Стив Бери
XIV колония (64)

63

Малоун шофираше по второстепенните пътища. С Касиопея бяха тръгнали от Белия дом преди малко повече от час. Тайните служби бяха проследили колата със Зорин по джипиеса до една точка наблизо, където бе спряла. Сега би било чудесно да имаха дрон с камери за нощно виждане, но при тези атмосферни условия това беше почти невъзможно. Бяха навлезли в зимна буря, мокър сняг полепваше по предното стъкло, фаровете на колата с мъка пробиваха вихрушката от снежинки пред тях.

— Очертава се гадна нощ — каза Касиопея от седалката до него.

Той все още беше объркан след срещата с новия президент. Очевидно Уорнър Фокс не беше идиот — все пак се бе преборил успешно за най-влиятелния политически пост в света. Предложението му да не правят нищо прибързано, докато не са сигурни, също звучеше разумно, но отказът му да премести клетвата вече намирисваше на дребнава заядливост, високомерие или идиотизъм. Трудно беше да се каже кое от трите.

Двамата с Касиопея бяха получили подробен инструктаж от Стефани и Даниълс; преди малко от Тайните служби ги бяха уведомили, че Зорин и Кели са се отбили от шосе 95 на запад в посока Вирджиния. Сега отиваха на среща с агентите, които бяха следили руснаците през повечето време следобед.

— Трябва да приключим с тях още тук — каза Малоун. — Докато нещата са под контрол.

Това беше единственото им предимство. Зорин нямаше представа кой го следи, а най-малко подозираше американеца, който би трябвало вече да е мъртъв.

Бяха успели да хапнат набързо и да си вземат по един душ, а Малоун дори се бе избръснал, всичко това с любезното съдействие на Белия дом. Касиопея също изглеждаше освежена. Поне бяха отново заедно в изпитанията и това му допадаше.

— И ти, и аз гледаме да не изпадаме в емоционални състояния — каза му тя.

Което си беше вярно.

— И така, какво ще кажеш да се споразумеем: отсега нататък никакви номерца. Между теб и мен. Съгласен?

— Дадено.

— Е, добре. Започвам първа. През последните двайсет и четири часа прекарах толкова време натъпкана в свръхзвукови самолети, че ми стига за цял живот.

Той се усмихна.

— Не беше чак толкова зле.

— Я си представи, че ролите бяха разменени и ти беше заключен в някаква дупка под земята, толкова тясна, че да не можеш да се помръднеш.

Само при мисълта за това той потрепери.

Всеки си има своите страхове. Малоун можеше да понесе, кажи-речи, всичко освен онова, което тя току-що бе описала. Често сънуваше едно и също: че е попаднал на такова място без изход, заобиколен отвсякъде от твърда пръст. Колкото по-тясна е дупката, толкова по-страшен е кошмарът. Това беше най-лошото, което подсъзнанието можеше да му сервира. Рядко говореше за фобията си, предпочиташе дори да не мисли за нея. Понякога се озоваваше в ограничени пространства, но никога чак толкова тесни, винаги с известна възможност за маневриране. Той не бе споделял страховете си със Стефани и, слава богу, в отряд „Магелан“ не го бяха подлагали на задължителни психотестове. Стефани не си падаше по тях. Доверяваше се на личната си преценка.

— Знаеш как да минеш по същество, а?

— Това не ти го бях казвала — продължи Касиопея, — но когато пое управлението на изтребителя и почна да правиш акробатични номера с него, за да оставиш Зорин да избяга, по радиото доста време се съвещаваха как да постъпят. Нашите пилоти предлагаха да ни катапултират и двамата.

— И какво ги спря?

— Заповед от земята. Казано им бе да ни доставят по местоназначение и да забравят случилото се.

— Значи въпросната фракция в правителството вече е била поела властта.

— Така изглежда. Знаели са точно къде живее Кели и след като са разбрали къде отива Зорин, са тръгнали натам.

А сега и те знаеха благодарение на Стефани и на нейния новоизпечен приятел Ишмаел, че целта е била да убият Зорин и да заловят Кели жив, за да ги отведе до скривалището.

— В Канада се провалиха — каза Малоун, — но от това не следва, че не са вече наблизо.

— Бас държа, че знаят за някакво скривалище наоколо, може би дори повече от едно.

— Смяташ ли, че са поставили свои хора в засада?

— Логично е да се допусне.

Той също мислеше така. Което означаваше, че трябва да стъпват внимателно.

— Да ударят церемонията по встъпване в длъжност на новия президент — каза Касиопея — е безумие. Умният ход от тяхна страна би бил да овладеят ситуацията така, че да не се разчуе, и да си приберат бомбите, в случай че потрябват някога.

Той видя отдалече крайпътния „Макдоналдс“, към който го бяха упътили, отби и спря на паркинга. Вътре двама агенти от Тайните служби, облечени като за лов, седяха пред чаши с кафе, от които се вдигаше пара.

— Колата спря преди минути — каза единият. — На петнайсетина километра от тук.

— Ние ли сме само? — попита Малоун.

— Както поискахте. Само ние четиримата.

Последното нещо, което им бе нужно, бе наоколо да се събере отбор от всички разузнавателни и правоприлагащи агенции в радиус от сто километра, които да подплашат Зорин и после да се изпокарат чии са заслугите за премахване на заплахата.

Не бяха дошли тук заради похвалата. А за да вършат работа.

— Следим ги още от Пенсилвания — каза агентът. — Спряха веднъж до смесен магазин в Мериленд. Понеже се забавиха, пратихме агенти вътре. От видеокамерите и касовите апарати знаем, че са купили лопата, тежък чук, две фенерчета, болтови клещи, катинар за врата и пет мощни шестволтови батерии.

Интересен списък. Последната покупка веднага привлече вниманието му. Едуин Дейвис им бе обяснил за устройствата РА-115. За да действат като преносими, им било нужно захранване. Зорин определено идваше подготвен.

— Имаме зареден и готов хеликоптер на летище „Дълес“ — каза другият агент. — Може да долети за минути.

— Нека чака там засега. В това време няма да ни помогне много.

— Сами ли мислите да се оправите? — попита недоверчиво агентът.

— Това е идеята. Искаме да ни отведат до каквото имат скрито, след което ще ги неутрализираме. Като за предпочитане е да ги хванем живи, понеже имаме много въпроси.

— Какво точно търсим?

Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре, особено предвид паниката, която можеше да предизвика планът на руснаците. Затова Малоун реши да не отговаря на въпроса.

— Кажи ми къде е Зорин.