Стив Бери
XIV колония (20)

19

Езерото Байкал

Малоун ясно чу казаното от Белченко и си даде сметка, че старецът е напълно сериозен. Той не беше готов за подобни разкрития и го изгледа смаян.

— Какви бомби, за които никой не знае?

— Нас са ни учили, че Америка е врагът. Че всичко американско противоречи на нашия начин на живот. И че наш дълг е да бъдем готови за битка с този враг.

— На нас ни разправяха същото за вас.

— И се питам: защо това взаимно недоверие? Не можехме ли да живеем заедно като приятели? В банята ти казах, че всяка история има начало, среда и край. Историята на комунизма започна през хиляда деветстотин и седемнайсета с болшевишката революция. Това бе началото. Средата продължава до ден-днешен. През това време се изредиха Сталин, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, Елцин, Путин. Сегашното правителство с нищо не е по-добро. Катастрофа след катастрофа. А такива като Зорин не забравят на какво са научени. За него Америка продължава да е врагът. Само че сега мотивите му са по-лични. За него краят на историята не беше тогава, а сега.

— Той ми каза, че командвал част на Спецназ.

— Да. Човекът има умения, които вече над двайсет години не прилага, но които никога не се забравят. Труден противник.

— Бил ли е в Афганистан?

— Пет години. Смята изтеглянето ни от там за предателство към всички загинали. С което не съм съгласен. Тази война трябваше да приключи. Но когато Съветският съюз рухна, тогава и двамата разбрахме какво е предателство. Спецназ станаха жертва на същата корупция, безпаричие и сломен дух като всички останали. Много от кадрите ни отидоха да работят за мафията.

— Но не и Зорин.

— Тогава не, но в крайна сметка и той отиде при тях. Всички се продадоха в един или друг момент. Но като цяло Зорин служеше на родината си, не на рублата. И когато вече нямаше родина, той просто изчезна.

И така е избегнал катастрофите, връхлетели Русия след 1991-ва, помисли си Малоун. В Чеченската война Спецназ позагубиха страховитата си репутация, след като претърпяха редица поражения от партизаните. Спомни си, че някъде бе чел за изтребена цяла армейска част. После дойде 2002-ра със заложническата криза в онзи московски театър, и 2004-та, с Беслан. В първия случай Спецназ провалиха спасителната операция, а във втория обстрелваха училището с ракети и танкове, като предизвикаха повече жертви от самите терористи. Липсваше им финес. Останало им бе само грубо незачитане на човешкия живот, особено този на техните сънародници.

— Александър е човек с цел — каза Белченко. — Дълги години е живял тук. Но през цялото време злобата в него е отлежавала и зреела. Като всички командоси от негово време той притежава забележителна инициативност.

Малоун трябваше да научи повече за тези оръжия, затова насочи разговора към изясняване на основното.

— Трябва да ми кажеш какво става тук.

Белченко се облегна на една от железните колони, които поддържаха къщата.

— Не знам всички подробности. Сигурно това ще ти се стори странно с оглед на цялостната ми кариера. Така или иначе, Спецназ имаха достъп до малки преносими ядрени взривни устройства — РА-сто и петнайсет. Бяха скрити на тайни места, далече едно от друго.

Малоун бе чувал за тези скривалища, разпръснати из цяла Западна и Централна Европа, Израел, Турция, Япония, дори Северна Америка. В тях се съхраняваха оръжия и радиооборудване, които да се използват от изнесени напред части в случай на война.

— Спомням си едно такова в Швейцария — каза той. — Щом го откриха, го обляха с водно оръдие и то се взриви. Било минирано.

— До това и други скривалища ги отведоха разкритията на Митрохин. Този човек е предател. Нямаше право да разкрива всичко. Наш дълг е да пазим тези тайни.

— И какво значение имаше това?

— Имаше. За мен. За такива като Зорин. Вярвахме в онова, което вършехме. Дори когато държавата ни сдаде багажа, дългът ни към нея остана.

— Защо тогава разговаряш с мен? Защо току-що уби двама души? Какво се промени?

— Зорин е забравил за какво се борим. Принизил се е до равнището на ония, които в крайна сметка ни доведоха до провал. На хора като Сталин, Берия, Брежнев, Андропов, на така нареченото партийно ръководство. Това бяха опортюнисти, които вярваха само в себе си. Зорин е станал като тях, макар че едва ли го съзнава.

— Казваш, че в едно от тези скривалища има ядрена бомба?

— Казвам ти, че в много от тях имаше. Но теб те интересува едно. Останалите са безобидни.

— Какво трябва да знам?

— Зорин пътува за Канада. Издирва човек на име Джейми Кели. Американец, някога работил за КГБ. След като през деветдесет и първа настъпи краят, Кели се покри. Но той знае местонахождението на скривалище, в което може би е скрита една РА-сто и петнайсет, която би могла все още да е годна за ползване.

— Тези неща нямат ли нужда от непрекъснато захранване?

— Имат. Но ако са получавали такова захранване, нищо не им пречи да работят. Нашите инженери ги бяха разработили да издържат дълго време, скрити на сигурно място.

Малоун моментално усети как го обзема съмнение, и с право. Този човек беше прекарал целия си живот в измами, защо сега би казвал истината?

— Какво смята да направи Зорин с тази бомба?

— За жалост, не го сподели с мен, което е разбираемо.

— А какво всъщност искаше от теб?

— Името и местонахождението на Кели. Виждаш ли, след края на Съветския съюз бе взето решение да не се разкрива никаква информация за тези скривалища. Ако откриеха такова, то щеше да се взриви и да запази тайните си. Само че предатели като Митрохин провалиха стратегията. Но онова, което малцина знаеха, бе, че в някои от скривалищата имаше ядрени оръжия.

— И ти не знаеш къде се намира това конкретно скривалище?

— Тази информация така и не стигна до мен. Но Джейми Кели знае. Чувам, че бил още жив.

Някакъв шум над главите им наруши тишината.

— Прилича на автомобил — каза Малоун и тръгна към стълбите с пистолет в ръка.

Белченко го последва, като преди това взе пушката на един от убитите.

— Ще ти трябва ли това нещо? — попита Малоун.

— Много е възможно.

Той грабна палтото си и го облече, докато се качваха нагоре по стълбите. Озоваха се в някаква кухня. Лампи осветяваха пространството около сградата. През един от прозорците Малоун видя трима мъже с вълнени скиорски шапки да се отправят към къщата.

Чу и познатото щракване на затвори на автоматични пушки.