Стив Бери
XIV колония (9)

8

Люк взе решение: да спазва дадените указания и само да наблюдава. Малоун го бе учил, че агентите на терен могат да постъпват както намерят за добре, стига да постигат желаните резултати. Но не и тази вечер.

Операцията явно не фигурираше никъде на хартия; беше напълно неофициална, предприета по лична молба на президента. Затова той реши да бъде добро момче и остана неподвижен на мястото си, докато през дупката в стената излизаше бледа светлина от фенерчето, отразена в онова, което се намираше оттатък.

Той чу поредица от глухи удари, сякаш нещо тежко падаше на пода. После пауза. И още няколко тежки тупвания.

Аня очевидно бе дошла за нещо конкретно. Люк бе принуден да си признае, че любопитството му започва да взема връх, но си повтаряше, че винаги може да се върне, за да провери какво е имало вътре.

Лъчът светлина се премести по посока към дупката, огря за миг помещението и отвътре се подаде Аня, стиснала в ръка единствено фенерчето. Без да се колебае, той се дръпна назад и влезе в най-близката стая през коридора, като се молеше тя да не го последва. Чу се щракване и фенерчето угасна; вътрешността на къщата потъна в мрак. Той се притисна до стената и се заслуша в решителните й стъпки, които се отдалечаваха към входната врата.

Поколеба се за миг, после подаде глава в коридора и я видя точно в момента, когато излизаше навън. Изчака още няколко секунди, после, без да вдига шум, се затича на пръсти в същата посока, като очакваше да я види как си тръгва с колата. Но отвън нямаше никой, а колата си беше на мястото.

Преди да бе имал време да стигне до очевидните изводи, тя се метна на гърба му; Люк усети как около шията му се стяга тънка корда и прекъсва притока на въздух. По този начин тя беше в състояние да го удуши буквално за секунди и той си каза, че не се справя никак зле.

Оросяването на мозъка му бързо отслабваше. Пред очите му танцуваха черни и бели кръгове; главата му щеше да експлодира. Дотук с вежливите обноски. Токът на дясната му обувка се заби в коляното на Аня, като същевременно той скъси дистанцията помежду им, за да попречи на кордата да изпълни предназначението си.

Когато някой те души, не се дърпай.

Правило №1 при самозащита.

Тя пое първия удар, но при втория се олюля. Люк се извърна и заби лакът в ключицата й; от удара Аня залитна назад и изпусна кордата. Но след това се извъртя на пети, протегна ръце, за да запази равновесие, и се изсмя:

— Толкова ли можеш?

Той се хвърли напред, като замахна с десния си крак, за да нанесе удар в центъра на тялото й. Но Аня беше бърза като пружина и избегна атаката, като в същото време успя на свой ред да го ритне отзад в кръста.

Люк беше все още без дъх и си поемаше учестено въздух. Тя се възползва от това, за да скочи високо във въздуха и да стовари десния си ботуш в гръдния му кош. Ударът го отхвърли назад и той се озова по гръб, като удари тила си в нещо твърдо.

Тя изхвръкна като куршум през вратата. Люк с мъка се надигна на крака. Тази жена беше силна и умееше да се бие. Явно това й доставяше удоволствие, а по всичко личеше, че не й беше казано същото като на него.

Гледай да не те надушат.

Люк излезе със залитане от къщата точно когато Аня запали двигателя. Затича се напред, като посягаше към беретата, за да се пробва да надупчи гумите й или поне задното стъкло на колата, но стоповете й вече се отдалечаваха.

Студеният нощен въздух опари гърлото и дробовете му, но той тичаше напред, повече от всякога благодарен на добрата си физическа форма. Стигна до мустанга, метна се зад волана и запали двигателя. Гумите му буксуваха по замръзналата земя, докато изкара колата на заден ход през портата. И в двете посоки не се виждаха други коли. Той предположи, че Аня е тръгнала в същата посока, откъдето бяха дошли, затова завъртя волана натам и настъпи педала до пода. Нощната пустош си имаше своите предимства, но по пътя пред него все така не се виждаха стопове. Доколкото си спомняше, пътят в тази посока извеждаше на магистралата. В такъв случай къде беше Аня?

Отговорът не закъсня. Той усети удар по задната си броня, после чифт фарове го заслепиха в огледалото. Рускинята го бе причакала в засада.

Той отпусна педала на газта и мина в насрещното платно. Тя го последва и още веднъж го удари отзад.

Люк започваше да се ядосва. Със свистене на гуми мустангът бе изтласкан обратно в дясната лента; Люк с мъка удържаше волана. Колата се отклони твърде далече встрани и десните й гуми заподскачаха в банкета. При тази скорост това би могло да завърши трагично. Той завъртя обратно волана и гумите му отново стъпиха на твърда настилка. Аня се бе възползвала от моментната му загуба на управление, за да се изнесе в лявата лента и да се изравни с него. Той погледна към нея, но в мрака не се виждаше нищо. В този момент лампата над главата й се запали и освети лицето й, извърнато към него.

Тя му изпрати въздушна целувка. След което лампата угасна. И колата й свърна към неговата.

Този път Люк наистина се ядоса и заби педала на газта в пода, за да пробва докъде й стиска да се надбягва с него. Вниманието му беше раздвоено между нея, от лявата му страна, и пътя напред. Вече бяха минали под виадукта на шосе №66 и се носеха на север, към селските райони на Вирджиния. Напред шосето се изкачваше по малък хълм. Тя беше все така до него, очевидно без да си дава сметка какво я очаква оттатък билото.

И той реши да засили проблема й. Завъртя волана и започна да я изтласква от шосето. Какво пък? Левите врати на колата му така и така бяха за смяна.

От другата й страна имаше мантинела. Той чу стържещия звук на метал в метал и разбра, че е притисната. С крайчеца на окото си долови движение. Погледна вляво и видя как прозорецът откъм него се смъква надолу. После видя протегнатата й дясна ръка, която държеше пистолет. Нямаше време да предприеме каквото и да било, освен да залегне. Както и направи — просна се на седалката до себе си, като се стремеше да се сниши под линията на прозореца, без да маха крака си от педала и да пуска волана.

Чу се трясък, левият прозорец на колата се пръсна и по него се посипаха стъкла. Той затвори очи. Усети смъдене, когато парченца стъкло се забиха в ръцете и лицето му. Кракът му се изплъзна от педала, което мигновено забави колата — достатъчно тя да го задмине. Той се изправи обратно на седалката и натисна газта, за да я догони, когато тя го засече и забави ход, сякаш го предизвикваше да я удари.

Той завъртя волана наляво.

Мустангът влезе в лентата за насрещно движение и задмина колата й. В този момент градушка от куршуми изплющя по дясната страна на мустанга, пробиха ламарината и отнесоха един от задните прозорци.

Два силни пукота възвестиха нов проблем. Простреляни гуми.

Той завъртя волана силно вдясно. Задницата на колата се мяташе като опашка на риба по шосето. Напред се виждаше завой, който нямаше как да вземе на две гуми. Рискът от преобръщане беше голям, а колата му не беше снабдена със спортни колани. Очите му лютяха от пот, когато отне газта в опит да овладее колата. Голите джанти тракаха по настилката. Този звук означаваше само едно: той беше дотук.

Аня продължи напред, взе завоя и стоповете й изчезнаха в мрака. Той спря, отвори вратата и слезе на шосето. Заобиколи муцуната и видя дима, който се вдигаше от двете простреляни гуми. Цялата дясна страна на колата му беше надупчена от куршуми; освен това на много места ламарината беше огъната, боята охлузена, липсваха прозорци.

Люк стовари юмрук върху предния капак и изпсува.