Джон Конъли
Жената от леса (116)

116

При престрелка събитията се развиват бързо, особено когато участниците се намират на близко разстояние един от друг, както от опит бе научил Хеб Колдикът. Схватката пред „Окей Корал“ продължила само трийсет секунди, но завършила със смърт или раняване за шестима от деветимата участници^[1]. Докато Паркър успее да вземе пистолета си и се приготви да стреля, Луис вече се беше свлякъл до едно дърво и кръвта му изтичаше от една рана на рамото и друга в слабините, Куейл и Морс бягаха през гората с по-голямата част от книгата, дворът беше окъпан от заревото на пожара, а Оуен Уийвър крещеше някъде в къщата.

За петнайсет секунди всичко беше отишло по дяволите.

Паркър се погрижи първо за Луис. Рамото изглеждаше само лошо одраскано, но раната в слабините беше сериозна. Той свали якето си, смачка го на топка и каза на Луис да притисне силно мястото. Партньорът му простена, но успя да задържи компреса.

— Уцелих я — каза той, — но тя не падна.

На Паркър му се искаше да тръгне след Куейл и Морс и да види как тяхната кръв изтича, но не можеше да остави нито Луис, нито Оуен Уийвър в пламтящата сграда. Стори му се, че чу звук от запален двигател, но не обърна внимание.

Обади се на 911 и докато обясняваше къде се намира, извади едно одеяло от багажника на колата и го намокри с вода. После напои и един парцал, уви го около устата си и тръгна към къщата.

Температурата и димът бяха непоносими. Огънят вече поглъщаше стълбите. Нямаше начин да се разпространи толкова бързо без акселерант. Куейл изобщо не бе имал намерение да остави някого жив. Паркър се покри с одеялото и хукна приведен по стълбите, докато пламъците ближеха обувките му. Крачолите на джинсите му се запалиха и той усети как кожата на краката му става на мехури, но се спря чак горе на площадката, за да ги угаси.

Оуен Уийвър лежеше на една страна в стаята отляво, вързан за стол. Беше събут, а лявото му ходило изглеждаше силно подуто и с обезобразени пръсти, за което вероятно трябваше да благодари на Морс. Мъжът сигурно беше паднал, докато се е опитвал да се освободи, и може би беше добре, че е станало така. Пламъците още не бяха стигнали дотук, но димът беше, а въздухът бе най-чист близо до пода. Паркър коленичи до него и огледа свинските опашки, с които беше вързан. Ножът му бе останал отвън, а не смееше да строши подлакътниците и краката на стола с ритници, за да не нарани самия Уийвър.

Паркър се огледа и видя парче стар картон. Нави го на руло и го насочи към пламъците, които вече бяха стигнали до площадката. Стълбището и стените бяха изцяло обхванати от огъня, така че явно нямаше да избягат оттам, ако въобще успееха да се измъкнат.

Картонът се запали и Паркър се върна в стаята, като затвори вратата след себе си. Поднесе пламъка към свинските опашки и те се разтопиха, макар и изгаряйки кожата на Уийвър. От болката съзнанието му се върна. Щом го освободи от стола, Паркър му помогна да се изправи и да стигне до прозореца.

— Ще ви спусна долу — каза Паркър, докато Уийвър се опитваше да стои на един крак и да не допира ранения до земята. — Ще ви заболи, като паднете, но не колкото ако изгорите жив.

Уийвър кимна, но очите му бяха като стъклени. Паркър схвана, че каквото и да става оттук насетне, старецът ще бъде само пасивен участник.

Прозорецът беше залепнал от боята и Паркър разби стъклото с крак. Погледна навън с надеждата да види приближаващи пожарни автомобили като на филм, но едва чуваше сирените в далечината, а може би и това си въобразяваше. Луис още лежеше, подпрян на дървото, но вдигна ръка, за да покаже, че се държи.

Пламъците вече излизаха между дъските на пода, а димът беше толкова гъст, че столът, за който беше вързан Оуен Уийвър, не се виждаше. Паркър разчисти стъклата от дограмата и провеси стареца през прозореца с краката надолу. Спусна го, колкото можеше, за ръцете, докато краката му не стигнаха на около шест метра над земята.

— Пускам ви — каза той. — Опитайте се да свиете крака.

Уийвър обаче висеше безжизнено, със затворени очи и отпусната глава. Паркър го пусна. Старецът се стовари тежко на земята, но като по чудо падна на дясната си страна и спести още една травма на левия си крак.

След секунди го последва и Паркър.

Този път наистина чу сирени.