Джон Конъли
Жената от леса (92)

92

Можеха да минат дни, ако не и седмици, докато открият трупа на Гарисън Прайър, ако противопожарната аларма в кухнята не се беше задействала по грешка и дразнещият звук не бе принудил съседите да повикат управителя на сградата. Сега група детективи и федерални агенти гледаха каквото беше останало от тялото на Прайър и парчета, изрязани от него и захвърлени в мивката в банята.

— Някой определено не го е харесвал — отбеляза един от агентите.

— То нямаше много-много какво да му харесва човек — отвърна друг.

— Е, сега е още по-малко.

Чуха движение зад гърба си и се обърнаха, за да видят специален агент Едгар Рос от Ню Йорк. Въпреки че разследването се водеше от Бостън, най-заинтересувани от развитието му бяха колегите им в столицата и Ню Йорк, и по-конкретно самият Рос. Той видимо не одобри чувството за хумор на колегата си, но остави само изражението на лицето му да издаде чувствата му. Накрая, след една неловка минута, си тръгна.

— Как успя да дойде толкова бързо, по дяволите? — попита първият агент.

Колегата му сви рамене.

— Казват, че имал къща в Кеймбридж.

— На държавна заплата?

— Не знаеш ли? Рос има много пари. Не го мисли. Мамка му, той дори е член на един от ония лъскави клубове…