Джон Конъли
Жената от леса (95)

95

Куейл чакаше Морс да се върне. Убийствата от последните часове бяха извикали лека руменина по бледата й кожа, като че ли отнемайки живота на другите, тя беше поела част от жизнената им енергия, за да компенсира липсата на своя.

Куейл вече познаваше изискванията й. Беше постлал парче найлон от вътрешната страна на вратата, върху което Морс стъпи, за да съблече дрехите си и застане гола пред него. След това прекрачи извън найлона и го събра във вързоп. По-късно щеше да накисне съдържанието му в белина и да го изхвърли. Още по-добре би било да го изгорят, но димът можеше да привлече вниманието към бунгалото.

Морс си взе душ и облече чисти дрехи. Потънал в мислите си, Куейл още не беше помръднал от мястото си. Без да го безпокои, Морс се сви на дивана и веднага заспа.

Куейл беше много близо до това, което търсеше толкова отдавна, но предпазливостта налагаше да стърпи изкушението си да доведе по-скоро нещата до край. Не искаше да се превръща в главно действащо лице в преследване, поне докато не напуснеше това място, за да се върне в Англия.

Колко време щеше да мине, преди да намерят телата на Мълис, Уайт и останалите? Предполагаше, че няма да е дълго. Не се страхуваше, че някой може да е забелязал Морс, защото тя беше твърде добра, за да го допусне, но човек не можеше да предвиди всичко и винаги имаше риск някой да си спомни, че е видял непознат автомобил на пътя. Най-добре щеше да бъде Морс да изостави колата си. Гилър им беше намерил два автомобила, гарантирано чисти, но оттук нататък един щеше да им свърши работа.

Холи Уийвър работеше, а момчето ходеше на училище, така че през по-голямата част от деня в къщата нямаше никого. Оуен Уийвър беше проблем, защото собственият му дом беше твърде наблизо, но и той излизаше от време на време. Ако ли не, щеше да се наложи да го разкарат, но най-добре би било да намерят каквото търсят, да го вземат и да изчезнат, без да оставят повече трупове след себе си. Колкото по-голяма беше касапницата, толкова по-голяма беше вероятността да ги хванат, а те вече бяха покосили достатъчно хора. Досега не бяха имали избор, но Куейл не виждаше смисъл да нараняват Уийвърови, освен смътното желание за възмездие, но то щеше да бъде задоволено, щом вземеше това, което искаше.

Трябваше да помисли и за Паркър, защото той също издирваше сина на Карис Ламб. Гилър вече го нямаше, за да му каже колко близо е детективът, но Куейл беше измислил начин да отвлекат вниманието му. Можеше да струва още един труп, но за щастие, ентусиазмът на Морс изглеждаше неизчерпаем.

Тя наистина беше забележителна жена.