техни сънародници като Джузепе Еспозито започнали да ги грабят и се появил „рекетът“ във формата, в каквато го познаваме днес. Възходът на бандите бил съвсем бавен и до 1890 г. повечето американци, които не били от италиански произход, не знаели почти нищо за тях.

Живот във вериги

След като Еспозито бил депортиран в Италия и прекарал живота си в окови, двамата нюорлиънски братя Чарлз и Тони Матранга решили, че има и по-добър начин да печелят пари от бизнеса с барове. Вдъхновени от резултатния начин, по който Еспозито овладял престъпността в Ню Орлиънс, те се заели да организират бандите и да осигурят „закрила“ на своите италиански сънародници.

Мнозина италианци в Ню Орлиънс работели на пристанището за сравнително приемливата надница четирийсет цента на час. Богатото и влиятелно семейство Провенцано държало монопола върху разтоварването на кораби с плодове от Южна Америка. Чарлз Матранга се свързал с тях и им предложил в бъдеще да набират работна ръка чрез него. Естествено работниците също плащали на братя Матранга „комисиона“ за техните услуги.

Братя Матранга открили нещо, което Еспозито знаел: че няколко „доминантни“ личности винаги могат да водят голям брой недоминантни за носа. По онова време зоолозите не знаели почти нищо за доминантността при животните и определено не били чували, че точно пет процента от всяка животинска група са „доминантни“. Повечето хора съвсем естествено допускат, че повечето други хора обичат своята независимост и са готови да се борят за нея. Наистина, всички животни, включително хората, са готови непреклонно да защитават своята „територия“.

Също е вярно обаче, че във всяка случайно избрана група от двайсет души един е водач и може да налага волята си на другите деветнайсет. Диктатори като Сталин, Хитлер и Мусолини дължали властта си тъкмо на тази биологична особеност. Същото е валидно за братя Матранга. Ако им били оказали някаква организирана съпротива, те несъмнено щели да се върнат към предишния си бизнес. Тяхната армия от работници обаче без възражения им предавала десет процента от надниците си. Семейство Провенцано плащало на Матранга за техните услуги като трудова борса и братята изведнъж се оказали на път да забогатеят.

Нюорлиънските господари

Един ден им хрумвало, че причината семейство Провенцано с готовност да им плаща за „закрила“ бил фактът, че получавали отлични доходи от корабите с плодове, които разтоварвали: в края на краищата работната ръка принадлежала на Матранга. Затова братята казали на Провенцано, че ще престанат да изпълняват ролята на посредници и ще поемат товаренето и разтоварването на корабите. За по-голяма убедителност наредили управителите и надзирателите на Провенцано жестоко да бъдат пребити. Семейството се поддало на изнудването и Матранга, все още малко изумени от лекотата, с която постигнали това, станали господари на всички италиански общи работници в Ню Орлиънс.

Ала братята допуснали грешката да продължат войната срещу Провенцано — атакували техния бакалски бизнес. В отчаянието си Провенцано наели хора и по улиците започнали сблъсъци. Дейвид Хенеси, един от братята, които заловили Еспозито, познавал и харесвал Провенцано. Освен това изпитвал огромна ненавист към организацията за убийства и изнудване на Матранга, които пет години след арестуването на Еспозито убили брат му Майк в Хюстън, щата Тексас.

Когато бил назначен за началник на полицията, Хенеси решил да ликвидира мафията. Една сутрин през 1890 г. камион с хора на Провенцано пътувал за работа на док, който все още не бил овладян от Матранга. Изведнъж от мрака наизскачали въоръжени мъже и открили безразборен огън. Тъй като стреляли със сачми, тъмнината нямала значение — двама души били убити, много други били ранени.

За Хенеси това била последната капка и той започнал да събира доказателства за дейността на мафията в Ню Орлиънс. Получил анонимно писмо, което го предупреждавало, че ще го убият, ако продължава, но не му обърнал внимание. Установил връзки с полицията в Рим и помолил за имена и снимки на хора от бандата на Еспозито. През април 1890 г. Провенцано си отмъстили, като устроили засада на Тони Матранга и двама негови наемни убийци. Успели да ги ранят. Матранга разпознал двама от нападателите си като Джо и Пит Провенцано.

Полицията нямала друг избор освен да ги арестува и процесът бил насрочен за 17 октомври. Дейвид Хенеси публично заявил, че ще се яви като свидетел в полза на Провенцано и ще използва процеса, за да разгласи информация за мафията в Ню Орлиънс.

Той така и не стигнал до съдебната зала, тъй като в полунощ на 15 октомври 1890 г., когато завил по Бейсън Стрийт, от един вход изскочили трима мъже и го надупчили с куршуми. Хенеси успял да извади револвера си и да стреля четири пъти по бягащите убийци, ала умрял преди да стигне в болницата.

Това вече било прекалено — да застрелят началника на полицията, който правел всичко възможно, за да се справи с организираната престъпност. Престъпниците влизали в пряк сблъсък с останалата част от обществото. Разследванията на Хенеси били разкрили, че мафията в Сицилия е по-могъща от полицията, но това не бивало да се повтори в Америка. Настроенията срещу италианците станали толкова силни, че те започнали да се боят да излизат от къщи дори денем — мнозина били нападани на улицата.

Единайсетимата главни заподозрени

В досиетата на Хенеси имало единайсет главни заподозрени. Те били арестувани в деня след убийството му. Единият се казвал Антон Скафиде. Един ден след ареста му млад мъж на име Дъфи отишъл в затвора и поискал да се срещне с него. Когато извели арестанта, Дъфи извадил револвер и стрелял. Куршумът само ранил Скафиде. Когато попитали Дъфи защо е извършил покушението, той отвърнал, че ако в Ню Орлиънс имало повече хора като него, мафията скоро щяла да престане да съществува. Естествено присъдата му била лека.

Впоследствие арестували двайсет и един италианци, сред които Чарлз Матранга и едно четиринайсетгодишно момче, обвинено, че е предупредило убийците за приближаването на Хенеси. Почтените граждани на Ню Орлиънс въздъхнали облекчено — в крайна сметка справедливостта май щяла да възтържествува. Процесът на деветима италианци, включително Матранга, бил насрочен за февруари 1891 г., но гражданите скоро започнали да подозират, че правосъдието все пак няма да се изпълни. Матранга можели да си позволят скъпи адвокати и в тяхна защита била строена огромна батарея юридически таланти.

Свидетелствата на процеса били непреодолими. Много свидетели заявили, че са видели някои от обвиняемите да бягат от мястото, където бил убит Хенеси. Един обвиняем се пречупил и признал, че присъствал на среща на мафията, когато било наредено да убият началника на полицията. Делото би трябвало да е предрешено. По средата на процеса обаче съдията издал оправдателна присъда на четиринайсетгодишното момче и Чарлз Матранга. Съдебните заседатели се оттеглили и когато се върнали, решението им гласяло, че четирима обвиняеми са невинни и че за други трима, сред които Скафиде, не били в състояние да постигнат единодушие. Било очевидно, че или са подкупени, или са били сплашени и че същото се отнася за много адвокати по случая.

Италианското знаме

Италианската колония организирала улични празненства в чест на оправдаването на деветимата. Всички очаквали, че това ще е прелюдия към прекратяването на процеса срещу останалите. Банда сицилианци разкъсали американското знаме, стъпкали го в калта и го закачили наопаки под италианското.

За гражданите на Ню Орлиънс това било последното унижение. В сутрешните вестници на 14 март имало обяви, настояващи вечерта „всички добри граждани“ да присъстват на масов митинг и да са „готови за действие“. Призивът бил подписан от шейсет и един изтъкнати граждани. Същата вечер Канал Стрийт била задръстена от кипящи тълпи. Авторите на призива се появили и някои от тях произнесли кратки речи от пиедестала на статуята на Хенри Клей — заявявали, че хората трябва да вземат правосъдието в собствените си ръце. После повели хората към един оръжеен магазин и им раздали пушки. А след това тръгнали към затвора.

Директорът на затвора заключил всички арестанти в килиите им, освен италианците, на които било наредено да си намерят скривалища. Предвождани от известния общественик Уилям Паркърсън, палачите разбили една дървена врата, поставили въоръжена охрана и обиколили затвора в търсене на единайсетимата италианци, които смятали за несъмнено виновни в убийството. (Колкото и да е странно, Чарлз Матранга не влизал в списъка.)

Тези единайсет души били измъкнати навън и убити — деветима застреляни, двама обесени. После „отмъстителите“ си тръгнали. Тълпата се пръснала. Това бил краят на могъществото на мафията в Ню Орлиънс. През 1900 г. бил направен опит за възраждането й — Черната ръка отвлякла малкия Уолтър Ламана и го убила, но когато мафиотите били арестувани и осъдени, това „прераждане“ приключило.