Джон Конъли
Жената от леса (13)

13

Карис Ламб беше стигнала чак до Сиймор, Индиана, когато се обади в ресторанта да пита за Доби, но той бе отишъл за бройлери в един склад в Кълъмбъс. Телефона вдигна майката на Корби, Уанда Брейди, която имаше опит в кетъринга и го заместваше следобедите два пъти седмично. Уанда беше достатъчно проницателна, за да забележи тревожната настойчивост в гласа на жената и да склони ако не да й даде номера на Доби, то поне да му предаде съобщението й.

— Казва, че е избягала от кофти ситуация и е бременна — каза Уанда, когато Доби вдигна мобилния си телефон. — Седнала е в „Старбъкс“ в Сиймор.

Доби набра номера, който Уанда му даде, а жената отсреща се представи като Карис и каза, че е чувала, че Доби помага на хора като нея.

Доби не се имаше за добър човек. Правеше всичко това, защото съвестта му не позволяваше да постъпва другояче, но опитът го беше научил на известна предпазливост. Неведнъж се беше случвало жени и момичета, на които беше помогнал, да бъдат проследени от гаджета, съпрузи или роднини, след което или да бъдат принудени да се върнат при насилниците си, или сами да решат да го направят, понякога по причини, за които Доби не искаше дори да се замисля.

Поне две от тези жени впоследствие бяха направили точно това, което Доби молеше всяка една да не прави, а именно да споменава името му на когото и да било, освен ако човекът не се намира в сходна ситуация с тази, от която те самите бяха избягали. Резултатът в първия случай беше заплашително обаждане по телефона. Във втория случай се стигна до пряка среща с мъж на име Дерик Флин — познайте чии родители не са могли дори да напишат правилно собственото име на сина си, — който пристигна в ресторанта с „Рюгер“ на кръста, благодарение на закона в Индиана, който не възразяваше срещу откритото носене на оръжие. Доби беше с две ръце за Втората поправка, но при всички положения гледаше на човек, който влиза в заведение, магазин или обществен парк с размахано оръжие, като на духач от най-висша класа, и това важеше с двойна сила за собствения му ресторант.

И така, Дерик Флин седна на бара, поръча си кафе и подхвана с Доби общ разговор, който упорито се въртеше около темата за мъжете, които си пъхат носа в живота на другите мъже и по-конкретно в работите им с жените. Това наведе Доби на спомена за трийсет и пет годишната Петра Флин, която бе дошла при него няколко месеца по-рано с толкова синини по торса и бедрата, че на по-оскъдна светлина можеше да мине за чернокожа, ако не бяха лицето, ръцете и краката от коленете надолу. Тях побойникът беше оставил недокоснати, за да може да носи рокли и да не го засрамва пред хората.

Дерик Флин не прояви агресия, не го заплаши, даже не му повиши тон, но четиресетте минути, прекарани с него, бяха едни от най-неприятните в живота на Доби, който през цялото време се чудеше дали ако този мъж, облечен в камуфлаж, с който напомняше на въоръжена крастава жаба, започне да стреля, ще убие само него, или няма да пощади и персонала му.

Накрая Флин благодари на Доби за отделеното време, плати си кафето и си тръгна. Прибра се у дома и понеже вече беше набрал енергия, преби така злостно жена си, че сърцето й спря и сега той лежеше в щатския затвор в Мичиган. Мъжете като него бяха една от причините Доби да бъде особено предпазлив, когато някоя жена го помолеше да я вземе отнякъде, вместо сама да дойде при него.

— Кой ви даде името ми? — попита той.

— Едно момиче, което работи в едно кафене в Ковингтън, Кентъки — отвърна Карис. — Казва се Дорийн: Дорийн Прасковения пай. Каза, че така ще се сетите за нея.

Права беше. Докато беше при него, Дорийн се тъпчеше само с кафе и прасковен пай. При тези количества захар и мазнини, които поглъщаше, трябваше да стане сто кила, а тя бе лека като перце. Единственото обяснение беше, че енергията от кафето някак си успяваше да неутрализира калориите от сладкишите.

— Казвате, че сте бременна?

— Прехвърлих осмия месец. Господин Доби, трябва да стигна колкото може по-далеч от Ковингтън. Стигнах дотук благодарение на добрината на непознати, но не е достатъчно. Той сигурно вече ме търси и ако не ми помогнете, ще ме намери. Възможно е така или иначе да ме намери, но не мога да спра дотук. Той ще ме върне обратно и ще ме убие. Ще изчака да родя бебето му и ще ме убие.

— Кой е „той“?

— Не искам дори да ви казвам името му. Той е лош, но някои от хората, с които се е свързал, са още по-лоши. Не искам да споделям повече, отколкото се налага. Честна дума, така е по-добре.

И Доби й повярва. Понякога човек просто знае. Каза на Карис Ламб да го чака в „Старбъкс“, докато я вземе, и наистина го направи. Тя беше слабо, тъмнокосо момиче с твърде големи очи, но в нея имаше и нещо жилаво, нещо кораво. Доби я качи в пикапа си и я закара в ресторанта. През следващите дни и нощи тя разказа на двамата с Естер историята си: за мъжът, който в началото изглеждал добър и различен, културен, малко по-възрастен; мъжът, който преподавал литература в частен колеж, бил достатъчно богат и колекционирал книги; мъжа, който, щом се пренесла при него, я превърнал в затворничка и тя осъзнала, че през цялото време я е подготвял за това, защото изнасилванията били неговата страст; мъжът, който я предупреждавал, че ако се опита да избяга, първо ще убие майка й и сестра й, а после ще я разпори с градински ножици; мъжът, който твърдял, че говори с духове; мъжа, който…

— Вие сте истинска Шехерезада — прекъсна го Куейл, — която разказва приказки, в случая примесени с истина, за да спечели време до сутринта.

— Попитахте ме за Карис Ламб — отвърна Доби, — и аз ви отговарям.

— Но също така ме лъжете. Не много, но достатъчно. Карис ви е казала името на мъжа, от когото бяга: Върней. Момичето в Ковингтън се казва Ава, а не Дорийн, въпреки че не познавам хранителните й вкусове. Именно тя се е свързала с вас от тревога за Карис, която наистина я е посещавала редовно на мястото, където е работела, въпреки че това е било магазин за здравословна храна, а не кафене. Върней е смятал, че е покорил Карис и е пречупил волята й, поради което й е давал известна свобода на движение, макар да я следял изкъсо. Ава, която също била жертва на насилие, усетила нещо подобно у Карис и бавно, внимателно започнала да изкопчва информация от нея. Разговаряли с бележки на гърба на касовите бонове, което само по себе си било достатъчно, за да потвърди подозренията на Ава, но не и да привлече вниманието на закона. Но Карис или не искала, или се страхувала да избяга.

Майка й и сестра й обаче загинали в автомобилна катастрофа и изведнъж тази част от заплахите на Върней се обезсмислила. Вероятно това я тласнало към действия — това и бременността. Карис продължавала да се притеснява, че от полицията няма да повярват на твърденията й за изнасилване и пленничество. Щяло да бъде нейната дума срещу тази на Върней и ако не ги убедяла, това щяло да бъде краят й. Дори да успеела да избяга, страхувала се, че Върней и приятелите му ще я проследят. Тогава Ава й предложила да се обърне към вас.

Карис не можела да се свърже директно с вас, защото нямала достъп до телефон, но вие, господин Доби, сте можели да се свържете с него. Вие сте направили първата крачка, използвайки общата ви страст към редките книги като повод да проникнете в живота му. Подобно на много колекционери, Върней купувал и продавал книги. Вие сте купили нещо от него, започнали сте кореспонденция и в крайна сметка сте се срещнали. Върней имал ясно изразени интереси, предимно към еротична и окултна литература. А вие, със своята фургонна библиотека, сте успели да станете спец в езотериката, истински библиофил.

Нужно било голямо търпение да постигнете целта си: да дадете мобилен телефон на Карис, да проследите навиците на Върней, за да откриете най-добрата възможност да отведете Карис, да можете да реагирате на секундата, но Върней бил винаги нащрек. Домът му бил подсигурен и работел на пет минути с кола оттам. На Ава й хрумнала идеята за спешен медицински проблем — неочаквана болка по време на бременността, която наложила посещение в клиника на „Планирано родителство“, откъдето, благодарение на контактите на госпожица Бакмейър, било организирано бягство през задния изход, където чакала Ава, за да откара Карис на север до Сиймор, а вие да я поемете нататък.

Изпълнили сте плана толкова успешно, че ми отне години да открия нишката и да започна да дърпам. Въобще не ми беше хрумнало да проследя книжните интереси на Върней, което беше глупаво от моя страна, но приятелката ви Ава взе, че се премести на север и помогна на една жена в Тера Хоут — домакиня на име Петра Флин. Може би си спомняте съпруга й, Дерик. Той поне ви помни. Така стигнах до Ава, а после и до вас. Ава попълни доста от празните места в историята. За съжаление, се отвори свободно работно място в магазина за здравословни храни.

Доби не можа да се сдържи. Нахвърли се върху Куейл и успя да сграбчи гърлото му с ръце, но Морс се оказа по-бърза и силна, отколкото изглеждаше, и мигновено връхлетя отгоре му. Доби се просна на леглото от силния удар в главата; Куейл застана зад него и го притисна, а жената го възседна като бледа посестрима на демона от „Кошмара“ на Фюсли^[1]. Тя погледна към Куейл и Доби като в мъгла видя как онзи кимна.

Пистолетът бе оставен настрани. Морс извади кожена кесия от палтото си и я отвори. Вътре имаше малък набор с хирургични инструменти. Тя хвана един тънък скалпел с палеца и показалеца на лявата си ръка и го вдигна над лицето на Доби.

— Предупредих те — каза Куейл.

И Палида Морс заби скалпела в дясното око на Доби.