Джон Конъли
Жената от леса (118)

118

Оуен Уийвър оцеля. Беше получил увреждане на дробовете и щеше винаги да накуцва, но щеше да живее.

Луис също оцеля. Притесняваше се, че основният му полов орган вече никога няма да бъде същият, но лекарите го увериха, че ще му служи толкова добре, колкото и преди, само за кратко ще трябва да му даде почивка. Паркър, който беше изкълчил глезена си, го посъветва да мисли за по-целомъдрени неща. Луис му каза да върви на майната си.

И Ейнджъл оцеля, въпреки че беше станал по-тих и понякога се улавяше, че брои дните си.

По отношение на Даниел Уийвър щеше да има болка, взаимни обвинения, съдебни процеси, решения за попечителство. Мокси Кастин щеше да направи всичко по силите си, за да помогне, и понеже беше изпечен адвокат, никой нямаше да отиде в затвора и Даниел Уийвър нямаше да нарича „мамо“ никоя друга жена, освен Холи Уийвър. Приказката за Жената от леса щеше да се слее с местните легенди и като при всички хубави истории голяма част от истината щеше да остане завинаги скрита.

Мъжът на име Куейл изчезна, а заедно с него и жената на име Морс, въпреки че тя остави следи от кръв подире си — в пряк и преносен смисъл.

Луис наистина я беше уцелил.

Паркър реши засега да прибере единствения пергамент, който беше запазил от книгата, в сейф, поне докато Боб Джонстън установеше произхода му.

Накрая Паркър се срещна със специален агент Едгар Рос и му разказа почти всичко, което знаеше за Куейл и тайнствените пергаменти. Направи го с известна неохота. Веднъж Рос беше пратил частен детектив, който да следи Сам, дъщерята на Паркър. Паркър още не беше разбрал защо, но за момента предпочиташе да не издава, че знае за случая.

Затова нямаше пълно доверие на Рос.

Всъщност никога не бе имал.