Джон Конъли
Жената от леса (82)

82

Даниел Уийвър се събуди от драскане по прозореца. Завесите бяха спуснати, в къщата беше тихо. Майка му си беше легнала малко след като Даниел се прибра, а дядо Оуен си беше отишъл дори по-рано, така че въобще не успя да го види. Стори му се, че майка му е малко по-спокойна, отколкото изглеждаше напоследък. Тя сложи Даниел да седне и го попита как е минал денят му, а после го прегърна, и на него му хареса. Много му хареса.

Драскането се повтори. Даниел седна в леглото си.

Каза си, че сигурно е някое животно — енот или котката на семейство Барам, Соломон, която понякога обикаляше и търсеше храна.

Звукът спря и той се успокои. Знаеше си. Глупаво… Драскането беше заменено от тихо почукване и гласа на Карис, която го викаше по име.

даниел

Момчето затрепери.

даниел

Коремът му се сви и той усети лош вкус в устата си.

отвори прозореца

Той простена и затисна устата си с ръка, но беше късно.

чувам те

— Не — прошепна той.

не ядосвай мама

Даниел запищя с всичка сила.