Джон Конъли
Жената от леса (35)

35

Следвайки знаците, Морс стигна до фара на Кейп Елизабет и паркира до едно каменисто образувание от множество слоеве кварцит, натрошен като дървени стърготини, сякаш фарът се възправяше върху останките от вкаменена гора. Тя остави Куейл да броди сам и ту задрямваше, ту слушаше класическа музика. Едва когато се мръкна, тръгна по стъпките на адвоката, пристегнала палтото си заради острия вятър откъм морето. Намери Куейл седнал на един камък под затворения ресторант, загледан във вълните, неподвижен като гаргойл на църква, като част от самата скала. Толкова дълго беше седял в тази поза, че по кожата и дрехите му сякаш се виждаха кристали от сол. За разлика от нея, той не се смущаваше от природните стихии. Да бе сложила ръка върху гърдите му, едва щеше да долови пулса на сърцето му.

— Време е — каза тя.