Метаданни
Данни
- Серия
- Чарли Паркър (16)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Woman in the Woods, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Разпознаване и корекция
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Джон Конъли
Заглавие: Жената от леса
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: ирландска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Излязла от печат: 05.02.2019
Редактор: Анета Пантелеева
Художник: Виктор Паунов
Коректор: Мила Блечева
ISBN: 978-954-733-000-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12309
История
- — Добавяне
120
Били Стоунхърст беше погребан в една ясна сутрин сред цветя, птичи песни и пролетно възраждане, когато никой млад човек не бива да ляга в земята. Имаше хор, имаше стиснати ръце и съболезнования за опечалените родители. След това бяха поднесени напитки и бюфет в една зала в Южен Портланд, недалеч от гробището. По време на приема майката на Били неведнъж удари мъжа си по лицето. После си тръгна и повече не се върна.
Две седмици по-късно Боби Оушън обяви оттеглянето си от бизнеса и се зае да разпродава компаниите си. След още две седмици двамата с жена му съобщиха официално за раздялата си. По това време той вече беше поставил, в памет на сина си, началото на Фондация „Уилям Стоунхърст“ за американски идеали, която скоро щеше да се съюзи с Американската партия за свобода, Американското възраждане, Съвета на консервативните граждани и Института за национална политика, както и с други организации, борещи се за власт на белите.
Боби Оушън се беше превърнал в олицетворене на омразата.
Паркър се натъкна на Гордън Уолш след един филм в „Никелодиън“. Уолш беше с жена, която Паркър не познаваше, и беше махнал халката си. Представи я като Джесика, без да споменава други подробности. Двамата с Паркър излязоха пред киното, за да я изчакат, докато отиде до тоалетната. Разговаряха за първи път след злополучното задържане на Паркър в Огъста.
— Исках да ти се извиня, че те нарекох кучи син — каза Уолш. — Вярно, понякога наистина си кучи син, но не мисля, че е най-съществената ти черта.
— Трябва да започнеш да печаташ поздравителни картички с този текст.
— Имам и други. Но ще добавя и него.
— Разбра ли какви ги върши Боби Оушън?
— Това с крайнодясната политика ли? Да. Не че се изненадах.
— Не е хубаво.
— Не е. — Уолш подуши нощния въздух. — Усещаш ли нещо?
В този момент Джесика се присъедини към тях.
— Какво да усещам? — попита Паркър.
Уолш сложи лявата си ръка на рамото му, а с дясната посочи към булевард „Къмършъл“, морето и един паркинг, по който още личаха следи от пожар.
— Дъх на пушек — каза той. — Не биваше да позволяваш на Луис да запали пикапа.
Паркър за миг онемя.
— Прав си — каза той накрая.
— Така ли?
— Не трябваше да оставям чернокож мъж да се разправя с расист. Трябваше сам да го направя.