Джон Конъли
Жената от леса (74)

74

Не беше разумно Куейл да се задържа дълго в Доувър-Фокскрофт, така че Гилър му намери база, от която да работи — ваканционно бунгало в Пискатакуа, близо до Абът, собственост на един наркоман от Хилтън Хед в Южна Каролина, който не задаваше въпроси, стига да изкараше малко лесни пари. Адвокатът намираше за разумно да не се отдалечава от мястото, на което беше открито тялото на Карис Ламб. Той продължаваше да смята, че ако бебето й е оцеляло, то е някъде в района.

Куейл беше сам в бунгалото, защото Морс беше заета с поетия ангажимент за Бакерите. Трябваше да се върне на следващия ден, след като изпълни задачата. Междувременно Гилър вярваше, че се приближава до детето. При последния им разговор по телефона в гласа му личеше известна възбуда. Каза, че е напипал евентуална следа, но са нужни пари в брой. Колко? Пет хиляди долара. Морс му ги остави по пътя си на юг, а видът й бе достатъчно предупреждение, че в замяна очаква резултати.

А колко близо беше Паркър? Ако и той търсеше детето на Карис Ламб, явно следваше пътища, различни от тези на Гилър, защото последният увери Куейл, че частният детектив все още не е потърсил хората, с които е разговарял той.

Гилър беше споменал интересна подробност за Паркър. Двамата с чернокож мъж на име Луис, негова сянка и стрелец, били заподозрени в палеж на пикап в Портланд. Нямало доказателства, така че било малко вероятно да бъдат предприети действия срещу тях, дори полицията в Портланд да имала желание да ги задържи, което според Гилър по принцип било спорно. Собственикът на взривения автомобил обаче — някой си Уилям Стоунхърст, известен повече като Били Оушън, бил твърдо решен да издири виновниците. Според Гилър Били Оушън бил джингоист^[1] и откровен глупак. Тези черти на характера поотделно даваха известни възможности за манипулация, но взети заедно, можеха да бъдат изключително полезни. Куейл нямаше желание да ядоса Бакерите, като действа открито срещу Паркър, но това не му пречеше да използва посредник. Щом Морс се върнеше от Бостън, двамата щяха да си поговорят с господин Оушън.

От единия ъгъл, където не достигаше светлина, го гледаше Бледото дете, без да премигва, стаило тайните си дълбоко в празното си сърце.