Стив Бери
XIV колония (82)

Благодарности

Искрени благодарности на Джон Сарджън, директор на „Макмилън“, на Сали Ричардсън, директор на „Сейнт Мартинс“, и на моя издател Андрю Мартин. Искам да благодаря и на Хектор Дежан в отдел „Реклама“, на Джеф Доудс и всички в „Маркетинг и продажби“, особено на Пол Хокман; на Джен Ендърлин, която отговаря за книгите с меки корици, на Дейвид Ротстейн, който направи корицата, на Стивън Саймън за отличното вътрешно оформление на книгата и на Мери Бет Рош и на хората в „Аудио книги“.

Както винаги, поклон пред Саймън Липскар за още една добре свършена работа.

И на редактора ми, Кели Рагланд, благодаря ти.

Трябва да спомена и Мерил Мос и страхотния й екип (особено Деб Зипф и Джери Ан Гелър); Джесика Джонс и Естер Гарвър, които продължават да се трудят в „Стив Бери Ентърпрайзис“; полковник Бари Кинг за помощта му за военните машини; Хейдън Браян, който ме разведе из епископалната църква „Сейнт Джон“; и Дъг Скофилд, който ми каза за „мат в два хода“.

Благодаря на съпругата ми Елизабет, която е страхотна.

През 2013 г. Елизабет и аз организирахме круиз по река Дунав с фенове. Не знаехме какво да очакваме на някакво корабче с група непознати за осем дни. Но преживяването беше чудесно и завърши с двайсет нови приятели. По време на круиза, когато спирахме в различните градове, всички следвахме Елизабет, която носеше оранжево гребло. Скоро започнахме да я наричаме Мама Патица, а ние бяхме патетата. След круиза гостувахме на почти всички нови приятели. Някои от героите в тази история дори бяха кръстени на тях. За онези, които съм пропуснал, не се тревожете, вашето време ще дойде.

Затова тази книга е посветена на Патиците.

Чиито горди членове сме Елизабет и аз.